ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 837
гр. Бургас , 02.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на втори август, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Детелина К. Димова
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно частно
гражданско дело № 20212100501135 по описа за 2021 година
Производството пред настоящата инстанция е по реда на чл.418, ал.4, ГПК.
Образувано е по повод частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ - ЕАД –
гр.София, против Разпореждане №1495/29.04.21г., постановено по ч.гр.д.№2677/21г. на
Бургаски районен съд, с което е оставено без уважение заявлението на частния
жалбоподател за издаване на заповед на осн. чл.410 ГПК срещу длъжника С. К. А., за
сумата 87.37 лева, представляваща договорна лихва, начислена за периода от
10.12.2018 година до 18.03.2019 година, както и за присъждане на разноски в размер
разликата между присъдената на това основание сума от 69.69 лева до пълния
предявен размер на претенцията от 75.00 лева - всички по договор за паричен заем
№191601/26.06.2018г., сключен със „Сити Кеш“ – ООД и договор за цесия от
03.07.2020г., сключен между „Сити Кеш“ – ООД и „Агенция за събиране на вземания“
– ЕАД – гр.София.
Жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното разпореждане и
да постанови друго, с което да постанови издаване на заповед за изпълнение по
отношение на претендираните суми.
Бургаският окръжен съд, за да се произнесе по постъпилата жалба, взе пред
вид следното:
Първоначално пред Районен съд Пловдив на 25.02.2021г., а след изпращане
на делото по компетентност – пред Районен съд Бургас на 16.04.21г., е постъпило
заявление по чл.410 ГПК от „Агенция за събиране на вземания“ – ЕАД, срещу С. К. А.,
за следните суми: 1000 лева – главница, 84.37 лева - договорна лихва, начислена за
1
периода от 10.12.2018 година до 18.03.2019 година; 106.35 лева – обезщетение за
забава за периода 11.12.2018г. до датата на подаване на заявлението, законната лихва
от подаване на заявлението, до окончателното изплащане на главницата, 25.00 лева –
държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение.
Излагат се твърдения за сключен на 25.06.2018г. между длъжника и трето
лице – „Сити Кеш“– ООД – договор за паричен заем №191601, за сумата от 1000 лева,
платима на 19 двуседмични вноски, при договорна лихва, в размер на 184.37 лева и
месечна погасителна вноска, в размер на 62.34 лева. Уговорено е обезщетение за
забава, в размер на законната лихва от датата на забавата. Излагат се твърдения за
сключен на 03.07.20г. договор за цесия, по силата на който заявителят придобил от
кредитора процесните вземания, като съгласно упълномощаване от цедента, съобщил ,
като съгласно упълномощаване от цедента, съобщил ята на длъжника. Твърди се
изпадане на длъжника в забава и се претендират процесните суми. Представя Общи
условия на „Сити Кеш“ - ООД; договор за заем; погасителен план, пълномощно.
По заявлението е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК №773/29.04.21г., за сумата 1000 лева – главница и 106.35 лева –
обезщетение за забава за периода 19.03.2019г. – 24.02.2021г., както и разноски в
производството, в размер на 69.69 лева.
С тук обжалваното разпореждане Районен съд Бургас е отхвърлил
заявлението за сумата 84.37 лева – договорна лихва за периода 10.12.2018г. –
18.03.2019г. като е приел, че размерът на договорната лихва – 40.08% е нищожен,
поради накърняване на добрите нрави и е прекомерен с оглед размера на
предоставената главница от 1000 лева и срока, в който тя следва да бъде погасена.
В частната жалба се излагат съображения, че размерът на ГПР е в законовите
рамки, а не съществува императивна норма, регламентираща размера на договорната
лихва.
Пред вид така установените факти и като съобрази Закона, Бургаският
окръжен съд намира, че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно.
Видно от представения Договор за паричен заем, страните са се договорили
предоставената сума в размер на 1000 лева да бъде върната за срок от 19 двуседмични
вноски, при ГПР – 49.424% и фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40.08%
Така уговорения годишен процент на разходите отговаря на законовото изискване да
не надвишава петкратния размер на законната лихва по смисъла на чл. 19, ал. 4 от
ЗПК.
Съобразно разпоредбата на чл. 19, ал.4 ЗПК, годишният процент на разходите
2
не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения; нищожни са клаузите, надвишаващи този размер. Законът не въвежда
изискване или ограничение досежно размера на възнаградителната лихва. Съобразно
посоченото в Решение №378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005 г., II г. о.,
докладчик съдията Борислав Белазелков, няма пречка страните да уговарят
възнаградителна лихва (чл. 240, ал. 2 ЗЗД) над размера на законната лихва и тяхната
свобода на договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗЗД. По
действащото българско право максималният размер на договорната лихва
(възнаградителна или компенсаторна) е ограничен единствено от чл. 9 ЗЗД, съгласно
който страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то
не противоречи на добрите нрави. Противно на добрите нрави е да се уговаря
компенсаторна лихва (за забава), надвишаваща трикратния размер на законната лихва,
и възнаградителна лихва по обезпечен заем, надвишаваща двукратния размер на
законната лихва. По отношение на договорната лихва по необезпечен заем, ВКС не е
изложил съображения и не е предложил количествен критерий, извън който може да се
счита, че са накърнени добрите нрави.
В настоящия случай предоставеният заем е необезпечен. Следователно не е
налице ограничение в размера на възнаградителната лихва, която страните могат да
уговорят в полза на кредитора, а по посочените по-горе критерии, не е налице и
противоречие с добрите нрави, досежно възнаградителна лихва по необезпечен заем,
уговорена в размер на 40.08 %., след като формално ГПР е в законовите рамки – 49.42
%. Поради това уговорката, касаеща размера на договорната лихва не е нищожна.
Същата следва да се присъди, в размер на 84.37 лева, за периода 10.12.2018г. –
18.03.2019г.
Със заповедта за изпълнение съдът е уважил претенцията на заявителя за
присъждане на 106.35 лева – обезщетение за забава, но е посочил като период
19.03.2019г. – 24.02.21г.(подаване на заявлението). В мотивите на тук обжалваното
разпореждане, съдът е посочил, че не присъжда мораторна лихва за периода
11.12.2018г. до подаване на заявлението (24.02.21г.). Въпреки това, като краен резултат
съдът е присъдил претендираната от заявителя сума от 106.35 лева. Отказът му е
постановен само по отношение на договорната лихва, в размер на 84.37 лева, които
въззивният съд намира, че следва да бъдат присъдени.
Ето защо, обжалваното разпореждане следва да бъде отменено като
неправилно досежно договорната лихва. Поради липса на диспозитив за отхвърляне на
претенцията за мораторна лихва, въззивният съд не следва да се произнася по този
въпрос.
С оглед изхода на делото, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят
3
направените по делото разноски. Доколкото с въззивното определение като краен
резултат е уважено цялото заявление, в полза на заявителя следва да се присъдят
всички направени разноски, в размер на 140 лева – 25 и 15 лева – държавни такси; 2 Х
50 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Районният съд е присъдил 69.69 лева, а въззивната инстанция следва да
присъди разликата от 70.31 лева.
С оглед на гореизложеното и на осн.чл.417, вр. чл. чл.278, ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане №1495/29.04.21г., постановено по ч.гр.д.№2677/21г.
на Бургаски районен съд, И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на „Агенция за събиране на вземания“ – ЕАД,
ЕИК203670940, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев“, №25, офис – сграда „Лабиринт“, ет.2, офис4, заповед за изпълнение на
парично вземане по чл.410 от ГПК, против длъжника С. К. А., ЕГН**********, с
постоянен и настоящ адрес ***, за сумата 84.37 лева – договорна лихва за периода
10.12.2018г. – 18.03.2019г., дължима на основание договор за паричен заем
№191601/26.06.2018г., сключен със „Сити Кеш“ – ООД и договор за цесия от
03.07.2020г., сключен между „Сити Кеш“ – ООД и „Агенция за събиране на вземания“
– ЕАД – гр.София, КАКТО И 70.31 лева – съдебно – деловодни разноски.
Връща делото на Бургаски районен съд за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК съобразно настоящото определение.
Настоящото определение е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4