РЕШЕНИЕ
№ 1022
гр. Пловдив , 22.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и пети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20205330111090 по описа за 2020 година
Производството по делото е по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК.
Образувано по искова молба от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД срещу Я.С.Г.
за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 627.25 лева,
представляваща стойността на доставените на ответника и потребени от него питейна и
отведена канална вода за периода 22.10.2014 г. до 30.01.2020 г. за водоснабден имот,
находящ се в ***, както и сумата в размер на 123.80 лева – обезщетение за забава върху
главницата за периода 31.12.2014 г. до 31.01.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 11.05.2020 г. до
окончателното погасяване на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 4908/2020 г. по описа на ПРС. Претендират
се разноски.
В исковата молба се излагат твърдения, че отчета в процесния имот за процесния
период е извършван при условията на неизправно измервателно устройство и при
неосигурен достъп, поради което и потребеното количество вода е било начислявано по
тарифа. Начислявано е по 5 кум за нетоплофицирано жилище, съобразно Тарифата.
Ответникът е потребител, в качеството си на собственик на водоснабдения имот. Иска
уважаване на исковете и присъждане на разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения на
1
ответника особен представител. Излагат се твърдения, че ответника не е потребител на
услугите на ищеца, както и не е ползвал имота в процесния период. Оспорва доставеното
количество вода от ищеца. Оспорва размера на претенциите. Оспорва наличие на
предпоставки за служебно начисляване на количества вода. Оспорват се акцесорните
вземания. Прави възражение за изтекла погасителна давност на част от вземанията за
периода 22.10.2014 г. до 25.08.2017 г. Иска се отхвърляне на исковете.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 4908/2020 г. по описа на ПРС, вземанията по
настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е
връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият
процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и
подлежат на разглеждане по същество.
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл.422 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.203 от Закона за водите и чл.422
ГПК, във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД.
Дружеството – ищец следва да докаже наличието на валидно възникнало
облигационно отношение с ответника, т.е. да установи вземането си на претендираното
договорно основание и в претендирания размер, както и изправността си – че през
процесния период е извършвал в договореното качество и срок услуги по доставка на
питейна вода и отвеждане на канална вода за обект, находящ се ***, както и, че през
процесния период ответникът е имал качеството потребител по смисъла на общите условия,
тъй като е бил собственик на имота през процесния период и партидата към ищцовото
дружество се е водила на негово име. Следва да докаже и твърденията си за начина на
отчитане на консумираните услуги и начислените в тази връзка суми, както и, че
измервателното устройство е било неизправно и са спазени изискванията за служебно
начисляване на Тарифа /вкл. отправянето до потребителя на предписание за отстраняване на
повредата на водомера и указването на срок за това/.
Безспорно е обстоятелството, че ищецът е „ВиК оператор“ по смисъла на чл.198 „о“,
ал.1 от Закона за водите и като такъв предоставя ВиК услуги срещу заплащане на
територията на гр. П..
Съгласно чл.3 от Нареба № 4/14.09.2004 г. потребители на ВиК услуги са
собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на
водоснабдени имоти, което е залегнало и в чл. 2, ал.1, т.1 и 2 от общите условия на
оператора Тази разпоредба регламентира няколко основни групи потребители –
собственици, носители на ограничено вещно право на ползване, предприятия препродаващи
непитейна вода след обработката й, супекти по чл.2 ЗВРВКУ – наематели. За да възникне
2
задължението за заплащане на „ВиК“ услуги, за който и да е субект, то той на първо място
следва да има качеството на „потребител“ на тези услуги.
Видно от *** за собственост /л.73/ ответникът е придобил право на собственост
върху процесния имот, като от представената Декларация по чл.14 ЗМДТ се установяве, че
ответникът е декларирал имота като негова еднолична собственост /л.71/.
Предвид изложеното се установява първата предпоставка за уважаване на иска, а
именно ответницата се явява потребител на ВиК услуги по смисъла на закона и Общите
условия на оператора, като собственик на процесния водоснабден имот, като за последното
няма спор.
По делото не се установи наличие на предпоставки за извършване на служебно
начисляване по тарифа на консумираните ВиК услуги за съответния период и дължимите
суми възлизат на търсения размер.
Съгласно чл.11, ал.5 от Наредба № 4, поддържането и ремонтът на индивидуалните
водомери са задължение на потребителите, но съгласно чл.33, ал.2 от същата наредба при
констатирана повреда представителят на оператора дава на потребителя предписание и срок
за отстраняване на повредата на водомера.
Дори от дружеството да са установили повреди или несъответствия, съгласно
посочената по-горе разпоредба представител на дружеството е следвало да даде
предписание за отстраняване на повредата на водомера и да даде срок за това. Съгласно
наредбата инициативата за ремонт или замяна на повредения водомер трябва да изхожда от
ВиК оператора. Предписанието следва да е в писмена форма, да сочи повредата на водомера
и да дава срок за отстраняването й. По делото не са ангажирани каквито и да било
доказателства, че е установена неизправност на водомера в имота на ***, в какво се изразява
същата, от кога датира, както и ответникът да е уведомяван за тази неизправност. Не се
установява защо начисленията са правени по тарифа и по какъв начин е определян размерът
на вписаните в карнетите стойност.
Наред с това по делото са събрани данни, че ответникът от години не живее в имота,
както и че не е осигурявал достъп до същия, което обосновава друг механизъм за служебно
начисление – при липса на осигурен достъп по реда на чл.46 от ОУ, вр. с чл.22, ал.4 от
същите.
Предвид изложеното съдът намира, че ищецът не е доказал наличието на
предпоставки за служебно начисляване на количества вода, поради което исковете се явяват
недоказани и като такива следва да се отхвърлят. Предвид неоснователност на главния иск
се явява неоснователен и акцесорния иск за заплащане на обезщетение за забава.
По отговорността за разноските:
При този изход на спора, в полза на ищеца не се дължат деловодни разноски.
Ответникът има право на разноски на основание чл.78, ал.3 ГПК, но не претендира и не се
установява да е направил такива, ето защо не следва да му се присъждат.
3
Мотивиран от горното, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ №
250 срещу Я. С. Г., ЕГН **********, с адрес: *** че ответникът дължи на ищеца сумата в
размер на 627.25 лева, представляваща стойността на доставените на ответника и потребени
от него питейна и отведена канална вода за периода 22.10.2014 г. до 30.01.2020 г. за
водоснабден имот, находящ се в ***, както и сумата в размер на 123.80 лева – обезщетение
за забава върху главницата за периода 31.12.2014 г. до 31.01.2020 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда –
11.05.2020 г. до окончателното погасяване на вземането, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 4908/2020 г. по описа на
Пловдивския районен съд.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4