№ 13331
гр. София, 31.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 123 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:И.Г.М.
при участието на секретаря И.И.И.
като разгледа докладваното от И.Г.М. Гражданско дело № 20211110132229
по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е от /ФИРМА/ срещу С.О. иск с правно основание чл. 410, ал.
1, т. 2 КЗ във връзка с чл. 49 от ЗЗД за сумата от 4232.67 лв. – регрес по щета
№ ******** от 2019 г., образувана при /ФИРМА/, с включени 15 лв.
ликвидационни разноски.
Претендира се присъждане на законната лихва върху главницата от
датата на предявяване на исковата молба до окончателното й плащане, както
и направените по делото разноски, включително адвокатско възнаграждение.
Ответникът – С.О., гр. София, чрез процесуалния си пълномощник
юрисконсулт А.Г. в писмен отговор на исковата молба от 09.12.2021 г.
поддържа становище за неоснователност на предявения иск, като излага
съображения за това.
Софийският районен съд, II Г.О., 123 състав, като взе предвид
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и
обсъди наведените от страните доводи, съгласно разпоредбите на чл. 235, ал.
2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният главен иск е с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във връзка
с чл. 49 от ЗЗД – регресен иск на платилия застрахователното обезщетение
застраховател, за причинените на застраховано моторно превозно средство
1
вреди, от възникнала и неотстранена повреда на пътното платно –
„необозначено и несигнализирано пропадане на пътя /изронен паваж/” в
/АДРЕС/, на територията на С.О., срещу ангажирания по силата на закона –
чл. 31 от Закона за пътищата, чл. 48, т. 2 и чл. 52, т. 1 ППЗП с ремонт и
поддръжка на общинските пътища и на пътните възли и кръстовищата, както
и частите от тях, които са част от общинската пътна мрежа на територията на
столицата – С.О..
От приетите по делото писмени доказателства, в заверени от ищеца преписи и
от заключението на съдебната автотехническа експертиза, прието от съда
като неоспорено от страните и което съдът кредитира като дадено вярно и
безпристрастно от вещото лице, се установяват и съдът приема за доказани по
делото твърдените в обстоятелствената част на исковата молба обстоятелства,
релевантни за предявения иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във
връзка с чл. 49 от ЗЗД, поради което същият следва да бъде уважен изцяло,
със законните последици.
Възраженията на ответника С.О. са неоснователни, поради което същият
следва да бъде осъден да заплати на ищеца общата сума от 4232.67 лв. –
регрес по щета № ******** от 2019 г., образувана при /ФИРМА/, с включени
15 лв. ликвидационни разноски – по предявения иск с правно основание чл.
410, ал. 1, т. 2 КЗ във връзка с чл. 49 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху
общата сума от 4232.67 лв., считано от 08.06.2021 г. до окончателното й
плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените по делото
разноски в общ размер на 1105.90 лв., от които 169.31 лв. – платена по сметка
на Софийски районен съд дължима държавна такса, 300 лв. – разноски за
възнаграждение на вещо лице и 636.59 лв. – разноски за възнаграждение на
един адвокат.
Депозитът за свидетел от 50 лв. е останал неизползван, поради което тази
сума не следва да се възлага на ответника, като разноски по делото по чл. 78,
ал. 1 ГПК, а подлежи на връщане на ищеца след надлежно писмено
поискване.
Ответникът претендира направените по делото разноски и юрисконсултско
възнаграждение. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
такива не следва да му се присъждат.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, 123 състав
2
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.О., със седалище и адрес на управление /АДРЕС/ да заплати на
/ФИРМА/ с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление /АДРЕС/ общата
сума от 4232.67 лв. – регрес по щета № ******** от 2019 г., образувана при
/ФИРМА/, с включени 15 лв. ликвидационни разноски – по предявения иск с
правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във връзка с чл. 49 от ЗЗД, ведно със
законната лихва върху общата сума от 4232.67 лв., считано от 08.06.2021 г. до
окончателното й плащане, както и общата сума от 1105.90 лв. – направени по
делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
СОФИЙСКИЯ ГРАДСКИ СЪД в ДВУСЕДМИЧЕН СРОК, считано от датата
на връчването му на страните, на основание чл. 259, ал. 1 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3