РЕШЕНИЕ
№ 318
гр. София, 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Радиана Д. Андреева
като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело №
20221000502489 по описа за 2022 година
Разгледа в съдебно заседание на 20.02.23г. /с участието на секретаря Андреева/
въззивно гражданско дело № 2489/22г. и констатира следното:
С решение на Окръжен съд - Враца от 05.03.22г. по г.д. № 11/20г. са уважени
/частично: до размера на сумата 6 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди със
законната лихва върху тази главница за периода след 04.02.17г./ искове по чл. 226 от КЗ отм.
и чл. 86 от ЗЗД на Г. К. против ЗД „Бул инс“ АД.
Решението на Окръжен съд - Враца се обжалва и от двете страни както следва:
От Г. К. - в отхвърлителната част /ищецът претендира присъждане на
допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на още 6 000 лева, заедно със
законна лихва върху същото за периода след 04.02.17г./.
От ответника – изцяло.
Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата
пред Окръжен съд - Враца и САС/.
Ищецът твърди, че е претърпял /вследствие на ПТП-е от 04.02.15г./ физически
болки и психически стрА.ания /неимуществени вреди/. Поради това Г. К. претендира да
бъде ангажирана /при условията на чл. 226 от КЗ отм. във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от
ЗЗД/ имуществената отговорност на ЗД „Бул инс“ АД.
Жалбите са неоснователни /обжалваното решение е постановено в съответствие
със закона, съдебната практика и събраните в процеса доказателства/:
Събраните по делото /в производството пред първоинстанционния съд/
доказателства /писмени, гласни и експертни - преценени в съвкупност, в контекста на
1
твърденията – възраженията на страните и правилата по чл. 266 от ГПК и чл. 269, изр. 2-ро
от ГПК/ удостоверяват, че:
На 04.02.15г. е настъпило ПТП-е и в резултат на същото ищецът /като
пешеходец/ е претърпял физически увреждани – травми /като следствие от това – физически
болки и психически страдания – неимуществени вреди/. Произшествието е причинено от Л.
Ц.. Всички предпоставки /част от състава на чл. 226 от КЗ отм. във връзка с чл. 45 от ЗЗД/, а
именно: деянието на делинквента, противоправността на деянието, вредоносният резултат,
причинно-следствената връзка между деянието и резултата, вината на водача на МПС-во и
наличието на застрахователно правоотношение /по договор за з-ка „ГО“ между Л. Ц. и ЗД
„Бул инс“ АД/ са установени /в рамките на производството пред Окръжен съд - Враца/ с
писмени, гласни и експертни доказателства /в това число и с обясненията на вещите лица от
съдебните заседания/.
Исковете са предявени в рамките на законните давностни срокове /5-годишен за
главната претенция – считано от момента на ПТП-е; 3-годишен за акцесорната, заявена в
случая от по-късна дата - 04.02.17г./.
Възраженията на ответника /касаещи предпоставките по чл. 45 от ЗЗД/ са
неоснователни:
В процесната хипотеза всички елементи /предпоставки/ на деликтната
отговорност /по смисъла на чл. 45 от ЗЗД/ са удостоверени с влязло в сила наказателно
постановление /с което водачът на МПС-во Л. Ц. е бил санкциониран за причиненото на
04.02.15г. ПТП-е - в хипотезата на чл. 40 от ЗДвП/. Констатациите на административно-
наказващия орган се явяват потвърдени с останалите събрани в процеса доказателства –
преценени в съвкупност /медицински документи - създадени към датата на инцидента и в
близък период след този това; медицинска експертиза, която констатира, че описаните в
медицинската документация травми принципно биха могли да се получат по очертания в
протокола за ПТП-е начин; авто-техническа експертиза, която обосновава същия извод/. В
такава хипотеза: предвид съдържанието на изброеният доказателствен материал /преценен в
съвкупност/ и при липса на категорични доказателства /които да опровергаят презумпцията
по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД/ следва да се направи извод, че – всички предпоставки на деликтната
отговорност по чл. 45 от ЗЗД във връзка с чл. 40 от ЗДвП /а като следствие от това и
предпоставките на застрахователната отговорност по чл. 226 от КЗ отм./ се явяват надлежно
установени в процеса.
Заявените от ответника възражения /в контекста на правилото по чл. 51, ал. 2 от
ЗЗД/ са неоснователни:
От една страна:
Процесният инцидент е настъпил в момент - когато ищецът е пресичал пътното
платно в зона на кръстовище. В такава хипотеза е приложимо правилото по пар. 6, т. 54,
изр. 2-ро от ДР на ЗДвП /т.е. фактът, че пострадалият е пресякъл на необозначено с изрична
маркировка място не може да се окачестви като „съпричиняване“ по смисъла на чл. 51, ал. 2
от ЗЗД/.
От друга страна:
Действително – ищецът е имал обективна /фактическа, физическа/ възможност да
забележи наличието на процесното МПС-во върху платното за движение. Същият обаче не е
могъл да предвиди /да очаква/, че водачът на автомобила ще предприеме внезапна маневра
„движение на заден ход“ /в момента на пресичането на пешеходеца/. С оглед това:
бездействието на Г. К. /по смисъла на чл. 113, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДвП/ в случая не може да
се окачестви като „съпричиняване“ по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
Заявените и от двете страни възражения /досежно размера на иска/ са
неоснователни:
2
От една страна /принципно/:
В случая /и във всяка подобна хипотеза – при претърпяно ПТП-е и получени от
такова физически травми – увреждания/ наличието на физически болки и психически
страдания /неимуществени вреди/ следва да се презумира /обратен извод не може да бъде
защитен житейски/.
От друга страна /конкретно/:
Събраните по делото доказателства /писмени - медицински документи, експертни
- медицинска експертиза и гласни - свидетелски показания/ удостоверяват вида и естеството
на получените от ищеца увреждания: травма в областта на тазобедрената става и мозъчно
сътресение. Вещото лице /в това число и обясненията на експерта от съдебното заседание/
обаче констатира, че процесните увреждания са били леки, без усложнения, излекувани
изцяло към момента и с благоприятна перспектива.
В такава хипотеза следва да се приеме, че присъденото от първоинстанционния
съдия обезщетение за неимуществени вреди /в размер на 6 000 лева/ се явява определено в
съответствие с принципното правило на чл. 52 от ЗЗД.
Върху горната главница принципно се следва /в хипотезата на отменения КЗ/
законна лихва при условията на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД /за периода след датата на ПТП-е/. С
оглед диспозитивното начало на процеса обаче /по смисъла на чл. 6, ал. 2 от ГПК/ в полза на
ищеца следва да бъде присъдена законна лихва за времето след 04.02.17г. /както е заявено
акцесорното вземане/.
Предвид изхода на спора пред САС: в полза на страните следва да бъдат
присъдени /при условията на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК/ съдебни разноски /за
производството пред настоящата инстанция/.
Възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5 от ГПК е основателно /заявеният от
ответника адвокатски хонорар надвишава минимума по Наредба № 1; с оглед това
претендираната сума следва да бъде редуцирана и присъдена с ДДС/.
В полза на процесуалния представител на ищеца следва да бъде присъден
А.вокатки хонорар при условията на чл. 38 от ЗА.
Съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение на Окръжен съд - Враца от 05.03.22г. по г.д. № 11/20г.
ОСЪЖДА ЗД „Бул инс“ АД да плати на Г. А. К. 120 лева – съдебни разноски
/държавна такса/ във връзка със защитата по жалбата на застрахователя.
ОСЪЖДА ЗД „Бул инс“ АД да плати на адвокат П. П. 900 лева – адвокатски
хонорар по чл. 38 от ЗА /във връзка със защитата по жалбата на застрахователя/.
ОСЪЖДА Г. А. К. да плати на ЗД „Бул инс“ АД 1 200 лева – съдебни разноски
/във връзка със защитата по жалбата на ищеца/.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен срок от
съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4