Решение по дело №291/2021 на Районен съд - Оряхово

Номер на акта: 2
Дата: 10 януари 2022 г.
Съдия: Веселина Любенова Павлова
Дело: 20211460200291
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2
гр. О., 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – О. в публично заседание на десети януари през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселина Люб. Павлова
при участието на секретаря Вержиния Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Веселина Люб. Павлова Административно
наказателно дело № 20211460200291 по описа за 2021 година
въз основа на закона и доказателствата:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА обвиняемия ИВ. Г. ИЛ. , роден на ..... г. в гр. О., българин,
български гражданин, със средно образование, неосъждан, с постоянен адрес
в с. О., ул. „....... № 5, с ЕГН ********** ЗА НЕВИНОВЕН в това, че по
неустановено време за времето от .... часа на .... г. до .... часа на .... г. в с. О.,
обл. В., на пристанището на река Дунав, макар и непълнолетен, но като е
разбирал свойството и значението на извършеното деяние и е могъл да
ръководи постъпките си, по хулигански подбуди е причинил средна телесна
повреда на Б.Ц.Д. от с. С., обл. В., изразяваща се в избиване на 11-ти зъб /1-
ви/ зъб горе в дясно и разклащане на 12-ти и 21-и зъби, с последващо
отпадане на 12-и зъб, което увреждане му е причинило избиване на зъби, без
които се затруднява дъвченето и говоренето, като му е нанесъл удари с
юмрук в областта на лицето и главата, поради което и на основание чл. 378,
ал. 4, т. 2 от НПК го ОПРАВДАВА по внесеното срещу него предложение на
РП В. – ТО О. за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, алт. 1, във
вр. с чл. 129, ал. 2, алт. 9, във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване или протестиране по реда на
глава XXI пред Врачанския окръжен съд в 15-дневен срок от днес.
Съдия при Районен съд – О.: _______________________
1

Съдържание на мотивите

Мотиви към Решение № 2 от 10.01.2022 г. по НАХД № 291/2021 г. по
описа на РС О.

Производството е по реда на чл. 375 и сл. НПК. Образувано е по
внесено с постановление на РП В., ТО О. предложение за освобождаване от
наказателна отговорност на лицето ИВ. Г. ИЛ., роден на ..... г. в гр. О.,
българин, български гражданин, със средно образование, неосъждан, с
постоянен адрес в с. О., ул. „.....“ № 5, с ЕГН ********** за престъпление по
по чл. 131, ал. 1, т. 12, алт. 1, във вр. с чл. 129, ал. 2, алт. 9, във вр. с ал. 1 във
вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК за това, че по неустановено време за времето от
.... часа на .... г. до .... часа на .... г. в с. О., обл. В., на пристанището на река
Дунав, макар и непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на
извършеното деяние и е могъл да ръководи постъпките си, по хулигански
подбуди е причинил средна телесна повреда на Б.Ц.Д. от с. С., обл. В.,
изразяваща се в избиване на 11-ти зъб /1-ви/ зъб горе в дясно и разклащане на
12-ти и 21-и зъби, с последващо отпадане на 12-и зъб, което увреждане му е
причинило избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето,
като му е нанесъл удари с юмрук в областта на лицето и главата.
За РП В., ТО О., редовно призована, в съдебно заседание не се явява
представител и не се взема становище по внесеното постановление.
Обвиняемият, също редовно призован, явява се лично и моли да бъде
оправдан.
Служебният защитник на подсъдимия пледира за оправдаване на
обвиняемия, поради недоказаност на повдигнатото му обвинение и
алтернативно – за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание в минималния размер.
Пред настоящата инстанция съдът счете за необходимо да допусне
разпит на св. Л.О., тъй като същият е бил привлечен в качеството на обвиняем
за същото деяние. В разпита си като обвиняем е заявил, че племенникът му
И.И. е нанесъл удари и е избил зъба на пострадалия св. Б.Д.. След провеждане
на очни ставки между него и свидетелите И.И. и Ю.М., производството срещу
обвиняемия Л.О. е прекратено, но същият не е бил разпитан след това в
качеството на свидетел по делото. Също така съдът проведе повторен разпит
на св. Ю.М..

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на
страните, намери за установено следното:

От фактическа страна:
Обвиняемият ИВ. Г. ИЛ. е роден на ..... г. в гр. О., българин, български
гражданин, със средно образование, неосъждан, с постоянен адрес в с. О., ул.
1
„.....“ № 5, с ЕГН **********. Нивото на интелект и познавателни процеси на
обвиняемия са в норма за неговата възраст. Той е могъл, макар и
непълнолетен, да разбира свойството и значението на извършеното деяние и е
могъл да ръководи постъпките си. За него са събрани положителни
характеристични данни, като обвиняемият е ученик в ПГЗ „.......
На .... г. около полунощ св. Б.Д., св. В.К., св. Д.Д., св. И.Н. и св. М.И.,
отишли на пристанището в с. О., обл. В., с автомобил и два мотоциклета.
Седнали на беседката на пристанището в с. О., а св. Б.Д. отишъл до
заведението „Сърби кожа“, което работело и е на плажа, за да вземе 5 бири.
Отивайки към заведението, той видял, че пред другото заведение на плажа
имало компания, която седяла на маса, черпели се и си говорели. В тази
компания били св. Л.О. по прякор „.....“, св. Ю.М., обвиняемият И.И., св. М.
М., св. И.И., св. Е. О. и две жени. Минавайки покрай тях, св. Б.Д. ги
поздравил и ги подминал, за да отиде за бирите. На бара платил пет бири,
като взел две от бирите и извикал неговите приятели да му помогнат с
чашите. Отзовал се св. Д.Д., който тръгнал към св. Б.Д., за да му помогне да
занесат бирите. Минавайки отново покрай компанията от другото неработещо
заведение, станала размяна на реплики между св. Б.Д. и св. Л.О., като
последният станал и нанесъл удар в лицето на св. Б.Д. – по-конкретно ударът
попаднал в устата на пострадалия. Св. Д. изпуснал бирите и паднал на земята,
след което св. В.К., св. Д.Д. и св. И.Н. му се притекли на помощ, при което
двете компании си разменили удари помежду си, а докато лежал на земята
пострадалият Б.Д. също бил удрян с ръце и крака от момчета от компанията
на св. Л.О. „.....“. Те имали числено предимство, като нанасяли удари и с
тръба, при което св. В.К., св. Д.Д. и св. И.Н. решили да бягат и се скрили в
близката гора, а св. М.И. успял да се качи на мотора си и си тръгнал. След
бягащите свидетели тръгнали св. Л.О., св. Ю.М. и обвиняемият И.И., които не
могли да ги открият и се върнали обратно на пристанището. През това време
пострадалият св. Б.Д. се бил върнал в заведението, от което купил бирите и
седнал на една маса със св. В.Д., като се държал за устата, от която капела
кръв и от която извадил един паднал зъб – избит от нанесения му побой. Към
него се отправил св. Л.О., за да му потърси сметка и обяснение за случилото
се, а след него тръгнали обв. И.И. и св. Ю.М.. Св. Л.О. задал въпрос на
пострадалия, след което отново го ударил в областта на лицето. Удар му
нанесъл и обв. И.И., а пострадалият св. Б.Д. не отговорил нищо и не реагирал
по никакъв начин при нанасяне на ударите. След това св. Л.О., обв. И.И. и св.
Ю.М. се върнали при тяхната компания и си тръгнали от пристанището.
В хода на разследването е назначена СМЕ, съгласно която на Б.Д. са му
нанесени увреждания отговарящи на медико биологичния признак „избиване
на зъб, без който се затруднява дъвченето и говоренето“, разкъсно-контузни
рани на главата, кръвонасядания на клепачите на дясно око, гърдите и гърба,
които увреждания са му причинили временно разстройство на здравето
неопасно за живота.
2
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена след
анализа на събраните по делото писмени доказателства, гласни
доказателствени средства и заключенията на СМЕ и СППЕ, а именно:
съдебно-медицинско удостоверение на пострадалия, удостоверение за
раждане, справка за съдимост и характеристика за обвиняемия, протокол за
разпознаване на лица и предмети по отношение разпознаването на лицето
Л.О., показанията на свидетелите св. Б.Д., св. В.К., св. Д.Д., св. И.Н., св. М.И.,
св. Л.О. по прякор „.....“ (частично), св. Ю.М. (частично), св. М. М., св. И.И. и
св. В.Д.. Този доказателствен материал установява голямата част от фактите,
които се включват в предмета на доказване, а показанията на свидетелите
Д.С., Е. О., К.М., В. И., В.а Й., Ч.Й. и Г.Р. не допринасят за изясняване на
обективната истина, респ. за установяване на правно релевантните факти във
връзка с осъществяване на деянието и неговото авторство.
Свидетелските показания могат условно да се разделят на две групи –
свидетелите на пострадалия Б.Д. и свидетелите от компанията на обвиняемия.
Единственият незаинтересован свидетел се явява св. В.Д..
Съдът възприема с вяра показанията на свидетелите В.К., Д.Д., И.Н., М.И.
и св. Б.Д.. Те последователно и безпротиворечиво са заявили възприятията си
във връзка с деянието - до момента на нанасяне на първия удар в лицето на
пострадалия Д., както и че този удар е нанесен от св. Л.О. по прякор „.....“.
Същият е разпознат по фотоснимки от св. Д.Д., а и самият Л.О. в разпита си
пред съда потвърждава, че той е нанесъл първия удар на пострадалия, при
преминаването му покрай тяхната маса с бири в ръце. Свидетелите М. М. и
И.И. също са възприели, че св. Л.О. - „.....“ е ударил св. Д. в посочения
момент. От своя страна пострадалият Д. също последователно и без
противоречия във сичките си разпити заявява, че не може категорично да
посочи кои лица са му нанесли удари, поради липса на ясен спомен за това,
но първият удар с юмрук в устата му е заявил, че е нанесен от „дребен и
набит мъж“ (именно св. Л. О. – „.....“). Пострадалият е категоричен в
разпитите си, че зъбът му е паднал след нанасяне на първия удар в устата му
(нанасен от св. Л.О. – „.....“), след което са започнали размяна на удари между
двете компании на плажа в с. О.. По отношение на този удар съдът не
възприема с вяра показанията на св. Ю.М., който твърди, че той е ударил св.
Б.Д. и в никой момент не е виждал св. Л.О. да удря пострадлия. В тази част
показанията му са изолирани от свички останали и не се подкрепят от нито
един свидетел по делото.
Съдът не кредитира показанията на св. Л.О. и св. Ю.М. в частта, в която
заявяват, че обвиняемият И.И. е нанесъл удари на пострадалия, когато са се
върнали на пристанището и тримата са отишли до заведението, в което е
3
седял св. Д., както и че при тези удари е бил избит неговия зъб. Признават, че
са тръгнали към св. Д. по инициатива на св. Л.О., който е искал да получи
обяснение от пострадалия за случилото се преди това и побоя между двете
компании, а св. Ю.М. и обвиняемият са го последвали по своя инициатива,
като не са разговаряли с пострадалия. След това твърдят, че обвиняемият
И.И. е нанесъл удари в областта на лицето на пострадалия и му е избил зъба,
който зъб обаче само св. Л.О. е видял в ръката на пострадалия в този момент.
Тази версия на свидетелите О. и М. се поддържа след разпита на св. О.,
проведен в качеството му на обвиняем по делото, когато за първи път в онзи
момент е заявил, че племенникът му И.И. е нанесъл ударите на пострдалия и е
избил неговия зъб. Единственият незаинтересован свидетел обаче - св. В.Д.,
който е разпитан пред съдия в ДП, опровергава показанията на св. О. и св. М.
в тази им част или поне внася безспорно съмнение в казаното от тях, че само
обв. И. е нанесъл удари на пострадалия, от които е паднал неговия зъб. Това е
така, защото св. Д. в показанията си категорично заявява, че е видял св. Л.О. –
„.....“ да нанася удар с ръка в лицето на пострадалия Д., след като е дошъл с
други момчета до масата в заведението и е задал въпрос на пострдалия, на
който не е получил отговор. Св. Д. е седял на масата до пострдалия Б.Д. и
ясно е видял, че св. Л.О. го удря с ръка в лицето. След това се е обърнал от
страх да не го удари някое от другите момчета, които са носели тръби в
ръцете си и след като се е уверил, че няма да закачат него, се е обърнал към
пострадалия и го е видял легнал на пейката до масата. Не е успял да види
дали някой друг от момчетата е нанесъл удар или удари на св. Б.Д.. Именно
затова и самопризнанията на обвиняемия на ДП не се възприеха от съда, тъй
като същите не изясняват никакви факти във връзка с деянието, а
представляват едно изявление, което гласи „..аз избих зъба на мъжа..“, „.само
аз нанесох удари на човека…“, а тези изявления категорично противоречат на
показанията на св. Д..
Даде се вяра на всички писмени доказателства, както и на заключенията
на СМЕ и СППЕ, които са обективно и компетентно изготвени.

От правна страна:
При тези факти от правна страна се налага извод, че обвиняемият ИВ. Г.
ИЛ. не е извършил престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12, алт. 1, във вр. с чл.
129, ал. 2, алт. 9, във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, за което е
внесено срещу него предложение на РП В. – ТО О. за освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
От обективна страна се доказа несъмнено, че по неустановено време за
времето от .... часа на .... г. до .... часа на .... г. в с. О., обл. В., на пристанището
на река Дунав е причинена средна телесна повреда на св. Б.Ц.Д., изразяваща
се в избиване на 11-ти зъб /1-ви/ зъб горе в дясно и разклащане на 12-ти и 21-
и зъби, с последващо отпадане на 12-и зъб, което увреждане е затруднило
дъвченето и говоренето. Тези увреждания според приложената медицинска
4
документация и заключението на СМЕ следва да са причинени с удари със
или върху твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени при побой от
удари с юмрук в областта на лицето и главата. При това положение за съда е
несъмнено, че средната телесна повреда, която е инкриминирана
понастоящем, е причинена на св. Б.Д. от лице, което чрез активни и
целенасочени действия, които имат различни локации по лицето е причинило
като резултат увреждания, отговарящи на медико биологичния признак
„избиване на зъб, без който се затруднява дъвченето и говоренето“.
Авторството на деянието обаче не се установи по несъмнен за съда
начин. Остава неясен авторът на удара/ударите нанесени на пострадалия св.
Б.Д. след връщането на св. Л.О., Ю.М. и обвиняемия И.И. на пристанището и
отиването им при него в заведението „Сърби кожа“, в което е останал да седи
на една маса със св. В.Д.. Показанията на свидетелите очевидци са непълни,
противоречиви и не водят до категоричен извод, че само обвиняемият е
нанесъл на св. Д. последващите удари в лицето му и че именно в резултат на
тези удари е избит зъба на пострадалия. При това положение и с оглед
събраните доказателства по делото, съдът не може да приеме за безспорно
доказано, че обвиняемият с умишленото си поведение е причинил на
пострадалия средна телесна повреда по хулигански подбуди.
Ето защо съдът счете, че обвиняемият ИВ. Г. ИЛ. не е извършил
престъплението, за което е внесено срещу него предложение на РП В. – ТО О.
за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание, поради което на основание чл. 378, ал. 4, т. 2 от НПК го оправда по
обвинението по чл. 131, ал. 1, т. 12, алт. 1, във вр. с чл. 129, ал. 2, алт. 9, във
вр. с ал. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.

По разноските:
С оглед на постановеното оправдателно решение и на основание чл.
190, ал. 1 от НПК, направените по делото разноски следва да останат за
сметка на Държавата.

Така мотивиран, Оряховският районен съд постанови решението
си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5
Съобщи за изтекли лични данни