№ 9622
гр. София, 29.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
при участието на секретаря КРИСТИНА Д. Н.А
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20211110140447 по описа за 2021 година
"Електрохолд продажби" АД (с предходно наименование „ЧЕЗ Електро България” АД)
е предявило срещу Н. СТ. Н., заместил на основание чл. 227 ГПК починалия ИВ. СТ. Н.,
искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 327
ТЗ, вр. чл. 98а, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 413,84 лева, представляваща ползвана
електрическа енергия за обект с аб. № ...., находящ се в гр. София, ж.к. ....., за периода
23.11.2019 г. - 25.06.2020 г., ведно със законна лихва от 29.01.2021 г. до изплащане на
вземането и сумата от 32,13 лева, представляваща мораторна лихва за периода 25.01.2020 г.
– 20.01.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от 04.02.2021 г. по ч. гр. д. № 5528/2021 г. по описа на СРС, 82 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало въз основа на
открита партида на името на ответника с уникален ИТН, по която е заплащана доставената
електрическа енергия съгласно общи условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на ищеца, чиито клаузи са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното
им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника електрическа енергия в посочения обект, като купувачът не е заплатил дължимата
цена. Излага доводи, че исковата претенция за главницата в общ размер на 413,84 лева е
индивидуализирана по размер, падеж и периоди на отчитане в данъчни фактури, както
следва: фактура № .......... за периода от 23.11.2019 г. до 23.12.2019 г., издадена на 31.12.2019
г., с краен срок на плащане 24.01.2020 г., за сумата от 52,80 лева, с включен ДДС, фактура №
............. за периода от 24.12.2019 г. до 23.01.2020 г., издадена на 31.01.2020 г., с краен срок
на плащане 24.02.2020 г., за сумата от 105,52 лева, с включен ДДС, фактура № ........ за
периода от 24.01.2020 г. до 23.02.2020 г., издадена на 29.02.2020 г., с краен срок на плащане
1
23.03.2020 г., за сумата от 105,56 лева, с включен ДДС, фактура № .......... за периода от
24.02.2020 г. до 25.03.2020 г., издадена на 31.03.2020 г., с краен срок на плащане 24.04.2020
г., за сумата от 76,30 лева, с включен ДДС, фактура № ........... за периода от 26.03.2020 г. до
24.04.2020 г., издадена на 30.04.2020 г., с краен срок на плащане 02.06.2020 г., за сумата от
55,84 лева, с включен ДДС, фактура № ......... за периода от 25.04.2020 г. до 25.05.2020 г.,
издадена на 31.05.2020 г., с краен срок на плащане 23.06.2020 г., за сумата от 13,22 лева, с
включен ДДС, фактура № ........ за периода от 26.05.2020 г. до 25.06.2020 г., издадена на
30.06.2020 г., с краен срок на плащане 23.07.2020 г., за сумата от 4,60 лева, с включен ДДС.
Претендира и обезщетение за забава за периода от датата на падежа, посочен във фактурите,
до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Ответникът признава исковете с подадения отговор на исковата молба, като на
основание чл. 78, ал. 2 ГПК моли разноските да бъдат присъдени в тежест на ищеца.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Доколкото ответникът признава изцяло предявените искове, т.е. всички факти,
включени във фактическите им състави, то същите следва да бъдат уважени изцяло.
Във връзка с наведеното възражение за липса на процесуална легитимация на
ответника съдът следва да посочи, че ИВ. СТ. Н. е починал на 13.02.2021 г., след подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК на 29.01.2021 г., по което е образувано гр. д. № 5528/2021 г.
на СРС. Съдът е изисквал справка за предоставяне на данни по реда на Наредба №
14/18.11.2009 г. към 02.02.2021 г. и е издал Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на
04.02.2021 г. След опит за връчването на регистрирания постоянен и настоящ адрес на
лицето в гр. София, ж. к. ..... връчителят е удостоверил, че лицето не живее на адреса от 7
години, поради което е залепил уведомление по чл. 47, ал. 5 ГПК. С оглед на това съдът е
дал указания на заявителя за предявяване на иск, като е било образувано гр. д. № 40447/2021
г. на СРС. След изготвена справка за лицето е установено, че същото е починало към този
момент, поради което съдът на основание чл. 227 ГПК е конституирал като ответник по
делото неговият наследник – Н. СТ. Н.. Поради изложеното съдът намира, че процесуални
нарушения, касаещи връчването на съдебни актове по делото, не са извършени.
Съдът счита, че при този изход на спора на ищеца не следва да бъдат присъждани
разноски. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, ако ответникът с поведението си не е
дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. В
конкретния случай е налице признание на иска по чл. 237 ГПК, направено с отговора на
исковата молба. Съдът намира и че е налице и втората предпоставка на чл. 78, ал. 2 ГПК, а
именно, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото. Същият е научил за
предявените срещу наследодателя му претенции едва след конституирането му като страна
по делото, поради което и не е дал повод за завеждане на последното.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
2
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между "Електрохолд продажби"
АД (с предходно наименование „ЧЕЗ Електро България” АД), ЕИК ********* и Н. СТ. Н.,
ЕГН **********, заместил на основание чл. 227 ГПК починалия ИВ. СТ. Н., ЕГН
**********, че Н. СТ. Н. дължи на "Електрохолд продажби" АД (с предходно наименование
„ЧЕЗ Електро България” АД) на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 327 ТЗ, вр. чл. 98а, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 413,84 лева, представляваща
ползвана електрическа енергия за обект с аб. № ...., находящ се в гр. София, ж.к. ....., за
периода 23.11.2019 г. - 25.06.2020 г., ведно със законна лихва от 29.01.2021 г. до изплащане
на вземането и сумата от 32,13 лева, представляваща мораторна лихва за периода 25.01.2020
г. – 20.01.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от 04.02.2021 г. по ч. гр. д. № 5528/2021 г. по описа на СРС, 82 състав
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3