Решение по КНАХД №407/2021 на Административен съд - Пловдив

 

                                 РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 1005

 

 

Град Пловдив, 18 май 2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПЛОВДИВ, ХХІ касационен състав, в открито заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЯВОР КОЛЕВ

     ЧЛЕНОВЕ:   ЯНКО АНГЕЛОВ

                                 ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

                  

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и участието на прокурор КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ, като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА  к.а.н.д. № 407 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН

Образувано е по касационна жалба, предявена от РЗИ - Пловдив, чрез процесуалния си представител ст. юрисконсулт М. Т., против решение № 1496 от 11.12.2020г., постановено по АНД № 5308/2020г. по описа на Пловдивски районен съд, което е отменено наказателно постановление № РД-04-XI-Б-100/08.05.2020г., издадено от В.Т.Т.-М., на длъжност директор на Регионална здравна инспекция – Пловдив, с което на Б.И.В., ЕГН:**********,***, на основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, е наложено административно наказание – глоба в размер на 300/триста/ лева, за нарушение на чл.63, ал.1 от Закона за здравето.

Жалбоподателят намира решението за неправилно. Счита, че описаното нарушение и изложената в АУАН и НП фактическа обстановка безспорно се потвърждават от събраните по делото доказателства. Не са допуснати съществени процесуални нарушения в административно-наказателното производство. Счита, че не е налице соченият от съда маловажен случай съгласно чл.93, т.9 от НК. Напротив, в случая конкретното деяние не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обичайната за този вид нарушения. Счита, че със заповедта на министъра е извършена преценка относно местата, където рискът от заболяване с Ковид 19 е толкова висок, че е необходимо спазването на тази противоепидемична мярка, като необходимостта не се обуславя от повишена концентрация на хора в съответното място.Посочва се, че неизпълнението на противоепидемичната мярка за носене на маска тна обществено място, в което има повишена концентрация на хора при констатиране на нарушението, е деяние, което разкрива една значително по-висока степен на обществена опасност от тази, която е характерна за общия случай на нарушение. Посочва, че неспазването на противоепидемичните мерки води до по-широко разпространение и повишаване случаите на заболели от Ковид -19, което от своя страна значително затруднява функционирането на здравната система и обслужването на пациентите, които имат нужда от своевременно и адекватно лечение. Претендира отмяна на решението и потвърждаване на издаденото наказателно постановление.

Ответникът – Б.И.В., не взема становище по касационната жалба.

Окръжна прокуратура – Пловдив счита касационната жалба за основателна и моли същата да бъде уважена с произтичащите от това последици и касационни разноски.

Касационната инстанция, след като провери правилността на постановеното решение, предвид наведените в жалбата касационни основания и въз основа на доказателствата по делото, намира жалбата за процесуално допустима.

За да отмени обжалваното пред него наказателно постановление, районният съд е приел, че фактическата обстановка не е спорна между страните и в хода на съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност, се установяват достатъчно данни за извършеното деяние, с което виновно е нарушена разпоредбата на чл.63, ал.1 от Закона за здравето – за това, че на 01.05.2020г., около 16:00 часа, в хипермаркет, находящ се в гр.Пловдив, ул.„Пещерско шосе“ №78, който съставлява закрито обществено място по смисъла на §1а от Допълнителните разпоредби на Закона за здравето, не е поставила защитна маска на лицето или друго средство, покриващо носа и устата. Въпреки горното районният съдът е намерил, че в случая са налице предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН и квалифициране на установеното административно нарушение като „маловажен случай“.

Настоящият касационен състав на Административен съд –Пловдив намира решението за неправилно.

Описаното в АУАН и в НП нарушение, изложената в тях фактическа обстановка безспорно се потвърждават от събраните по делото доказателства, което правилно е възприето също и от районния съд. Съобразно фактически извършеното деяние, описанието му в акта по чл. 42 от ЗАНН и в наказателното постановление по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, предполага индивидуализация на нарушението чрез посочване на неизпълнената или още нарушена конкретна противоепидемична мярка, актът, с който е въведена, и след това - описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението - дата, място и т.н. В случая, както в акта, така и в наказателното постановление, актосъставителят и наказващият орган са посочили конкретната заповед на министъра на здравеопазването, с която е въведено задължението за носене на защитни маски за лице на обществени места, включително с номер и дата на издаване, конкретната противоепидемична мярка, която не е съобразила В. - поставяне на защитна маска за лице за еднократна употреба или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата от всички лица, които се намират на обществени места, както датата и мястото на извършване - на 01.05.2020 г. С посочените фактически обстоятелства в описанието на деянието са съобразени разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН.

Съгласно т.9 от Заповед № РД-01-197/11.04.2020г. на Министъра на здравеопазването, задължително е носенето на маска на обществени места, като е определено кои места са обществени по смисъла на заповедта.

Разпоредбата на чл. 209а от ЗЗ урежда административнонаказателната отговорност при нарушение или неизпълнение на въведени противоепидемични мерки, като ал. 1 съдържа основният състав: "Който наруши или не изпълни въведени с акт на министъра на здравеопазването или директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 или 2, освен ако деянието съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв. " (в редакцията към 17.04.2020 г. - ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 9.04.2020 г.).

Диспозицията на нарушението по чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ (ДВ, бр. 34/2020 г.) е бланкетна, поради което актосъставителят и наказващият орган следва да я запълнят с конкретно нарушение или неизпълнение на акт на министъра на здравеопазването или на директор на РЗИ по чл. 63, ал. 1 и 2 от ЗЗ (при действащата редакция на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ - в акт по чл. 63, ал. 4 от ЗЗ), както в случая - с посочената в акта и наказателното постановление заповед № РД-01-197 от 11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването, изменена със заповед № РД-01-236/ 24.04.2020 г. на министъра на здравеопазването, и с посочената въведена с нея противоепидемична мярка - за поставяне на защитна маска на закрити обществени места.

Настоящата касационна съдебна инстанция намира, че районният съд неправилно е квалифицирал даденото административно нарушение като „маловажен случай“ по чл. 28 от ЗАНН, което, за да е такова, е необходимо да се отличава с по-ниска степен на обществена опасност.

Нарушението е извършено в условията на обявено извънредно положение към 01.05.2020 г. - с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. (извънредна епидемична обстановка след 13.05.2020 г.), поради пандемия от COVID-19, като засяга обществените отношения, свързани с опазване на най-висшите ценности - живота и здравето на гражданите, като отсъствието на настъпили от нарушението вредни последици е без значение. Противоепидемичните мерки са въведени за предотвратяване увреждане на здравето на околните, при това поради непосредствена опасност за живота и здравето им от епидемично разпространение на заразна болест - потенциален риск за живота на гражданите, поради което неизпълнението им не би могло да бъде определено като "маловажен случай" при липсата на каквито и да са обстоятелства, които конкретно да характеризират случая с по-ниска степен на обществена опасност.

Следва да се посочи също, че не само не е установена по-ниска степен на обществена опасност от обичайната за този вид нарушение, а напротив. Нарушителят не е бил сам в момента на проверката. От събраните доказателства се установява, че в помещението за приготвяне на храната е имало и други лица. Освен това естеството на изпълняваните от нарушителя трудови задължения в кухнята на дадения обект предполагат спазването на завишени хигиенни и здравни изисквания и стандарти, а не на занижени такива, което води до застрашавате на здравето не само на хората, с които влиза в контакт, но и на тези, които закупуват съответните хранителни стоки.

Ето защо и на основание чл. 221 ал. 2 АПК, Административен съд Пловдив, XXI състав

 

Р Е Ш И :

 

       ОТМЕНЯ Решение №1496 от 11.12.2020 на Районен съд гр. Пловдив,  постановено по а.н.д. № 5308 по описа на същия съд за 2020 г., като вместо него ПОСТАНОВИ:

       ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № РД-04-XI-Б-100/08.05.2020г., издадено от В.Т.Т.-М., на длъжност директор на Регионална здравна инспекция – Пловдив, с което на Б.И.В., ЕГН:**********,***, на основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, е наложено административно наказание – глоба в размер на 300/триста/ лева, за нарушение на чл.63, ал.1 от Закона за здравето.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

  

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ:  1.

         

                                                                                    

 

                                                                               2.