О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 31.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно
отделение, ХVII въззивен състав, в закрито съдебно заседание на тридесет
и първи януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖИНА КОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
СИМОНА
УГЛЯРОВА
като разгледа докладваното от младши
съдия Углярова в.н.ч.д. № 316 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
двадесет и втора от НПК.
Образувано е по частен протест на
прокурор при Софийска районна прокуратура срещу определение от 30.11.2019г. по НЧД № 21558/2017г.
по описа на Софийски районен съд, НО, 14-ти състав, с което на основание чл.243, ал.5 от НПК е отменено постановление
на СРП от 23.11.2017г. за прекратяване на наказателното производство по
досъдебно производство № ЗМ 1437/2015г. по описа на 06 РУ – СДВР, пр.пр.№ 56538/2014г.
по описа на СРП.
В протеста се излагат доводи за неправилност
на атакувания съдебен акт, като се твърди, че в производството са събрани
всички необходими доказателства, чийто анализ води до извод, че не е осъществен
състав на престъпление от общ характер по НК. В подкрепа на изложеното се сочи,
че извършване на допълнителни действия по разследването не биха допринесли за
изясняване на фактическата обстановка в процесния случай, доколкото по делото
са налични две противоположни версии относно случилото се, като при липса на
незаинтересовани свидетели и при изчерпани способи за събиране на
доказателствата, не е възможно потвърждаване на нито една от двете. В тази
насока се поддържа, че назначаване на допълнителна СМЕ е безпредметно,
доколкото не би спомогнала за подкрепа или отхвърляне на едната или другата
версия за случилото се и не би изяснила фактите и обстоятелствата в настоящия
казус.
По изложените съображения е и
отправеното до въззивната съдебна инстанция искане, протестираното определение
на бъде отменено.
Софийски градски съд, като взе предвид доводите, изложени в протеста и релевираното искане, въз основа на материалите по делото и закона, приема за установено следното:
Досъдебното производство № ЗМ
1437/2015г. по описа на 06 РУ – СДВР, пр.пр.№ 56538/2014г. по описа на СРП, е
образувано на 27.04.2015г. срещу неизвестен извършител за това, че на 11.12.2014г.
около 17:30 часа в гр.София, ул.“*******чрез нанасяне на удар в лицето е
причинил средна телесна повреда на К.М.И., изразяваща се във фрактура на горен
десен централен резец на нивото на венеца, довела до екстракция /вадене/ на
зъба, довело до реализиране на медико – биологичния признак „избиване на зъб,
без който се затруднява дъвченето във фазата на отхапването и говорът“ –
престъпление по чл.129, ал,2, вр. ал.1 от НК.
С постановление от 23.11.2017г. на
прокурор при Софийска районна прокуратура, горепосоченото досъдебно
производство е било прекратено на основание чл.24, ал.1, т.1 от НК.
С определение от 30.11.2019г. по НЧД № 21558/2017г.
по описа на СРС, НО, 14- ти състав, прекратителното постановление на СРП от 23.11.2017г.
е било отменено и делото върнато на СРП за извършване на действия по
разследване с конкретни указания и предвид констатирана доказателствена
непълнота. Видно от мотивната част на атакуваното определение СРС е приел, че по
делото са налични твърдения на разпитаните в процесуалното качество на
свидетели лица, същите останали непроверени по съответния процесуален ред,
респ. визираните въпроси към настоящия момент са останали неизяснени. Съдът е
констатирал, че в събраните по делото гласни доказателствени средства са
налични противоречия, за които не са положени каквито и да било процесуални
усилия с оглед отстраняването им. Отделно от това първоинстанционният съд е
намерил, че по делото следва да бъде назначена допълнителна СМЕ, необходима за
изясняване факти и обстоятелства от предмета на доказване в производството.
При така установеното от фактическа
страна, въззивният съд достигна до следните правни изводи:
Настоящият съдебен състав намира, че депозираният
частен протест е допустим, като подаден в срок, от легитимирана да атакува определението
страна, както и срещу акт, подлежащ на въззивна проверка. Разгледан по
същество, същият е неоснователен, като съображенията за това са следните:
Въззивният съд не констатира пороци при
формирането на волята на проверяваната инстанция, а изводът й за непълнота на
доказателствения материал по делото е законосъобразен.
В хода на досъдебното производство не са
изчерпани всички способи за събиране и проверка на доказателства, като са налице
съществени пропуски, констатирани както от контролирания съд, така и от
настоящата съдебна инстанция, същите отстраними към настоящия момент. В този
смисъл първоинстанционният съд, проучил събраните на досъдебното производство
доказателства, аргументирано е изложил съображенията си защо приема извода на
наблюдаващия прокурор при СРП за наличие на предпоставки за прекратяване на
наказателното производство по реда на чл.24, ал.1, т.1 от НПК за неправилен и
незаконосъобразен. С тази констатация въззивната инстанция се солидаризира
изцяло.
Не може да се сподели възражението,
обективирано в депозирания пред въззивния съд частен протест, че неправилно
районният съд е приел, че не са извършени всички възможни действия по
разследване за разкриване обективната истина в процеса. Видно от събраните в
производството доказателствени материали, а и не на последно място видно и от
самия частен протест, в производството са останали неизяснени обстоятелства, касаещи
инкриминираното деяние, обективирани и в противоречия в свидетелските
показания, като не са изложени съображения от представителя на прокуратурата,
защо същият приема, че назначаване на допълнителна съдебно – медицинска експертиза,
респ. провеждане на допълнителни разпити на свидетелите, досежно визираните
обстоятелства, не са необходими и не биха допринесли за изясняване на фактите и
обстоятелствата, предмет на доказване в производството. Въззивният съд
констатира също така, че по делото не е установен с оглед конституирането му в
процесуалното качество на свидетел и провеждане на разпит за установяване на
релевантните, с оглед предмета на доказване в производството, доказателства
лицето И..А., същият очевидец на процесните събития.
Според настоящия
състав правилно и обосновано е прието от първостепенния съд, че в хода на
проведеното разследване не са извършени всички необходими и възможни действия
по разследване за разкриване обективната истината по делото, както и не са
събрани възможните доказателства и доказателствени средства. Въззивният съдебен
състав се съгласява с извода на районния съд, че се налага извършване на
допълнителни действия по разследване, подробно посочени в съдебния акт, а така
също и установяване и разпит на лицето И..А., в хода на които да се уточнят
релевантни за производството факти.
Правилно е посочил първоинстанционният съд, че крайният извод на прокурора за
липса на достатъчно данни за извършване на престъпление от общ характер, е
постановен при непълнота на доказателствата.
Противно на застъпената в протеста теза, от
постановлението на прокурора, с което наказателното производство е прекратено,
не може да се проследи формирането на волята на решаващия орган. Вътрешното
убеждение следва да е основано на доказателствата по делото, да бъде
обективирано ясно, като се посочат приетите за установени факти,
доказателствата, въз основа на които са изведени фактическите изводи и
съображенията за съответстващите им правни изводи. В процесния случай
убеждението на прокурора не е намерило мотивиран израз. Това е така, защото без
да са изчерпани всички способи за събиране и проверка на доказателства и без
подробна аргументация, прокурорът е стигнал до извод, че липсват данни за
извършено престъпление от общ характер по НК, с оглед на което и е прекратил
наказателното производство.
Взимайки предвид горните аргументи,
въззивният съд намира, че обжалваното определение на Софийски районен съд, в
което е констатирано, че формираното вътрешното убеждение на наблюдаващия
прокурор е в противоречие с принципа на пълнота и обективност на разследването,
е законосъобразно и правилно и като такова следва да бъде потвърдено в неговата
цялост.
По изложените съображения и на основание чл.243, ал.7 от НПК, Софийски градски съд,
Наказателно отделение, ХVII въззивен състав
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 30.11.2019г.
по НЧД № 21558/2017г. по описа на Софийски районен съд, НО, 14-ти състав, с
което на основание чл.243, ал.5 от НПК е
отменено постановление на СРП от 23.11.2017г. за прекратяване на наказателното
производство по досъдебно производство № ЗМ 1437/2015г. по описа на 06 РУ –
СДВР, пр.пр.№ 56538/2014г. по описа на СРП.
Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.