Номер ІV-1205 Година 2019, 27 юни гр.Бургас
Бургаският
окръжен съд, четвърти въззивен граждански състав
на
двадесет и седми юни година две хиляди и деветнадесета,
в закритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.
ТАНЯ ЕВТИМОВА
2.
мл.с.МАРИНА МАВРОДИЕВА
секретар ………………….
като разгледа докладваното от съдия
Даниела Михова
частно гражданско дело № 837 по
описа за 2019 година
Производството е по реда на чл.274 и сл.от ГПК, вр.чл.121 от ГПК, вр.чл.411, ал.1 от ГПК, и е
образувано по частната жалба на Е.Л.Х., гражданка на Руската федерация, подадена чрез
процесуалния й представител - адв.М.Х. от САК, против определение
№ 3114 от 12.04.2019
г. по ч.гр.д.3031/2019 г. по описа на Бургаски
районен съд, с което е прекратено производството
по делото и същото е изпратено за
разглеждане на Районен съд София по правилата на местната подсъдност.
Твърди се, че обжалваното определение е
неправилно, тъй като съдът не е съобразил прякото приложение и превеса на
установената с чл.3, пар.1, буква „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 г.
подсъдност над местното законодателство (чл.411, ал.1 от ГПК). Позовава се на Тълкувателно решение
на Съда на Европейския съюз по дело С-204/08, постановено по повод преюдициално запитване относно
компетентността на съдилищата по искания за заплащане на обезщетения по
Регламента. Твърди се, че съдът неправилно е приел, че делото не
му е подсъдно, като не е съобразил посоченото Тълкувателно решение на Съда на
ЕС (по дело С-204/08), съгласно което пътник, който има претенция за изплащане
на обезщетение по Регламент ЕС 261/2004 може да избере юрисдикция за гледане на
спора – съда на една от двете държави – тази на излитане или тази на кацане. В
тази връзка е посочено, че БРС е местно компетентният съд на държавата на
кацане.
Претендира се отмяна на обжалваното
определение и връщане на делото на БРС за продължаване на производството. Не се
сочат нови доказателства.
Частната жалба е подадена в от легитимирано
лице, в законовия срок, против акт на съда, подлежащ на обжалване, поради което
е допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е
основателна.
Производството пред
първоинстанционния БРС е образувано по подадено от частната жалбоподателка
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против "България Ер" АД със седалище и
адрес на управление: гр.София, район Слатина, Аерогара София за заплащане на сумата от 400 евро, представляваща
обезщетение за закъснение на полет FB 614 с маршрут Санкт Петербург (LED), Руска
Федерация – летище Бургас (BOJ), Република България, дължимо на основание чл.7, пар.1, б.“б“ от Регламент
(ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. Заявителят се позовава във връзка с избраната от
него компетентност на БРС на посоченото по-горе тълкувателно решение на Съда на
ЕС във връзка с Регламент ЕС 261/2004.
С обжалваното
определение първоинстанционният съд е приел, че след като длъжникът „България
ЕР“ АД е със седалище гр.София, което се обслужва от Районен съд – София, то
компетентен да разгледа заявлението е този съд, поради което и на основание
чл.411, ал.1 ГПК е прекратил е производството по делото и го е изпратил по
подсъдност на РС-София.
Настоящата инстанция не споделя
крайния извод на районния съд за неподсъдност на делото пред РС-Бургас, като
намира депозираната частна жалба за основателна, а постановеното определение за
неправилно и незаконосъобразно.
Съгласно
разпоредбата на чл.411, ал.1, изр.първо ГПК, заявлението за издаване на заповед
за изпълнение следва да се подаде в районния съд по постоянния адрес или по
седалището на длъжника. В конкретния случай, обаче, претендираното вземане е за
обезщетение за закъснял полет на основание чл.7, т.1, б.“б“ от Регламент (ЕО) №
261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г.
относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътници при
отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети и за отмяна на
Регламент (ЕО) № 295/91.
На първо място, съгласно чл.3, т.1,
буква „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 г., регламентът се прилага за пътници,
заминаващи от летище, намиращо се в трета страна, до летище, разположено на
територията на държава-членка, за която Договорът се прилага, освен ако те не
са получили облаги или обезщетение и не им е предоставена помощ в тази трета
страна, ако опериращият въздушен превозвач на съответния полет е превозвач от
Общността.
В чл.7, т.1, б.“б“, второ тире от
Регламент (ЕО) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2012
г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по
граждански и търговски дела, с който е отменен Регламент (ЕО) № 44/2001 на
Съвета от 22.12.2000 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на
съдебни решения по граждански и търговски дела, е предвидено правило за
специална компетентност при предоставянето на услуги, което посочва като компетентен
съда по „мястото в държава членка, където съгласно договора услугите са били
предоставени или е трябвало да бъдат предоставени“. С идентично съдържание е и
правилото по чл.5, т.,1, б.“б“, второ тире от отменения Регламент (ЕО) №
44/2001.
По приложението
на Регламент (ЕО) № 44/2001 по повод преюдициално запитване, Съдът на европейските общности се е
произнесъл с Решение от 09.07.2009 г. по дело С-204/08, с което е дадено
задължително тълкуване за настоящия съд (чл.633 ГПК). С посоченото решение е
прието, че чл.5, т.,1, б.“б“, второ тире от Регламент
(ЕО) № 44/2001 трябва да се тълкува в смисъл, че
компетентния съд да разгледа искане за обезщетение на основание Регламент (ЕО)
№ 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004
г., е съдът – по избор на ищеца – в чийто район се намира мястото на излитане
или мястото на пристигане на самолета, така както тези места са договорени в
сключения договор за превоз по въздух на лица.
Така дадените разяснения са приложими въпреки отмяната на Регламент (ЕО) №
44/2001, предвид правилото на чл.80 от Регламент (ЕО) № 1215/2012. Тълкуване в
горния смисъл е дадено от Комисията и в
Тълкувателни насоки за Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския
парламент и на Съвета от 11.02.2004 г., в т.8.1 от които е посочено, че иск за
обезщетение съгласно регламента може да се предяви по избор на ищеца пред
националния съд, който е компетентен по отношение на мястото на излитане или
мястото на пристигане, посочено в договора за превоз, при прилагане на
Регламент (ЕО) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета.
Следователно,
лицето, което иска обезщетение на основание Регламент
(ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. може по свой избор да призове ответника пред съда по
мястото на излизане или по мястото на пристигане. Това правило е приложимо и
относно подаването на заявление по чл.410 ГПК за присъждане на обезщетение по
Регламент (ЕО) № 261/2004, доколкото искът за съществуване на
вземането при образуваното впоследствие исково
производство по чл.422 ГПК се смята предявен от момента на
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен
срокът по чл.415, ал.4 ГПК.
С
оглед изложеното и предвид уредената в посочените по-горе регламенти специална
компетентност на юрисдикцията относно претенциите за обезщетение на основание
Регламент (ЕО) № 261/2004, въззивният съд намира, че доколкото уговореното с конкретния
договор за превоз място на пристигане на самолета е Летище Бургас, то
компетентният съд да разгледа депозираното заявление по чл.410 ГПК е Районен
съд – Бургас. Предвид горното, без значение е обстоятелството, че седалището на
длъжника „БЪЛГАРИЯ ЕР“ АД е в гр.София, тъй като в случая с оглед приложението
на чл.5, т.,1,
б.“б“, второ тире от Регламент
(ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22.12.2000 г. и чл.7,
т.1, б.“б“, второ тире от Регламент (ЕО) № 1215/2012 на Европейския парламент и
на Съвета от 12.12.2012 г., заявителят разполага с правото
на избор и с възможността да предяви иска за заплащане на обезщетение за
закъснение на полет FB 614 по чл.7,
т.1, б.“б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския
парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. в мястото на пристигане на самолета –
Летище Бургас.
По
изложените съображения съдът намира, че районният съд неправилно е приел, че
подсъдността следва да се определи по общото правило на чл.411, ал.1 ГПК, без да
съобрази специалните правила на регламентите, приложими към конкретния спор.
Предвид изложеното,
Бургаският окръжен съд намира, че местно компетентен да разгледа заявлението по
чл.410 ГПК е Районен съд – Бургас, поради което определението, с което производството
по делото е прекратено и същото е изпратено по подсъдност на РС-София, следва
да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, а делото върнато на
РС-Бургас за произнасяне по подаденото заявление.
Мотивиран от горното,
Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 3114 от 12.04.2019 г. по
ч.гр.д.3031/2019 г. по описа на Бургаски районен съд, с което
производството по делото е прекратено и същото е изпратено по подсъдност на
Районен съд – София.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Бургас
за произнасяне по подаденото заявление от Е.Л.Х., гражданка на Руската
федерация, за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника „БЪЛГАРИЯ
ЕР“ АД за заплащане на сумата от 400 евро, представляваща обезщетение за
закъснение на полет FB 614,
дължимо на основание чл.7, пар.1, б.“б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския
парламент и на Съвета от 11.02.2004 г.
Определението е
окончателно, съгласно чл.274, ал.4, вр. чл.280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.