РЕШЕНИЕ
№ 213
гр. Враца, 29.06.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
административно-наказателен състав, в публично заседание на 13.06.2023г. /тринадесети
юни, две хиляди двадесет и трета
година/, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
КОЦЕВА
КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
при
секретаря Маргаритка АЛИПИЕВА и в присъствието на прокурора Веселин ВЪТОВ, като
разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВ КАН
дело № 196 по описа на АдмС –
Враца за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и
сл. АПК /Административно-процесуален кодекс/ във вр. чл. 63в ЗАНН /Закон за административните нарушения и
наказания/.
Образувано е по КАСАЦИОННА
ЖАЛБА на АПИ /Агенция „Пътна Инфраструктура“/ Национално ТОЛ Управление - гр.
София, депозирана чрез процесуален представител * К. М., против РЕШЕНИЕ №
82/22.02.2023г., постановено по АНД №
478/2022г. на Районен съд Враца, с което е отменен ЕФ /Електронен фиш/ №
**********, издаден от МРРБ, Агенция “Пътна инфраструктура“ за налагане на
имуществена санкция в размер на 2 500 лева на „А.- **“ ЕООД ***, обл.***. В
касационната жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно и
незаконосъобразно, поради допуснато нарушение на материалния закон. Посочва се,
че при издаване на ЕФ е направено точно описание на мястото, където е
установено нарушението. В самия ЕФ с точност е описано мястото на извършване на
нарушението, а именно по път I-1, км.8+849 на обходен път на гр.***, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, на който километър е позиционирана
стационарна контролна точка, което се потвърждава и от представените по делото
доказателства. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на ЕФ, като
законосъобразен.
В с.з. касаторът АПИ Национално
ТОЛ Управление - гр. София се представлява
от * К. М., като жалбата се поддържа по
изложените в нея съображения. Претендират се разноски.
Ответникът „А.-**“ ЕООД – ***,
обл.*** в о.с.з., чрез пълномощника * Н.Й.***
и в представен писмен отговор развива съображения за неоснователност на
касационната жалба и оставяне в сила на решението. Посочва се, че от събраните доказателства и самия ЕФ е видно, че като място на
нарушението е посочен участък с координати, който съответства на част от пътя в
област Видин, докато в случая е констатирано нарушение на територията на област
Враца. Претендират се разноски по делото.
Представителят на Окръжна
прокуратура - Враца дава мотивирано заключение за допустимост, но
неоснователност на касационната жалба, а оспореното решение намира за правилно
и съобразено със закона, като отправя искане към касационната инстанция да го
остави в сила.
В настоящото
производство от касатора не са
представени нови писмени доказателства за установяване на касационните
основания. От ответника са представени писмени доказателства с депозирания
писмен отговор.
Настоящият съдебен състав,
като взе предвид наведените в касационната жалба доводи, изразените от страните
съображения и становища, доказателствата и след извършване на служебна проверка
на обжалваното решение, съгласно чл. 218,
ал. 2 АПК, приема следното:
Касационната
жалба е подадена от надлежна страна в съответствие с установения срок по
чл.211, ал.1 АПК и същата е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на касационна
проверка е Решение № 82/22.02.2023г, постановено по
АНД № 478/ 2022г. на
Районен съд Враца, с което е
отменен ЕФ № **********, издаден от МРРБ, Агенция “Пътна
инфраструктура“, с който на основание чл.102,ал.2, вр. чл.187а, ал.2,т.3, вр.
чл.179, ал.3б ЗДвП на „А.-**“ ЕООД *** е
наложено адм.наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500 лева. ЕФ е издаден за това, че на 01.09.2021г. в 07.31
часа е установено пътно превозно средство влекач МАН ТГС 18.440 БЛС с рег.№ **,
с техническа допустима максимална маса 18000, брой оси - 2, собственост на „А.-
**“ ЕООД, в община Враца за движение по
път I-1, при км.8+849, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за
посоченото ППС не е заплатена пътна такса по чл.10,ал.1,т.2 ЗП, тъй като за
посоченото ППС няма валидна карта или валидна тол декларация за
преминаването.
За да отмени оспорения ЕФ, въззивният съд е
приел в решението, че в ЕФ е налице пълно разминаване по отношение на мястото
на нарушението и действително
установяващото се по делото място, на което е заснето превоз-ното средство от
техническото средство и на което се твърди да е управлявано без съответната тол
декларация за преминаването или маршрутна карта. Изложени са подробни мотиви по
отношение на мястото на нарушението, като е прието, че неправилно посочване на
мястото на нарушението или посочване на различни места на нарушението е
съществено процесуално нарушение, обуславящо самостоятелно основание на
санкционния акт в цялост. Отделно от това съдът е изложили доводи по същество
на спора, като е приел че нарушението е осъществено, но с оглед допуснато
съществено процесуално нарушение по отношение на мястото на нарушението е
отменил ЕФ, като незаконосъобразен с оспореното решение. Предвид изхода на
спора на дружеството са присъдени и разноски по делото с решението.
Решението на районния съд е
валидно и допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на
процесуалния и материалния закон. Съдът е изпълнил
служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е
осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства,
включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване
на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на
доказателствената съвкупност. Правилно е прието, че е налице разминаване по отношение
на мястото на нарушението посочено в ЕФ и действително установеното място на нарушението
по делото, на което е заснето превозното
средство и на което се твърди, че е управлявано без съответната тол декларация
за преминаването или маршрутна карта. Този
факт се потвърждава и от представените по делото писмени доказателства.
Същото представлява съществено процесуално нарушение и обуславя отмяна на ЕФ
само на това основание, без да е необходимо да се разглежда спора по същество.
В тази насока възражението на касатора по отношение на точно и ясно описано
място на нарушението в ЕФ е неоснователно. Видно от съдържанието на ЕФ същото е
неясно и не сочи точно къде е извършено нарушението, тъй като от данните по
делото е видно, че посочения път и км. попадат
в област Видин, както е приел и РС.
Пред настоящата инстанция от
страна на касатора не са представени нови писмени доказателства, които да
обосноват различни констатации от тези отразени в ЕФ по отношение на мястото на
нарушението, а оттам и за различни правни изводи от тези на РС водещи до отмяна
на ЕФ, като незаконосъобразен. Не са представени доказателства, че посоченото в
ЕФ място на нарушение попада в обхода на гр.Враца, а не в област Видин.
Твърдението на касатора за това, че същото е на обходен път на гр.Враца не се
подкрепя от доказател-ствата по делото. Некоректно се сочи съдебна практика по
КАНД № 63 и № 102 по описа за 2023г. на АдмС Враца, тъй като по тези дела
изрично в НП е било посочено мястото - път „Обход Враца“, което не е посочено в
ЕФ.
При осъществения контрол по
реда на чл.218, ал.2 АПК, относно валидността, допустимостта и съответствието
на решението с материалния закон, касационната инстанция намира, че обжалваното
решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с процесуалния и
материалния закон, поради което следва да остане в сила. Касационната жалба е неоснователна
и следва да се остави без уважение.
При този изход на спора и с
оглед поисканите в срок разноски от процесуалния представител на ответника по
касация и представените в тази насока писмени доказателства, на основание
чл.63д, ал.1 ЗАНН вр. чл.143 АПК касаторът следва да бъде осъден да заплати
разноските на ответника за касационната инстанция в размер на 486 лв.
/четиристотин осемдесет и шест лева/,
за
адвокатско възнаграждение, като същото не е прекомерно.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 221 ал. 2 АПК
Административен съд Враца
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 82/22.02.2023г, постановено по АНД № 478/2022г. по описа на
Районен съд Враца.
ОСЪЖДА МРРБ, Агенция „Пътна инфраструктура“
гр.София да заплати на „А.- **“ ЕООД - *** обл.*** разноски по делото за адвокатски хонорар в
размер на 486 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.