НОХД № 1534/2014г.
МОТИВИ :
Обвинението е против
подсъдимият И.Т. *** и Г.С.С. *** за престъпление по чл.201 от НК във връзка с чл.26 ал.1
от НК, за това, че при
условията на продължавано престъпление
за периода от 11.12.2010 год. до 13.12.2010 год. в гр.Ирун, Кралство Испания в съучастие като съизвършители в качеството им на длъжностни лица –
шофьори са присвоили чужди движими вещи
– дизелово гориво в размер на 3162.14 литра на стойност 6557.75 лв.
собственост и заплатени от „П.А. *** с Управител П.А.П. *** връчени им в
качеството на длъжностни лица – шофьори да ги управляват.
Подс.И.Т.В.
и Г.С.С. се намират в чужбина, като местоживеенето и е неизвестно и
производството по делото е в тяхно отцъствие, с участието на служебни
защитници.
Подс.И.В.
на ДП е дал обяснения, с които се призва частично за виновен по предявеното му
обвинение, като твърди, че деянието е извършено от подс.С., като неговото
участие е минимално.
Прокурора
пледира за осъдителна присъда и налагане на наказание лишаване от свобода на
подс.В. и С., което да бъде отложено за изпитателен срок на основание чл.66
ал.1 от НК.
Защитниците пледират за
оправдателна присъда, поради недоказаност на обнинението.
По делото е приет за съвместно
разглеждане граждански иск предавен от ощетеното ЮЛ „П.А. *** против двамата
подсъдими за сумата 6557, 75 лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, в резултат на деянието, ведно със законната лихва, считано
от 13.12.2010г. до окончателното изплащане на сумата, която следва да се
заплати солидарно и е конституирано ощетеното ЮЛ „П.А. ***, като граждански
ищец по делото.
Производството по делото е по реда
на Глава 27-ма от НПК при съкратено съдебно следствие .
Пазарджишкият районен съд, като обсъди събраните по
делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното :
Свидетелят П.А.П. е собственик и Управител
на „П.А. БГ” ЕООД със седалище в
гр.Пловдив. Предметът на дейност на
фирмата му е транспортна дейност.
На 28.10.2010 год. св.П.А.П., собственик и
управител на „П.А. *** и с предметът на дейност на фирмата транспортна
дейност, назначил на работа във фирмата си на длъжността шофьор -водач на товарен автомобил над 20
тона подс.И.В.Т. *** и подс.Г.С.С. ***. На подсъдимите били връчени и те
подписали длъжностни характеристики за
длъжността шофьор. В тези длъжностни характеристики били определени
задълженията им : да осъществяват непрекъснат контрол върху превозното средство
което управляват, при изпълнение на своите задължения като шофьори носят
материална и отчетническа отговорност във връзка с опазването на поверените им МПС и имущество, както и върху поверените
им парични и материални ценности.
Принципът на работа във фирма „П.А. *** бил
следният : шофьорите подписват трудовите си договори, длъжностни характеристики
и други документи в офиса на работодателя след което се транспортират до
Испания или друга страна с фирмен микробус. Товарните автомобили на фирмата се
намирали извън България. В съответната страна, в която се намирали товарните
автомобили се извършвало приемане и
предаване на автомобилите.
Такова предаване било извършено на
30.10.2010г., когато шофьорите от
фирмата св.Н.С.К. и св.Д.Г.Д.
предали товарен автомобил марка „Ивеко” с ДК№ РВ *** СН собственост на „П.А. БГ”ЕООД на подсъдимите И.Т.
и Г.С. заедно с ключовете, документите,
2 бр. карти /пластики/за зареждане
на дизелово гориво и оборудване. За
предаването и приемането на таварния автомобил бил съставен писмен протокол.
От
30.10.2010г. до 13.12.2010г. подсъдимите И.Т. и Г.С. работили с камиона на
фирмата, като извършвали превоз на
товари.
В
началото на месец декември 2010г. в Испания пътна полиция спряла за проверка
товарния автомобил, с който работели
подс.И.Т. и Г.С.. При извършената проверка полицията установила нередности в
тахографа, поради което спрели камиона
от движение, като ремаркето било
откачено и оставено на паркинг на
полицията в гр.Ирун. От полицията дали задължителни указания на подс.И.Т. и Г.С.
да отстранят нередностите. На подс.И.Т. бил съставен акт с налагане на глоба в
размер на 8600 евро. Двамата подсъдими се обадили във офиса на фирмата в
България и получили указания да закарат влекача в определен сервиз, където да му се монтира нов тахограф и
двамата да продължат с текущия си курс.След като ремонта в сервиза бил извършен двамата
подсъдими закарали влекача на паркинга на полицията прикачили ремаркето и
продължили да изпълняват текущия си курс.
След
като продължили курса подс.Г.С. започнал да се ядосва на подс.Т. за съставения
акт и наложена глоба от 8600 евро и изразявал съмнения, че заради тази
глоба може двамата изобщо да не си получат трудовите възнаграждения от
фирмата в България докато същата им удържа от заплатата глобата. Подс.С.
започнал да убеждава подс.Т. да изоставят камиона, да продадат горивото от
картите и да заминат за гр.Валядолид където да започнат работа като шофьори при
роднини на подс.С..
На 11.12.2010г.
обв.Г.С. казал на подс.И.Т., че товарния автомобил спира да работи.Двамата
паркирали товарния автомобил в близост до бензиностанция в гр.Ирун,
Испания и възползвайки се, че било ден събота и от фирмата в България
няма да забележат на Джи Пи Ес
устройството монтирано в камиона, че не се движат двамата подсъдими С. и Т.
започнали да предлагат и продават
дизелово гориво от картите на поверения им товарен автомобил.Горивото продавали
на други шофьори. Подс.С. се свързал с трима човека, които говорели руски език.
Подс.С. им давал картите да извършат зареждане в техните камиони, като камиона
на обвиняемите „Ивеко” се намирал на около 100 метра от
бензиностанцията и подс.Т. лично набюдавал как други шофьори зареждат с техните
карти гориво в камионите си. Така подс.С. продавал горивото по 2 евро литъра,
като подс.Т. бил съгласен с това. За периода от 11.12.2010г. до 13.12.2010г. двамата подсъдими успели да
продадат гориво в размер на 3162.14 литра на обща
стойност към момента на деянието 6577.75 лв. с ДДС.
На
13.12.2010г. рано сутринта подс.С. изпратил SMS от
служебния GSM телефон на
фирмата, че камиона се изоставя и изключил телефона. В SMS било посочено, че клучовете се намират в задния мигач на автомобила, поради
което следва да се носи отверка за да се извадят ключовете. Повереният им товарен автомобил двамата обвиняеми изоставили в района на бензиностанция в гр.Ирун Кралство Испания и
заминали за гр.Валядолид в Испания.
Текстовото съобщение - sms
било получено от служителя на фирмата на
св.П. св.Д.К.И..След получаване на
съобщението св.П. се обадил на шофьори
от фирмата, които работели в района да намерят автомобила.Шофьорите свИван В.К. и св.В. Иванова К. намерили камиона и довършили курса.
На 15.01.2011 год. във фирмата на св.П. се
получила фактура с подробна разпечатка
от която било видно, че в периода от 11.12.2010г. до 13.12.2010 год. в камиона
управляван от подсъдимите С. и Т. е заредено дизелово гориво в размер на 3162,14 литра на стойност 6577.75 лв. с ДДС от електронната карта, която била
поверена на обвиняемите с цел
осъществяване на дейността им. Начинът за зареждане на гориво от тази карта е
следния : Собственик на картата за гориво е испанската фирма TRANSESE S.l като между испанската фирма и фирмата на св.П. няма подписан
договор.Картата за гориво се издава за всеки автомобил и има дневен лимит за
зареждане с гориво до един тон.От картата може да се зарежда и без услугите на
оператор на принципа на
самообслужването.
Към
14.12.2010 год. фирмата
прекратила трудовите договори на подсъдимите Т. и С. . Св.П. подал жалба
в прокуратурата срещу подсъдимите и било образувано настоящото наказателно
производство.
По доказателствата :
Така изложената и приета за
установена фактическа обстановка съдът възприе възоснова на частично
обясненията на подс.И.Т. дадени на ДП пред съдия и приобщени към
доказателствания материал чрез прочитането им, показанията на свидетелите П.А.П.,
Н.С.К., Д.Г.Д., И.В.К., В.И.К. и писмените доказателства по делото – тридови
договори, длъжностни характеристики, приемо-предаванети протоколи, справки за
съдимост, характеристични справки, декларации за семейно и метариално положение,
справки на листове 16 и 17,
извлечение от сметка на лист 19, 20, 21, 22, извлечение от сметка на лист 24,
25, 26, 27, подробен отчет на лист № 28, 29, 30, 31, заповед на лист № 32,
заповед на лист № 33, извлечение от сметка на лист № 34, 35, заверено копие от
книга за инструктаж на работниците и служителите по безопасност и охрана на
труда и противопожарна охрана на лист № 36 и 37, копие от застрахователна
полица на лист № 38, трудов договор на лист № 69, длъжностна характеристика на
лист № 70, трудов договор на лист № 71, длъжностна характеристика на лист № 72,
декларация на лист № 73, декларация на лист № 74, справка за приети и
отхвърлени уведомления по КТ на лист № 78 и 79, заповед на лист № 80, заповед
на лист № 81, справки на лист № 84, 85, 86, писмо на лист № 87 и 88, извлечение
на лист № 89, 90, подробен отчет на
автомобил на лист № 91, 92, 93, 94, фактура на лист № 95, справки на лист № 96,
97, 98, 99 и от лист № 100 – 102, удостоверение от агенция по вписванията на
лист № 110, 111.
Съдът кредитира частично обясненията на подс.И.Т., тъй като същите се
подкрепят от показанията на св. П.А.П., Н.С.К., Д.Г.Д., И.В.К., В.И.К.. В
частта досежно неговото участие в извършване на деянието съдът счита, че
обясненията на подс.Т. са повлияни от защитната му позиция по делото и
желанието да се оневини, така че съдът намира, че обясненията на подс.Т. в
частта, в която твърди, че основно присвоителната дейност е извършена само от
подс.Т. не отговоря на действителността, като подс.Т. по този начин се опитва
да прехвърли отговорността за извършеното съвместно деяние само на подс.С..
Тези твърдения на подс.Т. не са подкрепени от други доказателства, поради което
се явяват „оговор” по отношение на подс.Стоем и няма как да бъдат ценени като
достоверни от съда. В тази връзка съдът приема, че дмата подсъдими са извършили
деянието при общност на умисъла в съучастие, като и двамата са съзнавали, че се
разпореждат с чуждо имущество и са искали това. В подкрепа на този извод са
съда е поведението както на подс.С., така и на подс.Т., който са изоставили
товрания автомобил. Ако подс.Т. е бил против извършването на присвоителните
действия и изоставянето на товарния автомобил, то е нямало причина същия да
остане с товарния автомобил и да сигнализира за действията на подс.С.. Подс.Т.
обаче не е направил това, а заедно с подс.С. е изоставил автомобила без надзор,
като преди това се е съгласил с извършените от подс.С. действия по продажба на
горивото на автомобила. Нещо повече подс.Т. ако не е бил съгласен с продажбата
на горивото е можело да сигнализира фипмата в България, за да се блокира
картата за закупуване на гориво и да не може да се разпорежда с нея подс.С..
Това не е било сторено от подс.Т..
Съдът кредитира показанията на св.П.А.П. дадени на ДП и приобщени към
доказателствения материал, тъй като същите са по – подробни и обстоятелствени,
в съдебно заседание св.П. не си спомня някой обстоятелства, като заявава, че е
собственик на фирмата и не знае подробности. Съдът кредитира показанията на св.К.
и Д. дадени на ДП и пред настоящия състав на съда, тъй като същите не се различават
едни от други, а взаимно се допълват и кореспондират по между си.
От правна страна :
При
така изложената и приета за установена фактическа обстановка от правна страна
съдът намира, че подс.И.Т. и Г.С. са осъществили от обективна и субективна страна признаците на състава
на чл.201 от НК във връзка с чл.26 ал.1 от НК, като при условията на продължавано
престъпление за периода от 11.12.2010
год. до 13.12.2010 год. в гр.Ирун,
Кралство Испания в съучастие като
съизвършители в качеството им на
длъжностни лица – шофьори са присвоили
чужди движими вещи – дизелово гориво в размер на 3162.14 литра на
стойност 6557.75 лв. собственост и заплатени от „П.А. *** с Управител П.А.П. ***
връчени им в качеството на длъжностни лица – шофьори да ги управляват.
От обективна страна : при
условията на продължавано престъпление
за периода от 11.12.2010 год. до 13.12.2010 год. в гр.Ирун, Кралство Испания в съучастие като съизвършители в качеството им на длъжностни лица – шофьори са присвоили чужди движими вещи – дизелово
гориво в размер на 3162.14
литра на стойност 6557.75 лв. собственост и заплатени от
„П.А. *** с Управител П.А.П. *** връчени им в качеството на длъжностни лица –
шофьори да ги управляват.
Двамата подсъдими са имали
качеството на длъжности лица – шофьори, като чуждите вещи са им били връчени
именно в това им качество. Предаването на товарния автомобил е станало с
приемо-предавателен протокол. Като в обясненията си подс.Т. не отрича, че
товарния автомобил им е бил предаден от св.К. и Д..
Деянието е било извършено при
условията на продължавано престъпление, тъй като присвоителните действия са
били извършени от подсъдимите в периода от 11.12.2010г. до 13.12.2010г. т.е
през непродължителен период от време, при една и съща обстоновка и при
еднородност на вината.
По отношение на възражението, че
деянието не е било извършено в гр.Ирун, Испания, както е повдигнато обвинението
на подсъдимите съдът счита, че същото е неоснователно, тъй като свидетелят Д.Д.
конкретно обяснява в показанията си по делото, че съотношението между гр.Ирун и
населеното място Лезо, като съотношението между гр.София и кв.Младост. Като
свидетелят учочнява, че Ирун е по-големия гррад, а Лезо е квартал на този град.
От своя страна св.И.К. също
завява в показанията си „Отиваме, намираме къдее е колата, тя беше близко до
бензиностанцията в Ирун, в едно селце”. Така, че възражението, че деянието е
извършено на друго място, а не както е посочено в Ирун се явява необосновано,
тъй като Лезо като населено място влиза в границите на Ирун. Същото се твръди и
от св.В.К., който заявява в показанията си, че камиона е изоставен от
подсъдимите в Лезо, което е до Ирун. Съдът счита, че посочването в обвинителния
акт на Ирун като място на извършване на престъплението не нарушава с нищо
правото на защита на подсъдимите, той като това е по-голямото населено място и
по малкото се намира на неговата територия. Св.В.К. заявява също „Лезо е нещо
като квартал на Ирун”. Това се твръди и от св.П.П. в показанията, които е дал
на ДП и са приобщени към доказателствения материал по делото, а именно св.П.
заявява „Двамата изоставят повереният им товарен автомобил в околностите на
гр.Ирун, Кралство Испания”.
От
субективна страна престъплението е извършено виновно, при пряк умисъл. Престъплението
е извършено в длъжностно качество на подс. Т. и С., тъй като същите са знаели, че носят материална отговорност
за поверените им вещи. Подсъдимите са съзнавали общественоопасния характер на
деянието си, предвиждали са общественоопасните последици и са искали тяхното
настъпване. Действали са при пряк умисъл по чл.11 ал.2 от НК. Всеки един от
подсъдимите е съзнавал, че действа заедно с другия, поради което е налице и
общоност на умисъла. В подкрепа на този
извод на съда е поведението на двамата подсъдими Т. и С., които са присвоили
вещите, като са знали, че са чужди на фирмата – работодател и че нямат право да
се разпореждат с вещите в свои интерес.
Също
така са налице и предпоставките на чл.26 ал.1 от НК, тъй като се касае за
деяния, които осъществяват по отделно състава на престъплението по чл.201 от НК
и са извършени пред непродължителен период от време, при една и също обстановка
и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна продължение на предшестващите.
В случая деянието е извършено от подсъдимите при условията на продължавано
престъпление и в качеството им на длъжностни лица. По отношение на качестовото на
подсъдимите - длъжностните
лица, същото е уредено в чл.93 т.1 б.”б” от НК. Приложими при тълкуване на понятието са
тълкувателно решение 73 и 74 постановление 3-70, изменено и допълнено ППВС 9-75
и ППВС 7-87. Критерия според българското право е функционален като изпълнението
на дейността, извършена от длъжностно лице трябва да му е възложена. Длъжностното лице в случая е по чл.93 т.1 буква
„б” от НК. Върховният съд е указал в постановление
на ВС, че поверяване на МПС, собственост на юридическо лице, както и на
принадлежностите, необходими за правилното функциониране, поверяването на
стоките за превоз и на получените суми от транспортна дейност, представляват
работа, свързана с пазене на имущество и прави водача на МПС длъжностно лице по
смисъла на чл.93 т.1
буква „б” от НК и съответно
субект на престъплението по чл.201 от НК. От друга страна, има доста решения от които може да се направи извода, че е необходимо
инкриминираното имущество да е връчено в това му качеството на лицето, да го
пази, или управлява, защото характерното в тези случай, че
едновременно с присвояването деецът нарушава своето служебно задължение, като
не е необходимо връчването, или
поверяването на имущество да е станало с формален писмен акт, достатъчно е да е
встъпило във функциите си по пазене, или управление на имуществото. В този
смисъл е решение 244/82 г. на І НО и 565/78 г. на І НО. В този смисъл е и решение 244/78 г. на І НО. Необходимо е казва ВС от
обективна страна присвоените вещи да се намират под управление на длъжностното
лице-субект на престъплението на определено правно основание.
Съдът намира, че в случая
подсъдимите са присвоили чуждо движимо имущество – дизелово гориво в размер на
3162, 14 лв. на стойност 6557.75 лв. Съгласно
Постановление на Пленума на ВС
3/70 г., под „присвои” следва да се разбира разпореждане като със свое в свой, или чужд интерес. Този интерес трябва да е
личен на дееца, или на друго физическо лице, но не и на друго юридическо лице.
Разпореждането може да бъде осъществено с физически, или с правни действия,
всяко от които представлява противозаконно разпореждане с чуждите вещи. Тук е важно, дали картата, която им е
поверена, като с това дизелово гориво дали имат фактическа или физическа
възможност да осъществят действие. ВС казва преминаване на вещите в полза на
трето лице. ВС е преценил при превишаване правомощията на шофьора, двамата
шофьори немогат да продават горивото, тъй като са им връчени длъжностни
характеристики. В този смисъл е решение 469/2005 г. на ІІ НО, като ВС казва:
„деецът превръща държането на имущество от името и за сметка на лицето, или
организацията собственик по чл.93 т.1
буква „б” от НК във владение за себе си, като отнема възможността на
собственика да се ползва от имуществото си и сам да извлича облаги за себе си,
а чрез фактически, или правни действия е разпорежда и в полза на трети лице бе
да има право за това.
От показанията на разпитания
свидетел П.А.П. се установява какво представлява картата – кредитна карта, има пин код, който се знае от шофьора предава се на шофьора, като горивото
се заплаща по банков път. Като стои камиона на едно място, не работи,
фактически, житейски е ясно, че неможе да има разход на гориво, тъй като няма
такава дейност на двигателя да доведе до ползване на такова количество гориво. Т.е липсата на гориво се касае до
човешка дейност, такава дейност са имали двамата подсъдими, никой друг, те са
притежавали документите на горивото, средствата са у тях, начина и как са го
направили е описан
подробно в обвинителния акт. Двамата шофьори са длъжностни лица, в този смисъл
дизеловото гориво е чуждо за тях и принадлежи на фирмата „П.А. ***. В този смисъл подсъдимите са подписали длъжностни характеристики и имат трудови договори, които
определят възможностите им да се разпореждат с чуждо имущество. Оттам случилото
се в периода от 11.12.2010г. до 13.12.2010г.
е подробно описано и документирано, както в писмените, така и в показанията на
свидетелите К., Д., И.К. и В.К., които
подробно обясняват какво се е случило през тези 3 дни. Първия свидетел Никола К.
е този, който установява какво
представляват картите за гориво, че именно с тях се зарежда гориво, как е
станало предаването на камиона, къде е станало това. Мястото е установено, като гр.Ирун, като св.В.К. казва в показанията си, заедно със сина му са
били на курс в Испания, той казва една сутрин бяхме в Ирун, обадили са се, че
има кола изоставена и са казали, че са оставили ключовете. Всички събрани по делото
доказателства водят на извода,
че в периода 11.12.2010г. -
13.12.2010 г. двамата подсъдими, в съучастие като съизвършители, в качеството
на длъжностни лица, при условията на продължавано престъпление са присвоили 3 162.14 литра
на стойност 6 557.75 лева, както е описано в обвинителния акт, собственост и заплатени от фирмата на „П.А.”, като
това гориво им е връчено в качеството на длъжностни лица – шофьори, поради което прокурора правилно
е определил правната квалификация на престъплението по чл.201 ал.1 във връзка с чл.20 ал.2 от НК, връзка с чл.26 ал.1 от НК.
Подс.И.Т. установява в обясненията си начина
на извършеното деяние. След като подсъдимия Г.С.
обявява на Т., че товарният автомобил спира да работи, поради някакви отношения
с фирмата, възползвайки се, че е било събота, фирмата в РБългария няма да
забележи, че товрания
автомобил няма да се движи, подсъдимите започват да продават гориво, продавали
гориво на други шофьори, като от обясненията на подс.Т. приобщени
към доказателствения материал се установява, че подс.Г.С. е давал картите най-малко на трима души, говорили
руски език. Самият автомобил е бил паркиран на 100 метра от
бензиностанцията, като подсъдимия Т. лично е
наблюдавал как е продавано горивото. Както съобщава подс.И.Т.,
подс.Г.С. е продавал горивото по 2 евро литъра, като
тази продажба е станала в периода 11.12.2010г. –
13.12.2010г., като на 13.12.2010г. подс.Г.С. е изпратил есемес на Д.И..
Следва да се
отбележи, че макар и кратък този от
време следва да се счита продължавано престъпление по смисъла на чл.26 ал.1 от НК – в една и съща обстановка, в съучастие като съизвършители, за да извършат
това, което са искали т.е присвоили са нещо,
което е чуждо .
По
наказанието :
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимия съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК относно целите на
наказанието и на чл.54 от НК относно неговата индивидуализация .
Съдът отчете като висока степента на
обществена опасност на деянието, което е в глава „Престъпления
против собствеността" на НК.
Съдът като прецени
като сравнително ниска
обществената опасност на подс.Г.С., същият не е осъждан.
Съдът
прецени като сравнително ниска и обществената опасност на подс.И.Т., който е
бил осъждан на глоба и към момента на извършване на деянието е реаблитиран.
Подбудите за извършване на престъплението се
коренят в незачитането на установения в страната правов ред и желанието на подсъдимите И.Т. и Г.С.
да се облагодетелстват по неправомерен
начин .
Като смекчаващи наказателната отговорност на
подсъдимият И.Т. съдът съобрази направеното макар и частично самопризанние и
оказаното съдействие, а като отегчаващо негативната характеристична данна
съдържаща се в справката за съдемост, че е бил осъждан, но към момента на
извършване на деянието е реабилитиран.
Като
смекчаващо отговорността обстоятелство на подс.Г.С. съдът съобрази чистото
съдебно минало.
При
тази данни и като даде превес на смекчаващите вината обстоятелства съдът счете,
че за постигане целите на наказанието подсъдимите И.Т. и Г.С. следва да бъдат осъдени
на по две години лишаване от свобода
всеки един от тях .
С оглед размера на определеното им наказание и обстоятелството, че подс.И.Т. и Г.С. не са
осъждани, съдът счете, че по отношение на подс.Т. и С. е приложима
разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК, поради което и на основание този текст от НК
отложи изтърпяването на наказанието лишаване от свобода на подс.И.Т. и Г.С. за
изпитателен срок от три години, който съдът счете за подходящ в конкретния случай .Също така съдът счете,че за постигане
целите на индивидуалната и генералната превенция на наказанието не е необходимо
подсъдимите да изтърпят
ефективно определеното им наказание.
По отношение на предявения граждански от иск
от ощетеното юрицическо лице „П.А. ***, представлявано от П.А.П. *** против
подс.И.В.Т. и Г.С.С. съдът счете, че същият е основателен и следва да бъзе
уважен изцало последните съображения :
По делото е установено от
събраните доказателства, че в резултат на деянието извършено от подс.Т. и С.
гражданския ищец „П.А. *** е претърпял имещуствени вреди в размер на 6557.75
лв. По делото е безспорно установено извършването на деянието от подсъдимите,
установена и тяхната вина и причинната връзка между тяхното поведение и
настъпилия вредоносен резултат на ощетеното юридическо лице. Установен е също
по несъмнен начин размера на причинените имуществени вреди. Ето защо съдът
считка ,че в случая е налице хипотезата на чл.45 ал.1 от ЗЗД, съгласно, която
„Всеки е длъжен да поправи вредите, които видновно е причинил другимо”. В
случая граждански иск е предявен солидарно срещу двата подсъдими, поради което
следва така да бъде уважен. Граждански иск е обоснован, като в подкрепа на този
извод на съда са показанията на св.П.А.П., Н.С.К., Д.Г.Д., И.В.К., В.И.К. и писмените
доказателства по делото – тридови договори, длъжностни характеристики,
приемо-предаванети протоколи, справки за съдимост, характеристични справки,
декларации за семейно и метариално положение. Причиняването на вредите се
признава и от подс.И.В.Т., който в обясненията си не отрича извършването на
деянието и причиняването на вредите. Обясненията на подс.Т. се подкрепят от
показанията на горепосочените свидетели. Така, че предявения иск се явява
доказан по основание и размер. Ето защо съдът осъди подс.И.В.Т. и Г.С.С. да
заплатят солидарно на „П.А. *** сумата
6557.75 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, в
резултат на деянието, ведно със законната лихва считано от 13.12.2010г. до
окончателното изплащане на сумата.
С оглед на уважения срещу тях
граждански иск съдът осъди подс.И.В.Т. и Г.С.С. да заплатят в полза на
дължавата ДТ върху уважения граждански иск в размер на 262, 31 лв. всеки един
от тях.
С оглед изхода на делото и на основание чл.189
ал.3 от НПк съдът осъди подс.И.В.Т. и Г.С.С. да заплатят на граждански ищец „П.А.
***, представлявано от П.А.П. сумата 400 лв. за всеки един от тях,
представляваща разноски по делото – възнаграждение за адвокат.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :