№ 14575
гр. София, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря Н. В. ЧЕРНЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20211110137975 по описа за 2021 година
Предявени са осъдителни искове от „Т.С.“ ЕАД с правно основание чл. 79 ЗЗД, ал. 1
вр. с чл. 149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД против Ц. Т. Д. и А. Й. Д. да заплатят разделно сумата
161.09 лева, включваща 120.17 лева – главница, представляваща обща стойност на
незаплатена ТЕ за периода 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. отразена в общи фактури за имот,
находящ се в гр. София, .АДРЕС с абонатен № 152464, сумата 25.80 лева – обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху посочената главница за периода от 15.09.2018 г. до
11.06.2021 г., сумата 11.97 лева – главница за извършена услуга за дялово разпределение за
периода от м.05.2018 г. до м.04.2019 г. и сумата 3.15 лева – обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху главницата за предоставена услуга за дялово разпределение за
периода 01.07.2018 г. до 11.06.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата
на депозиране на исковата молба – 30.06.2021 г. до окончателното изплащане на
задълженията, като сумите се претендират при квоти ¾ за Ц. Т. Д. и ¼ за А. Й. Д..
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с наследодателя на
ответника в качеството му на собственик на имота въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачите не са
заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни
сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия
купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимите от тях суми, в размера
посочен в ежемесечно получаваните фактури, който е в 45-дневен срок от датата на
публикуване им на интернет страницата на Продавача. Посочва, че съгласно разпоредбата
на чл. 63, ал. 1 от общите условия за продажба на ТЕ за битови нужди при смърт на клиент -
физическо лице, наследниците или лицето придобило жилището по силата на договор за
гледане и издръжка или по дарение, са длъжни да уведомят писмено продавача в срока в
срока по чл. 12. Т. 12 (30 –дневен срок) чрез подаване на заявление за промяна на партидата.
Твърди, че ответниците са изпаднали в забава, поради което претендира заплащане на
обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата. Сочи, че ежемесечното
публикуването в интернет страницата на дружеството на данните за дължими суми за
1
топлинна енергия се удостоверява чрез констативни протоколи, съставени в присъствието на
нотариус. Заявява, че в сградата, в която се намира процесния имот се извършва услугата
дялово разпределение, стойността на която следва да се заплаща на ищеца по силата на
Наредба №13-334/2007 г. за топлоснбдяването и общите условия, действащи между
страните. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба, депозиран и
от двамата ответника чрез адв, Н. К. от САК, в който предявените искове се оспорват по
основание с твърдения, че между страните не съществува облигационна връзка. Оспорват да
са собственици или носители на вещно право по отношение на процесния имот. Позовават
се на ЗЗП като се твърди, че не са налице доказателства за поръчването на предоставената
услуга. Счита се, че Общите условия на ищеца не ги обвързват, както и че клаузите им са
неравноправни, което ги прави нищожни. Посочват, че сумите за топлинна енергия, които са
начислени служебно трябва да се обявят за недължими, а за реално измерване на
количеството енергия няма доказателства. Поддържат, че не са давали съгласие за прибавяне
или приспадане на суми от изравнителните сметки към други фактури, което може да става
само с изричното съгласие на потребителя. Оспорва се наличието на валиден договор между
ищцовото дружество и дружеството за дялово разпределение през процесния период.
Посочват, че клиентите не са уведомени за начина и реда на заплащане на услугата дялово
разпределение. Оспорват дължимостта на претендираните обезщетения за забава. Позовават
се на изтекла в тяхна полза давност по отношение на всички вземания. Претендират
присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА
поради затруднено материално състояние, за което представят декларации. Представят
списък по чл. 80 ГПК.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „Т.“ ООД поддържа, че отчитането и
разпределението на топлинната енергия за имота и сградата, в която се намира, е извършено
в съответствие с действащата през процесния период нормативна уредба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ
ищцовото дружество следва да установи при условията на пълно и главно доказване
възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и
ответниците или техния наследодател, по силата на което в качеството му продавач се е
задължило да достави топлинна енергия, а получателят е поел задължение да я получи и да
заплати цената й, както и реалната доставка на топлинна енергия на посочената в исковата
молба стойност. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже,
че е погасил претендираните вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2
е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от
ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия. Съгласно приетото в ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК
на ВКС клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти,
различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието
на собственика, респ. носителят на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и
същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
този имот при публично известни общи условия директно с топлопреносното предприятие.
Досежно изложеното следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с
които възниква облигационното отношение с предмет продажбата на топлинна енергия, са
2
собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти, или трето ползващо лице
в хипотезата на ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС. Разпоредбата императивно
урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, респ.
кой е задължен да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия,
като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право
на ползване.
По делото е приобщено копие на молба от Държавна спестовна каса за вписване на
законна ипотека за обезпечаване на заем на Ц. Т. Д. и Й. А.ов Д. върху собствения им
апартамент №94, АДРЕС. Видно от приобщения по делото списък на живущите в бл. 624,
вх. В в ж.к. Люлин, неоспорен по надлежния ред от ответниците, под №94 е вписан Й. А.ов
Д. с абонатен №152464. При тези данни независимо от липсата на представен по делото
титул за собственост на апартамент №94 в АДРЕС, съдът намира, че Ц. Т. Д. и Й. А.ов Д. са
собственици на процесния недвижим имот, послужил за обезпечение на заем за жилищно
кредитиране. Страните не спорят, че към вписване на молбата за законна ипотека Ц. Т. Д. и
Й. А.ов Д. са се намирали в брак. Със смъртта на Й. А.ов Д. на 03.02.2018 г. е прекратена
съпружеската имуществена общност върху имота при хипотезата на чл. 27, ал. 1 СК като по
силата на чл. 28 СК дяловете на съпрузите са равни, поради което и Ц. Т. Д. е придобила ½
идеална част от имота по силата на прекратяването. Останалата ½ идеална част е включена
в наследството на Й. А.ов Д. и е придобита по наследство при равни квоти от съпругата и
сина му при приложението на чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от приложимия закон за наследството
като всеки от тях е придобил по наследство по 1/4 идеални части. Качеството наследник се
установява от приобщеното копие на удостоверение за наследници на Й. А.ов Д. с изх.
№РЛН21-УФ01-1121/20.09.2021 г., издадено от Столична община, район Люлин. При тези
данни съдът формира извод, че през процесния период, за който ищцовото дружество
твърди да е доставяло топлинна енергия до процесния апартамент Ц. Т. Д. и А. Й. Д. са били
съсобственици на имота при квоти ¾ идеални части за Ц. Т. Д. и ¼ идеaлна част за А. Й. Д.,
поради което са имали качеството потребители на топлинна енергия съгласно дадените с ТР
2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС разяснения, респ. между тях и ищцовото
дружество е било налице облигационно отношение, което обстоятелство не е оборено по
никакъв начин в настоящото производство.
Съдържанието на това правоотношение е уредено от Общите условия (ОУ) на
топлопреносното предприятие, одобрени с Решение от КЕВР и действащи през процесния
период. Същите са влезли в сила, за което са представени доказателства от ищцовото
дружество като влизането им в сила не е обусловено от писменото им приемане от страна на
потребителите. Клаузите на действащите през процесния период общи условия не попадат в
нито една от хипотезите на чл.143 от Закона за защита на потребителите, каквито твърдения
е навел ответникът. Съдът намира, че те отговарят на изискването за добросъвестност и не
водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, поради което не могат да се квалифицират като неравноправни.
Общите условия обвързват ответниците дори и без да са ги приели изрично съгласно
разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява
изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е упражнил правото си на
възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена е прието заключение на СТЕ, според което през периода в процесния
имот не е потребявана топлинна енергия за отопление на имота поради демонтиране на
радиаторите. През целия исков период не е била потребявана и топла вода поради затапени
щрангове. На ответниците са начислени суми за топлинна енергия, отдадена от сградна
инсталация, които са изчислени в съответствие с разпоредбите на Наредба №16-334 от
06.04.2007 г. и Методиката към нея на база пълния отопляемия обем на жилището към
пълния отопляем обем на сградата – етажна собственост. От заключението на съдебно–
техническата експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се
установява, че за периода 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. стойността на потребената топлинна
3
енергия е в размер на 120,16 лева.
Подаването на топлинна енергия към имота през процесния период, се установява и от
приетите като писмени доказателства по делото документи за топлинно счетоводство и
отчети за отдадена топлинна енергия, съставени от третото лице - помагач. Според
заключението показанията на измервателните уреди и определеното количество топлинна
енергия съответстват на действащата нормативна уредба, поради което и наведените от
ответника възражения са неоснователни.
Следва да се посочи, че според чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на
сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите. Разпоредбата на чл. 145 ЗЕ посочва, че топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и
топлинната енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово разпределение
чрез индивидуални топломери се определя като разлика между топлинната енергия за
отопление на сградата и топлинната енергия за отопление на имотите, след което се
разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти.
В случая, се установи посредством заключението на съдебно –техническата експертиза, че
ответникът не е ползвал топлинна енергия за отопление на имот и за топла вода, но му е
била начислявана топлинна енергия отдадена от сградната инсталация, заплащането на
която е задължение на етажните собственици в съответната сграда, в която не е
преустановено топлоподаването изцяло. Според чл. 140, ал. 3 ЗЕ сградната инсталация за
отопление и горещо водоснабдяване са обща част от етажната собственост. Съобразно ЗЕ,
ЗС и ЗУЕС всички собственици, респективно носители на вещни права следва да поемат
ползите и тежестите, свързани с употребата на общата вещ. Заплащането на отдадената от
сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от реалното ползване или неползване
на топлинна енергия от собствениците. То следва от факта, че сградната инсталация е обща
част по предназначение, от която никой не може да се откаже и че е изградена по
предварителен проект, поради което и плащането се извършва съразмерно на отопляемите
обекти по проект. Предвид изложеното съдът намира, че се установява ищецът да е доставил
до имота на ответниците топлинна енергия в установените от съдебно – техническата
експертиза размери.
Ответниците не твърдят да са заплатени суми за процесния период, поради което съдът
приема, че като потребители на топлинна енергия за битови нужди дължат заплащането на
претендираната от ищеца стойност за потребена енергия.
При формирания извод за основателност на иска за главницата за доставена топлинна
енергия, следва да бъде разгледано възражението на ответника за погасяване на вземането
по давност.
Задължението на потребителите за заплащане месечно на цената на консумираната
топлинна енергия представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111,
б. „В“ ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време - месец,
еднородни задължения, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през
предварително определени в общите условия интервали от време – така ТР №3 от 18.05.2012
г., постановено по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. За приложението на
специалната погасителна давност съгласно цитираната разпоредба не е необходимо
плащанията да са еднакви по размер. Следователно и вземанията на ищеца към
потребителите се погасяват с изтичане на 3-годишен давностен срок. Според действащите
общи условия на ищеца купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за
доставена топлинна енергия в 45–дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения каквито са процесните за
главница, давността тече от деня на падежа. Падежът на всяко месечно задължение за
4
доставена топлинна енергия е определен от ОУ като не е спорно, че размерът на
задължението е обусловен от определената прогнозна консумация. Съгласно чл. 155, ал. 2
ЗЕ топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия фактурира
консумираното количество топлинна енергия въз основа на действителното потребление
най-малко веднъж годишно, но това не променя падежа на задълженията на абоната за
доставена топлинна енергия, които са месечни.
При липсата на твърдения и доказателства за спиране или прекъсване на давността,
съдът приема за погасени по давност всички месечни вземания, чиято изискуемост е
настъпила преди повече от три години назад, считано от датата на подаване на исковата
молба, а такива са задълженията за заплащане на доставена топлинна енергия за периода от
м.05.2017 г. и м.04.2018 г. вкл., които възлизат на 53,21 лева. Доколкото възражението на
ответника за погасени по давност задължения се явява частично основателно исковата
претенция на ищеца за заплащане на реално потребена топлинна енергия следва да бъде
уважена само за сумата 66,96 лева, от която 50,22 лева дължими от Ц. Д., а 16,74 лева – от А.
Д. като за горницата до общо предявените 120,17 лева подлежи на отхвърляне като погасена
по давност.
Към дължимата сума за топлинна енергия от ответника следва да се добавят и
дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение за периода
01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., възлизащи на 11,97 лева. Установява се от представените
писмени доказателства и приетото по делото заключение на съдебно-техническата
експертиза, че процесният имот се намира в сграда - етажна собственост, а съгласно
разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Съгласно чл. 61, ал. 1 от
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването дяловото разпределение на топлинна
енергия между потребителите в сграда в режим на етажна собственост се извършва
възмездно. Съгласно сключения между „Т.С.“ ЕАД като възложител и „Т.“ ООД като
изпълнител, договор при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия, заплащането на цената на тази услуга се извършва от възложителя, който
на основание чл. 22, ал. 2 от ОУ получава стойността на тази цена от крайните клиенти,
какъвто е ответника. Законовата уредба установява задължение за купувача на топлинна
енергия да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение, чиято
цена се определя в договора, сключен между него и топлинния счетоводител, като е без
значение факта дали топлофикационното дружество е платило предварително или не тази
цена на търговеца, извършващ услугата. Меродавно е единствено обстоятелството услугата
да е била извършена, а в случая това се установява от приобщените писмени доказателства и
заключението на съдебно – техническата експертиза.
Относно претенцията за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху задълженията за топлинна енергия, следва да се съобрази, че според чл. 33, ал.4
на общите условия към договорите за продажба на топлинна енергия продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 от
ОУ, неплатени в 45–дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, и от този ден
ответникът е изпаднал в забава – арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД. Следва да се съобрази, че доколкото
част от месечни задължения са погасени по давност, то обезщетение за вредите от
забавеното изпълнение на задължението за заплащане на главницата следва да се изчисли
само върху останалите месечни задължения като на основание чл. 162 ГПК съдът с помощта
на calculator.bg определи, че дължимата лихва за забава е в размер на 11,83 лева като за
разликата до пълния претендиран размер 25,80 лева искът подлежи на отхвърляне.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба в съда, поради което акцесорната претенция за сумата от 3,15
лева се явява неоснователна.
5
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни в производството.
В полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски съразмерно с уважената част на
исковете в общ размер на 254,34 лева за платена държавна такса, депозити за вещо лице и за
юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП
вр. чл. 25 НЗПП в размер на 100.00 лева като Ц. Д. следва да бъде осъдена да заплати сумата
192,26 лева, а А. Д. – 64,07 лева.
Ответниците претендират присъждане на адвокатско възнаграждение, при условията
на чл. 38, ал.2 ЗА. Представен е договор за правна защита и съдействие за осъществено
процесуално представителство, при условията на чл. 38, ал.1, т. 2 ЗА с оглед декларацията в
този смисъл, води до прилагане на разпоредбата на чл. 38, ал.2 ЗА и на процесуалния й
представител следва да се определи адвокатско възнаграждение, което ответникът да бъде
осъден да заплати. Въз основа цената на исковете от 161,09 лева и на основание чл. 38, ал.2
ЗАдв, препращаща към НМРАВ, чл. 7, ал.2, т.1 от същата, адвокатското възнаграждение
възлиза на 400,00 лева за всеки, от което, съразмерно с отхвърлителната част на исковете, на
процесуалния представител се следва сумата от по 174,63 лева, независимо от
претендираната от ответниците сума по договора за правна защита и съдействие.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ц. Т. Д. ЕГН ********** с адрес; АДРЕС да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
ЕИК със седалище и адрес на управление: АДРЕС на основание чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл.
149 ЗЕ сумата 50,22 лева – главница, представляваща обща стойност на незаплатена ТЕ за
периода 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. за имот, находящ се в гр. София, ж.АДРЕС с абонатен
№ 152464, сумата 8,87 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
посочената главница за периода от 15.09.2019 г. до 11.06.2021 г., сумата 8,97 лева –
главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.05.2018 г. до
м.04.2019 г., ведно със законна лихва върху главниците от датата на депозиране на исковата
молба – 30.06.2021 г. до окончателното изплащане на задълженията, както и на основание
чл. 78, ал. 1 сумата 192,26 лева - разноски по делото като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 79 ЗЗД,
ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ за заплащане на топлинна енергия за разликата над 50,22 лева до
предявения размер 90,12 лева и за периода 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. като погасен по
давност, исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забава за разликата над 8,87 лева до
предявения размер 19,35 лева и за периода 15.09.2017 г. до 14.09.2018 г. и иска за сумата
2,36 лева - обезщетение за забава върху главницата за предоставена услуга за дялово
разпределение за периода 01.07.2018 г. до 11.06.2021 г. като неоснователни.
ОСЪЖДА А. Й. Д. ЕГН********** с адрес: АДРЕС да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
ЕИК със седалище и адрес на управление: АДРЕС на основание чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл.
149 ЗЕ сумата 16,74 лева – главница, представляваща обща стойност на незаплатена ТЕ за
периода 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. за имот, находящ се в гр. София, ж.АДРЕС с абонатен
№ 152464, сумата 2,95 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
посочената главница за периода от 15.09.2019 г. до 11.06.2021 г., сумата 2,99 лева –
главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.05.2018 г. до
м.04.2019 г., ведно със законна лихва върху главниците от датата на депозиране на исковата
молба – 30.06.2021 г. до окончателното изплащане на задълженията, както и на основание
чл. 78, ал. 1 сумата 64,07 лева - разноски по делото като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 79 ЗЗД, ал.
1 вр. с чл. 149 ЗЕ за заплащане на топлинна енергия за разликата над 16,74 лева до
предявения размер 30,04 лева и за периода 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. като погасен по
давност, исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забава за разликата над 2,95 лева до
предявения размер 6,45 лева и за периода 15.09.2017 г. до 14.09.2018 г. и иска за сумата 0,78
лева - обезщетение за забава върху главницата за предоставена услуга за дялово
разпределение за периода 01.07.2018 г. до 11.06.2021 г. като неоснователни.
6
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ЕИК със седалище и адрес на управление: АДРЕС да
заплати на адвокат Н. К. от САК на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата от по 174,63 лева
–възнаграждения за процесуално представителство на ответниците Ц. Т. Д. ЕГН **********
и А. Й. Д. ЕГН **********, по гр.д. №37975/2021 г. на СРС 168 състав.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
„Т.С.” ЕАД – „Т.“ ООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7