№ 47119
гр. София, 12.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20251110122370 по описа за 2025 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК, при която съдът намира исковата
молба за редовна.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
Съдът счита, че следва да се назначи ССчЕ, която да отговори на въпросите на
страните, както и на следните служебно поставени въпроси: Правилно ли е изчислен
/съгласно правилата на Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК/ ГПР, посочен в
договора?; Какъв би бил ГПР, ако за главница се приеме единствено сумата от 4000 лв.
и се отчете като разход по кредита еднократна такса за оценка на риска в размер на
648,19 лв., както и застрахователна премия в общ размер от 1401,59 лв.? Реализирано
ли е плащане по договора от страна на заемателя, в какъв размер и какви са
останалите неплатени суми?
Не е необходимо изискване на договора в оригинал, доколкото не се оспорва
автентичността на положените под него подписи или съответствието между оригинала
и представения заверен препис.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА представените писмени доказателства.
1
ПРИЛАГА за послужване ч.гр.д. № 39136/2024г. по описа на СРС, 57 с-в.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза по задачи поставени от
страните и служебно от съда, при депозит в размер от 300 лв., вносими от ищеца и 200
лева, вносими от ответника в седмичен срок.
ОПРЕДЕЛЯ като вещо лице Л. Б. Б., на което да бъде съобщена задачата.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника по чл. 183 ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 19.12.2025 г., от 09.50
часа, за когато да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото
определение.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ за ДОКЛАД, както следва:
Предявен е иск от „АСВ“ ЕАД чрез юрк. А./л.27/ с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, във вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, във вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 86 ЗЗД, за установяване
съществуването на вземане на ищеца по отношение на ответника за сумата от 4331,57 лв.,
непогасена главница по Договор за кредит от 17.06.2020 г., ведно със законна лихва от
26.06.2024 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 1590,41 лв. за периода
от 16.05.2022г. до 25.06.2024г., и мораторна лихва в размер на 1252,57 лв. за периода от
17.05.2022г. до 26.06.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 39136/2024г. по описа на СРС, 57 с-в. Ищецът претендира и
сторените разноски по делото.
Ищецът твърди, че между ответника и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е сключен Договор за
кредит от 17.06.2020 г., по силата на който на ответника е отпуснат кредит в размер на 4000
лв., при ГЛП от 33,67% и ГПР от 48,94%, като заемателят се е задължил да върне заемната
сума съгласно условията на сключения договор, като заплати сумата, ведно с договорната
лихва на 48 месечни погасителни вноски. Твърди, че по силата на Приложение към Договор
за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 30.10.2023г. вземанията срещу ответника,
произтичащи от процесния договор за заем, са му прехвърлени, като поддържа, че за
прехвърлянето ответникът е уведомен. Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор в законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК,
с който оспорва иска по основание и размер. Счита за нищожна клаузата,
предвиждаща заплащане на такса за оценка на риска в вр. с чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Сочи,
че не е уточнено как се формира ГПР в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което
влече нищожност на договора. Посочва, че главница по договора е сумата от 4000 лв.,
както е уговорена, като не е ясно как ищецът достига до сумата от 4331,57 лв. Твърди
за наличието на редица други неравноправни клаузи по договора, напр. такава за
обявяване на автоматична предсрочна изискуемост. Моли исковете да бъдат
отхвърлени.
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК ищецът следва да установи при
условията на пълно и главно доказване: 1) по иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
2
във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 9 ЗПК – сключването на валиден договор за цесия, по
силата на който цедентът е прехвърлил на цесионера вземането си към ответника, за което
длъжникът е надлежно уведомен, както и че между ищеца и ответника е възникнало
валидно облигационно правоотношение по процесния Договор за потребителски кредит, в
изпълнение на който заемодателят е предоставил на ответника посочената заемна сума, а
последният се е задължил да я върне в уговорения срок, че е настъпил падежът на
задължението за връщане на сумата; 2) по иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във
вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД – наличие на уговорка за договорна лихва, размер и изискуемост на
посочената лихва, 3) по иска с правна квалификация чл. 86 ЗЗД настъпването на падежите
на главното вземане и изпадането на ответника в забава.
В тежест на ответника е да докаже факта на изпълнение – че е върнал на ищеца
/изцяло или отчасти/ дължимата от него сума и наведените възражения.
УКАЗВА, че съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор,
сключен с потребител, какъвто е процесният, на осн. чл. 7, ал. 3 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3