Определение по дело №71/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по чл.278, ал.1 от ГПК.

С определение № 263/26.08.2015 г., постановено по ч.гр.д. № 887 по описа за 2015 г., Кърджалийският районен съд е оставил без уважение молбата на Б. К. К. от Г., К. бл., вх."Г", А., с ЕГН * за спиране на изпълнението по заповед за изпълнение на парично задължение въз основан на документ по чл.417 от ГПК № 210/03.07.2015 г. по ч.гр.д № 888/2015 г. по описа на РС - Кърджали.

Недоволен от така постановеното определение е останал частният жалбодател Б. К. К., представляван от процесуалния си представител, който го обжалва. В жалбата се излагат съображения за това, че е допустимо подаването на молба за спиране на принудителното изпълнение на основание чл.420, ал.2 от ГПК преди връчване на заповедта и изпълнителния лист. Твърди се, че липсва правен интерес от подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение при наличие на уважена заповед за изпълнение, производството по която не било приключило. Сочи се, че към настоящия момент гр.д. № 611/2014 г. по описа на РС - Кърджали не било приключило, като била налице идентичност между предметът и страните по това дело и настоящото. Спирането на принудителното изпълнение на издадената заповед за изпълнение било необходимо с оглед избягване последиците от постановеното при недопустимост на заявлението разпореждане за незабавно изпълнение на заповед № 210/03.07.2015 г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК. Моли съда да отмени обжалваното определение на Кърджалийския районен съд и да постанови спиране на принудителното изпълнение на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 210/03.07.2015 г. по ч.гр.д. № 887/2015 г. по описа на РС - Кърджали.

Ответникът „Б. К." О. – Г., представляван от процесуалния си предсставител по пълномощие, оспорва жалбата в представен отговор на основание чл.276, ал.1 от ГПК. Излагат се съображения за недопустимост на жалбата поради липса на представителна власт, както и поради липса на правен интерес поради липса на данни за връчена покана за доброволно изпълнение. Излагат се и съображения за неоснователност на жалбата поради липса на реално изпълнително производство и убедителни писмени доказателства, удостоверяващи плащането. Моли съда да остави без уважение жалбата на Б. К. К.. Претендира разноски.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с частната жалба, констатира:

Частната жалба е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Определението на Кърджалийския районен съд като краен резултат е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл.420, ал.2 от ГПК искането за спиране на принудителното изпълнение следва да бъде направено в срока за възражение, който в случай на издадена заповед за незабавно изпълнение започва да тече от връчването на заповедта от съдебния изпълнител, респ. от връчването на поканата за доброволно изпълнение. За да се иска спиране на принудителното изпълнение е необходимо да е образувано изпълнително производство, т.е. да е налице принудително изпълнение и връчена заповед за незабавно изпълнение. В случая не са налице данни за образувано изпълнително производство, а и сам длъжникът заявява, че не е получил покана за доброволно изпълнение, респ. не е получил по надлежния ред заповедта за незабавно изпълнение. Предвид изложеното, не са налице процесуалните предпоставки за сезиране на съда с искане за спиране на принудителното изпълнение по реда на чл.420, ал.2 от ГПК и такова не би могло да бъде постановено поради липса започнало принудително изпълнение. В този случай длъжникът в заповедното производство не губи възможността да направи искане за спиране на принудителното изпълнение след като му бъде връчена по надлежния ред заповед за незабавно изпълнение, ведно с покана за доброволно изпълнение.

Ето защо жалбата на Б. К. К. е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. При този изход на делото в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв., представляващи адвокатско възнаграждение, за което е приложен договор за правна защита и съдействие.

Водим от изложеното и на основание чл.278, ал.1 от ГПК, окръжният съд

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Б. К. К. от Г., К. бл.107, вх."Г", А., с ЕГН *, против определение № 263/26.08.2015 г., постановено от Кърджалийския районен съд по ч.гр.д. № 887 по описа за 2015 г. на същия съд, като неоснователна.

ОСЪЖДА Б. К. К. от Г., К. бл, вх."", А., с ЕГН * да заплати на „Б. К." О. – Г., ж.к. "", Б. .1, О. 11, с ЕИК, направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 200 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове:1. 2.