№ 15875
гр. София, 22.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20241110115351 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация София” ЕАД срещу
В. Д. И., И. Д. А., Х. Д. И. и Д. Д. И., с която са предявени искове за установяване
дължимостта на вземания за потребена от ответниците топлинна енергия.
В исковата молба се твърди, че ответниците В. Д. И., И. Д. А., Х. Д. И. и Д. Д. И.
били потребители на топлинна енергия по смисъла на § 190 от ДР на ЗЕ, поради което
за тях били приложими всички нормативни актове в областта на енергетиката. За
процесния период били в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители в гр. София, одобрени с
решение на ДКЕВР от 2016 г. В чл. 31, ал. 1 от раздел ІХ на Общите условия били
определени редът и срокът за заплащане на месечните дължими суми за топлинна
енергия, който започвал след изтичане на периода, за който се отнасят тези суми, като
клиентите били длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в
45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на ищцовото
дружество. Ответниците ползвали доставената от ищеца топлинна енергия до
собствения им топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к. „Л****, абонатен №
192450, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., но не заплатили цената на същата.
Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, за която
бил сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
1
енергия с „ПМУ Инженеринг” ООД. През отоплителния сезон ищцовото дружество
начислявало прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки
от фирмата, извършваща дяловото разпределение на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение. За имота на ответниците били издадени изравнителни сметки,
което означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по
действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на
отоплителните тела в него. За вземанията си ищцовото дружество депозирало
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, което било уважено и
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от 27.10.2023
г. по ч. гр. д. № 56556 по описа за 2023 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско
отделение, 47-ми състав. Ответникът В. Д. И. възразила в срока по чл. 414 ГПК, а на
останалите ответници заповедта за изпълнение била връчена по реда на чл. 47, ал. 5
ГПК, което наложило предявяването на настоящите искове от ищеца. Ето защо
последният моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените
искове. Претендира направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника В. Д. И. за
отговор, но такъв не е подаден от нея в срока по чл. 131 ГПК. В подаденото от
страната възражение по чл. 414 ГПК в хода на заповедното производство тя оспорва
дължимостта на процесните вземания, като твърди, че се отказала от наследството на
лицата Т.Т.В. и Д. И. В.
На ответниците И. Д. А., Х. Д. И. и Д. Д. И. исковата молба и приложенията към
нея са връчени по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което им е назначен особен
представител. С подадения от него отговор на исковата молба предявените срещу
тримата ответници искове се оспорват в цялост като неоснователни. Твърди се, че не
се установявало от доказателствата по делото ответниците да са били собственици на
процесния имот, в качеството им на наследници на лицата Т.Т.В. и Д. И. В, както и да
са потребявали топлинна енергия в имота през исковия период. Оспорва се наличието
на реална доставка на топлинна енергия в посочените от ищеца обем и цена.
Релевирано е и възражение за погасяване по давност на процесните вземания.
Отправено е искане за отхвърляне на предявените искове.
Третото лице-помагач на страната на ищеца в производството „ПМУ
Инженеринг” ООД изразява становище за основателност на предявените искове.
Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е образувано по кумулативно субективно и обективно
съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр.
2
чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 422, ал. 1,
вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните,
че ответниците В. Д. И., И. Д. А., Х. Д. И. и Д. Д. И., в качеството си на потребители на
топлинна енергия в недвижим имот, находящ се в гр. София, ж. к. „Л****, абонатен №
192450, дължат на „Топлофикация София“ ЕАД в условията на разделна отговорност
при равни квоти следните парични суми: 1/ сумата от 593,90 лева, представляваща
стойността на доставена топлинна енергия за периода от м. май 2020 г. до м. април
2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; 2/
сумата от 109,79 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за доставена
топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 28.09.2023 г.; 3/ сумата от 36,69 лева,
представляваща такса за дялово разпределение за периода от м. август 2020 г. до м.
април 2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата
сума; 4/ сумата от 8,81 лева, представляваща лихва за забава за периода от 16.10.2020 г.
до 28.09.2023 г., начислена върху претендираната такса за дялово разпределение, за
които на 27.10.2023 г. е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 56556 по описа
за 2023 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 47-ми състав.
За уважаването на иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл.
1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ ищецът следва да установи при условията на пълно и главно
доказване кумулативните предпоставки на предявената претенция, а именно наличието
на правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител
на топлинна енергия през процесния период, използването от ответника на
претендираното количество топлинна енергия, стойността на същата и изискуемостта
на претендираното вземане.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в Закона за енергетиката като договорно
правоотношение, произтичащо от договор, сключен при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ).
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации
към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените
сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36
Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или
титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите,
които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия
по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки
3
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. В този
смисъл са и разрешенията, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по тълкувателно дело №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.
140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Установява се от събраните по делото и неоспорени от страните доказателства
(а именно: Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117
ЗТСУ, рег. № 169, том ХVI, от 20.02.1979 г. /на л. 108/, списъци на живущите в
процесната сграда /на л. 33 и л. 36/ и протокол от общо събрание на процесната етажна
собственост от 20.02.2002 г. /л. 34 - 35/, че собственик на процесния недвижим имот,
съответно – и потребител на топлинна енергия в същия, до смъртта си на 26.05.2009 г.
е бил Д. И. В. Съгласно представените с исковата молба удостоверения за наследници
/л. 20 – 23/, след смъртта на майка си Т.Т.В. на 17.08.2016 г., ответниците по делото В.
Д. И., И. Д. А., Х. Д. И. и Д. Д. И. остават единствени наследници по закон на Д. И. В,
съответно – по силата на наследственото правоприемство те са придобили правото на
собственост върху процесния недвижим имот при равни квоти /по 1/4 идеална част за
всеки/ на основание чл. 5, ал. 1 ЗН.
Видно от представените в хода на заповедното производство /вж. л. 20 - 21 от ч.
гр. д. № 56556/2023 г. на СРС, 47-ми състав/ удостоверения, издадени от СРС на 18-ти
и 19-ти юли 2019 г., ответникът В. Д. И. се е отказала от наследството на своите
наследодатели Д. И. В и Т.Т.В., като отказите са вписани в Особената книга на съда. С
исковата молба по делото обаче са представени Нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 192, том VI, рег. № 22071, дело № 1089 от 2022 г., и Нотариален акт
за покупко-продажба на идеална част от недвижим имот № 193, том VI, рег. № 22072,
дело № 1090 от 2022 г., по силата на които В. Д. И. се е разпоредила с придобитата от
нея по наследство 1/4 идеална част от процесния недвижими имот /вж. л. 24 – л. 30 от
делото/ в полза на трето за спора лице.
Отказът от наследство е едностранен писмен формален акт, с който призованият
4
наследник изявява волята си да не приеме наследството. Отказът от наследство е
едностранно волеизявление, за което ЗН предвижда специални, императивни правила
за форма, съдържание, действие и последици – с обективирането му се прекратяват
правата и задълженията на отреклия се наследник и с оглед нормата на чл. 53 ЗН се
пораждат права и задължения за останалите наследници, чиито дялове се уголемяват.
Приемането и отказът от наследство произвеждат действие от откриване на
наследството, съгласно чл. 48 ЗН и 52 ЗН и са безусловни и неоттегляеми по аргумент
от чл. 54 ЗН. След вписването на отказа, за отказалия се от наследството не
съществува възможност да оттегли своя отказ. Касае се за окончателно волеизявление,
след което последвалото приемане е нищожно. Както приемането на наследството,
така и отказът от наследство, изчерпват възможността след надлежното им изразяване
да се извърши обратното действие (така и определение № 143/20.03.2015 г. по т. д. №
1446/2014 г. по описа на ВКС, II т. о.). Второто по ред изявление няма предмет, поради
което и недействителен е отказът от наследство, ако преди това наследникът е приел
наследството изрично или чрез конклудентни действия, показващи по недвусмислен
начин воля за това, съответно – недействителна ще е и сделка на разпореждане с
наследственото имущество, извършена след заявен отказ от наследството.
Следователно при невъзможен предмет отказът от наследство е нищожен.
Съобразявайки изложеното, съдът намира, че направеният от В. Д. И. през 2019
г. /т. е. преди исковия период/ отказ от наследството на Д. И. В и Т.Т.В. е действителен,
доколкото по делото няма данни за изрично или мълчаливо приемане на наследството
преди тази дата. От своя страна, извършените от В. И. след отказа дарение и продажба
на наследствен дял, от който всъщност тя се е отказала, се явяват недействителни
сделки поради липса на предмет.
При преценка на така установените обстоятелства, а именно – извършване на
разпоредителни действия с придобито по наследство право на собственост след заявен
отказ от наследство, част от което е имотът, предмет на тези разпоредителни сделки,
сочат по категоричен начин наличие на злоупотреба с права по смисъла на ГПК,
осъществена от В. И.. Съгласно чл. 57, ал. 2 от Конституцията на Република България,
злоупотребата с право представлява противоправно и недобросъвестно упражняване
на права с цел да бъдат увредени права и законни интереси на други правни субекти, а
съгласно чл. 8, ал. 2 ЗЗД е поведение, извършвано в противоречие с интересите на
обществото. Разпоредбата на чл. 3 ГПК гласи, че участващите в съдебните
производства лица и техните представители под страх от отговорност за вреди са
длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и
съобразно добрите нрави, и са длъжни да изнасят пред съда само истината. В случая
констатираната в хода на производството злоупотреба с права се изразява – от една
страна – в получаването от В. И. на имуществена облага от продажбата на идеални
части от процесния имот, въпреки направения преди продажбата отказ от
5
наследството, част от което е имотът, а от друга страна – в позоваването на този отказ
от наследство пред съда в настоящото производство, с цел избягване отговорността за
заплащане на процесните задължения, въпреки получената именно за продажба на
идеални части от този имот имуществена облага. Предвид така установената
злоупотреба с права, настоящият съдебен състав намира, че ответникът В. И. следва да
понесе отговорността за процесните задължения за времето от началото на исковия
период до извършените на 29.09.2022 г. разпоредителни сделки, съразмерно с
притежаваната от нея част от наследственото имущество и в размер, равен на
дължимия от останалите ответници.
Съгласно справка от Особената книга на съда за приемане и отказ от наследство
/вж. л. 105 от делото/, в същата не се установява наличие на вписани отказ/приемане
на наследството на Д. И. В и Т.Т.В. от страна на И. Д. А., Х. Д. И. и Д. Д. И..
Предвид изложеното и като съобрази относимата правна уредба, съдът намира
за доказано, че ответниците В. Д. И., И. Д. А., Х. Д. И. и Д. Д. И., в качеството си на
потребители на топлинна енергия, дължат заплащането на задълженията за топлинната
енергия, потребена в находящия се в гр. София, ж. к. „Л****, абонатен № 192450, в
периода от м. май 2020 г. до м. април 2022 г.
Съгласно чл. 139б ЗЕ (в редакцията след изменението с ДВ, бр. 74/2006 г.)
потребителите в сграда – етажна собственост са длъжни да изберат лице, регистрирано
по реда на чл. 139а ЗЕ, за извършване на услугата „дялово разпределение“, за
резултатите от който избор трябва да уведомят писмено топлопреносното предприятие
или доставчика на топлинна енергия. Съгласно чл. 22, ал. 2 от приложимите Общи
условия, потребителите на топлинна енергия заплащат на „Топлофикация София“ ЕАД
цената на услугата „дялово разпределение“, извършвана от избран от етажните
собственици в съответната сграда търговец. Предвид изложеното и доколкото от
събраните доказателства по делото (протокол за отчет и индивидуални справки за
отопление и топла вода, /л. 112 - 118/) се установява, че именно третото лице-помагач
е извършвало дяловото разпределение на доставената през исковия период топлинна
енергия, съдът намира, че са налице основания ищецът да претендира заплащането
цената на услугата „дялово разпределение“, тъй като е налице нормативно основание
за възникването на това вземане в патримониума на ищцовото дружество, обосновано
и с реалното извършване на дялово разпределение в процесната сграда.
Обстоятелствата, изложени в исковата молба, относно количеството и
качеството на доставената в процесния имот през исковия период топлинна енергия са
отделени като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване в проведеното
на 15.04.2025 г. първо открито съдебно заседание по делото.
Размера на претендираните вземания и правилността на начина, по който
същите са начислени от ищцовото дружество, са установени по категоричен начин от
6
неоспореното от страните заключение по приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза, която съдът кредитира в цялост като логична и компетентно изготвена.
Съгласно изчисленията на вещото лице, действителният размер на процесните
вземания е съответен на размера на претендираните от ищеца вземания.
С отговора на исковата молба ответниците са релевирали възражение за
погасяване по давност на процесните задължения, което съдът намира за частично
основателно.
Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. по тълк.
дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на
чл. 111, б. „в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт,
чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите
на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от
чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на топлофикационното дружество съдържат всички
гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111,
б. „в” ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, каквито са
процесните за главници, давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен
в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/.
Задълженията на ответника за заплащане на стойността на доставената енергия са
възникнали като срочни – според Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди на „Топлофикация София” ЕАД месечните суми за топлинна енергия и
изравнителните вноски са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнасят. Следователно, за всяка една от претендираните от ищцовото
дружество главници, касаещи процесния период, тригодишният давностен срок тече от
момента, в който изтича срокът за тяхното заплащане. Доколкото заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е депозирано на 13.10.2023 г., то
следва да се приеме, че вземанията на ищеца за доставена топлинна енергия за
периода 01.05.2020 г. – 31.07.2020 г. в общ размер на 37,36 лева, изчислен от съда по
реда на чл. 162 ГПК и въз основа на изготвената експертиза, са погасени по давност.
Предвид изложеното, предявените искове за установяване дължимостта на
цената за потребена топлинна енергия следва да бъде уважен за сумата от общо 556,54
лева /по 139,14 лева за всеки ответник/, а за остатъка до пълния предявен размер от
593,90 лева и за периода от м. май до м. юли 2020 г. – да бъде отхвърлен като
неоснователен, поради погасяване по давност на част от вземанията. Претенцията за
заплащане на цена за услугата „дялово разпределение“ следва да бъде уважена в
цялост за сумата от 36,69 лева /по 9,17 лева за всеки ответник/, тъй като периодът, за
който това задължение е начислено (м. август 2020 г. – м. април 2022 г.), не попада в
7
обхвата на погасителната давност.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Предявената претенция за установяване дължимостта на начислената върху
претендираната главница лихва за забава е обусловена от главното задължение за
заплащане цената на доставената топлинна енергия.
През процесния период са били приложими Общите условия за продажба на
топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в гр. София, одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ от 2016 г.
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал.
2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. От анализа на посочените разпоредби на
Общите условия на ищеца от 2016 г. следва, че макар дължимите суми да са изискуеми
месечно в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, длъжникът
изпада в забава само при неизпълнение на задължението си за заплащане цена на
топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на срока, за който се отнася общата
фактура за потребеното количество топлинна енергия за целия отчетен период.
Следователно, обезщетение за забава се начислява само върху вземането по общата
фактура. В процесния казус размерът на дължимото обезщетение за забава върху
незаплатената цена за потребена топлинна енергия, изчислено съобразно правилото на
чл. 33, ал. 4 от приложимите Общи условия за периода от 15.09.2020 г. до 14.10.2022 г.,
възлиза на сумата от общо 109,79 лева. Въпреки начина на изчисляване на лихвата за
забава, съответно – периода, през който е начислявана, непопадащ в обхвата на
приложимата в случая тригодишна погасителна давност, част от вземанията за лихва
също са погасени. Този извод се налага, с оглед правилото на чл. 119 ЗЗД, съобразно
което с погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него
допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла. Поради това,
доколкото част от главното вземане за цена на топлинна енергия, отнасящо се за
периода от м. май до м. юли 2020 г. е погасено по давност, погасена се явява и лихвата
за забава, дължима върху погасеното по давност главно вземане, възлизаща на сумата
от 6,86 лева, изчислена от съда по реда на чл. 162 ГПК. Предявеният иск за
установяване дължимостта на лихвата за забава, начислена въху главницата за
топлинна енергия, се явява основателен до сумата от 102,93 лева /по 25,73 лева за
всеки ответник/, като следва да бъде отхвърлен до пълния предявен размер от 109,79
лева.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащането от страна на потребителя на топлинна енергия, следователно
8
приложение намира правилото на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, съгласно което длъжникът изпада в
забава след покана. По делото, обаче, не са представени доказателства за отправена
покана от кредитора-ищец за плащане на това задължение от дата, предхождаща
предявяването на исковете, поради което акцесорната претенция в тази част се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена за пълния предявен размер от 8,81 лева.
По разноските:
Предвид изхода на спора, право на разноски имат и двете страни, но не се
установява ответниците да са сторили реално такива в хода на производството. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски,
съразмерно с уважената част от исковете, както следва: за исковото производство
разноски в размер общо на 487,84 лева /по 121,96 лева за всеки ответник/ за платена
държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и депозит за вещо лице – в тежест на
всички ответници при равни квоти, и разноски за особен представител в размер общо
от 464,61 лева в тежест на тримата представлявани по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК
ответници при равни квоти /по 154,87 лева за ответниците И. Д. А., Х. Д. И. и Д. Д.
И./. За заповедното производство на ищеца се дължат разноски в размер на 69,69 лева
/по 17,42 лева за всеки ответник/ за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение
от всички ответници при равни квоти.
По изложените съображения, Софийски районен съд, І-во ГО, 47-ми състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В. Д. И., ЕГН:
**********, И. Д. А., ЕГН: **********, Х. Д. И., ЕГН: **********, и Д. Д. И., ЕГН:
**********, в качеството си на потребители на топлинна енергия в недвижим имот,
находящ се в гр. София, ж. к. „Л****, абонатен № 192450, дължат на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК: *********, в условията на разделна отговорност при равни
квоти сумата от 556,54 лева /по 139,14 лева от всеки ответник/, представляваща
стойността на доставена топлинна енергия за периода от м. август 2020 г. до м. април
2022 г., ведно със законната лихва от 13.10.2023 г. до окончателното изплащане,
сумата от лева /по 25,73 лева от всеки ответник/, представляваща лихва за забава
върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до
28.09.2023 г., и сумата от 36,69 лева /по 9,17 лева от всеки ответник/, представляваща
такса за дялово разпределение за периода от м. август 2020 г. до м. април 2022 г.,
ведно със законната лихва от 13.10.2023 г. до окончателното изплащане, за които на
27.10.2023 г. е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 56556/2023 г. по описа на
9
Софийски районен съд, 47-ми състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установена спрямо В. Д. И., ЕГН: **********, И. Д. А., ЕГН:
**********, Х. Д. И., ЕГН: **********, и Д. Д. И., ЕГН: **********, дължимостта на
стойността на доставена от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: *********, топлинна
енергия и начислена върху същата лихва за забава за разликата над уважените части
от 556,54 лева и от 102,93 лева до пълните предявени размери съответно от 593,90
лева и от 109,79 лева, и за периода от 01.05.2020 г. до 31.07.2020 г., поради погасяване
по давност на вземанията, както и в цялост като неоснователен предявения иск с
правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване дължимостта на сумата от 8,81 лева, представляваща мораторна лихва
върху главницата за услугата „дялово разпределение“ за периода от 16.10.2020 г. до
28.09.2023 г.
ОСЪЖДА В. Д. И., ЕГН: **********, И. Д. А., ЕГН: **********, Х. Д. И.,
ЕГН: **********, и Д. Д. И., ЕГН: **********, да заплатят на „Топлофикация
София” ЕАД, ЕИК: *********, в условията на разделна отговорност при равни квоти,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 487,84 лева /по 121,96 лева от всеки
ответник/, представляваща сторени в първоинстанционното производство разноски,
както и сумата от 69,69 лева /по 17,42 лева от всеки ответник/, представляваща
сторени в заповедното производство разноски, съобразно уважената част от исковите
претенции.
ОСЪЖДА И. Д. А., ЕГН: **********, Х. Д. И., ЕГН: **********, и Д. Д. И.,
ЕГН: **********, да заплатят на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК: *********, в
условията на разделна отговорност при равни квоти, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата от 464,61 лева /по 154,87 лева от всеки ответник/, представляваща сторени в
първоинстанционното производство разноски за особен представител.
Решението е постановено при участието на „ПМУ Инженеринг” ООД, ЕИК:
*********, като трето лице-помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
10
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11