№ 602
гр. Русе, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Надежда М. Александрова
при участието на секретаря Борянка Г. Тончева
като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело
№ 20214520106788 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 415 във връзка с чл. 422 от ГПК от ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД против С. СТ. СТ..
Ищецът твърди, че с ответника С. СТ. СТ. е сключен Договор за банков кредит №
000LD-R-006565/01/06/2011 год., по силата на който банката предоставила на
кредитополучателя банков кредит в размер на 1400.00 евро за погасяване на съществуващи
задължения по друг Договор за кредит с № 000LD-R-002708/06/11/2009 год. Крайният срок
за усвояване на кредита бил до 10.06.2011 год. Предоставеният кредит бил изцяло усвоен на
03.06.2011 год. по сметка с IBAN: BG08 FINV 9150 1004 1809 39, открита на името на
ответника в банката. Кредитополучателят се задължила да заплаща годишна лихва в размер
на базовия лихвен процент на банката в евро, увеличен с 10.1 пункта. Към датата на
сключване на договора базовият лихвен процент е в размер на 7,9900%. Кредитът следвало
да бъде издължен на 60 месечни погасителни вноски, съгласно договора за кредит и
приложения към него погасителен план, а когато дължимите плащания не са извършени в
срок, се отнасят в просрочие и се олихвяват с договорения в раздел ІІ т. лихвен процент и
наказателна добавка в размер на законната лихва, считано от деня на датата на падежа на
съответната вноска, независимо от това дали падежът е в неработен ден.
Ищецът твърди, че кредитът е в просрочие, считано от 20.02.2011 г. По кредита са
просрочени са 57 вноски по главница, 56 вноски по лихва, подробно описани в исковата
молба. Падежът на цялото задължение е 21.05.2016 год.
За събиране на вземането си ищецът депозирал заявление по чл. 417 от ГПК в
1
Районен съд - София и било образувано ч.гр.д. № 19229/2019 год. и издадена Заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист в полза на банката за следните суми: 1344.27
евро главница, ведно със законната лихва върху главницата от 22.02.2019 год. до изплащане
на вземането, 657.40 евро - договорна лихва за периода от 21.10.2011 год. до 21.05.2016
год., 1790.96 евро – обезщетение за забава за периода от 22.09.2011 год. до 21.02.2019 год.,
148.35 лева- заплатена държавна такса и 50.00 лева юрисконсулско възнаграждение.
Тъй като в производството пред СфРС заповедта е връчена на длъжника по реда на
чл. 47, ал. 5 от ГПК, за ищеца се породил правен интерес от завеждане на настоящия
установителен иск.
Ответникът в своя отговор чрез особения си представител оспорва предявения иск,
прави възражение за погасяване по давност на всички вземания на ищеца по договора за
кредит, като излага подробни изложения защо счита, че е настъпила погасителната давност
по отношение на всяко едно от тях.
Съдът, след като прецени събраните в процеса писмени доказателства и гласни
доказателствени средства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно
убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
По ч.гр.д. № 19229/2019 год. по описа на РС- София ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА
БАНКА АД се е снабдила със заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу ответника
С. СТ. СТ. за заплащане на сумите: 1344.27 евро главница, ведно със законната лихва върху
главницата от 22.02.2019 год. до изплащане на вземането, 657.40 евро - договорна лихва за
периода от 21.10.2011 год. до 21.05.2016 год., 1790.96 евро – обезщетение за забава за
периода от 22.09.2011 год. до 21.02.2019 год., 148.35 лева- заплатена държавна такса и 50.00
лева юрисконсулско възнаграждение.
В производството пред СфРС заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.
5 от ГПК, което обуславя правния интерес на кредитора да предяви настоящия иск за
установяване на вземането.
Към приложеното ч.гр.д. № 19229/2019 год. и към настоящото дело са депозирани
договор № 000LD-R-006565/01/06/2011 год., Приложение № 1- погасителен план към
договор за кредит № 000LD-R-006565/01/06/2011 год., общи условия на ПИБ АД за кредити
на физически лица- 2 бр., договор за цесия между ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД
в качеството на цедент и ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ЕАД в качеството на цесионер,
потвърждение за цесия от 09.06.2021 год. Предмет на договора е отпускането на банков
кредит в размер на 1400.00 евро за погасяване на съществуващи задължения по друг
Договор за кредит с № 000LD-R-002708/06/11/2009 год. Крайният срок за усвояване на
кредита е до 10.06.2011 год. Предоставеният кредит е изцяло усвоен на 03.06.2011 год. по
сметка с IBAN: BG08 FINV 9150 1004 1809 39, открита на името на ответника в банката.
Кредитополучателят се задължила да заплаща годишна лихва в размер на базовия лихвен
процент на банката в евро, увеличен с 10.1 пункта. Към датата на сключване на договора
базовият лихвен процент е в размер на 7,9900%. Кредитът следвало да бъде издължен на 60
месечни погасителни вноски, съгласно договора за кредит и приложения към него
2
погасителен план, а когато дължимите плащания не са извършени в срок, се отнасят в
просрочие и се олихвяват с договорения в раздел ІІ т. лихвен процент и наказателна
добавка в размер на законната лихва, считано от деня на датата на падежа на съответната
вноска, независимо от това дали падежът е в неработен ден.
Ищецът признава, че ответникът е заплатила главници в общ размер 55.74 евро в
периода 21.06.2011 год.- 12.10.2011 год., както и лихви в размер на 100.05 евро в периода
21.06.2011 год.- 09.02.2013 год. Кредитът е в просрочие, считано от 22.09.2011 год.
По кредита са просрочени 57 вноски по главница, които са били дължими на падежи
и в размери, както следва: 11,16 евро, дължими на 21.09.2011 год., 15,54 евро, дължими на
21.10.2011 год., 15,12 евро, дължими на 21.11.2011 год., 16,00 евро, дължими на 21.12.2011
год., 15,60 евро, дължими на 21.01.2012 год., 15,84 евро, дължими на 21.02.2012 год., 17,34
евро, дължими на 21.03.2012 год., 16,36 евро, дължими на 21.04.2012 год., 17,22 евро,
дължими на 21.05.2012 год., 16,88 евро, дължими на 21.06.2012 год., 17,73 евро, дължими на
21.07.2012 год., 17,41 евро, дължими на 21.08.2012 год., 17,68 евро, дължими на 21.09.2012
год., 18,52 евро, дължими на 21.10.2012 год., 18,24 евро, дължими на 21.11.2012 год., 19,08
евро, дължими на 21.12.2012 год., 18,82 евро, дължими на 21.01.2013 год., 19,11 евро,
дължими на 21.02.2013 год., 20,97 евро, дължими на 21.03.2013 год., 19,74 евро, дължими на
21.04.2013 год., 20,54 евро, дължими на 21.05.2013 год., 20,36 евро, дължими на 21.06.2013
год., 21,15 евро, дължими на 21.07.2013 год., 21,00 евро, дължими на 21.08.2013 год., 21,33
евро, дължими на 21.09.2013 год., 22.11 евро, дължими на 21.10.2013 год., 22,00 евро,
дължими на 21.11.2013 год., 22,77 евро, дължими на 21.12.2013 год., 22,70 евро, дължими на
21.01.2014 год., 23,05 евро, дължими на 21.02.2014 год., 24,58 евро, дължими на 21.03.2014
год., 23,79 евро, дължими на 21.04.2014 год., 24,52 евро, дължими на 21.05.2014 год., 24,53
евро, дължими на 21.06.2014 год., 25,26 евро, дължими на 21.07.2014 год., 25,31 евро,
дължими на 21.08.2014 год., 25,70 евро, дължими на 21.09.2014 год., 26,40 евро, дължими на
21.10.2014 год., 26,51 евро, дължими на 21.11.2014 год., 27,20 евро, дължими на 21.12.2014
год., 27,34 евро, дължими на 21.01.2015 год., 27,76 евро, дължими на 21.02.2015 год., 28,90
евро, дължими на 21.03.2015 год., 28,64 евро, дължими на 21.04.2015 год., 29,29 евро,
дължими на 21.05.2015 год., 29,54 евро, дължими на 21.06.2015 год., 30,18 евро, дължими на
21.07.2015 год., 30,46 евро, дължими на 21.08.2015 год., 30,94 евро, дължими на 21.09.2015
год., 31,55 евро, дължими на 21.10.2015 год., 31,91 евро, дължими на 21.11.2015 год., 32,50
евро, дължими на 21.12.2015 год., 32,90 евро, дължими на 21.01.2016 год., 33,41 евро,
дължими на 21.02.2016 год., 34,04 евро, дължими на 21.03.2016 год., 34,46 евро, дължими на
21.04.2016 год. и 35,28 евро, дължими на 21.05.2016 год.
Просрочени са 56 вноски по лихва, дължими на падежи и в размери, както следва:
20,00 евро, дължими на 21.10.2011 год., 20,42 евро, дължими на 21.11.2011 год., 19,54 евро,
дължими на 21.12.2011 год., 19,94 евро, дължими на 21.01.2012 год., 19,70 евро, дължими на
21.02.2012 год., 18,20 евро, дължими на 21.03.2012 год., 19,18 евро, дължими на 21.04.2012
год., 18,32 евро, дължими на 21.05.2012 год., 18,66 евро, дължими на 21.06.2012 год., 17,81
евро, дължими на 21.07.2012 год., 18,13 евро, дължими на 21.08.2012 год., 17,86 евро,
3
дължими на 21.09.2012 год., 17,02 евро, дължими на 21.10.2012 год., 17,30 евро, дължими на
21.11.2012 год., 16,46 евро, дължими на 21.12.2012 год., 16,72 евро, дължими на 21.01.2013
год., 16,43 евро, дължими на 21.02.2013 год., 14,57 евро, дължими на 21.03.2013 год., 15,80
евро, дължими на 21.04.2013 год., 15,00 евро, дължими на 21.05.2013 год., 15,18 евро,
дължими на 21.06.2013 год., 14,39 евро, дължими на 21.07.2013 год., 14,54 евро, дължими на
21.08.2013 год., 14,21 евро, дължими на 21.09.2013 год., 13,43 евро, дължими на 21.10.2013
год., 13,54 евро, дължими на 21.11.2013 год., 12,77 евро, дължими на 21.12.2013 год., 12,84
евро, дължими на 21.01.2014 год., 12,49 евро, дължими на 21.02.2014 год., 10,96 евро,
дължими на 21.03.2014 год., 11,75 евро, дължими на 21.04.2014 год., 11,02 евро, дължими на
21.05.2014 год., 11,01 евро, дължими на 21.06.2014 год., 10,28 евро, дължими на 21.07.2014
год., 10,23 евро, дължими на 21.08.2014 год., 9,84 евро, дължими на 21.09.2014 год., 9,14
евро, дължими на 21.10.2014 год., 9,03 евро, дължими на 21.11.2014 год., 8,34 евро,
дължими на 21.12.2014 год., 8,20 евро, дължими на 21.01.2015 год., 7,78 евро, дължими на
21.02.2015 год., 6,64 евро, дължими на 21.03.2015 год., 6,90 евро, дължими на 21.04.2015
год., 6,25 евро, дължими на 21.05.2015 год., 6,00 евро, дължими на 21.06.2015 год., 5,36
евро, дължими на 21.07.2015 год., 5,08 евро, дължими на 21.08.2015 год., 4,60 евро,
дължими на 21.09.2015 год., 3,99 евро, дължими на 21.10.2015 год., 3,63 евро, дължими на
21.11.2015 год., 3,04 евро, дължими на 21.12.2015 год., 2,64 евро, дължими на 21.01.2016
год., 2,13 евро, дължими на 21.02.2016 год., 1,50 евро, дължими на 21.03.2016 год., 1,08
евро, дължими на 21.04.2016 год. и 0,53 евро, дължими на 21.05.2016 год.
Основният спор между страните се свежда до това дали е настъпила погасителна
давност по отношение на задълженията за главница и лихва.
В хода на делото е постъпила молба вх. № 9003/11.04.2022 год. от ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД, чрез Адвокатско съдружие ФОНТЕКС ЛИГЪЛ
СЪРВИСИС и приложени писмени доказателства, в която ищецът твърди, че с договор за
цесия от 08.06.2021 год. като цедент е прехвърлил на ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕЪНЪЛ ЕАД
вземането, предмет на настоящото производство, като прави искане за привличане като
трето лице по реда на чл. 226 от ГПК на ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕЪНЪЛ ЕАД .
Т. 10б от Тълкувателно решение на ВКС по ТР № 4 от 18.06.2014 на ВКС по т.д. №
4/2013 год. на ОСГТК постановява, че при настъпило частно правоприемство, легитимиран
да предяви иска е праводателят – заявител в заповедното производство, на когото съдът е
дал указания по чл. 415, ал. 1 от ГПК. Исковият процес продължава между заявителя и
ответника по правилото на чл. 226 от ГПК със съответно приложение на нормите на чл. 226,
ал. 2 и ал. 3 от ГПК. В тази връзка съдът на основание чл. 226 от ГПК е дал възможност на
ответника да заяви дали дава съгласието си привлеченият в делото да замести и освободи
страната, на която помага. Ответникът не е дал съгласие, поради което и на основание чл.
226, ал. 2, във вр. с чл. 219, ал. 1 от ГПК съдът е допуснал участието на ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ЕАД, ЕИК: *********, представлявано от изпълнителния директор Л.Д.
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Хенрик Ибсен № 15, ет. 6, като трето
лице- помагач на ищеца и е отхвърлил искането ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД
4
да бъде заместена от ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ЕАД в качеството на ищец по делото.
Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните в производството
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от правна
страна следното:
Искът по чл. 422 от ГПК е установителен и има за предмет установяване по
отношение на ответника съществуването на вземания на ищеца, които са предмет на
издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК в хипотезата на постъпило
възражение на длъжника срещу заповедта.
Интересът от търсената с иска защита е от категорията на абсолютните процесуални
предпоставки за съществуването на правото на иск, която изрично е предвидена за
установителните искове в чл. 124, ал. 1 ГПК. Съществуването на интерес от положителен
установителен иск е свързано с оспорването на претендирано от ищеца право. В случая с
оглед твърдението на ищеца, че задължението на ответника по договора за кредит не е
изпълнено, трябва да се приеме, че за него съществува интерес от установяване на
вземанията.
По делото не е спорно, че вземането на ищеца произтича от Договор за банков кредит
№ 000LD-R-006565/01/06/2011 год., по силата на който банката предоставила на
кредитополучателя банков кредит в размер на 1400.00 евро за погасяване на съществуващи
задължения по друг Договор за кредит с № 000LD-R-002708/06/11/2009 год. Поради
неплащане на месечни вноски по него от 22.09.2011 год. кредитът е в просрочие и по ч.гр.д.
№ № 19229/2019 год. по описа на РС- София банката се е снабдила със заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника въз основа на извлечение от счетоводните
си книги.
С Решение от 19.06.2020 по т. д. № 237/2019 г. на ВКС, ТК, Второ отделение е
разяснено, че когато вземането на банката по кредита е разсрочено на отделни погасителни
вноски, изискуемостта на съответната част от главницата настъпва в различни моменти по
силата на постигнатото от страните съгласие, което има силата на закон между тях. За
съответната част от главницата изискуемостта настъпва с изтичането на срока за плащането
й, от който момент за тази част кредиторът може да търси изпълнение, вкл. и по съдебен, т.
е. принудителен ред, поради което бездействието му се санкционира с течение на
давностния срок по отношение на тази част от вземането по кредита. Да се приеме
противното, означава да не се зачете волята на страните по договора относно различната
изискуемост на частите от главницата по всяка от дължимите вноски и свързаното с нея
течение на давността. В случая не става въпрос за предложено частично изпълнение от
страна на длъжника без съгласието на кредитора, а за разсрочено изпълнение на главницата
по кредита, за което страните са постигнали съгласие още при сключването му или с
допълнително споразумение. Ето защо, не може да се приеме, че от една страна, кредиторът
има право да търси изпълнение от изискуемостта за съответната част от вземането, но от
друга страна, бездействието му да го направи, да не води до течение на давностния срок за
тази част от вземането. В този смисъл началният момент, от който започва да тече
давностният срок за вземания за главница по погасителни вноски по договор за банков
кредит е моментът на изискуемостта на съответната вноска (Решение № 147 от 10.02.2021 г.
5
на ВКС по т. д. № 2356/2019 г., II т. о., ТК). С оглед изложеното съдът не приема
становището на ищеца, че началният момент, от който започва да тече давността /чл. 114, ал.
1 от ЗЗД/ за падежираните до датата на предсрочната изискуемост вноски, е 21.05.2016 г.-
датата, на която е настъпил падежът на целия кредит.
Основателно е възражението на ответника за погасяване на част от претенциите за
главница поради изтекла погасителна давност. Съдържанието на понятието „периодични
плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” от ЗЗД е изяснено с Тълкувателно решение № 3 от
18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК. В задължителната съдебна практика,
формирана с решения на ВКС по чл. 290 от ГПК се приема, че при договора за паричен заем,
при който връщането на заетата сума е уговорено да стане на вноски, е налице неделимо, а
не периодично плащане. Изтъква се, че в този случай се касае до съгласие на кредитора да
приеме изпълнение от страна на длъжника на части /арг. от чл. 66 от ЗЗД/, без това да
превръща договора в такъв за периодични платежи /решение № 261 от 12.07.2011 г. на ВКС
по гр. д. № 795/2010 г., IV г. о., ГК и решение № 28 от 5.04.2012 г. на ВКС по гр. д. №
523/2011 г., III г. о., ГК/. Посочените решения дават задължително разрешение на въпроса
какъв е приложимият давностен срок за погасяване на задължението по главницата на
договора за заем, когато връщането на тази главница е разсрочено на отделни вноски.
Приема се, че това е общият петгодишен срок по чл. 110 от ЗЗД, а не краткият тригодишен
такъв по чл.111, б.”в” от ЗЗД. Задължителната съдебна практика обаче не установява
някакъв различен момент от този, установен в закона – чл. 114, ал.1 от ЗЗД, от който да
започва да тече давностният срок. В този смисъл щом връщането на главницата на кредита е
уговорено да става на отделни вноски с определени падежи, то и изискуемостта на
задължението по всяка вноска настъпва отделно, респ. давностният срок за всяка от тях тече
самостоятелно от датата на нейния падеж съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД. Към датата на
подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК- 22.02.2019 год. са били изтекли 5 години от
падежа на главниците за периода от 21.09.2011 год. до 21.02.2014 год., като размерът им е
561,37 евро. По отношение на главниците за периода 21.03.2014 год.- 21.05.2016 год. в общ
размер 482,90 евро погасителната давност не е изтекла и тази сума е дължима от ответника.
Основателно е и възражението на ответника за погасяване на част от претенциите за
договорна лихва поради изтекла погасителна давност. Касае се за тези за периода от
21.10.2011 год. до 21.02.2016 год., които са в общ размер 654,29 евро. Остават дължими
договорни лихви в размер на 3,11 евро за периода 21.03.2016 год.- 21.05.2016 год.
По отношение на наказателните лихви също е изтекла погасителната давност за
период три години преди предявяване на заявлението по чл. 417 от ГПК, т.е. от 21.10.2011
год. до 21.02.2016 год. Размерът на наказателната лихва е посочен в т. 10 от раздел II от
договора- договорната лихва по т.4 от същия раздел, която е в размер на 7,9900 % годишно
плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва. Следователно на основание чл. 162
от ГПК съдът, като взе предвид размера на договорната лихва за периода 21.03.2016 год.-
21.05.2016 год., който е 3,11 евро и прибави размера на законната лихва за същия период-
29,84 евро (10,09 евро за периода от 22.03.2016 год. до 21.02.2019 год.; 9,91 евро за периода
6
от 22.04.2016 год. до 21.02.2019 год. и 9,84 евро за периода от 22.05.2016 год. до 21.02.2019
год.), определя дължимата наказателна лихва в размер на 32,95 евро за периода от
22.03.2016 год. до 21.02.2019 год. Над този размер до предявения- 1790,96 евро искът е
неоснователен.
Следователно дължими към приключването на съдебното дирене и даване на ход по
същество на делото, предвид възражението за изтекла погасителна давност на част от
вземанията на банката, са само главницата в размер на 482,90 евро, ведно със законната
лихва за периода от подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК- 22.02.2019 год. до
изплащане на задължението, за договорна лихва в размер на 3,11 евро за периода 21.03.2016
год.- 21.05.2016 год. и за наказателна лихва в размер на 32,95 евро за периода от 22.03.2016
год. до 21.02.2019 год.
Според ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС по т.д.№ 4/2013г. на ОСГТК, с решението по
установителния иск съдът се произнася и по дължимостта на разноските за заповедното
производство - относно размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на
тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от иска. В случая, предвид
частичната неоснователност на установителния иск, частично следва да бъдат редуцирани
разноските в заповедното производство и частично уважени сторените от ищеца в исковото,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. В този смисъл ответникът дължи на ищеца разноски в
заповедното производство в размер на 27.14 лева за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, както и съразмерно на уважената част от иска разноски в исковото
производство- 83.24 лева при направени такива в общ размер 608.36 лева (148.36 лева-
държавна такса, 360.00 лева- възнаграждение за особения представител на ответника и
100.00 лева- определено от съда юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8
от ГПК).
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществува вземането на ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: София,
бул. Драган Цанков № 37, представлявана по пълномощие от юрисконсулт m.z. по
отношение на С. СТ. СТ., ЕГН **********, настоящ адрес: гр. Русе, ул. Ц.С. № 10, вх. 1, ет.
3, ап. 4 за сумите: 482.90 евро- главница, ведно със законната лихва за периода от подаване
на заявлението по чл. 417 от ГПК- 22.02.2019 год. до изплащане на задължението, 3.11 евро-
договорна лихва за периода 21.03.2016 год.- 21.05.2016 год. и 32.95 евро- наказателна лихва
за периода от 22.03.2016 год. до 21.02.2019 год., като ОТХВЪРЛЯ иска над тези суми до
предявените, както следва: за главница- 1344.27 евро, за договорна лихва- 657.40 евро и за
наказателна лихва- 1790.96 евро.
ОСЪЖДА С. СТ. СТ., ЕГН **********, настоящ адрес: гр. Русе, ул. Ц.С. № 10, вх. 1,
ет. 3, ап. 4 да заплати на ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД, ЕИК *********,
7
седалище и адрес на управление: София, бул. Драган Цанков № 37, представлявана по
пълномощие от юрисконсулт m.z. сумата 27.14 лева, представляваща разноски в
заповедното производство.
ОСЪЖДА С. СТ. СТ., ЕГН **********, настоящ адрес: гр. Русе, ул. Ц.С. № 10, вх. 1,
ет. 3, ап. 4 да заплати на ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: София, бул. Драган Цанков № 37, представлявана по
пълномощие от юрисконсулт m.z. сумата 83.24 лева, представляваща разноски в исковото
производство.
Делото е разгледано и решението постановено при участието на ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ЕАД, ЕИК: *********, представлявано от изпълнителния директор Л.Д.
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Хенрик Ибсен № 15, ет. 6, като трето
лице- помагач на ищеца на основание чл. 226, ал. 2, във вр. с чл. 219, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8