Разпореждане по дело №301/2024 на Административен съд - Силистра

Предмет на съдебния контрол за законосъобразност е Заповед №24-0275-000208/02.07.2024г. за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) по чл.171 т.2а б.“б“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) по вид „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 7 (седем) месеца“ на лек автомобил “Ауди КУ 7“ с рег.№[рег. номер], собствен на С. С. Е. от [населено място]. Свидетелството за регистрация на МПС №01230172 и двете табели с посочения регистрационен номер, са иззети със съставянето на Акт за установяване на административно нарушение серия GA №1238045/02.07.2024г., съгласно регламентацията от чл.172 ал.4 ЗДвП, за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 пр.2 ЗДвП, извършено от С. С. Е..

Жалбоподателят твърди, че оспореният акт бил засегнат от всички пороци по чл.146 т.1-т.5 АПК, тъй като бил издаден от некомпетентен орган; при неспазване на изискуемата форма, в частта на мотивирането му по чл.59 ал.2 т.4 АПК, поради неяснота относно посочения метод на проверката - „с техническо средство“, което нормативно било свързано с проверка за употреба на алкохол, а не както е регламентирано с чл.5 ал.1 от Наредба №1/19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози (Обн.ДВ,бр.61/17г.,посл.изм. ДВ,бр.81/23г.)- с тест. Поддържа, че процесният акт бил издаден при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила с позоваване на чл.35 АПК и при отсъствие на условията от чл.5 ал. 1 Наредба №1/17г. изобщо за проверка на оспорващия.

Оспорената ЗППАМ била и материално незаконосъобразна, тъй като базовата предпоставка за приложение на релевираната разпоредба от ЗДвП- „управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози“ не била установена. Това било така, защото административната принуда е наложена въз основа на показанията на Drug Test 5000,с фабричен номер:ARSD-0026, отчел наличие на амфетамин (проба №078), при полицейската проверка на водача, които (показания) обаче, са били оспорени. Издаден му бил Талон №0145048 и, видно от Протокол за медицинско изследване (Приложение №4 към чл.14 ал.2 Наредба №1/17г.) е, че жалбоподателят е дал биологичен материал за химико-токсикологично изследване, което активирало правилото от чл.3а т.2 Наредба №1/2017г.

Воден от тези съображения твърди, че процесният резултат от тест, извършен с Drug Test 5000, при наличието на дадена проба за химико-токсикологично лабораторно изследване, не е годно доказателствено средство за установяване на нарушение на чл.5 ал.3 т.1 ЗДвП, а тежестта за неговото доказване е нормативно възложена на ответника. На същия терен релевира и оплакване, че полицейският орган бил приложил неправилно закона, в сегмента за постигане на нормативната цел, с оспорената заповед. Акт от процесния вид се издавал с оглед на изрично нормираните цели с чл.171 ЗДвП, а не за да бъде необосновано ограничена правната сфера на неговия адресат, родеещо се (административното ограничение) с наказание, при отсъствие на законоустановените предпоставки за това. Поддържа, че при дадени проби за медицинско изследване, неговите стойности,вкл. изводи за наличие/отсъствие на наркотични вещества,са определящи.

В тази връзка заявява, че непосредствено след освобождаването му от РУ-Исперих, на 02.07.2024г. в Лаборатория „Рамус“ и на 04.07.2024г.- в Клинична лаборатория при МБАЛ-Варна към ВМА-София, по лична инициатива, е дал двукратно биологични проби за изследване за наличие на наркотици или техни аналози, като резултатите и от двете лабораторни изследвания са отрицателни, видно от представените с жалбата (макар и незаверени) копия на Протоколи с резултати от изследвания. В този контекст счита, че ответният орган е дължал изчакване на резултата от химико-токсикологичното лабораторно изследване, след което да формира законосъобразно извод за наличие/липса на нарушение на чл.5 ал.3 т.1 пр.2 ЗДвП - управление на МПС след употреба на наркотични вещества, което като не е направил, бил нарушил закона.

Ето защо поддържа, че налагайки административната принуда преждевременно, преди установеност на материалните предпоставки за това, фактически същата се превръщала в санкция, с което се нарушавал и принципът за съразмерност от чл.6 АПК, доколкото продължителното изследване на проби от вида на процесната, дадена в рамките на административно-наказателното производство, било извън волята на жалбоподателя, което необосновано нарушавало основни негови права, при твърдяната липса изобщо за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 пр.2 ЗДвП.

С административната преписка не е представена Мотивирана резолюция за прекратяване на административно- наказателното производство, съгласно чл.54 ал.1 т.9 във връзка с чл.33 ал.2 ЗАНН, но от депозираната с жалбата Заповед за задържане на лице от 02.07.24г. (л.4-незаверено копие), се установява, че Досъдебно наказателно производство е образувано, защото, по хипотеза, управлението на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, е криминализирано с чл.343б ал.3 НК. Посочен е номерът на воденото предварително разследване. Последното дава възможност да бъде изискана от разследващия орган информация относно резултата от изследването на дадените биологични проби от жалбоподателя на 02.07.2024г.

Оспорването е осъществено съгласно правилото от чл.152 ал.1 АПК, въпреки което ответният орган е представил само част от административната преписка в незаверени копия, а оригиналната жалба (подписана саморъчно от оспорващия), както и приложените към нея документи (копия, на които личи поставяна предходна заверка) - не са депозирани в изискуемия вид, въпреки нарочно дадени указания на органа с Разпореждане №965/15.08.2024г. по делото.

С оглед на засиленото служебно начало в административното правосъдие (арг.чл.9 ал.3-ал.4 АПК), настоящият състав следва да даде указания на страните, съобразно чл.170 ал.3 АПК:

Издателят на оспорения акт дължи установяване изпълнението на законовите изисквания при издаването му, вкл. спазване на регламентацията от Наредба №1/2017г. за издаване на Талон за медицинско изследване по образец, съгласно Приложение №1 към чл.3 ал.2 от с.н.

В контекста на задължителната служебна проверка по чл.168 ал.1 АПК, съдът указва на страните:

- на ответника, че следва да представи по делото доказателства за компетентността на органа, издал оспорения акт, а именно:- цитираната Заповед №330з-1003/08.04.2024г. на Директора на ОД МВР гр.Разград битува в кориците на делото в незаверен препис, което налага представянето ѝ в оригинал или надлежно заверено копие;

- да представи още Министерската заповед (на министъра на МВР), определяща службите за контрол по чл.165 ал.1 ЗДвП,вкл. удостоверителен документ за изпълняваната длъжност от издателя на оспорения акт- В. Й. М.;

- освен това, атакуваната административна принуда е приложена по отношение на собственик на МПС, управлявано от водач (който в случая, по първоначални данни, е собственик на автомобила), употребил наркотични вещества или техни аналози, съгласно хипотезата от чл.171 т.2а б.“б“ ЗДвП, което налага удостоверяване на собственика на процесния автомобил „Ауди КУ 7“, с рег.№[рег. номер],вкл. посредством представяне на заверен препис на отнетото Свидетелство за регистрация на МПС №*********.

- на жалбоподателя, че носи тежестта за установяване на твърдените от него факти, съгласно от чл.154 ал.1 ГПК,във връзка с чл.144 АПК, на които основава своите възражения. Доколкото ответният полицейски орган не е представил оригиналната жалба и приложенията към нея, оспорващият следва да ги депозира в надлежно заверен вид в съдебното производство, включително Протоколите с резултати от изследвания от СМДЛ„Рамус“ООД и Клинична лаборатория МБАЛ-Варна към ВМА-София, на които се позовава в своята жалба.

Настоящият състав намира, че 14-дневен срок за изпълнение на указанията и от двете страни е достатъчен, воден от което УКАЗВА на страните, че следва в 14-дневен срок от получаване на настоящото разпореждане, да представят указаните им по-горе документи.

Независимо от липсата на Списък по чл.152 ал.3 АПК, оспореният пред настоящия състав административен акт не засяга права и интереси на други лица, воден от което и на основание чл.154 ал.1 АПК, съдът

конституира страните по делото:

Жалбоподател: С. С. Е. от [населено място], [улица];

Ответник по жалбата: Старши полицай към ОД МВР гр.Разград, РУ-Исперих В. Й. М., с административен адрес: [населено място], [улица].

На основание чл.157 ал.1 АПК, съдът насрочва съдебно заседание по административно дело №301/2024г. по описа на Административен съд гр. Силистра на 02.10.2024г. от 14:30 часа, за която дата да се призоват консти-туираните страни по делото.

По доказателствените искания на оспорващия, съдът ще се произнесе в открито съдебно заседание, след представяне на писмените доказателства в заверен вид и подписване саморъчно на жалбата.

Служебно обаче, следва да бъдат събрани относими писмени доказателства, както следва:

Да се изиска от Филиала на Центъра за спешна медицинска помощ гр. Исперих информация относно:

- даден ли е биологичен материал за химико-токсикологично изследване на 02.07.2024г. от С. С. Е. с [ЕГН] от [населено място] и ако са взети такива проби - да се представи медицинската документация за това (вписване в дежурен журнал или друго, каквото се води във филиала);

- изпратени ли са горепосочените проби за лабораторно изследване и в кое медицинско учреждение/лаборатория?

Да се изиска от Районно управление - Исперих при ОД МВР гр.Разград, информация относно:

- на какъв етап се намира воденото ДП №2753М-193/02.07.2024г. по описа на РУ-Исперих?;

- назначена и изготвена ли е химико-токсикологична експертиза на дадените проби от С. С. Е. на 02.07.2024г.,като при възможност да се предостави за целите на настоящото производството заверено копие на същата.

Преписи от настоящото разпореждане да се връчат на страните по реда на чл.137 АПК,като ответният орган има право на писмен отговор и посочване на доказателства в 14-дневен срок от съобщаването (чл.163 ал.2 АПК).