№ 16
гр. Велико Търново, 10.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. С.А
като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно гражданско
дело № 20214000500458 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК –въззивно
обжалване.
С Решение № 260126/23.07.2021 година по гр. д. № 737/2020 година на Окръжен
съд Русе Гаранционен фонд, гр. София е осъден да заплати на Е. Т. И. сумата 63 000 лева –
обезщетение по чл. 557, ал. 1, точка 2, буква „а“ от Кодекса за застраховането за претърпени
неимуществени вреди от пътнотранспортно произшествие, причинено от Н. А. С.,
настъпило на 26.03.2019 година, ведно със законната лихва от 30.11.2020 година до
окончателното ѝ изплащане.
Със същото решение е отхвърлена претенцията на Е. Т. И. против Гаранционния
фонд за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за сумата над 63 000
лева до 100 000 лева като неоснователна.
С посоченото решение Гаранционен фонд София е осъден да заплати на Б. Р. И.
сумата 14 000 лева – обезщетение по чл. 557, ал. 1, точка 2, буква „а“ от Кодекса за
застраховането за претърпени неимуществени вреди от пътнотранспортно произшествие,
причинено от Н. А. С., настъпило на 26.03.2019 година, ведно със законната лихва от
30.11.2020 година до окончателното ѝ изплащане.
Със същото решение е отхвърлена претенцията на Б. Р. И. за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди за сумата над 14 000 лева до 26 000 лева
1
като неоснователна.
С посоченото решение е прекратено производството по гр. д. № 737/2020 година
по описа на Окръжен съд Русе в частта за предявения от Е. Т. И. против Гаранционния фонд
иск за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 326.52 лева
като недопустим.
Със същото решение е прекратено производството по гр. д. № 737/2020 година по
описа на Окръжен съд Русе в частта за предявения от Б. Р. И. против Гаранционния фонд
иск за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 60 лева като
недопустим.
С посоченото решение Гаранционен фонд, гр. София е осъден да заплати на Б. Р.
И. сумата 552.47 лева – разноски по делото.
Със същото решение Гаранционен фонд, гр. София е осъден да заплати на
адвокат Т.Г. сумата 2 840 лева – възнаграждение за процесуално представителство на Е. Т.
И. и Б. Р. И. на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
С посоченото решение Гаранционен фонд, гр. София е осъден да заплати по
сметка на Окръжен съд Русе сумите: 3 080 лева – държавна такса, 120 лева – разноски по
делото.
Решението е постановено с участието на Н. А. С. като трето лице помагач на
страната на ответника.
В законния срок е постъпила въззивна жалба от Гаранционен фонд, гр. София,
против Решение № 260126/23.07.2021 година по гр. д. № 737/2020 година на Окръжен съд
Русе. Във въззивната жалба се излага, че решението е постановено в нарушение на
материалния закон, съдопроизводствените правила и е необосновано. Не е спорно, че
Гаранционният фонд е изплатил обезщетения за неимуществени вреди на Е.И. в размер на
37 000 лева, на Б.И. – 6 000 лева. Определените обезщетения са съобразени с тежестта,
характера, продължителността и интензитета на получените увреждания, със съдебната
практика. Претенциите над посочените размери са прекомерно завишени от гледна точка на
принципа на справедливостта и претърпените вреди. В нарушение на чл. 52 от Закона за
задълженията и договорите първостепенният съд е определил обезщетение от 100 000 лева
на Е.И. за средна телесна повреда, на Б.И. – 20 000 лева за мозъчно сътресение. Развиват се
подробни съображения за критериите за отсъждане на обезщетения за неимуществени
вреди. Цитира се съдебна практика.
Направено е искане да се отмени Решение № 260126/23.07.2021 година по гр. д.
№ 737/2020 година на Окръжен съд Русе и да се постанови друго такова, с което да се
отхвърлят изцяло предявените искове, в полза на Гаранционния фонд да се присъдят
направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение за две инстанции,
алтернативно – да се постанови съдебен акт, с който да се редуцира значително размера на
обезщетенията.
2
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не са депозирани отговори на въззивната жалба
от Е. Т. И., Б. Р. И., Н. А. С..
С Молба с вх. № 6872/29.12.2021 година процесуалният представител на
Гаранционния фонд уточнява, че обжалва решението на първостепенния съд в осъдителните
части.
С писмена молба адвокат Т.Г. – пълномощник на Е. Т. И., Б. Р. И., оспорва
въззивната жалба.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция адвокат Т.Н. – процесуален
представител на Н. А. С. – трето лице помагач на Гаранционния фонд, не оспорва жалбата.
Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбата, прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери
правилността на обжалвания съдебен акт, съобразно правомощията си, приема за
установено следното:
Производството по гражданско дело № 737/2020 година на Окръжен съд Русе е
образувано въз основа на предявени от адвокат Т.Г. – пълномощник на Е. Т. И., Б. Р. И.,
против Гаранционния фонд искове за заплащане на обезщетения за неимуществени и
имуществени вреди с посочено правно основание чл. 432 от Кодекса за застраховането. В
исковата молба се твърди, че на 26.03.2019 година около 19.30 часа в гр. Русе, на
кръстовище, образувано от ул. „Филип Станиславов“ и ул. „Зорница“, въпреки наличие на
сигнализирана пешеходна пътека Н. А. С. като водач на лек автомобил „Рено“, с ДК № Р 42
**** блъснал пресичащите пешеходци Е. Т. И. и Б. Р. И.. За настъпилото събитие е съставен
Констативен протокол за пътнотранспортно произшествие с пострадали лица № 99/52 по
описа на ОД на МВР Русе. Установено е, че за лек автомобил марка „Рено“, с ДК № Р 42
**** не е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
Вследствие на произшествието Е. Т. И. получила множество тежки телесни
увреждания. Приета е в УМБАЛ „Канев“ АД, гр. Русе, където са извършени процедури за
стабилизиране на нейното състояние, включително оперативни интервенции. Тя престояла
12 дни в лечебното заведение. Установено е, че има счупване на таза и долния крайник,
отток и подкожни хематоми в близост до фрактурата около малкия таз. Тя си ударила и
главата при произшествието, отразено в епикризата като контузио церебри със загуба на
съзнание, силни болки и невъзможност за движение на главата. Имала множество
кръвонасядания и охлузвания по лицето и главата, ръцете, по двете бедра и двете
подбедрици. Въпреки изминалия период от време болките в главата не отшумявали, а
придобивали по-голям интензитет, поради което Е. Т. И. посети специалисти в гр. София.
При прегледа и консултацията е констатирано, че тя е претърпяла тежка черепно-мозъчна
травма със загуба на съзнание, политравми, фрактура на таз многофрагментно, оплаква се от
силно главоболие, световъртеж, замайване, залитане, нестабилна походка, загуба на
3
равновесие, оплаквания от болки в шията, ирадииращи към ръцете, силна болка към гърба и
кръста, ирадиираща към таза и краката. Установени са придружаващи заболявания,
изброени в исковата молба. Продължително време Е. Т. И. била на легло, имала смущения в
съня. Изпитвала силна тревожност и безпокойство без ясно изразени причини за това. За
лечение на телесните увреждания е направила разходи в размер на 326.52 лева.
Б. Р. И. също получил телесни увреждания и е приет в УМБАЛ „Канев“ АД, гр.
Русе за стабилизиране на състоянието. Извършени са му клинични изследвания и образни
диагностика с последвала медикаментозна терапия. Той нямал спомен за случилото се,
изпитвал много силни болки в дясната гръдна половина, главоболие, световъртеж. Лекуван е
консервативно съобразно установената практика при средни и тежки черепно-мозъчни
травми. След изписването от лечебното заведение е насочен за домашно лечение. Поради
продължителност на болките с голям интензитет потърсил консултация с лекар в гр. София.
Физическите болки и емоционалният стрес продължили дълго време. Б. Р. И. и към момента
изпитва безпокойство, тревожност, страх от излизане от дома, страх от пътуване с
автомобил. За издаване на медицинско свидетелство е заплатил сумата 60 лева.
Е.Т. И. и Б. Р. И. предявили претенции за заплащане на обезщетения за
имуществени и неимуществени вреди пред Гаранционния фонд, но същите не са
удовлетворени.
Направено е искане съдът да постанови решение, с което да осъди Гаранционния
фонд да заплати на: Е. Т. И. сумите: 26 000 лева (част от претенция в общ размер на 100 000
лева) – обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на пътнотранспортното
произшествие, ведно със законната лихва от 26.03.2019 година; 326.52 лева – обезщетение за
имуществени вреди (разходи за лечение); Б. Р. И. сумите: 26 000 лева (част от претенция в
общ размер на 50 000 лева) – обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат
на пътнотранспортното произшествие, ведно със законната лихва от 26.03.2019 година; 60
лева – застрахователно обезщетение за имуществени вреди; Гаранционният фонд да бъде
осъден да заплати на ищците сторените разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от
Гаранционния фонд, с който се оспорват претенциите за заплащане на обезщетения за
неимуществени вреди като завишени – с изплатените на ищците обезщетения се покриват
реално претърпените от тях вреди; излагат се съображения за недопустимост на исковете за
заплащане на обезщетения за имуществени вреди. Иска се конституиране на Н. А. С. като
трето лице помагач на Гаранционния фонд. Оспорват се исканията за присъждане на законна
лихва от 26.03.2019 година.
С Определение № 260087/23.02.2021 година по гр. д. № 737/2020 година на
Окръжен съд Русе е допуснато привличане на Н. А. С. като трето лице помагач на
Гаранционния фонд.
С протоколно Определение от 10.06.2021 година е допуснато изменение на иска
на Е. Т. И. за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди – същият да се счита
4
предявен за сумата 100 000 лева.
В съдебно заседание пред първостепенния съд процесуалният представител на
Гаранционния фонд поддържа съображенията, изложени в отговора на исковата молба.
Пред Окръжен съд Русе пълномощникът на третото лице помагач оспорва
претенциите. Изразява становище, че с изплатените от Гаранционния фонд обезщетения са
репарирани претърпените от ищците вреди.
Въззивната инстанция като прецени всички събрани по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност направи следните фактически и
правни изводи:
Решение № 260126/23.07.2021 година по гр. д. № 737/2020 година на Окръжен
съд Русе е валидно. Същото е допустимо в обжалваните части.
Съобразно изложените в исковата молба обстоятелства и направеното искане,
съдът смята, че предявените искове за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди
са с правно основание чл. 557, ал. 1, точка 2, буква „а“ от Кодекса за застраховането.
С одобрено с протоколно Определение от 23.11.2020 година споразумение по
НОХД № 1722/2020 година на Районен съд Русе Н. А. С. е признат за виновен в извършено
престъпление по чл. 343, ал. 3, предложение последно, буква „а“, предложение второ, във
връзка с ал. 1, буква „б“, предложение второ, във връзка с чл. 342, ал. 1, предложение трето
от НК за това, че на 26.03.2019 година в гр. Русе при управление на лек автомобил марка
„Рено“, модел „19“, с ДК № Р 42 **** нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 21,
ал. 1; чл. 116; чл. 119 от Закона за движението по пътищата, в резултат на което по
непредпазливост причинил средна телесна повреда на Е. Т. И. – трайно затрудняване на
движението на долните крайници вследствие на многофрагментно счупване на тазови кости
– седалищни кости двустранно, горни клонове на срамни кости двустранно и долния клон на
лява срамна кост, колекция от кръв в мускули илиопсоаси двустранно; кръвонасядания по
лицето; охлузване на главата; охлузвания по двете ръце; кръвонасядания по дясна
седалищна област, лява тазобедрена област, двете бедра, двете коленни ямки, двете
подбедрици и лява глезенна става, като деянието е извършено на пешеходна пътека.
Безспорно е, а и от представените по делото доказателства се установява, че Е. Т.
И., Б. Р. И. са отправили претенции спрямо Гаранционния фонд за изплащане на
обезщетения за неимуществени вреди; на Е. Т. И. е определено и преведено обезщетение в
размер на 37 000 лева, а на Б. Р. И. – 6 000 лева.
Пред първостепенния съд са разпитани свидетелите Т. Б. И., Р. Б. И., съответно
сън и дъщеря на Е. Т. И., Б. Р. И. за претърпените от последните в резултат на
пътнотранспортното произшествие болки и страдания.
Свидетелят Т. Б. И. заявява, че след инцидента неговият баща бил в шоково
състояние, не бил адекватен, треперел, разпознал децата си. Б. Р. И. имал видими травми по
5
главата, споделил със свидетелите за наранявания в гърдите. Той бил хоспитализиран в
продължение на три дни, изписан е в сравнително добро състояние, но имал все още болки в
главата и гърдите, които отшумели много бавно – „може би за два месеца“. Свидетелката Р.
Б. И. обяснява, че Б. Р. И. бил много стресиран; имал хематом, сътресение; бил по-уплашен
от съпругата си. Той бил на лечение в болницата три дни, изписали му медикаменти за
болките в главата.
Свидетелят Т. Б. И. съобщава, че Е. Т. И. била настанена първоначално в
интензивно отделение, била обездвижена, имала наранявания по главата, голям хематом на
бедрото на десния крак. Лекарите информирали свидетелите, че тя има счупвания на пет
места на таза, голяма загуба на кръв. Наложило се извършване на няколко кръвопреливания,
за да се стабилизира нейното състояние. Според свидетеля Е. Т. И. била неадекватна и в
шоково състояние. Тя престояла в лечебното заведение единадесет дни, от които три дни в
интензивно отделение. При нейното изписване била транспортирана с линейка до дома си,
тъй като била обездвижена. През следващите два месеца Е. Т. И. лежала на леглото с
„главата нагоре“, тъй като не можела да се завърта на една страна от болки. Около месец и
половина или два тя лежала само по гръб. За Е. Т. И. полагал грижи съпругът , децата им
ги посещавали ежедневно. От залежаването Е. Т. И. получила болезнени рани по тялото.
Използването на подлога и памперси причинявало изключителна болка. По препоръка на
лекарите близките на Е. Т. И. ангажирали лице, което да поставя ежедневно инжекции в
корема за разреждане на кръвта. Посещавал я и ортопед. След втория месец тя започнала да
прави опити за ставане отначало в седнало положение, при които изпитвала голяма болка.
Около два месеца Е. Т. И. се придвижвала с проходилка. Процесът на прохождане се
отразил на психиката на съпруга , който бил постоянно с нея. През месец август Е. Т. И.
постъпила в лечебно заведение за премахване на хематома на десния крак. Била
хоспитализирана в продължение на десет дни. Впоследствие се получил рецидив и през
месец ноември отново била приета в лечебно заведение за десет дни. Свидетелят Т. Б. И.
сочи, че след инцидента родителите му се чувстват подтиснати, имат периоди на безсъние,
преустановили контактите със своите приятели, престанали да обработват градината на село.
Свидетелката Р. Б. И. описва процеса на възстановяване на своята майка. Тя
заявява, че родителите след пътнотранспортното произшествие изпаднали в „тежка
депресия“, приемат антидепресанти, предписани от личния лекар; не можели да спят през
нощта; изпитват страх да пресичат, да се возят с кола; затворили се; Е. Т. И. не се върнала на
работа, макар да е имала възможност да стори това.
Съдът цени показанията на свидетелите с оглед всички други данни по делото в
съответствие с чл. 172 от ГПК.
От заключението на експерта д-р М. Х. М., което съдът приема за
законосъобразно и обосновано, е видно, че Е. Т. И. е получила следните травматични
увреждания: многофрагментно счупване на тазови кости – седалищни кости двустранно,
горни клонове на срамни кости двустранно и долния клон на лява срамна кост; колекция от
кръв в мускули илиопсоаси двустранно; колекция от кръв по задната повърхност на дясно
6
бедро, наложила оперативно отстраняване; кръвонасядания по лицето; охлузване на главата;
охлузвания по двете ръце; кръвонасядания по дясна седалищна област, лява тазобедрена
област, двете бедра, двете коленни ямки, двете подбедрици и лява глезенна става;
кръвозагубна анемия, наложила кръвопреливане; шок; рецидив на хематома на дясно бедро,
обусловил повторна оперативна интервенция. Посочените увреждания са резултат на
действието на твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени от Е.И. по начина, описан в
исковата молба – като пешеходец при пътнотранспортното произшествие, станало на
26.03.2019 година.
Описаните диагнози в Платен преглед № 1664/8.05.2019 година, Етапна епикриза
от 8.05.2019 година, Платен преглед № 2134/14.06.2019 година, Етапна епикриза от
14.06.2019 година – мозъчно сътресение; световъртеж от централен произход; хронично
посттравматично главоболие и увреждания на шийните коренчета, некласифицирани
другаде, не са установени по обективен начин чрез съответните инструментални
изследвания. В медицинската документация непосредствено след инцидента няма данни за
клинична изява на същите. Обичайният възстановителен период за сътресение на мозъка е
около 3-4 седмици, а диагнозата сътресение на мозъка е поставена около 6 седмици след
инцидента. Описаните оплаквания от страна на кръста и долните крайници могат да са във
връзка с констатираното многофрагментно счупване на таза. При тези данни поставените
диагнози не са в причинна връзка с уврежданията, получени при пътнотранспортното
произшествие, станало на 26.03.2019 година.
Обичайният възстановителен период за многофрагментно счупване на таза като
полученото от Е.И. е около 4-6 месеца в зависимост от индивидуалните особености. В
случая възстановителният период е продължил 159 дни (около 5-5.5 месеца), от които 20 дни
в болничен режим, останалите 119 дни в домашен-амбулаторен режим до 31.08.2019 година.
Поради рецидив на хематома на дясното бедро е извършена повторна оперативна
интервенция на 8.10.2019 година, след която обичайно възстановителният период е около 2-
3 седмици в зависимост от индивидуалните особености. Възстановителният период при Е.И.
е продължил около 7 месеца.
Към момента на изготвяне на заключението в медицинската документация няма
данни да не е настъпило функционално възстановяване на травматичните увреждания при Е.
Т. И.. По отношение на установената подутина в областта на дясно бедро не се очаква
възстановяване на нормалния анатомичен вид на бедрото без оперативна интервенция при
условие, че такава е показана по преценка на специалист по ортопедия и травматология.
Същата е възможно да създава субективни усещания и за в бъдеще, но няма съществено
отношение към функционирането на крайника. При увреждания като процесните
(многофрагментно счупване на таза) е възможно да се изпитват болки при по-голямо
физическо натоварване и при промяна в атмосферните условия.
При извършения от д-р М. Х. М. на 2.06.2021 година преглед на Е. Т. И. е
установено, че тя е в добро общо състояние; авто- и алопсихично ориентирана, отговаря
адекватно на зададените въпроси. По външно-задната повърхност на дясното бедро, в
7
средна и далечна трета се установява подутина на площ около 15/17 сантиметра, при
палпация с твърда консистенция. По задната повърхност на дясното бедро, в близката трета
има стар оперативен верикален белег с розово-кафеникав цвят, леко под нивото на околната
тъкан, с размер около 6 сантиметра. В средна и далечна трета на дясното бедро, по външно-
задната повърхност се констатират три вертикално стари белези с розово-кафеникав цвят,
под нивото на околната тъкан, с размери съответно около 6 сантиметра, 10 сантиметра и 6
сантиметра. По външната повърхност на дясното бедро, в средна към далечна трета се
установява зона на депигментация с кафеникав цвят на площ около 5/5 сантиметра.
От заключението на вещото лице д-р М. Х. М., което съдът приема за
законосъобразно и обосновано, се установява, че Б. Р. И. е получил разкъсно-контузна рана
над дясна вежда; кръвонасядане на клепачите на дясно око и областта под него; охлузване
на дясна гривнена става; сътресение на мозъка без обективна неврологична находка.
Посочените травматични увреждания са резултат от действието на тъпи твърди предмети и
могат да се получат по начина, описан в исковата молба – като пешеходец при
пътнотранспортно произшествие, станало на 26.03.2019 година.
Отразените в Лист за платен преглед № 1665/8.05.2019 година, Етапна епикриза
от 8.05.2019 година, Лист за платен преглед № 2656/26.07.2019 година, Етапна епикриза от
26.07.2019 година диагнози: хронично посттравматично главоболие; други разстройства на
вегетативната (автономната) нервна система; световъртеж от централен произход;
увреждания на шийните коренчета, некласифицирани другаде; увреждания на гръдните
коренчета, некласифицирани другаде, не са установени по обективен начин посредством
съответното инструментално изследване. В медицинската документация непосредствено
след пътнотранспортното произшествие (Епикриза ИЗ № 6957/26.03.2019 година) няма
данни изброените диагнози да са били налице, не е отразена и клинична изява на същите.
Описаната в Епикриза ИЗ № 17844/20 „травма на главата, с краткотрайна загуба на
съзнание“, довела до сътресение на мозъка, няма връзка с инцидента от 26.03.2019 година.
Обичайният възстановителен период за травматични увреждания (разкъсно-
контузна рана, кръвонасядания и охлузвания) като получените от Б. Р. И. е 1-3 седмици в
зависимост от индивидуалните особености, а за сътресение на мозъка е около 3-4 седмици в
зависимост от индивидуалните особености. При съобразяване на анамнестичните данни от
осъществения от експерта преглед и данните от показанията на свидетеля Т. Б. И., следва да
се приеме, че възстановителният период при Б. Р. И. е продължил около 2 месеца.
При извършения от д-р М. Х. М. на 2.06.2021 година преглед на Б. Р. И. е
констатирано, че той е в добро общо състояние; авто- и алопсихично ориентиран; отговаря
адекватно на зададените въпроси; няма видими следи от травматични увреждания по
главата, лицето, торса и крайниците.
В съдебно заседание вещото лице д-р М. Х. М. е заявила, че е констатирала
несъответствия между оплакванията на лицата, претендиращи обезщетения, към различни
периоди от време и удостоверяването в документите.
8
Съгласно чл. 52 от Закона за задълженията и договорите обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост”
като морално-етично такова включва „съотношението между деянието и възмездието,
достойнството на хората и неговото възнаграждаване, правата и задълженията”. При
определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди релевантни са начина на
извършване на деликта, характера на увреждането, произтичащите от него физически и
психологически последици за увредения, техният интензитет и продължителност, възраст и
социално положение на съответното лице, които следва да се преценят в тяхната съвкупност
и с оглед общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на
обществото. Необходимо е да се отчитат и действителните икономически условия, а като
ориентир за размера на обезщетението трябва да се вземат предвид и съответните нива на
застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент. Към
26.03.2019 година, когато е настъпило пътнотранспортното произшествие, минималната
застрахователна сума по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите за неимуществени и имуществени вреди вследствие увреждане или смърт
за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица, е 10 420 000 лева (чл. 492, точка
1 от Кодекса за застраховането), а минималната работна заплата за страната е 560 лева.
Неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични,
нематериални блага, не могат да се възстановят. Предвиденото в закона обезщетение не е
компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно чл. 52 от Закона за задълженията и
договорите – по справедливост, от съда. На обезщетяване подлежат не само съзнаваните
болки, страдания и неудобства, причинени от увреждането и явяващи се пряка и
непосредствена последица от него, но и самото понасяне на увреденото състояние. В този
смисъл са и дадените разяснения в ППВС 4/1968 година – понятието „справедливост“ не е
абстрактно понятие и е свързано „с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства“, каквито са „характера на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване
състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и
др.“ В горния смисъл е и практиката на Върховен касационен съд на Република България,
формирана с решения, постановени по реда на чл. 290 от ГПК – Решение № 83/6.07.2009
година по т. д. № 795/2008 година на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 1/26.03.2012 година по т.
д. № 299/2011 година на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 189/4.07.2012 година по т. д. №
634/2010 година на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 95/24.10.2012 година по т. д. № 916/2011
година на ВКС, ТК, I т. о., Решение № 121/9.07.2012 година по т. д. № 60/2012 година на
ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове.
С оглед естеството на получените от пострадалата Е. Т. И. увреждания, които са
в причинна връзка с инцидента – многофрагментно счупване на тазови кости – седалищни
кости двустранно, горни клонове на срамни кости двустранно и долния клон на лява срамна
кост; колекция от кръв в мускули илиопсоаси двустранно; колекция от кръв по задната
повърхност на дясно бедро, наложила оперативно отстраняване; кръвонасядания по лицето;
9
охлузване на главата; охлузвания по двете ръце; кръвонасядания по дясна седалищна област,
лява тазобедрена област, двете бедра, двете коленни ямки, двете подбедрици и лява глезенна
става; кръвозагубна анемия, наложила кръвопреливане, шок; рецидив на хематома на дясно
бедро, обусловил повторна оперативна интервенция; времетраенето на възстановителния
период; продължителността и интензитета на понесените от нея неимуществени вреди в
резултат на пътнотранспортното произшествие, станало на 26.03.2019 година, установени в
настоящото производство; търпените неудобства, включително отражението върху
психиката ; нейната възраст към датата на инцидента (шестдесет и една години);
естеството на осъществените в хода на лечебния процес оперативни интервенции; липсата
на данни в медицинската документация да не е настъпило функционално възстановяване на
получените от Е. Т. И. травматични увреждания; невъзможността за възстановяване на
нормалния анатомичен вид на дясното бедро без евентуална оперативна интервенция;
вероятността вследствие на уврежданията да изпитва болки при по-голямо физическо
натоварване и при промяна в атмосферните условия; при отчитане на икономическата
конюнктура в страната към този период и застрахователните лимити, съдът смята, че следва
да се определи обезщетение в размер на 65 000 лева. Не са налице предпоставки за
отсъждане на обезщетение за неимуществени вреди в по-висок размер от посочения.
Обезщетението по чл. 52 от Закона за задълженията и договорите се присъжда според
спецификата на всеки конкретен случай. При определяне на размера на обезщетението
съдът съобрази в съвкупност всички релевантни факти и обстоятелства, посочени по-горе,
включително продължителността на възстановителния процес; обстоятелството, че при
настъпване на пътнотранспортното произшествие Е. Т. И. неминуемо е изживяла силен
стрес.
От определеното обезщетение за неимуществени вреди на Е. Т. И. – 65 000 лева,
следва да се приспадне сумата, изплатена от Гаранционния фонд – 37 000 лева. След
извършване на горната операция дължимото обезщетение от Гаранционния фонд на Е. Т. И.
е 28 000 лева.
Въз основа на изложеното, съдът приема, че предявеният Е. Т. И. против
Гаранционния фонд иск с правно основание чл. 577, ал. 1, точка 2, буква „а“ от Кодекса за
застраховането за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е основателен и
доказан до размер на 28 000 лева. В останалата част – за разликата над 28 000 лева до
присъдените 63 000 лева (за 35 000 лева) искът е неоснователен и недоказан.
Съобразно установените в хода на процеса увреждания на Б. Р. И., които са в
причинна връзка с пътнотранспортното произшествие – разкъсно-контузна рана над дясна
вежда; кръвонасядане на клепачите на дясно око и областта под него; охлузване на дясна
гривнена става; сътресение на мозъка без обективна неврологична находка; интензитета на
болките и страданията; продължителността на възстановителния процес; неосъществяването
на оперативни интервенции на пострадалия; неговата възраст (64 години към момента на
настъпване на инцидента); липсата на данни за трайни физически увреждания; отчитайки
обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпване на процесното
10
застрахователно събитие – месец март 2019 година; наложилите се морални норми в
обществото; отражението на инцидента върху психиката на Б. Р. И., съдът смята, че
заместващото обезщетение на последния за преживените от него болки и страдания
вследствие на пътнотранспортното произшествие е в размер на 10 000 лева. При определяне
на обезщетението е съобразено обстоятелството, че при настъпване на инцидента
пострадалият неминуемо е изживял силен стрес. Размерът на обезщетението за
неимуществени вреди винаги е обусловен от конкретни за всеки случай обективно
съществуващи обстоятелства.
След приспадане на сумата 6 000 лева, изплатена от Гаранционния фонд на Б. Р.
И., от определеното обезщетение за неимуществени вреди – 10 000 лева, дължимото
обезщетение от Гаранционния фонд на посоченото лице е 4 000 лева.
По изложените съображения, съдът намира, че предявеният от Б. Р. И. против
Гаранционния фонд иск с правно основание чл. 577, ал. 1, точка 2, буква „а“ от Кодекса за
застраховането за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е основателен и
доказан до размер на 4 000 лева. В останалата част – за разликата над 4 000 лева до
присъдените 14 000 лева (за 10 000 лева) искът е неоснователен и недоказан.
Крайните изводи на въззивната инстанция не съвпадат с тези на първостепенния
съд. Решение № 260126/23.07.2021 година по гр. д. № 737/2020 година на Окръжен съд Русе
е неправилно в частта, с която Гаранционен фонд, гр. София е осъден да заплати на Е. Т. И.
сума над 28 000 лева до присъдените 63 000 лева – обезщетение по чл. 557, ал. 1, точка 2,
буква „а“ от Кодекса за застраховането за претърпени неимуществени вреди от
пътнотранспортно произшествие, причинено от Н. А. С., настъпило на 26.03.2019 година,
поради което следва да се отмени на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК и да се постанови друго
такова, с което да се отхвърли предявеният от Е. Т. И. против Гаранционния фонд иск с
правно основание по чл. 557, ал. 1, точка 2, буква „а“ от Кодекса за застраховането за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от пътнотранспортно произшествие,
причинено от Н. А. С., настъпило на 26.03.2019 година, за сумата над 28 000 лева до
присъдените 63 000 лева (за 35 000 лева) като неоснователен и недоказан. Решение №
260126/23.07.2021 година по гр. д. № 737/2020 година на Окръжен съд Русе е неправилно в
частта, с която Гаранционен фонд, гр. София е осъден да заплати на Б. Р. И. сума над 4 000
лева до присъдените 14 000 лева – обезщетение по чл. 557, ал. 1, точка 2, буква „а“ от
Кодекса за застраховането за претърпени неимуществени вреди от пътнотранспортно
произшествие, причинено от Н. А. С., настъпило на 26.03.2019 година, поради което на
основание чл. 271, ал. 1 от ГПК следва да се отмени и да се постанови друго такова, с което
да се отхвърли претенцията на Б. Р. И. против Гаранционния фонд по чл. 557, ал. 1, точка 2,
буква „а“ от Кодекса за застраховането за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди от пътнотранспортно произшествие, причинено от Н. А. С., настъпило на 26.03.2019
година, за сумата над 4 000 лева до присъдените 14 000 лева (за 10 000 лева) като
неоснователна и недоказана. Решение № 260126/23.07.2021 година по гр. д. № 737/2020
година на Окръжен съд Русе в останалите обжалвани части е правилно и на основание чл.
11
271, ал. 1 от ГПК подлежи на потвърждаване.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция Решение №
260126/23.07.2021 година по гр. д. № 737/2020 година на Окръжен съд Русе е неправилно в
частите, с които: Гаранционен фонд, гр. София е осъден да заплати на Б. Р. И. разноски за
държавна такса над 160 лева до присъдените 552.47 лева; Гаранционен фонд, гр. София е
осъден да заплати на адвокат Т.Г. възнаграждение за процесуално представителство на Е. Т.
И., Б. Р. И. в размер над 1 094.60 лева до присъдените 2 840 лева на основание чл. 38, ал. 2
от Закона за адвокатурата; Гаранционен фонд, гр. София е осъден да заплати по сметка на
Окръжен съд Русе държавна такса над 1 280 лева до присъдените 3 080 лева, поради което
следва да се отмени.
Е. Т. И., Б. Р. И. следва да бъдат осъдени да заплатят на Гаранционен фонд, гр.
София сумата 900 лева – направени разноски пред въззивната инстанция съразмерно с
уважената част от жалбата.
Е. Т. И., Б. Р. И. следва да бъдат осъдени да заплатят в полза на Гаранционен
фонд, гр. София сумата 100 лева – възнаграждение за защита от юрисконсулт пред
въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК. Пред първостепенния съд не са
претендирани разноски, включително юрисконсултско възнаграждение, поради което такова
за представителство на Гаранционния фонд пред Окръжен съд Русе не следва да се
присъжда, независимо от изхода на спора.
Гаранционен фонд, гр. София следва да бъде осъден да заплати на адвокат Т.Г.
сумата 1 180 лева – възнаграждение за процесуално представителство на Е. Т. И., Б. Р. И.
пред въззивната инстанция съразмерно с отхвърлената част на жалбата, на основание чл. 38,
ал. 2 от Закона за адвокатурата.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Апелативен
съд Велико Търново
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260126/23.07.2021 година по гр. д. № 737/2020 година на
Окръжен съд Русе В ЧАСТТА, с която Гаранционен фонд София е осъден да заплати на Е.
Т. И. сума над 28 000 (двадесет и осем хиляди) лева до присъдените 63 000 (шестдесет и три
хиляди) лева – обезщетение по чл. 557, ал. 1, точка 2, буква „а“ от Кодекса за застраховането
за претърпени неимуществени вреди от пътнотранспортно произшествие, причинено от Н.
А. С., настъпило на 26.03.2019 година, вместо което
12
ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. Т. И., с ЕГН **********, от гр. Русе, у******* –
адвокат Т.Г., против ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Граф Игнатиев“ 2, иск с правно основание по чл. 557, ал. 1, точка 2, буква „а“ от
Кодекса за застраховането за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от
пътнотранспортно произшествие, причинено от Н. А. С., настъпило на 26.03.2019 година, за
сумата над 28 000 (двадесет и осем хиляди) лева до присъдените 63 000 (шестдесет и три
хиляди) лева – за 35 000 (тридесет и пет хиляди) лева, като неоснователен и недоказан.
ОТМЕНЯ Решение № 260126/23.07.2021 година по гр. д. № 737/2020 година на
Окръжен съд Русе В ЧАСТТА, с която Гаранционен фонд София е осъден да заплати на Б.
Р. И. сума над 4 000 (четири хиляди) лева до присъдените 14 000 лева (четиринадесет
хиляди) – за 10 000 (десет хиляди) лева – обезщетение по чл. 557, ал. 1, точка 2, буква „а“ от
Кодекса за застраховането за претърпени неимуществени вреди от пътнотранспортно
произшествие, причинено от Н. А. С., настъпило на 26.03.2019 година, вместо което
ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ претенцията на Б. Р. И., с ЕГН **********, от гр. Русе, у******* –
адвокат Т.Г., против ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Граф Игнатиев“ 2, по чл. 557, ал. 1, точка 2, буква „а“ от Кодекса за
застраховането за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от
пътнотранспортно произшествие, причинено от Н. А. С., настъпило на 26.03.2019 година, за
сумата над 4 000 (четири хиляди) лева до присъдените 14 000 лева (четиринадесет хиляди) –
за 10 000 (десет хиляди) лева, като неоснователна и недоказана.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260126/23.07.2021 година по гр. д. № 737/2020
година на Окръжен съд Русе в останалите обжалвани части.
ОТМЕНЯ Решение № 260126/23.07.2021 година по гр. д. № 737/2020 година на
Окръжен съд Русе В ЧАСТТА , с която Гаранционен фонд, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ 2, е осъден да заплати на Б. Р. И. разноски за
държавна такса над 160 (сто и шестдесет) лева до присъдените 552.47 лв. (петстотин
петдесет и два лева и четиридесет и седем стотинки).
ОТМЕНЯ Решение № 260126/23.07.2021 година по гр. д. № 737/2020 година на
Окръжен съд Русе В ЧАСТТА , с която Гаранционен фонд, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ 2, е осъден да заплати на адвокат Т.Г.
възнаграждение за процесуално представителство на Е. Т. И., Б. Р. И. в размер над 1 094.60
лв. (хиляда деветдесет и четири лева и шестдесет стотинки) до присъдените 2 840 (две
хиляди осемстотин и четиридесет) лева на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
ОТМЕНЯ Решение № 260126/23.07.2021 година по гр. д. № 737/2020 година на
Окръжен съд Русе В ЧАСТТА , с която Гаранционен фонд, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ 2, е осъден да заплати по сметка на Окръжен
съд Русе държавна такса над 1 280 (хиляда двеста и осемдесет) лева до присъдените 3 080
13
(три хиляди и осемдесет) лева.
ОСЪЖДА Е. Т. И., с ЕГН **********, Б. Р. И., с ЕГН **********, двамата от гр.
Русе, у******* – адвокат Т.Г., да заплатят на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ 2, сумата 900 (деветстотин) лева – направени
разноски пред въззивната инстанция съразмерно с уважената част от жалбата.
ОСЪЖДА Е. Т. И., с ЕГН **********, Б. Р. И. с ЕГН **********, двамата от гр.
Русе, у******* – адвокат Т.Г., да заплатят в полза на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ 2, сумата 100 (сто) лева –
възнаграждение за защита от юрисконсулт пред въззивната инстанция, на основание чл. 78,
ал. 8 от ГПК.
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Граф Игнатиев“ 2, да заплати на адвокат Т.Г. сумата 1 180 (хиляда сто и
осемдесет) лева – възнаграждение за процесуално представителство на Е. Т. И., Б. Р. И. пред
въззивната инстанция съразмерно с отхвърлената част на жалбата, на основание чл. 38, ал. 2
от Закона за адвокатурата.
Решението е постановено при участие в процеса на Н. А. С. , с ЕГН **********,
от гр. Русе, ул. „Родопи“ 1, вх. 2, ет. 5, ап. 14 като трето лице помагач на Гаранционния
фонд.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от връчването му при наличие на предпоставките по чл. 280 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14