Присъда по НОХД №165/2025 на Окръжен съд - Търговище

Номер на акта: 15
Дата: 14 юли 2025 г. (в сила от 30 юли 2025 г.)
Съдия: Йордан Павлов Иванов
Дело: 20253500200165
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 19 юни 2025 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 15
гр. Търговище, 14.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Й. П. ИВАНОВ
СъдебниСИЛВИЯ СЛ. НАСКОВА

заседатели:ПЛАМЕНА Н. КЪРДЖИЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА С. ТОТЕВА
и прокурора Д. П. С.
като разгледа докладваното от Й. П. ИВАНОВ Наказателно дело от общ
характер № 20253500200165 по описа за 2025 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимата Е. П. К., родена на ******* год. в гр. Търговище,
българска гражданка, с постоянен адрес гр. С., висше образование, омъжена, пенсионер,
неосъждана, ЕГН **********
ЗА ВИНОВНА в това, че на 09.08.2024 год. в гр. Търговище, на пешеходна пътека,
находяща се на бул. „Трети март“, на кръстовището с бул. „Трайко Китанчев“, при
управление на моторно превозно средство — лек автомобил „Фолксваген-Голф“ с peг. № СВ
***** ВВ е нарушила правилата за движение по пътищата, а именно:
- чл.20, ал.2 от ЗДвП- Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“ — при навлизане в
кръстовището с маневра „завой наляво“ и оказвайки се с лице срещу ниско разположени
директни слънчеви лъчи не е спряла лекия автомобил до отпадане на опасността, а е
продължила с ускорителен режим движението си към пешеходната пътека;
- чл. 119, ал.4 от ЗДвП- като водач на завиващо пътно превозно средство е била
длъжна да пропусне пешеходката Д.К.Г.т гр. Търговище, като по непредпазливост е
причинила смъртта на Д.К.Г., от гр. Търговище – 76 годишна, починала на 24.08.2024 год. в
болница в гр. Варна, поради което на основание чл.343, ал.З, б. „б“ във връзка с ал.1, б.“в“
във вр. с чл.342, ал.1 във вр. с чл. 58а, ал. 4 във вр. с чл. 55, ал. 1 т. 1 от НК, й НАЛАГА
наказание ТРИ ГОДИНИ „Лишаване от свобода“.
Като я ОПРАВДАВА по обвинението да е нарушила чл. 119, ал.1 от ЗДвП.
На основание чл. 66, ал.1 от НК ОТЛАГА така наложеното наказание „лишаване от
свобода“ с изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизането на присъдата в
сила.
1
На основание чл. 343г, във вр. с чл. 37, ал. 1 т. 7 и чл.49, ал.2 от НК ЛИШАВА
подсъдимата Е. П. К. със снета по-горе самоличност, от право да управлява МПС, за срок от
ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
ОСЪЖДА подсъдимата Е. П. К., със снета самоличност, да ЗАПЛАТИ по сметка на
МВР сумата от 2 193,79 лева (две хиляди сто деветдесет и три лева и седемдесет и девет
стотинки), представляващи направени разноски на досъдебното производство.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКЗАТЕЛСТВА: Лек автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Голф“ с peг. № СВ ***** ВВ, и ключ за същият автомобил, да се върнат на К.С.К. след
влизане на присъдата в сила; Диск „CD-R MAXELL“, съдържащ видеозаписи от камери за
видеонаблюдение на Община Търговище от светофарна уредба на кръстовището на бул.
„Трайко Китанчев“ и бул. „Трети март“ в гр. Търговище за дата 09.08.2024 год. да остане в
материалите по делото; Две дамски обувки, бели на цвят, кожени, с дупки по кожата № 39,
затворен тип, Очила с бяла пластмасова рамка, кафяви дръжки, тъмно ляво стъкло,
липсващо дясно стъкло, също и дясно стъкло за очила, затъмнено, както и Мобилен апарат
марка „Самсунг“ - сиво-бял обков, пристегнат с ластик в средната част, леко разместен заден
панел, да се върнат на наследника на починалата - Й. Й., след влизането на присъдата в
сила.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес пред
Апелативен съд – Варна.




Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви към присъда рег. № 15/14.07.2025 год. постановена по НОХД
№ 165/2025 год. по описа на Търговищки окръжен съд

Подсъдимата Е. П. К. от гр. С. е предадена на съд затова, че на 09.08.2024г. в гр.
Търговище, на пешеходна пътека, находяща се на бул. „Трети март“ на кръстовището с бул.
„Трайко Китанчев“, при управление на моторно превозно средство — лек автомобил
„Фолксваген-Голф“ с per. № СВ ***** ВВ, е нарушила правилата за движение по пътищата
по:
- чл.20, ал.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ - „Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението“ — при навлизане в кръстовището с маневра „завой наляво“ и оказвайки се с
лице срещу ниско разположени директни слънчеви лъчи не е спряла лекия автомобил до
отпадане на опасността, а е продължила с ускорителен режим движението си към
пешеходната пътека;
- чл.119, ал.1 от ЗДвП - като водач на пътното превозно средство при приближаване
към пешеходна пътека не е пропуснала преминаващата по нея пешеходка Д.К.Г.т гр.
Търговище, като не е намалила скоростта и не е спряла;
- чл. 119, ал.4 от ЗДвП - като водач на завиващо пътно превозно средство е била
длъжна да пропусне пешеходката Д.К.Г.т гр. Търговище, и по непредпазливост е причинила
смъртта на Д.К.Г.т гр. Търговище, с ЕГН:**********, починала на 24.08.2024 г. в болница в
гр. Варна - престъпление по чл.343, ал.З, б. „б“ във връзка с ал.1, б.“в и с чл.342, ал.1 от НК.
Представителят на Окръжна прокуратура в съдебно заседание поддържа обвинението
като доказано по несъмнен начин, и предвид характера на проведеното производство (по
глава ХХVІІ от НПК), данните за начина на настъпване на ПТП-то, допуснатите нарушения
на ЗДвП, и най-вече данните както за личността, така и за поведението на подсъдимата като
водач на МПС, липсата на предишни нарушения, събраните доказателства за личността й,
нейната възраст и здравословно състояние пледира за индивидуализация на наказанието при
условията на чл.55, ал.1 т.1 от НК. Счита, че на подсъдимата следва да се наложи наказание
в размер на три години, което на основание чл.66 от НК да се отложи с изпитателен срок от
3 до 4 години. По отношение на кумулативното наказание по чл.343г от НК във вр. с чл.37,
ал.1 т.7 пледира за наказание в размер на около три години. Счита, че не следва да се
приложи разпоредбата на чл.343, ал.5 от НК присъждане на левовата равностойност на
семейния автомобил.
Подсъдимата се явява в съдебно заседание, признава се за виновна, с оглед на което,
лично и чрез адвокатите си Й. и М. от АК – С. направи искане и даде съгласие за
разглеждане на делото по реда на Глава ХХVІІ от НПК – „съкратено съдебно следствие в
производството пред първата инстанция”.
Предвид на това съдът, с определение на основание чл.372, ал.4 във вр. с чл. 371, т.2
1
от НПК прие, че направеното в хода на съкратеното съдебно следствие самопризнание на
подс. Е. К. се подкрепя по несъмнен и категоричен начин от всички останали доказателства
по делото, поради което обяви, че ще ползва същото при постановяване на присъдата, без да
бъдат събирани доказателства, относно фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Защитниците на подсъдимата пледират за индивидуализиране на наказанието, като се
приложи чл.55, ал.1 т.1 от НК в размер, при който ще може да се приложи института на
условното осъждане.
Подсъдимата се признава за виновна, изразява съжаление за извършеното, предоставя
на съда да определи какво наказание да й наложи.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, при отчитане изискванията,
вписани в разпоредбата на чл.373, ал.3 от НПК, прие за установено следното от
фактическа страна:
Подсъдимата Е. К. е водач на МПС категория „В“ от 1975 год. и притежава валидно
свидетелство до 31.03.2026 година.
На 09.08.2024 год. сутринта след 08.00 часа подсъдимата управлявала семейният
автомобил „Фолксваген - Голф“ с per. № СВ ***** ВВ, собственост на съпруга й К.С.К., по
булевард „Трайко Китанчев“ в гр. Търговище в южна посока. Времето е било ясно и
слънчево, като асфалтовата настилка е била суха. Улицата е еднопосочна с две ленти за
движение. Около 08,10 часа К. спряла автомобила на кръстовището на бул. „Трайко
Китанчев“ и бул. „Трети март“ при червена светлина на светофарната уредба в източната
пътна лента, като е подала сигнал за завой на ляво, в сенчест пътен участък, на около 4
метра пред стоп линията. Кръстовището е било регулирано със светофарна уредба и ясно
обозначени пешеходни пътеки - М 8.2 (с прекъсната линия) съгласно приложение № 10 към
чл.21, ал.З от Наредба № 2/2001 год. за сигнализация на пътищата с пътна маркировка за
всяка посока. В района на кръстовището е било налично видео наблюдение, обслужвано от
Община-Търговище.
По същото време пострадалата Д.К.Т. на 76 години, живуща в близост до
кръстовището, се подготвяла за пресичане на бул. „Трети март“ по посока на бул. „Трайко
Китанчев“, като е стояла в сенчестата част на тротоара, в началото на пешеходната пътека и
е изчаквала зелен сигнал на светофарната уредба.
След като светофарната уредба е подала зелен сигнал за преминаване през
кръстовището подс. К. е започнала маневрата завой на ляво по бул. „Трети март“, а Д.Г. е
стъпила на пешеходната пътека при също зелен сигнал за пешеходците. Въпреки, че
подсъдимата е управлявала автомобила „Фолксваген —Голф“ със слънчеви очила при завоя
на ляво — в източната посока се оказала срещу ниско разположените слънчеви лъчи, но не е
предприела спускане на шофьорския сенник за да избегне заслепяването. Поради това не е
бил преустановен напълно заслепяващия ефект на директните слънчеви лъчи и не е видяла
движещата се с предимство по пешеходната пътека Д.Г.. Автомобилът, управляван от К., е
2
достигнал скорост около 42,8 км/час, а пешеходката Г. се е движела равномерно със скорост
около 4,14 км/час, която съответства на бърз ход, съобразно възрастта и пола й. В резултат
на това е последвал удар с предната дясна част на автомобила, управляван от подсъдимата,
на пострадалата Г. върху площта на пешеходната пътека на около 4,6 метра от южния край
на платното за движение по бул. „Трети март“, откъдето е започнало пресичането. В този
момент К. е задействала спирачната система, като тялото на пострадалата Г. било
отхвърлено на предното стъкло, а впоследствие е паднало и се превъртяло върху
асфалтовата настилка, в близост до тротоара и след пешеходната пътека. След спирането на
автомобила подсъдимата К. отишла до пострадалата Г. и видяла, че има наранявания по
главата, а междувременно свидетелката Т.П., която в този момент била спряла на
кръстовището в противоположната посока е подала сигнал за автопроизшествието на тел.
112. Пострадалата Г. е била с видими наранявания в областта на главата и в шоково
състояние, поради което за кратко време от медицинския екип на спешна помощ е била
транспортирана до „МБАЛ - Търговище“ АД за провеждане на лечение. При идването на
дежурния полицейски екип подсъдимата е била тествана с технически средства като не е
установена употребата на алкохол и наркотични вещества. При проведените впоследствие
разговори с полицейските служители Й., Б.С. за причините за автопроизшествието К. е
посочила, че не е видяла пешеходката, тъй като изскочила внезапно пред автомобила, като
пресичала косо пешеходната пътека.
Пострадалата е била хоспитализирана с оглед получената съчетана травма - мозъчна
контузия, контузия на бял дроб, фрактури на 2-3-4-5 ребра вляво, фрактура на лява фибула,
на лява пубисна кост и на лява илиачна кост. В „МБАЛ - Търговище“ АД по спешност след
консултации със специалисти е проведено оперативно лечение в обем трепанация на главата
и евакуация на субдурален хематом на 11.08.2024 год. Впоследствие по искане на сина й - Й.
Д. Й., пострадалата е била транспортирана за продължаване на лечението в МБАЛ „Св Анна
- Варна“ АД, където на 16.08.2024 год. е извършена повторна операция. Въпреки
проведеното адекватно лечение, на 24.08.2024 год. Д.Г. е починала.
От заключението на изготвената съдебно-медицинска експертиза е видно, че
причината за смъртта на Д.Г., 76-годишна (в обвинителния акт е посочена на 75 години) е
тежката черепно-мозъчна травма, представена от остър травматичен кръвоизлив под
твърдата мозъчна обвивка, с контузия на мозъчно вещество, кръвоизливи в мозъчния ствол
и под меките мозъчни обвивки. Впоследствие черепномозъчната травма се е усложнила с
развитието на двустранна бронхопневмония, която по отделно би могла да доведе до
смъртен изход. Облагоприятстващо значение за настъпването на смъртния изход имат и
установените при аутопсията хронични заболявания – миокардиосклероза и
коронаросклероза, които намаляват компенсаторните възможности на организма.
Счупването на 2,3,4,5-то леви ребра е довело до трайно затрудняване движението на снагата,
счупването на лява хълбочна кост, на лява срамна кост и на фибула /малък пищял/ са довели
до трайно затрудняване в движението на левия долен крайник. Посочените травматични
увреждания отговарят да са получени при удар от МПС в посока от ляво на дясно спрямо
3
тялото на пострадалата с удар в лявата гръдна половина, лява тазова област с последващо
падане върху пътното платно. Между описаните травматични увреждания и настъпилият
смъртен изход е налице причинно следствена връзка.
От извършеното химическо изследване на кръвната проба от пострадалата Г. не е
установено наличието на етилов алкохол.
От приложените видеофайлове на предадените записи от охранителните камери в
района на кръстовището съобразно заключението на видеотехническата експертиза се
установява горепосоченият механизъм на настъпване на автопроизшествието, във връзка с
констатациите при огледа извършен от разследващ полицай на 09.08.2024 год. по
досъдебното производство.
От заключението на изготвената авто-техническа експертиза е видно, че причините за
възникване на автопроизшествието са, че първоначално водачът на лекия автомобил
„Фолксваген-Голф“ при червен светофар е спрял на около 4 метра пред „стоп-линията“, като
по този начин не си е осигурил най-добра видимост към пешеходните пътеки, по които ще
премине при завоя на ляво. Впоследствие при вероятното заслепяване от слънчевите лъчи,
водачът на автомобила не е предприел действия за незабавно спиране или намаление на
скоростта, а е продължил движението си ускорително. Водачът на лекия автомобил
„Фолксваген-Голф“ при конкретните пътни и метеорологични условия, скоростта на
движение и изминатото разстояние от 27 метра е имал възможност да види своевременно
пешеходката Г. и да спре преди мястото на удара, който е бил в зоната на пешеходната
пътека на бул. „Трети март“, съобразно опасната зона за спиране и посоченото отстояние на
автомобила, когато е започнало пресичането на пострадалата, която е била с предимство
съгласно разпоредбите на чл.119, ал.1 и ал.4 от Закона за движение по пътищата.
Разпитан в хода на досъдебното производство подсъдимата се възползва от правото
си да не дава обяснения.
Така възприетата фактическа обстановка се доказва по несъмнен и категоричен начин
от събраните в съдебно заседание доказателства, посредством приложените по ДП №
559/2024 год. по описа на РУ-Търговище писмени доказателствени средства, както и чрез
показанията на всички свидетели, заключенията на вещите лица по назначените съдебни
експертизи.
Установените в хода на съкратеното съдебно следствие обстоятелства се подкрепят
изцяло и от самопризнанията дадени в съдебното производство, одобрено от съда по реда на
чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК.
При така установеното от фактическа страна и при отчитане на заложеното в чл.373,
ал.3 от НПК, съдът, прие за доказано по безспорен и несъмнен начин, че подсъдимата е
осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343, ал.3,
б. “б“, във вр. с ал.1 б. „в“ и във връзка с чл.342, ал.1 от НК, което води до ангажиране на
наказателната отговорност.

4
Правна страна
Правилно и законосъобразно прокуратурата е повдигнала обвинение спрямо подс. К.
по чл. 343, ал.3, б. “б“, във вр. с ал.1 б. „в“, във връзка с чл.342, ал.1 от НК. Несъмнено се
касае за престъпление извършено по чл.343, ал.1 от НК – престъпление извършено по
непредпазливост при управление на МПС. Тъй като нормата на чл.343, ал.1 и сл. от НК са
бланкетни правилно и законосъобразно прокуратурата е посочила нарушенията, които е
извършил подс. К., а това са: -чл.20, ал.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ -
„Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението“. Това е така, защото при навлизане в кръстовището с
маневра „завой наляво“ и оказвайки се с лице срещу ниско разположени директни слънчеви
лъчи не е спряла лекия автомобил до отпадане на опасността, а е продължила с ускорителен
режим движението си към пешеходната пътека; чл. 119, ал.4 от ЗДвП - като водач на
завиващо пътно превозно средство е била длъжна да пропусне пешеходката Д.К.Г.т гр.
Търговище.
Прокуратурата в ОА е посочила също и, че подсъдимата е нарушила и чл.119, ал.1 от
ЗДвП - като водач на пътното превозно средство при приближаване към пешеходна пътека
не е пропуснала преминаващата по нея пешеходка Д.К.Г.т гр. Търговище, като не е намалила
скоростта и не е спряла.
Настоящият състав прие, че така посоченото нарушение чл.119, ал.1 от ЗДвП от
страна на прокуратурата не е в причинна следствена връзка с настъпилото произшествие,
като по-долу ще се спре подробно защо приема това.
Законодателят в ЗДвП е обърнал специално внимание на водачите с извеждане на
специфични правила при конкретна пътни обстановки и спрямо най-уязвимите участници в
движението. Безспорно, това са пешеходците и затова спрямо тях в закона изисква
специално – поведение на водачите. Именно защото законът задължава пешеходците да
пресичат на определените за това места – пешеходни пътеки, законът в разпоредбите си към
водачите ги е задължил да им осигурят правото на безопасното им преминаване, като
намалят скоростта при приближаването на пешеходна пътека и спрат при стъпване на
пешеходците на нея. В тази връзка е и ТР № 2/2016 год. на ОСНК на ВКС, с което е
потвърдено изложеното в ТР № 28/1984 год. на ОСНК на ВС, относно правилата за
скоростта на управление на МПС от водачите, съобразно чл.20, ал.2 от ЗДвП, включително и
при преминаване през кръстовище. Именно кръстовищата са местата с най-висока опасност
от настъпването на ПТП с пешеходци, защото те имат право да пресичат пътното по
продължение на тротоарите и банкетите. Предвид това при преминаване през кръстовищата
водачите на МПС следва да намалят скоростта и при възникване на опасност и да спрат,
защото е вероятно да пресича пешеходец. Още повече когато водачът на МПС извършва
маневра завиване било надясно или наляво. С редки изключения, (на които съдът няма да се
спира), когато водач на ППС извършва маневра завиване на ляво или на дясно в кръстовище
било то регулирано или не, пешеходците са с предимство пред завиващите МПС.
От така посоченото по-горе, настоящият състав прие, че безспорно е нарушен чл.20,
5
ал.2 от ЗДвП от страна на подсъдимата. Това е така, поради следното: на процесната дата и
час, подс. К. е започнала маневра завиване на ляво на регулирано кръстовище със
светофарна уредба, при разрешен за нея сигнал на светофара. Въпреки, че е била със
слънчеви очила, същата се е оказала с лице срещу ниско разположени директни слънчеви
лъчи, поради което е била заслепена от тези лъчи. След като е била заслепена, тя е следвало,
да спре автомобила, тъй като несъмнено е възникнала опасност за движението. Независимо
дали заслепяването е през нощта (когато водачът бива заслепен от насрещни фарове на друг
автомобил) или през деня - от слънчеви лъчи, е налице опасност за движението визирано в
чл.20, ал.2 от ЗДвП. Не спазвайки предписанието на тази разпоредба, която задължава
водачите да намалят или спрат автомобила, подс. К. е продължила движението като дори е
ускорявала в зоната на кръстовището (видно от авто-техническата експертиза) достигайки
мястото на удара със скорост от 42,8 км/ч, (а е била спряла преди да предприеме маневрата
завой на ляво).
Нарушен е и чл.119, ал.4 от ЗДвП - като водач на завиващо пътно превозно средство е
била длъжна да пропусне пешеходката, която е пресичала по пешеходната пътека на
разрешен за нея светофарен сигнал.
Въпреки, че кръстовището е регулирано със светофарна уредба, това не води до
извода, че не е налице пешеходна пътека. В т.54 от § 6 от допълнителните разпоредби на
ЗДвП се дава легална дефиниция затова какво е пешеходна пътека. Чл. 120 от ЗДвП от своя
страна изрично уточнява, че пешеходната пътека може да бъде регулирана с пътен светофар
(какъвто е настоящия случай) или с регулировчик. Така, че процесното регулиране със
светофарна уредба на мястото на за преминаване на пътното платно от страна на
пешеходците, е налице „пешеходна пътека“, още повече, че на станалото произшествие е
налице и разчертана тази пешеходна пътека – М 8.2 (с прекъсната линия). Това от своя
страна определя и квалификацията по чл.343, ал.3 от НК.
Посоченото в ОА, че подсъдимата е нарушила и ал.1 на чл.119 от ЗДвП е неправилно.
Това е така, тъй като ал.1 е обща към ал.4, която е специална в случая. В ал.1 е посочено
задължението на водачите на МПС да пропуснат пешеходците преминаващи по нея, а ал. 4
на същият член да пропусне пешеходците при извършване на маневра завиване.
Настоящия състав не споделя и посоченото от страна на защитата, че е нарушен
чл.120, ал.1 т.2 от ЗДвП, тази разпоредба се отнася за задължението водачът да пропусне
пешеходците, които ВСЕ ОЩЕ се намират на пешеходната пътека. Докато в процесния
случай се касае за неосигуряване на предимство на пешеходец, който е пресичал на
пешеходна пътека, от водач на МПС, който е извършвал маневра завиване в кръстовище.
Предвид това, съдът призна подсъдимата за виновна по чл.343, ал.3 б. „б“ от НК, като прие,
че е нарушила чл.20, ал.2 и чл.119, ал.4 от ЗДвП, като я оправда да е нарушила чл.119, ал.1 от
ЗДвП.
Относно субективната страна на деянието, съдът счете, че несъмнено се касае за
непредпазливо престъпление, при форма на вина - престъпна небрежност. Като подсъдимата
6
Е. К. не е предвиждала настъпването на произшествието, но е била длъжна и е могла да го
предвиди, с оглед факта, че пресича кръстовище в населено място, като при завиването
наляво е трябвало да предвиди, че е възможно пътното платно да бъде пресичано от
пешеходец.
По наказанието
При индивидуализацията на наказанието, при спазване на императивните изисквания
на чл.373, ал.2 от НПК, съдът й наложи наказание при условията на чл.58а, ал.4 във вр. с
чл.55, ал.1 т.1 от НК. Наказанието, предвидено от законодателя в санкционната част на
нормата по чл. 343, , ал.3 б. „б“ от НК е от пет до петнадесет години ЛС. При определяне на
наложеното наказание, съдът отчете отегчаващите отговорността обстоятелства - две
нарушения на ЗДвП. Съдът отчете и смекчаващите отговорността обстоятелства: -
подсъдимата не е осъждана; добрите характеристични данни, които съдът събра, чрез разпит
на четирима свидетели и писмени характеристики. В тези показания свидетелите посочиха
отличните си впечатления относно подсъдимата като отговорен човек, и прекрасен
специалист преди да се пенсионира. Същата е била и обществена личност - съдебен
заседател и вещо лице. Подсъдимата е водач на МПС от 1975 година, т.е. има повече от 49
годишен стаж като водач, като видно от справаката за нарушител приложена по ДП, същата
е санкционирана само веднъж за нарушение на ЗДвП; изразеното искрено съжаление от
страна на подсъдимата в съдебното заседание за станалото произшествие; както и
процесуалното поведение на подсъдимата през цялото наказателно производство; възрастта
й – същата е на 75 годни; здравословното и състояние – същата има онкологично
заболяване. Несъмнено деянието е висока степен на обществена опасност, но от друга
страна личността на подсъдимата Е. К. е с ниска степен на обществена опасност. Отчитайки
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства съдът счете, че са налице
многобройни смекчаващи обстоятелства, като дори налагането на предвиденото
минималното наказание, и редуцирането му с 1/3 на основание чл.58а, ал.1 от НК, е
несъразмерно тежко, поради което й наложи наказание при условията на чл.58а, ал.4 във
вр.с чл.55, ал.1 т.1 от НК, в размер три години „лишаване от свобода“.
Предвид наложеното наказание, което е до три години, това, че подсъдимата не е
осъждана, както съдът счете, че за поправянето й не е необходима същата да изтърпи това
наказание реално. Целите на наказанието биха били постигнати и с отлагане на така
определеното наказание с изпитателен срок от четири години.
По отношение поведението на подсъдимия като водач, съдът отчете отегчаващите
отговорността обстоятелства, като при определяне на наказанието по чл.343г от НК отчете,
че двете нарушения по чл.20, ал.2 и най-вече по чл.119, ал.4 от ЗДвП са тежки, отчитайки и
факта, че подсъдимата е вече на в една напреднала възраст, когато реакциите и като водач не
са такива, които следва да бъдат, поради което съобразявайки чл.49, ал.2 от НК й определи
наказание над минимално възможния. По чл.343г във вр. с чл.37, ал.1 т.7 от НК, й наложи
наказание в размер на пет години „лишаване от право да управлява МПС“, наказание по
високо от наложеното наказание ЛС.
7
Съдът счете, че така определеното наказание в посочения по-горе размер ще поправи
и превъзпита подс. Е. К., като ще се изпълнят целите на наказанието и ще се постигнат
целите на специалната превенция. Също така и генералната превенция, а именно да
въздейства възпитателно и предупредително върху други членове на обществото.
Съдът се произнесе и по веществените доказателства.
По горе изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:


8
Съобщи за изтекли лични данни