Определение по дело №1352/2019 на Окръжен съд - Стара Загора

                                

                              О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

    

     №731                                                 29.08.2019 г.                                   гр.Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,  гражданско отделение, І - ви въззивен състав,

в закрито съдебно заседание, проведено в следния състав:                                     

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА - ЯНЧЕВА

                                                         ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС АТАНАСОВ

                                                                                БОРЯНА ХРИСТОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Атанас Атанасов в.ч.гр.д. № 1352 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

         

            Производството  се води по реда на  чл.407 от Граждански процесуален кодекс /ГПК/ вр. чл.274, ал.1, т.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Алстром“ ЕООД, ЕИК № *********, със седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора, ул.“Димчо Стаев“ № 42, вх.Б, ет.4, ап.12, представлявано от законния си представител Жечко Кирилов Желев - управител против разпореждане № 1593/30.04.2019 г., постановено по ч.гр.д.№ 1372/2019 г. по описа на Старозагорски районен съд /СтРС/, с което е разпоредено издаването на изпълнителен лист за присъдените със заповед № 875/06.03.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за сумите съответно от 912,35 лв., представляваща лихва за забава за периода от 10.02.2017 г. до 01.03.2019 г.,  и от 386,70 лв. - разноски.

Твърди се, че обжалваното определение е незаконосъобразно, т.к. първоинстанционният съд неправилно е квалифицирал подаденото от „Алстром“ ЕООД възражение срещу издадената заповед за изпълнение като такова по чл.414а от ГПК, вместо по чл.414 от ГПК, поради което и не е спазил предвидената процедура по чл.415 от ГПК.

Претендира се отмяната на обжалваното разпореждане и обезсилване на заповед № 875/06.03.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за сумите съответно от 912,35 лв., представляваща лихва за забава за периода от 10.02.2017 г. до 01.03.2019 г.,  и от 386,70 лв. - разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор на частната жалба от насрещната страна – „Ви Ем Джи Строй“ ЕООД, ЕИК № *********, със седалище и адрес на управление: гр.Асеновград, ул.“Васил Левски“ № 15, представлявано от законния си представител Георги Младенов Попчев - управител, с който жалбата не се оспорва.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства във връзка с наведените в частната жалба пороци на обжалваното определение, намира за установено от фактическа страна следното:

Ч.гр.д.№ 1352/2019 г. по описа на СтРС е било образувано по заявление на „Ви Ем Джи Строй“ ЕООД, ЕИК № *********, със седалище и адрес на управление: гр.Асеновград, ул.“Васил Левски“ № 15, представлявано от законния си представител Георги Младенов Попчев – управител, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника „Алстром“ ЕООД, ЕИК № *********, със седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора, ул.“Димчо Стаев“ № 42, вх.Б, ет.4, ап.12, представлявано от законния си представител Жечко Кирилов Желев - управител за сумите от 4 335,00 лв. – главница, 117,56 лв.  – мораторна лихва върху главницата от 565,00 лв. за периода от 10.02.2017 г. до 01.03.2019 г., 369,76 лв. – мораторна лихва върху главницата от 1 770,00 лв. за периода от 07.02.2017 г. до 01.03.2019 г., 425,03 лв. – мораторна лихва върху главницата от 2000,00 лв. за периода от 25.01.2017 г. до 01.03.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от 4 335,00 лв. от 01.03.2019 г. до окончателно изплащане на вземането и разноските в заповедното производство.

Съдът е уважил искането и е издал заповед № 875/06.03.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за сумата от 4335,00 лв. – главница, 912,35 лв. – лихва от 10.02.2017 г. до 01.03.2019 г., законната лихва от 01.03.2019 г. до окончателно изплащане на вземането, и 386,70 лв. – разноски в заповедното производство.

Заповедта за изпълнение е била връчена на дружеството - длъжник на 28.03.2019 г., а на 04.04.2019 г., т.е. в срока по чл.414, ал.2 от ГПК то е подало възражения за недължимост, към което е приложило и платежни нареждания за изплащане на претендираните суми преди образуване на заповедното производство.

С разпореждане от 09.04.2019 г. съдът е квалифицирал подаденото възражение като такова по чл.414а от ГПК и е разпоредил връчването на заявителя на препис от възражението и приложенията към него, като му е предоставил тридневен срок за писмено становище.

 В срока за становище „Ви Ем Джи Строй“ ЕООД не е депозирало такова, а с разпореждане № 1593/30.04.2019 г. първоинстанционният съд е обезсилил издадената заповед за изпълнение за сумата от 4 335, 00 лв. – главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 01.03.2019 г. до окончателното й изплащане, и е разпоредил издаването на изпълнителен лист за сумите съответно от 912,35 лв. – лихва от 10.02.2017 г. до 01.03.2019 г., законната лихва от 01.03.2019 г. до окончателно изплащане на вземането, и 386,70 лв. – разноски в заповедното производство.

При така установените факти съдът направи следните правни изводи:

Частната жалба е редовна и допустима, т.к. е подадена от процесуално легитимирана страна в рамките на преклузивния срок по чл. 407, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Разгледана по същество същата е основателна по следните съображения:

          Съгласно нормата на чл.414, ал.1 от ГПК длъжникът може да възрази писмено срещу заповедта за изпълнение или част от нея, като обосноваване на възражението не се изисква освен в случаите на чл.414а от ГПК.

         При подадено възражение в срок съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за установяване съществуването на вземането си по оспорената заповед за изпълнение.

         Чл.414а от ГПК урежда процесуалната възможност за длъжника да възрази срещу заповедта за изпълнение, ако е изпълнил изцяло или частично задължението си в срока по чл.412 т.8 от ГПК.

         В този случай е необходима обосновка на възражението и представянето на доказателства от страна на длъжника.

         Съдът изпраща на заявителя възражението заедно с приложенията и му предоставя тридневен срок за становище, като ако заявителят не подаде становище в срок съдът обезсилва изцяло или частично заповедта за изпълнение, включително в частта за разноските.

          В настоящият случай дружеството-длъжник е подало срещу издадената заповед за изпълнение възражение по чл.414 от ГПК, към което е приложило доказателства, че претендираните суми за главници са били наредени за плащане в полза на дружеството-заявител на три различни дати през 2017 г.

          При това положение СтРС е следвало да даде указания на заявителя да предяви иск за установяване съществуването на вземането си, а не е следвало да му развива процедурата, уредена в чл.414а от ГПК.

          Първоинстанционният съд се е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, равносилно на произнасяне по незаявено искане, което обосновава и недопустимостта на обжалваното разпореждане и налага неговото обезсилване изцяло, като делото следва да се върне на СтРС, който следва да изпълни процедурата по чл.415 от ГПК.

            

           Водим от изложените мотиви и на основание чл.407 от ГПК Старозагорски окръжен съд

                                                   О П Р Е Д Е Л И:

         

 ОБЕЗСИЛВА разпореждане № 1593/30.04.2019 г. за обезсилване на  заповед № 875/06.03.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за сумата от 4 335, 00 лв. – главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 01.03.2019 г. до окончателното й изплащане, и издаването на изпълнителен лист за сумите съответно от 912,35 лв. – лихва от 10.02.2017 г. до 01.03.2019 г., законната лихва от 01.03.2019 г. до окончателно изплащане на вземането, и 386,70 лв. – разноски в заповедното производство.

ВРЪЩА делото на Старозагорски районен съд за надлежно администриране на делото чрез изпълнение на процедурата по чл.415 от ГПК.

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

              

              ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                   

                                                                                                           2.