№ 6592
гр. София, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-17 СЪСТАВ, в публично заседание
на трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Стилияна Григорова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Гражданско дело №
20231100100395 по описа за 2023 година
Делото е образувано по искова молба на В. В. И. срещу Сдружение
„Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ (НББАЗ) за
заплащане на сумата от 300 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от ПТП на 15.01.2018 г., ведно със
законната лихва от 15.01.2018 г. до окончателното изплащане.
Ищецът твърди в подадената от него искова молба, че на 15.01.2018 г. Б.
Г. Х. управлявал л.а. „Ситроен“ с френски регистрационен номер ******** в
посока от гр. София към гр. Самоков и на ул. „Самоковско шосе“ в района на
паметника на „Трудовака“ Х. нарушил правилата за движение по пътищата.
Изгубвайки контрол над управляваното от него МПС, навлязъл в пътната
лента за насрещно движение и реализирал ПТП с насрещно движещия се л.а.
„БМВ“, модел „420Д“с рег. № ********, управляван от В. В. И..
Ищецът получил увреждания в областта на главата. Оказали му лекарска
помощ в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“. След изписването оплакванията му
продължили, съС.ието му се влошавало и започнал да получава чести
припадъци. С решение на НЕЛК му определили 60% трайно намалена
работоспособност. Получената черепно-мозъчна травма предизвикала
симптоматична епилепсия, 1-2 пъти месечно.
Преди произшествието В. И. бил активен, трудолюбив и се грижил за
семейството си. След инцидента обаче станал избухлив, раздразнителен и
напрегнат. Не можел да работи и се нуждаел от човек край себе си, поради
опасност от припадъци с фатален край. Стресирало го и непрекъснато
посещение на лекарски кабинети.
Търпените от ПТП вреди оценява на сумата от 300 000 лева.
1
За л.а. „Ситроен“ била сключена валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите в „Gefion Insurance“. Това дружество не
назначило свой представител за уреждане на претенции в България и затова
НББАЗ дължал заплащане на обезщетение на увреденото лице.
На 13.09.2019 г. В. И. депозирал пред ответника молба за заплащане на
обезщетение за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди,
но с писмо от 25.02.2021 г. НББАЗ отказал изплащане на обезщетение.
Моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му
заплати сумата от 300 000 лева, ведно със законните лихви от 15.01.2018 г. до
окончателното изплащане.
Ответникът НББАЗ е подал отговор, в който не оспорва, че за л.а.
„Ситроен“ с френски регистрационен номер ******** е имало валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с „Gefion
Insurance“ към 15.01.2018 г.
Сочи, че претенция ищецът е предявил на 15.07.2020 г., но Бюрото е
преценило, че липсва основание за изплащане на застрахователно
обезщетение.
Оспорва отговорността на водача Б. Х., тъй като произшествието
настъпило по изключителна вина на ищеца В. И.. Евентуално твърди
съпричиняване на процесното ПТП от И., който нарушил правилата за
движение по пътищата като водач на л.а. „БМВ“ и не поставил
обезопасителен колан.
Оспорва описаните в исковата молба вреди и причинната им връзка с
процесното ПТП.
Възразява и по претенцията за заплащане на законна лихва от датата на
ПТП. Такава се дължала след изтичане на тримесечния срок от 15.07.2020 г.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Не се спори между страните в производството, че за лек автомобил
„Ситроен“, модел „С2“ с френски регистрационен номер ******** е имало
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при
чуждестранен застраховател – Gefion Insurance. Налице са предпоставките на
чл. 511, ал. 1, т. 2 от КЗ за ангажиране на отговорността на НББАЗ поради
наличието на валидно застрахователно правоотношение за увреждащото МПС
по международната система за автомобилна застраховка на „Гражданска
отговорност“ – зелена карта със застрахователно дружество без кореспондент
на територията на страната. За вреди, настъпили на територията на чужда
държава, в случая - Република България, отговорност носи НББАЗ.
2
Спорните по делото въпроси са свързани с механизма на
произшествието и причинната връзка с твърдените от ищеца вреди.
Вещото лице, изготвило първоначалната авто-техническа експертиза,
описва следния механизъм на ПТП: л.а. „Ситроен“ се движил по двупосочно
платно за движение, състоящо се от две пътни ленти. Пътната настилка е била
мокра, вероятно заледена на места. Автомобилът навлязъл в десен завой с
дължина около 140 м и минимален радиус около 42.4 м., със скорост около 63
км/ч. След началото на завоя водачът на л.а. „Ситроен“ Б. Г. Х. изгубил
напречна устойчивост на автомобила, насочил се към насрещната пътна лента
и навлязъл в нея. В този момент в насрещната пътна лента се движил л.а.
„БМВ“ със скорост около 45 км/ч., управляван от ищеца в настоящото
производство В. В. И.. Л.а. „Ситроен“ навлязъл в пътната лента, където се
движил л.а. „БМВ“ и изминал около 9 м преди мястото на удара, като
скоростта му е била 56.2 км/ч. В този момент л.а. „БМВ“ се намирал на около
7.6 м преди мястото на удара, а с отчитане на ударните зони - на около 15 м от
л.а. „Ситроен“. Между двата автомобила настъпил удар в пътната лента на л.а.
„БМВ“. Първоначалният контакт бил между предна лява странична част на
л.а. „Ситроен“ и предната лява врата на л.а. „БМВ“. В момента на удара и
двата автомобила са били изцяло в пътната лента на л.а. „БМВ“. След удара
л.а. „БМВ“ под действие на ударната сила се отклонил надясно, навлязъл в
уширението, изминал около 23 м, достигнал до стръмен скат и пропаднал в
него. След неколкократно преобръщане, автомобилът остава обърнат на
дясната си страна. След удара л.а. „Ситроен“ изминал около 14 м и спрял
частично на платното за движение и частично – в уширението. Като причина
за възникването на инцидента вещото лице сочи навлизането на л.а.
„Ситроен“ в насрещната пътна лента вследствие загуба на напречна
устойчивост поради скорост, технически несъобразена с радиуса на завоя и
съС.ието на пътната настилка. Водачът на л.а. „БМВ“ не е имал техническа
възможност да предотврати произшествието. Вещото лице е заключило, че
снимковият материал с уврежданията на л.а. „БМВ“ кореспондират с
движението му по време на удара с л.а. „Ситроен“ и последващото му
пропадане по ската. Видимите увреждания на л.а. „БМВ“ по несъмнен начин
доказвали описания в исковата молба механизъм на ПТП и представлявали
следствие от процесното ПТП.
3
Поради оспорване на заключението на вещото лице проф. С. К., е
допусната тройна авто-техническа експертиза. Инж. Х., инж. П. и инж. Т.
описват механизма на ПТП по следния начин: л.а. „Ситроен“ се е движил в
посока гр. Самоков, а в насрещна пътна лента, в посока гр. София, се е движил
л.а. „БМВ“. Пътното платно е било с мокра асфалтова настилка. Когато л.а.
„Ситроен” достига района на м. „Паметник на Трудовака”, навлязъл в десен
завой с хоризонтална настилка и радиус около 42 м, като граничната скорост
за този завой е била 49.03 км/ч. Непосредствено преди навлизане в завоя
автомобилът се е движил със скорост, по-висока от 49.03 км/ч. След навлизане
в завоя настъпила загуба на напречна устойчивост. Водачът на л.а. „Ситроен“
рязко завъртял волана надясно, а предните колела започнали да се приплъзват
наляво с едновременно движение направо. Така л.а. „Ситроен“ навлязъл в
пътната лента, предназначена за движение на автомобили в противоположна
посока. Водачът на л.а. „БМВ”, движейки се по лява пътна лента със скорост,
по-ниска от 49.03 км/ч, възприел л.а. „Ситроен” като опасност поради
видимата загуба на напречна устойчивост и навлизането му в неговата пътна
лента, при което предприел спасителна маневра отклоняване надясно. Л.а.
„БМВ” започнал да се движи по права линия с насочена предна част, косо към
уширението, покрито с паваж. Водачът на л.а. „Ситроен“ не успял да овладее
автомобила, навлязъл в лява пътна лента и настъпил удар между двата
автомобила. Първоначалният контакт бил между предна лява странична част
на л.а. „Ситроен” и зоната между преден ляв калник и предна лява врата на
л.а. „БМВ”. Ударът по купето на л.а. „Ситроен” настъпил в предната част на
преден ляв калник, предизвиквал нарушение на лаково покритие, деформация
с прохлузване по долната част на стъклото на левия фар, като се отслоили
черни следи, без да се счупи стъклото, и повърхностен контакт с ляв
пътепоказател, разположен странично в левия калник, като се е счупило
стъклото на пътепоказателя. След първоначалния контакт в предната лява
част, л.а. „Ситроен“ се придвижил напред, осъществявайки охлузване по
цялата странична лява част на л.а. „БМВ”. След като подминал задното колело
на л.а. „БМВ“, задна лява част на л.а. „Ситроен“ се завъртяла към л.а. „БМВ“
и се охлузил с нарушение само на лаковото покритие в зоната на заден ляв
калник. След удара л.а. „БМВ” се отклонил надясно, изминал около 23 м в
права посока по павираната настилка на уширението и навлязъл през
просеката на ската, разположен на около 11.40 м вляво от левия край на
4
пътното платно. При първоначално навлизане в просеката л.а. „БМВ“ е бил
насочен с предната част напред по стръмния и наклонен терен, при което
„заорал“ в земната повърхност и това предизвикало задействане на
предпазния колан и предните въздушни възглавници, както и на въртящ
момент около мястото на заораване. Този въртящ момент около вертикалната
ос на автомобила, в съчетание със стръмния наклон, предизвикал ротация и
странично преобръщане надясно около надлъжната ос на л.а. „БМВ“. След
първоначалното напречно преобръщане автомобилът продължил
преобръщане по таван, плъзгане по ската и ново преобръщане на дясната си
страна, след което се установил в долната част на крайпътното дере, обърнат
на дясната си страна.
При този механизъм на ПТП са причинени телесните увреждания на
водача на л.а. „БМВ“ и значителни увреждания на автомобила.
В съдебно заседание на 03.10.2025 г. вещите лица са пояснили
заключението си и са отговорили на онези въпроси, по отношение на които
представителят на ответника е имал съмнения. Използвайки специалните си
знания и прилагайки компютърна симулация, вещите лица подробно са
описали механизма на произшествието и по начин, който безспорно
установява настъпване на произшествието, от което за ищеца са произтекли
неимуществени вреди.
При съпоставка на заключенията на единичната и тройна авто-
технически експертизи настоящият съдебен състав намира за безспорно
изяснен механизма на процесното ПТП. Не са налице основания съдът да се
усъмни в констатациите, основани на обективни данни от констативния
протокол и снимковия материал. Противоправното поведение на водача на л.а.
„Ситроен“ Б. Х. е в проявената самонадеяност при управление на МПС със
скорост над технически допустимата съобразно особеностите на терена и
метеорологичните условия. В отговора на задача 13 (л. 28 от тройната авто-
техническа експертиза) вещите лица са акцентирали и на летния грайфер на
задна лява гума на л.а. „Ситроен“, непредназначен за движение в зимни
условия по заснежени, мокри и заледени настилки, което в конкретната
ситуация е съставлявало допълнителна техническа причина за настъпване на
произшествието.
По така изложените съображения съдът намира за доказано
5
противоправното поведение на водача Б. Х., който е нарушил разпоредбите на
чл. 20, ал. 2 и чл. 16, ал. 1 от ЗДвП.
Спорен по делото е и въпросът относно характера на получените от В.
И. увреждания.
Въз основа на представената по делото медицинска документация и след
извършен на 02.02.2024 г. личен преглед на В. И., вещото лице д-р П. П. е
заключил, че при ПТП на 15.01.2018 г. ищецът е получил: черепно-мозъчна
травма (ЧМТ), протекла с количествена промяна в съзнанието (зашеметяване,
объркване), без медицински данни за настъпила промяна в яснотата на
съзнанието до кома и без огнищна неврологична симптоматика; контузията на
шията - навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на
гръбначния стълб, дисторзия на шията. Всяка от травмите е причинила на
пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Недоказана е диагнозата травматичен кръвоизлив под меките мозъчни
обвивки. Съмнението за подобна увреда налагало извършване на магнитно
резонансна томография (МРТ).
Световъртежът от централен произход е диагноза, поставена месец и
половина след травмата, но се основавала на недоказана с ново изследване
мозъчна контузия. Подобно оплакване рядко възниквало изолирано, а се
съпътствало и от други неврологични симптоми и синдроми - нарушения в
говора, двойно виждане, мускулна слабост. В случая диагнозата е била
поставена въз основа на приета контузия на мозъка, която обаче не е била
доказана с последващо невроизобразително изследване. Заключението на д-р
П. се основава и на обстоятелството, че през целия период на болничното
лечение В. И. е бил в добро общо съС.ие, в ясно съзнание, контактен, с
непоС.но главоболие, без друга общомозъчна симптоматика и с нормален
неврологичен статус. Допълнително, провежданото лечение с продължителен
прием на медикаменти за преодоляване проявите на световъртеж (една година
и девет месеца) се е оказало неефективно, тъй като оплакванията на И. са
персистирали. Вещото лице допуска и че е възможно диагнозата да е друга, но
от 02.10.2019 г. медицински документи, които да проследяват тази диагноза,
липсвали.
Що се отнася до посттравматичната епилепсия, д-р П. е описал
подробно видовете епилепсия, проявните им форми, рискови фактори и
6
методите за диагностициране.
Диагнозата „епилепсия“ задължително налагала извършване на КТ или
МРТ изследване на главен мозък за уточняване на причината. При КТ се
изобразявали костни структури и ранни кръвоизливи за установяване на
черепни фрактури, вътремозъчни хематоми, отоци, хеморагична мозъчна
контузия, ефект на изместване, признаци на мозъчно вклиняване. МРТ на
главен мозък се извършвала при пациенти с епилепсия, за да се визуализират
малки по обем лезии. След поставяне на диагнозата пациентите с епилепсия
се проследявали чрез периодични неврологични прегледи с оценка на
неврологичния статус и електрофизиологично изследване (ЕЕГ) през шест
месеца, при добре контролирано лечение, и по-често - при неповлияващи се от
назначеното лечение пристъпи. ЕЕГ изследването спомагало за локализация
на огнището и прогнозата за тежестта.
След анализ на медицинската документация по делото, вещото лице д-р
П. е заключил, че не е категорично доказано В. В. И. да страда от
симптоматична посттравматична епилепсия като последица от прекараната
ЧМТ на 15.01.2018 г. Не е проведено нито една МРТ, липсва който и да е от
посочените в експертизата рискови фактори за развитието й, а анамнестичните
данни на самия И. и негови близки за „припадъчни съС.ия“ не са достатъчни
за потвърждаване на диагнозата.
За шестгодишния период – от 2018 г. до 2024 г. липсвало активно и
системно ЕЕГ проследяване, а трите ЕЕГ изследвания (25.01.2018 г.,
21.11.2018 г. и 16.09.2019 г.) не съдържали данни за пароксизмална активност
или епилептогенно огнище.
Вещото лице е отбелязало и че след ЧМТ се възможна проява на
дисоциативни (психогенни) пристъпи, които наподобявали епилептичните, но
се различавали по електроенцефалографската находка. Пациентите с
дисоциативни припадъци показвали липса на отговор на антиепилептичните
лекарства. Такъв бил и случаят с И., който съобщил при прегледа през
февруари 2024 г. за продължаващи епизоди с „втренчване” въпреки
провежданото лечение. За посттравматичното стресово разстройство била
приложена етапна епикриза от психиатрично звено – „Виталис“ ООД, пет
години след датата на инцидента (06.07.2023 г.). В епикризата е отбелязано, че
се прави по искане на пациента за нуждите на съдебна процедура.
7
По делото е прието експертно решение на НЕЛК от 13.11.2019 г., като
освидетелстването е направено по документи. Определен е срок на трайно
намалената работоспособност една година, до 01.10.2020 г. Указано е в
периода на инвалидност да се уточни степента на дискоординационния
синдром. По делото не са налице данни за изследвания за целите на
уточняване на синдрома. Срокът на инвалидизиране е изтекъл през 2020 г. и за
последващ период решение на експертна лекарска комисия не е представено.
Липсата на проследяване и на адекватно лечение за елиминиране на
припадъците внасят основателни съмнения за посттравматична епилепсия от
ЧМТ при ПТП на 15.01.2018 г. Генезисът на припадъците не е установен, като
вещото лице д-р П. допуска и те да имат психогенен характер.
За припадъци на В. И. разказва свидетелят М. М.а. Познавала В. повече
от 20 години. Била приятелка с бабата на ищеца. Знае, че преди около 5 години
В. претърпял катастрофа, като получил травма на главата. Многократно губил
съзнание. Все от бабата на ищеца знае, че В. е бил в „Пирогов“. Когато го
видяла пет месеца след инцидента, В. бил унил и все още имал рани по
главата. Искал непрекъснато да има близък човек до него, за да е спокоен, ако
получи припадък. Според М.а, В. ходел дълго време на прегледи при лекари и
психолози, че приема медикаменти и че непрекъснато се оплаквал от
главоболие. Преди 3 години М.а била свидетел на припадък, който В. получил.
След 15 минути се съвзел.
Свидетелят Д. Г. познавал В. от дете и живеел в съседство с него. Знае за
преживяната катастрофа, от която пострадалият получил травми на главата.
Когато го видял след произшествието, В. не бил в добро съС.ие. Не приказвал
и бил затворен. Свидетелят не контактувал често с ищеца, но преди два
месеца видял как припаднал. Около 10-15 минути бил на земята. В. му казал,
че взима лекарства, че има проблеми с главата и често главоболие.
Показанията на свидетелите М.а и Г. са повърхностни,
непоследователни и противоречиви. От една страна ищецът бил затворен,
избягвал контакти и „не бил много добре“, но от друга страна с подробности
споделил с Г. за здравословните си оплаквания – прием на лекарства,
главоболие и т.н. Показанията на М.а се основават преимуществено на
споделеното от бабата на ищеца. От лятото на 2018 г. до два месеца преди
съдебното заседание на 07.07.2024 г. (май 2024 г.) М.а е виждала В.
8
инцидентно, като последния път той й се обадил.
При определяне на обезщетението за неимуществени вреди в
приложение на принципа за справедливост, заложен в чл. 52 от ЗЗД, съдът
дължи да съобрази характера и тежестта на вредите, интензитетът и
продължителността на понесените болки, проявлението им във времето,
възрастта на пострадалия, прогнозите за възстановяването и др.
Основен източник на данни за горепосочените критерии е заключението
на съдебно-медицинската експертиза. То потвърждава част от твърдените в
исковата молба травми, получени от И. при ПТП на 15.01.2018 г. Черепно-
мозъчната травма и травмата в шийния отдел на гръбначния стълб не са
поставили в опасност живота на И.. Търпял е по-интензивни болки и
страдания непосредствено след инцидента и по време на болничното лечение,
с последващо затихване през следващия месец. По данни на самия И. при
прегледа на 02.02.2024 г., в първите месеци е имал чести епизоди от
главоболие, които към настоящия момент са три-четири пъти месечно.
Ищецът е бил на 31 г. при получаване на травматичните увреждания
през 2018 г. Възрастта му благоприятства възстановяването на физическото и
психическото съС.ие допреди инцидента. Определянето на размера на
обезщетението е и според лимитите на застрахователните суми за
неимуществени вреди и конкретните икономически условия към релевантния
за определяне на обезщетението момент – 15.01.2018 г. Съдът отчита и
конкретните икономически условия в страната, инфлацията и съществуващите
в този период застрахователни лимити.
При определяне на обезщетението следва да се вземе предвид и
съдебната практика по сходни случаи, като размерът му се определи на 15 000
лева.
Ответникът е направил възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищеца, който е пътувал без обезопасителен колан.
По смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, съпричиняване е налице, когато с
поведението си пострадалият е допринесъл за вредоносния резултат, като е
създал условия или е улеснил настъпването на вредите. Приносът на
пострадалия трябва да бъде конкретно установен (решение № 169/28.02.2012
г., т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II Т. О.), както и обстоятелството, че без приноса
не би се стигнало до уврежданията.
9
Според вещото лице д-р П., нараняване в лява теменна област на главата
най-вероятно е възможно и с поставен обезопасителен колан. Липсата на
травматични увреждания в други органи и системи след отклоняването на
автомобила в дерето са в подкрепа на извода, че И. най-вероятно е пътувал с
правилно поставен предпазен колан. Шията му е била свободна и травмата
могла да се получи и с поставен обезопасителен колан.
Заключението на тройната съдебно-медицинска експертиза
потвърждава, че водачът на л.а. „БМВ” В. И. е бил с правилно поставен
обезопасителен колан. Този извод почива на снимковия материал, където е
видно разположението на предпазния колан на предна лява седалка.
Обстоятелството, че коланът е в свободно съС.ие означава, че е задействан
пиропатрона след реализиран челен удар.
Накрая, независимо от поставен предпазен колан, главата на И. е била
подвижна и инерционните сили са довели до мозъчното сътресение и до
увреди в шийния отдел на гръбначния стълб, според д-р П..
Съобразно така установените данни, съдът намира, че обезщетението за
неимуществени вреди не подлежи на редуциране и следва да бъде присъдено в
определения от съда размер – 15 000 лева.
Налице предпоставките на чл. 511, ал. 1, т. 2 от КЗ, поради което
обезщетението следва да се заплати от ответника.
Относно лихвата върху главницата, съдът съобрази дадените
задължителни указания в решение № 50102/20.10.2022 г. по т.д. № 1428/2021 г.
на ВКС, IІ т.о. и цитираната в него практика.
Когато НББАЗ изпълнява функциите на представително национално
бюро – член на бюрата от системата „зелена карта“, то е компетентно да уреди
претенциите на пострадали лица вместо чуждестранния застраховател, за
настъпило произшествие на територията на Република България, причинено
по вина на водач на МПС, застрахован по международната система за
автомобилна застраховка на „Гражданска отговорност“ – „зелена карта“.
Следователно, отговорността на НББАЗ е идентична с тази на застраховател
по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. При съобразяване на дадено разрешение в актуална съдебна
практика на ВКС (решение № 128/30.01.2020 г. по т.д. № 2273/2018 г., II т. о.,
решение № 128/08.05.2025 г. по т. д. № 750/2023 г., II т. о.), мораторна лихва
10
върху обезщетението се дължи от момента на сезирането на застрахователя,
тъй като той отговаря за забавата на застрахования, с оглед на функционалната
обусловеност на отговорността на застрахователя от отговорността на
делинквента. Позоваването на НББАЗ на предвидения в чл. 496, ал. 1 от КЗ
тримесечен срок за произнасяне по претенцията за обезщетение, е относимо
към собствената му забава, а не към дължимата мораторна лихва, покриваща
отговорността на делинквента към увреденото лице от момента на
предявяване на претенцията.
Ищецът е предявил претенция за изплащане на обезщетение за
неимуществени вреди вх. № 2-4059/13.09.2019 г., като е приложил епикриза и
болнични листове. От тази дата се дължи лихва върху обезщетението от
15 000 лева.
Претенции за присъждане на разноски са направили и двете страни.
В. В. И. е бил представляван от адв. Д. при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2
от ЗАдв. С оглед вида и характера на спора, броя на проведените съдебни
заседания и извършените по делото процесуални действия, адвокатското
възнаграждение съдът определя на 8 000 лева. През 2024 г. съдебните
заседания са отлагани поради неизготвена от инж. А. съдебно-техническа
експертиза, като други доказателства не са събирани. Същевременно спорът
се отличава с фактическа сложност поради значителен доказателствен
материал за целите на установяване на механизма на ПТП. Съразмерно на
уважената част от иска, на адв. Д. се дължи адвокатско възнаграждение в
размер на 400 лева.
Представителят на ищеца е възразил срещу претендираното адвокатско
възнаграждение от ответника. По делото са налице доказателства за заплатен
от НББАЗ в полза на Адвокатско дружество „Х., Я. и Цървуланова“ хонорар в
размер на 16 650 лева, 19 980 лева с ДДС. Адвокатското възнаграждение от
16 650 лева е прекомерно и следва да бъде намалено до размера, който съдът
приема за справедлив и съответен на горепосочените критерии за
определянето му. То следва да се намали до размера на сумата от 8 000 лева,
9 600 с ДДС. От общия размер на разноските – 13 350 лева, ищецът дължи на
НББАЗ сумата от 12 682.50 лева, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Ищецът е освободен от заплащане на държавна такса и разноски, поради
което ответникът дължи да заплати по сметка на СГС сумата от 600 лева
11
държавна такса и 35 лева депозити за експертизи по делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 511, ал. 1, т. 2 от КЗ, Сдружение
Национално бюро на българските автомобилни застрахователи, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Граф
Игнатиев“ № 2, ет. 2 да заплати на В. В. И., ЕГН **********, с адрес гр.
София, ул. „********, сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от ПТП
на 15.01.2018 г., ведно със законната лихва от 13.09.2019 г. до окончателното
изплащане, като отхвърля иска за главницата до пълния предявен размер от
300 000 лева и за мораторни лихви за периода 15.01.2018 г. – 12.09.2019 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, Сдружение Национално
бюро на българските автомобилни застрахователи, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 2 да
заплати по сметка на СГС сумата от 600 лева държавна такса и 35 лева
депозити за експертизи по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от
ЗАдв., Сдружение Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 2 да заплати на адвокат М. Д. Д., с адрес
гр. София, ул. „******** адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, В. В. И., ЕГН **********,
с адрес гр. София, ул. „******** да заплати на Сдружение Национално бюро
на българските автомобилни застрахователи, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 2 сумата от
12 682.50 лева разноски за производството.
Решението може да се обжалва пред САС с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
12