Р
Е Ш Е Н И Е
№ ІІ – 7
28.01.2020г. гр. Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският окръжен съд гражданска колегия, втори
въззивен състав
На четиринадесети януари 2020 година
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Таня Русева-Маркова
Елеонора Кралева
Секретар: Стойка Вълкова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия
Русева-Маркова
гражданско дело номер 1996
по описа за 2019
година,
за да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 2859 от 04.11.2019г., постановено по гр. дело № 6444/2019г. по описа на Районен съд – Бургас са отхвърлени исковете на Н.В.Д. от гр. Айтос за осъждане на ОД МВР – Бургас, да заплати на ищеца сумата от 1 822, 86 лева, представляваща неплатено възнаграждение за извънреден труд от 268, 84 часа, положен в периода от 01.08.2016г. до 31.07.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 01.08.2019г. до окончателното й изплащане.
Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от Н.В.Д., с която се претендира да бъде отменено първоинстанционното решение и вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което да бъдат уважени предявените искове. В жалбата се посоча, че решението на Районен съд – Бургас е в противоречие с установената вече съдебна практика, както и с тази, изразена от ВКС на РБ. Посочва се, че разпоредбите на подзаконовите актове, които следва да намерят приложение в случая не дерогират общите правила на КТ относно полагането на нощен труд, приравняването му на дневен и заплащането на извънреден труд, при условие, че е положен такъв.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
В съдебно заседание въззивната страна чрез своя процесуален представител поддържа жалбата и счита, че следва да бъде уважена.
Ответната страна по въззивната жалба – ОД на МВР – Бургас не депозира писмен отговор и не изразява конкретно становище по основателността на жалбата.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и представените по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:
В съдебно заседание – ответната страна по въззивната жалба чрез своя процесуален представител депозира писмено становище, в което отново се изразява становище по основателността на въззивната жалба.
Предявеният иск е с правно основание чл. 178, ал. 1,
т.3, вр. чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР.
В исковата молба ищецът Н.В.Д.
претендира за осъждане на ответника ОД
на МВР-Бургас да му заплати сумата от
1716 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за извънреден труд от 286 часа, за периода от 01.08.2016 г. до 31.07.2019 г., получени при преизчисляване на
положения от
него нощен труд в дневен с коефициент 1, 143,
ведно със законната лихва от подаване
на исковата молба до окончателното плащане и направените по делото разноски. Изложени са твърдения, че през исковия период е
полагал труд на
длъжността „*****“ в РУ – А., на 12-часови работни смени по определен график и сумирано
изчисляване на работното време. Твърди се, че в този период ищецът е положил общо 2000
часа нощен труд, които преизчислени с
коефициент 1, 143 правят общо 2 286 часа дневен труд. Това преизчисляване от нощен към дневен труд води до
извънреден труд от 286
часа,
на стойност от 1716 лв., които не са му заплатени от
ответника. Затова моли за
осъждане на ответника да му заплати тази сума, представляваща дължимо допълнително възнаграждение по чл.178, ал.1,
т.3, вр. чл.187, ал.
5, т. 2 от ЗМВР за претендирания
период, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното плащане.
По
реда на чл.
214, ал. 1 ГПК и съобразно експертното заключение, ищецът е изменил размера на
претенциите си, като претендира ответника да му заплати сумата 1 822,
86 лева –
допълнително възнаграждение за положен от него извънреден труд в
размер на 268 часа, получени след преизчисляване на нощния труд
в дневен с коефициент 1,143, като
е оттеглил претенцията в останалата част до първоначално предявения размер.
В депозирания
в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор
ОД на МВР,
чрез процесуалния си представител е оспорил предявените искове като
неоснователни. Посочил
е, че ищецът е държавен служител в МВР и неговото служебно правоотношение е
уредено в специалния ЗМВР, поради което е неприложима НСОРЗ, касаеща трудовите
правоотношения на работници и служители по КТ. Сочи се, че за периода, за който
ищецът търси допълнително възнаграждение като извънреден труд е действала Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016г. на министъра на МВР, регламентираща, че полаганите от
държавните служители в МВР часове труд през нощта не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период, което съответства на чл.187, ал.3 ЗМВР,
поради което няма основание да се прилага общата НЗОРБ, а специалната
разпоредба на чл.187, ал.1 и ал.3 ЗМВР. В тази наредба липсва текст, който
урежда увеличение на часовете нощен труд чрез коефициент. Според ответника това
означава, че за исковия период, съгласно действащата нормативна уредба,
съотношението между дневен и нощен труд е 1, а не 1,143, както е по цитираната
НСОРЗ и КТ.
Първоинстанционният съд е приел, че в действалите в процесния период Наредба
№ 8121з-776/ 29.07.2016г. на
министъра на МВР, както и действалата предходна
такава от 2015г., липсва уредба за преобразуването на часовете положен нощен труд към
дневен, като тази липса не може да се преодолее с аналогичното приложение на друг
акт, уреждащ сходна материя – НСОРЗ, доколкото е налице органична
несъвместимост между двете уредби – по ЗМВР и по КТ. Прието е, че чл. 9, ал.
2
от НСОРЗ, който предвижда, че при сумирано изчисляване
на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, е неприложим за служебните правоотношения по ЗМВР, доколкото в последния
ясно е разписано, че нормалната продължителност на дневното и нощното време е
еднаква – 8 часа.
Прието е също, че дори условно да се приеме, че уредбата по КТ, респ. по
НСОРЗ е приложима и за служителите на МВР, то преизчисляването е с цел
компенсиране на работещите,
което става по две направления – посредством
увеличение на часовата ставка и посредством преизчисляване на нощните часове в
дневни, но посоченото преизчисляване има отношение единствено към заплащането
(увеличено) на нощния труд, но не и към натрупването на часове, чието
надвишение след преизчисляването да акумулира извънреден труд. Според съда, подкрепа в тази насока е и обстоятелството, че в Наредба № 8121з-407/11.08.2014
г. (отм.) за разлика от НСОРЗ изрично е предвидена възможност за натрупване на часове извънреден труд
след преизчисляването им със съответния коефициент – 0.143, докато в общата
наредба (НСОРЗ) преизчисляването с коефициент 1.143 е с цел увеличено заплащане
на нощния труд.
Горните съображения са мотивирали районния съд да приеме, че по сега действащата нормативна уребда, вкл. и приложимата по аналогия,
ищецът не е положил извънреден труд, тъй като липсват доказателства и твърдения
да е работил на смени, превишаващи заложените 12 часа за смяна, а
извънреден труд би бил налице, ако работникът/служителят фактически е отработил
повече от установеното работно време. В тази връзка е прието, че за
положения нощен труд (в т.ч. и след преизчисляването му с коефициента,
предвиден в НСОРЗ) на ищеца се дължи възнаграждение в съответния увеличен
размер, но тъй като не е поискано такова, а се претендира възнаграждение за
извънреден труд, какъвто не е установено да е положен, БРС е отхвърлил предявения главен иск като неоснователен,
както и обусловения от него акцесорен иск за лихви.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. При тази служебна проверка, Бургаският окръжен съд намира обжалваното
решение за валиден и допустим съдебен акт.
След самостоятелна преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази приложимите разпоредбите на закона, БОС намира
въззивната жалба за основателна, а обжалваното решение за неправилно.
Съображенията за това са следните:
По делото не се спори, че в процесния период
01.08.2016 г. – 31.07.2019 г. страните са били в служебно правоотношение, като ищецът-въззивник е заемал длъжността „*****“ при РУ –А., както
и че е полагал труд на 12-часови смени, определени по одобрен график, поради
което съдът приема горните обстоятелства за установени на основание чл. 153 от ГПК.
По делото са приети като писмени доказателства платежни бележки за
начислени и изплатени часове за положен труд, протоколи за отчитане на
отработеното време между 22ч. и 6 ч., времето на разположение и положения труд
по време на официални празници през процесния период.
От заключението на вещото
лице по приетата
пред първата инстанция съдебно-икономическа експертиза, неоспорена
от страните, се установява, че за процесния период 01.08.2016 г. – 31.07.2019
г. ищецът е положил и
са отчетени общо 1 880 часа нощен труд. Положеният нощен
труд не е бил преизчислен с коефициент 1, 143 за превръщането му в дневен
такъв. Съгласно заключението, при
преизчисляването на часовете нощен труд в дневен с коефициент 1,
143
същите възлизат на 2 148, 84 часа, като разликата между двете величини е 268, 84 часа- положен извънреден труд, за което се дължи допълнително възнаграждение в
размер на 1 822,
86 лева.
Спорният по делото въпрос е относно
това дължи ли се превръщане на часовете положен нощен труд
в дневен и следва ли да се заплаща извънреден труд за така преобразуваните
часове труд.
Съгласно разпоредбата на чл.
178,
ал. 1, т. 3 от ЗМВР, към основното месечно възнаграждение на държавните
служители се изплащат
допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Съобразно чл.143, ал.1 КТ извънреден е трудът, който се полага
по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или
на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него
работно време. Съгласно
чл. 187, ал. 1 от ЗМВР нормалната продължителност на
работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40
часа седмично при 5-дневна работна седмица, като работното време на държавните
служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или
24-часови смени – сумарно на тримесечие, а при работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч., като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл.187,
ал.3 ЗМВР).Според чл.
187, ал. 5, т. 2 и ал. 6 от ЗМВР работата
извън редовното работно време от 280 часа годишно се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечие – за
служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50% увеличение върху основното
месечно възнаграждение.
По отношение реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители, са създадени специални правила, определени с наредба на министъра
на МВР на основание законовата делегация на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР. При това
положение, за процесния период 01.08.2016 г. – 31.07.2019 г. е действала
Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016 г. на министъра на МВР, в която се
съдържат аналогични текстове относно възможността на държавните служители в МВР
да полагат труд и през нощта между 22.00 и 06.00 часа, като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 3, ал. 3 от
двете наредби). В чл. 31 е предвидено,
че отработеното време между 22.00 и 06.00 часа се отчита с протокол, който се
изготвя до десето число на месеца, следващ месеца на полагане на труда, като
при отчитане на броя часове време на труд между 22.00 и 06.00 часа, в
протоколите за отчитането им броят часове се посочва само в цяло число.
В Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. липсва изрично
регламентирано правило за начина и методологията, по която следва да се отчитат
отработените часове за положения труд пред нощта, каквато е била уредбата в
действалата преди това Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. (отм.), като съгласно
чл. 31, ал. 2 от същата – при сумирано отчитане на отработеното време общият
брой часове положен труд между 22.00 и 06.00 часа за отчетния период се
умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени
часове за отчетния период.
При това положение, въззивният съд
намира, че в действащия в процесния период подзаконов нормативен акт е налице празнота в
специалната уредба, касаеща служителите в МВР, като изводите на районния съд в
този смисъл са правилни. Настоящият съд
обаче намира за неправилни и не споделя изводите на БРС, че тази празнота в
специалната уредба не може да се преодолее с аналогично приложение на друг акт,
уреждащ сходна материя – НСОРЗ, тъй като е налице органична несъвместимост
между двете уредби по ЗМВР и по КТ.
В тази връзка, следва да се има предвид
разпоредбата на чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове, която предвижда, че когато нормативният
акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се
отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. С оглед безспорния факт, че
служителите в МВР са държавни служители, то за неуредените в специалния закон
отношения следва да се приложи общия закон, а именно Закона за държавния
служител (ЗДСл). В този смисъл са и задължителните указания на ВКС, дадени в ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 г. на
ОСГТК на ВКС, съгласно които ЗДСл се прилага субсидиарно за
правоотношенията на служителите на МВР и при липса на изрична разпоредба в
ЗМВР, следва да се прилага разпореденото в него, тъй като обратното разбиране
би поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо
другите държавни служители, както и спрямо работниците и
служителите, работещи по трудови правоотношения. Ето защо, макар и в действащия ЗМВР да няма законова
делегация, препращаща към общия Закон за държавния служител, както това е било уредено в
отменения ЗМВР, то
доколкото няма изрично уредено нещо друго, за неуредените отношения
приложение намира ЗДСл,
който от своя страна пък препраща към трудовото законодателство по КТ. Така, разпоредбата на
чл. 67, ал. 3 от ЗДСл постановява, че минималните и максималните размери
на основните заплати по нива и степени за държавните служители, размерите на
допълнителните възнаграждения и редът за получаването им се определят с наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в
трудовото законодателство.
Предвид горното и тъй като размерите на допълнителните възнаграждения на държавните служители не
могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство, то при безспорната липса на изрична уредба в действащата през процесния период наредба, издадена от
министъра на МВР, за съда се налага извода, че
в случая субсидиарно приложение намират правилата на трудовото законодателство,
в това число – Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата. Ето
защо, изводите на БРС в този смисъл са неправилни, което е довело и до
постановяването на неправилен и незаконосъобразен съдебен акт, като изложените
възражения от въззивника са основателни.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, при
сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на съотношението между нормалната продължителност на дневното
и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, т.е. приложимият коефициент е 1.143. Предвид изложените по-горе
съображения, въззивният съд намира, че при
липсата в случая
на специално правило в действащата наредба, издадена от министъра на МВР, което да определя методологията за изчисляване
на отработените нощни часове при сумирано изчисляване на
работното време на държавните служители в МВР, то наличната нормативна празнота следва да се
преодолее чрез субсидиарното приложение на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ.
Както бе посочено, възприемането на обратното становище
би поставило държавния служител в системата на МВР в неравностойно положение
спрямо работниците по трудово правоотношение и другите държавни служители,
чийто правоотношения се регламентират от КТ и ЗДСл. Ето
защо, настоящата
инстанция намира за неправилни изводите на БРС за неприложимост
към процесното служебно правоотношение на установения в нормата на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ коефициент
за преизчисление на нощния труд в дневен.
С оглед изложените
съображения, БОС приема, че положеният от въззивника Н.В.Д. нощен труд за периода 01.08.2016г. – 31.07.2019г.
следва да бъде приравнен към дневен с коефициент 1.143, като за реално отработените часове нощен труд се дължи съответна добавка за нощен труд, както е
определено от Министъра на вътрешните работи – по 0.25лв./час, а след
приравняването им към дневен труд, за времето, в което се превишава 8-часовият
работен ден – и с добавка за извънреден труд, при приложение на правилата за
сумирано отчитане работното
време.
Ето защо, и предвид събраните по делото доказателства, въззивният съд намира, че исковата претенция за заплащане на допълнително възнаграждение
за положен от ищеца извънреден труд за процесния период,
получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се
явява доказана по основание. По
отношение на размера на претенцията, съдът съобрази приетата в първата
инстанция и неоспорена от страните съдебно-икономическа експертиза, от която се установява, че за периода 01.08.2016г.- 31.07.2019 г.
ищецът Н.В.Д. е положил нощен труд от
1 880 часа, които преизчислени с коефициент 1.143 и
приравнени на дневно работно време възлизат на 2 148, 84 часа, като разликата от 268, 84 часа не е отчетена по протоколи за положен труд и стойността на тези часове в размер на 1 822, 86 не е начислена, съответно – не е изплатена на ищеца. Ето
защо, предявеният иск е основателен и доказан, поради което следва да бъде
уважен в претендирания размер от 1 822, 86 лв., ведно със законната лихва
върху главницата от подаване на исковата молба.
Мотивиран
от изложеното и като взе предвид, че направените от страна на настоящата
инстанция фактически и правни изводи не съвпадат с тези, които е направил
районния съд в атакуваното първоинстанционно решение, БОС намира, че
постановеното решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено
ново решение по съществото на спора в горния смисъл.
На
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на въззивника Н.В.Д. следва да бъдат
присъдени направените по делото разноски за двете съдебни инстанции, както
следва – сума в размер от 350 лева за първоинстанционното производство за
възнаграждение за адвокат и сума в размер от 420 лева за въззивното
производство за платено адвокатско възнаграждение. От
страна на ОД на МВР е направено
възражение за прекомерност на уговореното възнаграждение, което съдът
намира за неоснователно, тъй като уговореният и заплатен хонорар е в рамките на
минималния по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №1/2004г за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Съгласно правилото на §
2а от Наредба № 1/09.07.2004г., минималните размери на
адвокатските възнаграждения, определени в цитираната наредба, под които не може
да се договоря адвокатското възнаграждение, при облагаема по ЗДДС
услуга се явяват данъчна основа, върху която се начислява ДДС. Върху минималният размер е начислен ДДС
или общо разноските за въззивната
инстанция възлизат на 420лв.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК въззиваемата страна следва да понесе разноските за държавна такса по делото в
размер на 109, 37 лева и за възнаграждение на вещото лице в размер на 180 лева,
платено от бюджета на съда, които следва да бъдат заплатени по сметка на БОС в
полза на бюджета на съдебната власт.
Мотивиран от горното, Бургаският
окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 2859/04.11.2019г.,
постановено по гражданско дело № 6444/2019г. по описа на Районен
съд – Бургас и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР – гр.
Бургас, с адрес: гр. Бургас, ул. „Христо Ботев“ №46 да заплати
на Н.В.Д., ЕГН **********
***, със съдебен адрес гр.
Бургас, ул. „Раковски“ № 2 сума в размер от 1 822, 86 (хиляда осемстотин
двадесет и два лева и осемдесет и шест стотинки)
лева, представляваща
неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд от 268, 84 часа, за периода 01.08.2016г. – 31.07.2019г., ведно
със законната лихва върху главницата от подаване на исковата
молба – 01.08.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените в двете съдебни инстанции разноски в размер на общо 770 (седемстотин и седемдесет) лева.
ОСЪЖДА Областна
Дирекция на МВР – гр. Бургас, с адрес: гр. Бургас, ул. „Христо Ботев“ №46 да заплати по сметка на Окръжен съд – Бургас – в полза на бюджета на съдебната
власт сума в размер от 109, 37 (сто и девет лева и тридесет и седем стотинки)
лева, представляваща дължима държавна такса за първоинстанционното и въззивното
производство и сума в размер от 180 (сто и осемдесет) лева, представляваща заплатено
от бюджета на съда възнаграждение на вещо лице.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
Препис от постановеното решение да се изпрати на страните за запознаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.