Р Е Ш Е Н И Е
№ 22.04.2021 г. гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен
съд гражданско отделение
На осми април две
хиляди и двадесет и първа година
В открито съдебно
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРТИН СТАМАТОВ
при секретар Ана
Ангелова
Като разгледа
докладваното от съдията М. Стаматов
гражданско дело № 114 по описа за 2020 год.
И за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
гл.
„ ХVІІІ-та” вр.
гл. „ХІІІ-та” ГПК.
Делото е образувано въз основа на искова
молба подадена от „П.И.Б.” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, с която се
претендира да бъде прието за
установено по отношение на Х.А.Л.,
ЕГН **********, с регистриран постоянен
адрес:*** и настоящ адрес:***, и Д.П.Л., ЕГН **********,
с адрес: ***, че съществува солидарно присъденото с издадена по ч.гр.д. № ****. на ВРС заповед
по чл. 410 ГПК вземане за сумите
от 2047,13лв.
(две хиляди
и четиридесет и седем лева и тринадесет стотинки) – просрочена
главница по Договор за банков
кредит №******. и Общи условия на
„П.и.б.” АД за
кредити на физически лица; сумата от 933.36лв. (деветстотин тридесет
и три лева и тридесет и шест стотинки) – просрочена
договорна (възнаградителна)
лихва, съгласно Раздел ІІ, т.4 от Договор за банков
кредит №*****., за периода от 22.05.2014г. до 22.03.2019г. вкл.; сумата от 1538.22лв. (хиляда петстотин
тридесет и осем лева и двадесет и две стотинки) – просрочени наказателни
лихви, съгласно Раздел ІІ, т.10 от Договор за банков
кредит №****., за периода от 24.07.2014г. до 25.07.2019г. вкл., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда –
26.07.2019г., до окончателното
изплащане на вземането.
В исковата молба
се сочи, че на 09.04.2012г. бил сключен Договор за банков
кредит №*****., съгласно който ищецът предоставил
на ответника сума в размер на 2275 лв. Кредиторът превел сумата по посочената от
заемателя банкова сметка, ***, ведно с дължимата лихва било разсрочено на 84 месечни вноски – всяка по 47,75 лв. Твърди се, че към датата на
входиране на заявлението по чл. 410 от
ГПК, ответникът е погасил първите 14 месечни вноски. Към датата на подаване на заявлението
е настъпил падежа и на последната погасителна
вноска – 22.03.2019г. За събиране на вземането
си ищеца депозирал заявление по чл. 410
ГПК, което било уважено, като по ч.гр.д. № 11953/2019г.
на ВРС е издадена заповед за изпълнение. Срещу нея длъжниците възразили, поради което за дружеството
възникнал правен интерес от предявяване
на настоящия иск. Претендират се разноските по делото.
В законоустановения срок по чл. 131
ГПК по делото не е е постъпил
писмен отговор от редовно уведомените ответници.
В проведеното първо открито
съдебно заседания от ответниците се е явила Д.П.Л., която оспорва иска по
размер.
Съдът, след като прецени събраните
в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено
от фактическа страна, следното:
От приложеното ч.гр.д. № 11953/2019г. на ВРС се установява
издаването на заповед за изпълнение
в полза на „П.И.Б.” АД, ЕИК **** против Х.А.Л., ЕГН **********, и Д.П.Л.,
ЕГН **********, за посочените в исковата молба суми.
От писмените доказателства – копия на договор за
банков кредит № ****. с погасителен план и Общи условия
на ПИБ АД за кредити на физически
лица, се установява, че: на 09.04.2012г. бил сключен Договор за банков
кредит №****., съгласно който ищецът предоставил
на Х.А.Л., ЕГН **********, и Д.П.Л.,
ЕГН ********** сума в размер на 2275 лв. при лихва 18% и ГПР 21,54%. Кредиторът превел сумата по посочената от
заемателя банкова сметка, ***ечни вноски – всяка по 47,75 лв. вкл. главница и лихва в общ размер на 4011,30лв. Падежът на последната погасителна
вноска бил на 22.03.2019г.
Според заключението на приетата ССчЕ се
установява, че на 09.04.2012 г. по посочена банкова сметка *** *** Х.А.Л. е получена
сума от 2275 лв. с основание
„Усвояване на кредит No
*** на Х.Л.. На 09.04.2012 г. с получените средства е направено погасяване по Банковата сметка с IBAN ***.00 лева с основание „пълно погас на задълж по дог *****“. По процесният
договор за кредит са извършени плащания на обща стойност 1 081.67 лева на 22.04.2012г.;
24.04.2012г.;
22.05.2012г.; 23.05.2012г. 22.06.2012г.;
05.07.2012г.; 22.07.2012г.;
25.09.2012г.;
24.10.2012г.;
21.11.2012г.; 10.04.2013г.;
27.05.2013г.; 29.05.2013г.;
21.06.2013г.; 22.06.2013г.;
17.12.2013г.; 22.01.2014г.;
24.07.2014г. По отделни пера плащанията са били
отнесени съответно за главница - 227.87;
договорна лихва - 803.27 лв. и наказателна лихва 50.53 лв. Към
22.03.2019г. задължението по кредита е било
в размер на 4 318.10 лева, както следва: главница - 2 047.13 лева формирана от
падежирали главници за периода от 22.06.2013 г. до 22.03.2019г.; договорна лихва
за периода от 22.05.2014 г. до 22.03.2019 г. - 933.36 лева; наказателна лихва
за периода от 24.07.2014г. до 22.03.2019г. - 1 337.61 лева. Към датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК
- на 26.07.2019г. общото
задължение по кредита е в размер на 4 518.71 лева, от което главница - 2 047.13
лева формирана от падежирали главници за периода от 22.06.2013г. до 22.03.2019г.; Договорна лихва за периода от
22.05.2014 г. до 22.03.2019г. - 933.36 лева; Наказателна лихва за периода от
24.07.2014 г. до 25.07.2019г. - 1 538.22 лева.
Въз основа на така установените факти, Варненският районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. чл.
415 ГПК за вземане
произтичащо от чл. 430
от ТЗ вр. чл. 60, ал. 2 от ЗКИ вр. чл. 79 ал.1 ЗЗД вр.
чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Искът
е допустим, тъй като е подаден в срок вследствие на своевременно депозирано възражение от длъжника в заповедното
производство и има за предмет вземанията
посочени в заповедта по чл. 417 ГПК.
Разпределението
на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен
положителен установителен иск с горепосоченото правно основание, ищецът да докаже
възникването на спорното право, а ответникът - фактите, които изключват, унищожават или погасяват това
право. Предвид горепосочената материалноправна норма, на която се
основава присъденото със заповедта вземане,
уважаването на иска
е обусловено от наличието на установено от ищеца валидно облигационно правоотношене между страните по силата на
сключен между тях договор за
потребителски кредит, по който е изправна страна; настъпил падеж за плащането на цялата сума по него или обявяване на предсрочната изискуемост на кредита
по смисъла на чл.60, ал.2 от ЗКИ, вкл. получаване
от длъжника на волеизявлението на кредитора, че
счита кредита за предсрочно изискуем;
размера на претендираното обезщетение за забава – главница
върху която се изчислява, период и стойност на лихвения процент. Респективно следва ответникът да не е провел успешно
доказване за точно в количествено и времево отношение изпълнение на задължението
си за връщане на заетата сума по
договора или наличието на други
правопогасяващи обстоятелства.
Между
страните по делото не е спорно,
а и от приложения от ищеца като доказателство документ – договор за кредит се установява, че между страните е бил налице сключен валиден писмен договор за заем при общи условия. В него е посочено основанието му и лицето, на което ще бъде приведена
сумата.
Не се спори за реалното усвояване на сумата от 2275 лв., чрез постъпването й по посочена от кредитополучателя банкова сметка, ***оски
на падежа им след 14-та по погаситгелен
план,
т.е по обективния факт
на неплащането.
Като единствено възражение единият от ответниците
е въвел твърдение, че претендираните суми не отговарят на уговорените.
Видно от обсъденото заключение на вещото лице,
стойностите на задължението по договора, изчислено съобразно заложените в него
параметри, отговаря напълно на претендираното от ищеца.
Извършените
плащания са разнасяни правилно от кредитора по реда на чл. 76 ал. 2 ЗЗД, като
са погасявани най-напред разноските, лихвите и последно главницата.
С оглед на горното, съдът намира, че
предявеният иск е основателен и следва да бъде
уважен. Главницата следва да се присъди ведно
със законната лихва, считано от подаване на
исковата молба до окончателното й заплащане.
На
основание чл. 78 ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените по делото разноски,
които според приложения списък по чл. 80 ГПК и доказателствата за реалното им извършване
– вносни бележки са в размер от 353,05 лв –
държавна такса и депозит за ССЕ и 100 лв. - юрисконсултско
възнаграждение, съобразно разпоредбата
на чл. 78
ал. 8 ГПК /в ред. ДВ бр. 8 от
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл. 422 вр. чл. 415 ГПК по отношение на „П.И.Б.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** и Х.А.Л., ЕГН **********,
и Д.П.Л., ЕГН **********, че съществува солидарно присъденото с издадена по ч.гр.д.
№ 11953/2019г. на ВРС заповед
по чл. 410 ГПК вземане за сумите
от 2047,13лв. (две хиляди и четиридесет и седем лева и тринадесет стотинки) – просрочена главница по Договор
за банков кредит №****. и Общи условия на
„П.и.б.” АД за
кредити на физически лица; сумата от 933.36лв. (деветстотин тридесет
и три лева и тридесет и шест стотинки) – просрочена
договорна (възнаградителна)
лихва, съгласно Раздел ІІ, т.4 от Договор за банков
кредит №****., за периода от 22.05.2014г. до 22.03.2019г. вкл.; сумата от 1538.22лв. (хиляда петстотин
тридесет и осем лева и двадесет и две стотинки) – просрочени наказателни
лихви, съгласно Раздел ІІ, т.10 от Договор за банков
кредит №****., за периода от 24.07.2014г. до 25.07.2019г. вкл., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда –
26.07.2019г., до окончателното
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал.
1 ГПК Х.А.Л., ЕГН ********** и
Д.П.Л., ЕГН ********** да заплатят на
„П.И.Б.” АД, ЕИК *** сумата от 453,05 лева представляващи разноски по настоящото
дело и сумата от 140,37 лева разноски по ч.гр.д. № 11953/2019г.
по описа
на ВРС.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: