Решение по дело №1/2022 на Районен съд - Каварна

Номер на акта: 142
Дата: 16 декември 2022 г.
Съдия: Веселина Михайлова Узунова Панчева
Дело: 20223240100001
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 януари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 142
гр. Каварна, 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на седемнадесети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселина М. Узунова Панчева
при участието на секретаря Елена Б. Шопова
като разгледа докладваното от Веселина М. Узунова Панчева Гражданско
дело № 20223240100001 по описа за 2022 година
Производството е по чл.24, ал.4 от Семейния кодекс и чл.108 от
Закона за собствеността.
Гражданко дело№1/2022г. е образувано по искова молба, подадена от Я.
Х. М. с ЕГН ********** от с.****, общ.Варна, ул.“****“, №3, чрез адв.Е. Ф. –
АК Варна, съдебен адрес гр.Варна, ул.“****“, №14а, срещу Б. П. М. с ЕГН
********** с адрес гр.Каварна, ул.“****“, №29 и П. П. М. с ЕГН **********
от гр.Каварна, ул.“****“, №31.
В исковата си молба ищецът излага, че е собственик на ½ ид.ч. описания
имот – жилищна сграда, изградена по време на брака му с П. М.. Правото на
строеж било учредено на ответницата М., но строежът бил завършен и
въведен в експлоатация през 2016 г., поради което и представлява семейна
имуществена общност. През 2018 г. ищецът узнал, че ответницата се е
разпоредила в полза на своя брат – ответника Б. М., без неговото знание и
съгласие като съсобственик.
Моли съда да признае за недействителен по отношение на Я. Х. М.,
извършената разпоредителната сделка, на основание чл.24, ал.4 от СК, с
нотариален акт за дарение №26, ****г., вписан в СВ Каварна, вх.рег.№***г., с
който П. П. М. с ЕГН **********, с адрес гр.Каварна, ул.“****“, №31, по
време на брака си с Я. Х. М. е дарила на Б. П. М. с ЕГН ********** с адрес
1
гр.Каварна, ул.“****“, №29, недвижим имот, представляващ жилищна сграда
с идентификатор ****.1 по КККР на гр.Каварна, с площ от 61 кв.м., брой
етажи два, построени върху общински имот на основание учредено право на
строеж с Договор от 10.07.2001г., вписан под №****г., съпружеска
имуществена общност до размера на ½ ид.ч.
На основание чл.108 от ЗС, моли съда да осъди ответниците да му
предадат владението на ½ ид.ч. от гореописания имот.
В о.с.з., ищецът редовно призован, не се явява, представлява се от
адв.Ф., която поддържа исковата молба и моли за уважаването й.
В срока по чл. 131 от ГПК ответниците са депозирали писмен отговор,
чрез упълномощения адвокат М.К. – АК Добрич. Оспорват предявените
искове като неоснователни и се молят за тяхното отхвърляне. С допълнителен
отговор на искова молба ответниците поддържат изцяло подадения в срок за
отговор на исковата молба по чл.131 ГПК вх.№ 507/17.02.2022г. по Гр.д.№
1/2022г. по описа на РС Каварна.
В него посочват, че не е налице семейна имуществена общност по
отношение на процесния имот, между П. М. и Я. М., т.к. договорът за
учредяване на право на строеж е сключен от ответницата на 10.07.2001 г., а
бракът между бившите съпрузи бил сключен едва на 17.05.2005 г. Освен това
правото на строеж било реализирано от ответницата до фаза „груб строеж”
най-късно до 30.07.2004г., когато е издаден административния акт за
приемане на конструкция /Акт 14/. Констативният акт за установяване
годността за приемане на строежа /Акт 15/, с който се потвърждавало, че
сградата е завършена и обекта е изпълнен правилно бил издаден на 11.04.2004
г., тоест отново една година преди сключване на брака. Твърди, че са налице
всички основания на чл. 63, ал. 1 от ЗС – единствен собственик на жилищната
сграда, построена в срока на Договора за отстъпеното право на строеж с
община Каварна да е ответницата П. М., която като такава се е разпоредила
валидно с имота, чрез дарствена сделка в полза на своя брат – ответника Б.
М..
С изложените мотиви моли за отхвърляне на исковете като
неоснователни и недоказани. Претендира разноски.
В о.с.з., ответниците, редовно призовани, не се явяват, представляват се
от адв.М.К., която поддържа отговора и моли за отхвъляне на исковата молба,
2
като неоснователна.
Каварненският районен съд, след преценка на събрания по делото
доказателствен материал, доводите и становищата на страните, прие за
установено от фактическа страна следното:
Установява се от представения договор за учредяване на право на
строеж върху недвижим имот частна общинска собственост вписан под № 22,
том 6, вх. рег. № 1873/13.07.2001 г. СВ Каварна, че на 10.07.2001 г. Кметът на
Община Каварна е учредил на П. П. М. възмездно вещно право на строеж
върху недвижи имот частна общинска собственост, представляващ: Дворно
място с площ от 442 кв.м., съставляващо парцел 16, в кв. 73 по плана на гр.
Каварна, при съседи: улица, парцел 17, 15 и 14, за построяване на двуетажна
жилищна сграда съгласно предвижданията на плана, за сумата от 363,00 лева.
В договора е вписано, че П. М. е заплатила всички дължими такси и режийни
разноски, определени съгласно заповед № 284/21.06.2001 г. на Кмета на общ.
Каварна.
С разрешение за строеж № 93/20.12.2001 г. е разрешено на П. М. да
извърши предвидените в одобрения проект за двуетажна жилищна сграда от
20.12.2001 г. строително-монтажни работи в парцел 16, кв. 73, съгласно
договор за ОПС № 22, том 6, вх.р. 1873 от 13.07.2001 г.
От обяснителната записка към проекта се установява, че проекта е
изготвен през 2001 год. по искане на инвеститора П. М., въз основа на
издадена скица-виза № 445/13.07.2001 г. Жилищната сграда е предвидена като
двуетажна, без избени помещения, с един вход от запад за първи жилищен
етаж и стълбищна клетка, която води до втори етаж, също от страната на
улицата – от запад. Предвидена е застроена квадратура 67 кв.м., застроен
обем – 143,41 куб.м., приблизителна стойност на обекта – 29 500 лв.
На 17.09.2003 г. е съставен протокол за откриване на строителна
площадка и определяне на строителна линия (л.40-43 от делото), в който е
отразено, че на посочената дата длъжностно лице от общинската техническа
служба е определило строителна линия и ниво в поземлен имот № 16, в кв. 73
по ПУП на гр. Каварна за изграждане на сграда по стопански начин, съгласно
издадено разрешение за строеж № 93 от 20.12.2001 г. на гл. архитект на
Община Каварна. В протокола са отразени надлежно и констатациите от
извършените проверки при достигане на контролираните проектни нива,
3
както следва: на 22.12.2003 г. ниво изкоп, кота – 1,05; на 19.01.2004 г.
достигнато ниво цокъл, като извършените СМР отговарят на предвиденото по
проекта и издадените строителни книжа; на 30.07.2004 г. е извършена
проверка при достигнато ниво корниз (стреха) и ниво било, кота + 6,55 м.
отговарящи на предвиденото по проекта и строителните книжа. Съответните
етапи са проверени и констатациите са отразени и подписани от съответните
длъжностни лица.
Представен е и заверен препис от заповедна книга надлежно заверена от
техн. р-л В.Н. на 18.09.2003г., съдържаща четири заповеди за извършени
проверки по време на строителството, подписани от проектант СК,
технически ръководител и възложител. Дневникът е заведен в Община
Каварна под № 35/17.12.2003 г.
На 11.04.2004 г. е съставен констативен акт за установяване годността
за приемане на строежа, в който е обективирано, че проектанта, възложителя
и строителния надзор, са извършили оглед на обекта за установяване
готовността му за въвеждане в експлоатация и са приели, че строежът е
изпълнен съгласно одобрените инвестиционни проекти, заверената
екзекутивна документация, изискванията към строежите по чл. 169, ал. 1 и 2
ЗУТ и че наличната строителна документация в достатъчна степен
характеризира изпълненото строителство.
На 30.07.2004 г. е съставен акт за приемане на конструкция
(Приложение № 14, към. чл. 7, ал. 3, т. 14), в който подписаните
представители на проектант-конструктора, строителя и лицето упражняващо
строителен надзор, са обективирали заключение, че носещата конструкция на
строежа, етапа или частта от него е в състояние да понесе по време на
последващото изпълнение на СМР, както и при експлоатацията му всички
постоянни, временни и особени натоварвания съгласно проекта и
действащата нормативна уредба, като е разрешено изпълнението на
довършителните работи.
Установява се от представения нотариален акт за дарение на недвижим
имот № *** г., вписан в СВ Каварна, вх. рег. № **** г., че на 27.02.2017 г. П.
П. М. е дарила на брат си Б. П. собствения си недвижим имот представляващ
жилищна сграда-еднофамилна с идент. ****.1 по КК и КР, одобрени със
Заповед № РД-18-32/27.02.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с
4
площ от 61 кв.м., брой етажи – 2, стар идент. ****.2, построена в общински
поземлен имот с идент. ****. При извършване на акта е представено и
удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж № 5/19.05.2016 г. на
Гл.арх. на Община Каварна.
С решение № 47 от 13.04.2018 г. постановено па Гр.д. № 518/2017 г. на
РС Каварна, влязло в сила на 03.05.2018 г. е прекратен с развод сключения на
17.05.2005г. брак между П. П. М. и Я. Х. М., за който е съставен акт за
граждански брак № 525/17.05.2005г. на община Варна.
Установява се от представеното удостоверение за раждане изд. въз
основан на акт за раждане № 69 от 16.07.2002 г. на общ. Каварна, че на
04.02.2002 г. е родена Б.Я.Д. с родители майка – П. П. М. и баща – Я. Х. О..
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите
ТД.А. - водени от ответниците и А. Я. А. воден от ищеца.
Свидетелят А. А., воден от ищцовата страна, установява, че познава Я. и
П.. През 1997г. решили с Я. да пътуват за Полша, но него го върнали от
границата, а Я. продължил. По-късно П. и Я. го поканили и той отишъл при
тях да работи – 1997г. След 1998г., двамата се върнали в България и
започнали да строят къща, а свидетелят останал там. После пак се върнали в
Полша да работят, а през 2018г. чул че се разделили. Дошли заедно с Я. и г-
жа Ф. в Каварна за някакви документи. Според свидетеля от 1998 до 2018г. Я.
и П. постоянно живеели в Полша, а като идвали отсядали в Каварна, а ходили
и в с.****.
Свидетелят на ответната страна Тодор Ахпазов свидетелства, че той е
проектант по част „Строителни конструкции“ по къщата в гр.Каварна. нищо
не му говори името Я.. Строежът бил с разрешение от 2001г., а започнал
2003г. с издаване на протокол Образец2, който е за даване на строителна
линия и ниво. В този протокол присъствал освен проектант-изпълнител,
възложител и представител на Общината. Свидетелят присъствал като
проектант, в качеството на „Строителни конструкции“, след което започнало
самото строителство през 2003г. Ангажимента на свидетеля приключил с
приемането на конструкцията, така нареченият Акт Образец 14. Възложител
била П., с която нямал лични контакти. Всички документи били на нейно име,
защото проекта и разрешителното били на нейно име. На обекта го посрещал
възрастен мъж, може би баща й.
5
Свидетелят посочва, че Акт 14 бил съставен 2004г. – за годност на
конструкцията, а Акт 15 се издавал, когато всички видове строителни работи,
вкл.архитектурните са завършени и това бил последния акт преди всички
документи да бъдат внесени в Общината за издаване на Удостоверение за
въвеждане в експлоатация.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 4 СК, разпореждането с вещно
право върху общ недвижим имот, извършено от единия съпруг, може да бъде
оспорено по исков ред от другия съпруг в 6-месечен срок от узнаването, но не
по-късно от три години от извършването му.
В случая предмет на иска е разпореждането на ответника П. П. М. с
имущество, което се твърди да е съпружеска имуществена общност, което
разпореждане е извършено на 27.02.2017 г. От този момент следва да се
приеме, че тече срока за оспорване на дарението от неучаствалия в сделката
съпруг Я. Х. М., като неговото твърдение е, че той е разбрал за сделката
2018г., а исковата молба е депозирана в съда на 13.11.2019г
С оглед изложеното, съдът намира, че от датата на сключване на
договора за дарение до подаване на исковата молба в съда – 13.11.2019 г. 3-
годишния срок не е изтекъл, поради което и предявеният иск е допустим.
За основателното провеждане на иска с правно основание чл. 24, ал. 4
СК, в тежест на ищеца е да установи при наличието пълно и главно
доказване, че към датата на сключване на договора за дарение (2017г.)
страните са били в брак, че имотът предмет на разпоредителната сделка е
съпружеска имуществена общност, както и че сделката е сключена без
неговото съгласието.
Между страните не се спори, че ищецът и ответницата П. М. са били
съпрузи, като бракът им е сключен на 17.05.2005г. , а е прекратен на
13.04.2018г. с развод.
Не е спорно, че с Договор за учредяване на право на строеж върху
недвижим имот, частна общинска собственост П. П. М. е придобила
собствеността върху дворна място с площ от 442 кв.м., представляващо
парцел ХVІ, в кв.73 по плана на гр.Каварна.
6
Безспорен е и фактът, че с договор за дарение от 2017 г., обективиран в
нотариален акт ***г. на нотариус с рег.№538, вписан в СВ Каварна вх.рег.
№3****г. ответницата П. П. М. е дарила на жилищна сграда – еднофамилна, с
идентификатор ****.1 по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-
32/27.02.2008г. на ИД на АГКК, последно изменение със Заповед №КД-14-08-
546/07.07.2008г. на Началника на СГКК Добрич, с площ от 61 кв.м., брой
етажи – 2, стар идентификатор ****.2, построена в общински поземлен имот с
идентификатор ****.
Основния спорен въпрос между страните се свежда до това кога е
построена процесната жилищна сграда – дали преди брака или по време на
брачното съжителстване.
От събраните писмени и гласни доказателства – свидетелските
показания на инж.Тодор Ахпазов – проектант-изълнител по сградата, съдът
установи, че строителството и е отпочнало през 2003г., като самото
строително разрешение било издадено през 2001г., т.е две години преди
сключване на гражданския брак и е завършена с Акт 14 през 2004г. (също
преди сключване на гражданския брак).
При това положение имотът, предмет на оспорена сделка, е бил лична
собственост на П. П. М. по арг. от разпоредбата на чл. 27, ал. 4 и чл. 22, ал. 1,
изр. второ СК, поради което и не е било необходимо съгласието на ищеца Я.
М. при сключване на договора за дарение. Последното обуславя извода на
съда за неоснователност на предявения иск с правно основание чл. 24, ал. 4
СК и като такъв същият следва да бъде отхвърлен.
Отхвърлянето на главният иск обуславя отхвърлянето и на иска с
правно основание чл.108 от ЗС, за предаване на владението на ½ ид.ч. от
процесната жилищна сграда.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК на
ответниците им се дължат разноски, които са в размер на 500 лева за
ответника П. М. и 500 лева за ответника Б. М..
Водим от гореизложеното, Каварненският районен съд

РЕШИ:
7
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от Я. Х. М. с ЕГН **********, с адрес с.
****, общ. Варна, ул. „****” № 3, срещу Б. П. М. с ЕГН ********** с адрес
гр. Каварна, ул. „****” № 29 и П. П. М. с ЕГН ********** с адрес гр.
Каварна, ул. „****” № 31, искове с правно основание чл. 24, ал. 4 от СК, за
признаване за относително недействителен спрямо ищеца на сключения
между ответниците договор за дарение на недвижим имот, представляващ
жилищна сграда – еднофамилна, с идентификатор ****.1 по КККР, одобрени
със Заповед №РД-18-32/27.02.2008г. на ИД на АГКК, последно изменение със
Заповед №КД-14-08-546/07.07.2008г. на Началника на СГКК Добрич, с площ
от 61 кв.м., брой етажи – 2, стар идентификатор ****.2, построена в
общински поземлен имот с идентификатор ****, обективиран в нотариален
акт за дарение акт ***г. на нотариус с рег.№538, вписан в СВ Каварна вх.рег.
№3****г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Я. Х. М. с ЕГН **********, с адрес с. ****,
общ. Варна, ул. „****” № 3, срещу П. П. М. с ЕГН ********** с адрес гр.
Каварна, ул. „****” № 31, иск за предаване на основание чл. 108 от ЗС
владението на ½ ид.ч. от жилищна сграда с идентификатор ****.1 по КККР на
гр. Каварна, с площ от 61 кв.м., брой етажи два, построен върху общински
имот на осн. учредено право на строеж с Договор от 10.07.2001 г. вписан под
№ **** г. Служба по вписванията Каварна.
ОСЪЖДА Я. Х. М. с ЕГН **********, с адрес с. ****, общ. Варна, ул.
„****” № 3, да заплати на П. П. М. с ЕГН ********** с адрес гр. Каварна, ул.
„****” № 31 сумата от 500,00 лв. (петстотин лева), представляваща сторени
разноски в производството, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА Я. Х. М. с ЕГН **********, с адрес с. ****, общ. Варна, ул.
„****” № 3, да заплати на Б. П. М. с ЕГН ********** с адрес гр. Каварна, ул.
„****” № 29 сумата от 500,00 лв. (петстотин лева), представляваща сторени
разноски в производството, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Добрич в
двуседмичен дневен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Каварна: _______________________
8