Определение по дело №185/2019 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 332
Дата: 23 април 2019 г.
Съдия: Поля Стоянова Данкова
Дело: 20194300500185
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 27 март 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

                О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

                             Гр. Ловеч,     23.04.2019 г.

                  ЛОВЕШКИ ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав  в закрито заседание на двадесет и трети април  две хиляди и деветнадесета  година  в  състав:

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

                                  ЧЛЕНОВЕ:1. ПОЛЯ ДАНКОВА

                                                        2. ПЛАМЕН ПЕНОВ

 при секретаря  ……………….   и като разгледа докладваното от съдия ДАНКОВА в.гр.д.№ 185 по описа за 2019 г. на съда  и за да се произнесе съобрази:

            Производство с правно основание чл. 417,ал.9 от ГПК

 

 

            Подадена е частна жалба №1485/12.03.2019 г.от „Балканска звезда”-ЕООД-София против разпореждане по ч.гр.д. №161/2019 г. на ТРС, с което е уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК относно претендираното вземане от Т.П. в размер на 22000 лева. Посочва,че менителницата е издадена от Т.Е. в качеството на издател и получател, без основание без каузални сделки с кредитора.Изтъква се, че няма решение на едноличния собственик на капитала за получаване на заем, няма отразяване в счетоводните книги,както и има ограничения по договора за управление и устава на дружеството за такава дейност. Заявява се,че менителницата е антидатирана, тъй като Т.Е. е бил освободен като управител на дружеството на 03.11.2016 г. Моли да бъде отменено разпореждането за незабавно изпълнение на първоинстанционния съд.

       Жалбоподателят е информиран за съдебния акт на 08.03.2019 г.с връчване на съобщението от Троянски районен съд. Частната жалба е подадена на 12.03.19 г. и настоящата инстанция преценява, че е спазен законовоустановения срок и производството е допустимо.

    Ловешки окръжен съд обсъди позицията на жалбоподателя, писмените доказателства по делото и намира, че частната жалба №1485/12.03.2019 г.от „Балканска звезда”-ЕООД-София е основателна и следва да бъде уважена.

                Представена е запис на заповед без протест и без разноски на предявяване с дата 04.01.2016 г., с която Балканска звезда”ЕООД-Троян ,представлявана от Т.П.Е. се е задължило неотменимо и безусловно срещу предявяване на записа на заповед да плати на или на заповед на Т.П.Е. сумата 22000 лева с място на плащане гр. Троян. Записът на заповед е подписан от Т.Е. като управител на дружеството. Върху записа на заповед Т.Е. се е подписал, че и лично авалира задължението. Вписано е ,че записа на заповед е предявен на 22.07.2016 г. на дружеството и за негов представител се е подписал Т.Е., както и лично като авалист.

       Подадено е  заявление № 161/06.03.19 г. от Т.П.Е. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417,т.9 от ГПК срещу Т.П.Е. и „Балканска звезда”-ЕООД-София за парично вземане в размер 22000 лева и 440 лева разноски по делото-д.такса.Посочено е, че записът на заповед е бил предявен на 22.07.2016г., но паричното задължение  не е изпълнено-т.14 от заявлението.

         Троянски районен съд е произнесъл разпореждане, обективирано в заповед за незабавно изпълнение №81/08.03.2019 г. По ч.гр.д. №185/2019 г. На ТРС като осъдил Т.П.Е. и „Балканска звезда”-ЕООД-София да заплатят на Т.П.Е. сумата в размер 22000 лева-парично задължение по запис на заповед,издаден на 04.01.2016 г.в гр.Троян и предявен на 22.07.2016 г.,ведно със законна лихва ,считано от 05.03.2019 г. до окончателно изплащане на сумата  и 440 лева разноски по делото-д.такса.

            Съдът приема, че искането на заявителя за заплащане на сумата 22000 лева- по запис на заповед,издаден на 04.01.2016 г.в гр.Троян и предявен на 22.07.2016 г.,ведно със законна лихва ,считано от 05.03.2019 г. до окончателно изплащане на сумата  е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Записът на заповед е едностранна, абстрактна, безвъзмездна  и формална правна сделка,с която издателят безусловно се задължава да заплати определена сума на поемателя.Т . Е. е подписал записа на заповед, както като управител на дружеството-издател при законно представителство, така и като ремитент. Нещо повече, Т.Е. е положил подпис като е авалирал лично записа на заповед/което е довело до издаване на заповед за незабавно изпълнение от районния съд по искане на Т.Е.  и в полза на същия/, както и се е подписал като представител на дружеството при предявяване на записа на заповед на 22.07.2016 г. Всички тези действия навеждат категорично настоящата инстанция, че са налице условията на чл.411,ал.2,т.2,пр.първо  от ГПК и не следва да бъде издавана заповед за незабавно изпълнение в полза на Т.Е..

В изпълнение на т.3 от Тълкувателно решение №1/28.12.2005 г. по т.д. 2004 г. на ОСТК на ВКС заповедният съд следва да извърши проверка на налице ли са изискуемите се от закона реквизити на записа на заповед, без които той би бил недействителен - чл. 535, чл. 536 ТЗ; дали е настъпил падежът на вземането; подадена ли е молбата от лицето, посочено като поемател или от последния джиратар; срещу кого се иска издаване на изпълнителен лист, ако се иска издаване на изпълнителен лист срещу джиранти и техни авалисти-дали претендираното право не е преклудирано; да се провери предявяването на записа на заповед за плащане, както и извършването на протест в случай на отказ да се удостовери предявяването. Предвид действието на чл. 411,ал.2,т.2 от ГПК съдът следва да установи и дали искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение не противоречи на закона или добрите нрави. В казуса съдът установява, че записа на заповед от 04.01.2016 г.е  издаден в нарушение на закона-чл. 38 от ЗЗД и чл. 142 от ТЗ., поради което на основание чл. 26,ал.1 от ЗЗД абстрактната сделка е нищожна и искането е неоснователно. В чл. 38 от ЗЗД е въведена изрична забрана в императивна правна норма представителят да договоря от името на представлявания лично със себе си, освен при съгласие.В такава насока е забраната за извършване на конкуретна дейност от представлявания по чл. 142 от ТЗ. В менителничното право са приложими общите разпоредби на чл. 36-42 от ЗЗД досежно проц.представителство,в това число и чл. 38 от ЗЗД. Няма каквото и да е колебание в съдебната практика относно нищожността на запис на заповед, издадена в нарушение на чл. 38,ал.1 от ЗЗД и настоящия състав изцяло я споделя. В този смисъл са решение №439/03.07.07 г. По т.д. 106/2007 г. На ВКС, решение №485/19.08.2015 г. По т.д.1453/2004 г. На ВКС, решение №14/27.01.2017 г. На ВКС, които макар и постановени по чл. 254 от ГПК/отм./ са относими към казуса. Решение №111/13.07.2010 г. По т.д. №935/2009 г.  на ВКС с правно основание на иска по чл. 142 от ТЗ и решение №217/10.03.2016 г. на ВКС по т.д.2296/2015 г. На ВКС - по чл. 26,ал.1,пр.1 от ЗЗД във връзка с чл. 38,ал.1 от ЗЗД също подкрепят съжденията за нищожност на сделката.

 Възражението за неспазена местна подсъдност е неоснователно, но не се отразява на крайния извод на съда. Предвид заявеното искане спрямо двама длъжници, с постоянен адрес и седалище в различни съдебни райони, ищецът е предявил по избор  заявлението пред ТРС на основание чл. 411,ал.1 от ГПК във връзка с чл.116 от ГПК.

               Ловешки окръжен съд намира, че изводите на двете инстанции по заявление № 161/06.03.19 г. от Т.П.Е. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417,т.9 от ГПК срещу Т.П.Е. и „Балканска звезда”-ЕООД-София се различават и атакуваното разпореждане, обективирано в заповед за незабавно изпълнение №81/08.03.2019 г. По ч.гр.д. №185/2019 г. На ТРС е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

               Жалбоподателят е претендирал разноски в размер на сумата 135 лева, която следва да му бъде присъдена предвид основателността на частната жалба- 120 лева адв. възнаграждение и 15 лева д.такса.

                

 

 

 

Водим от горното съдът

 

 

 

                                         О   П   Р   Е   Д   Е  Л   И   :

 

 

 

          ОТМЕНЯ, като незаконосъобразно разпореждане, обективирано в заповед за незабавно изпълнение №81/08.03.2019 г. По ч.гр.д. №185/2019 г. На Троянски районен съд и вместо него постанови:

                     ОТХВЪРЛЯ, като неоснователно искането по заявление № 161/06.03.19 г. ч.гр.д. №185/2019 г. На ТРС Т.П.Е. , ЕГН **********, адрес: *** за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, т.9 от ГПК против длъжниците „Балканска звезда” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, р-он „Искър”, ж. к. „Дружба 1”, бул. „Асен Йорданов” № 14, представител Б.Б. и Т.П.Е. /авалист/, ЕГН **********, адрес: *** да заплатят солидарно сумата в размер 22000 лева-парично задължение по запис на заповед,издаден на 04.01.2016 г.в гр.Троян и предявен на 22.07.2016 г.,ведно със законна лихва ,считано от 05.03.2019 г. до окончателно изплащане на сумата  и 440 лева разноски по делото-д.такса.

                ОСЪЖДА Т.П.Е.,с горните данни да заплати на „Балканска звезда” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София сумата 135 лева- съдебно-деловодни разноски.

         Определението е окончателно.

 

                   

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:       

 

                                                                                1.

                                                                        

                                                            ЧЛЕНОВЕ:

 

                                                                                 2.