№ 131
гр. Петрич, 18.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ в публично заседание на десети ноември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Сузана Ем. Полизоева
при участието на секретаря Силвия Кирова
като разгледа докладваното от Сузана Ем. Полизоева Административно
наказателно дело № 20251230200413 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалва се Наказателно постановление № 24-1116-003949 от 30.09.2024г.
на Началника Група в ОД МВР Б.град, С-Р Пътна Полиция, с което на И. Й. П.,
с ЕГН- **********, с адрес /населено място/, за извършено нарушение
по чл.137а, ал.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, на основание
чл.53 от ЗАНН и чл.183, ал.4, т.7, пр.1, от ЗДвП му е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лева, като на основание
Наредба №Iз-2539/17.12.2012г. на МВР се отнемат общо 10 контролни точки.
Недоволен от така издаденото наказателно постановление, П. подал
жалбата разгледана в настоящото производство, като излага доводи относно
недоказаност на вмененото му нарушение, тъй като твърди, че е откопчал
колана си с цел да извади документите си от жабката на автомобила. Посочва
също, че втория от полицейските служители изобщо не се е доближил до
автомобила и изобщо не възприел каквито и да било факти и обстоятелства, за
да се увери, че е бил с поставен колан при спирането, дори възразил срещу
съставянето на акта, т.к. системата им не работела и не са установили
нарушение. Моли съда, издаденото Наказателно постановление да бъде
отменено като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен не се явява лично
и не се представлява. С молба с вх. № 9954/10.11.2025 г., входирана в РС -
Петрич, посочва че поради уважителни причини, свързани с обучението му, не
може да се яви в открито съдебно заседание, като моли да бъде даден ход на
делото.
В съдебно заседание, ответната страна, не взема участие и не се
1
представлява от упълномощения юрисконсулт. С придружително писмо от
11.07.2025г., с което е входирана жалбата ведно с преписката заема позиция да
се остави жалбата без разглеждане, а НП да бъде потвърдено. Прави са
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, с оглед
фактическата и правна сложност на делото.
Териториално отделение – Петрич, към Районна прокуратура – Б.град,
редовно уведомени, не изпращат представител и не заявяват становище по
жалбата и наказателното постановление.
От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се
установяват от събраните писмени и гласни обстоятелства:
На 11.09.2024 г. в 13:59 часа, в /населено място/ по ул. „А.П.“ в посока
ГКПП - К., св. К. Х. И.- мл. автоконтрольор при С-Р пътна полиция Б.град при
ОД на МВР Б.град, който е бил на смяна със св. М. Г. Б.- служител в ОД на
МВР Б.град и докато е упражнявал служебните си задължения по безопасност
на движението по пътищата, забелязал водач да управлява лек автомобил
марка и модел „Опел Астра“, с рег. № Е 9971 КС, собственост на И. Й. П.,
като по време на движение не е ползвал обезопасителен колан, с който е
оборудван автомобила. Водачът е бил сам в автомобила.
След законоустановената проверка, свързана с тяхната длъжностна
характеристика, полицейските служители свидетелите И. и Б., констатирали,
че определеното нарушение е по чл.137а, ал.1 от ЗДвП, за което на
жалбоподателя бил съставен АУАН с бланкова серия АД бл.№
162618/11.09.2024 г.
Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя, който се е запознал
със съдържанието му и го е подписал без възражения на 11.09.2024г., видно и
от приложения подпис на разписката.
АНО е приел установената фактическа обстановка, въз основа на която
било издадено и атакуваното по настоящото производство наказателно
постановление.
В проведеното съдебно заседание, свидетелите - полицейски служители
обясняват начина по който се осъществила проверката. Св. Б. установява, че
нарушението се осъществило около обяд, като не си спомня точна дата, но със
сигурност е било през 2024 г., когато са били последните опашки на К..
Нарушителят бил установен в центъра на селото. Посочва, че от въведените от
тях данни в таблета, лицето не се издирвало. Посочва, че жалбоподателят е
имал възражения, но в акта не е написал нищо. Св. И., посочва че по време на
проверка, около 14:00 часа, спрели по главната улица автомобил, който се е
движел към посока ГКПП - К.. Излага, че с колегата са били на място не са се
движели и са били извън служебния автомобил. Водачът бил спрян със „Стоп“
палка. Нарушителят им посочил след като е паркирал, че живее там. Бил е в
движение когато са го спрели. Сочи, че не са написани възражения в акта, тъй
като не е имало такива от страна на нарушителя П.. Спомня си изрично, че е
било в светлата част на денонощието, като впоследствие посочва със
2
сигурност, че нямало направени възражения от страна на жалбоподателя,
поради и което са съставили акта без описване на такива. Сочи, че в дадения
момент не са имали боди камери, тъй като същите са активни от тази година,
както и също на автомобила не е била осигурена такава.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от приетите
писмени доказателства и гласни такива-показанията на актосъставителя мл.
автоконтрольор К. И. и свидетеля М. Б.; НП № 24-1116-003949/30.09.2024 г. на
Началник група в ОДМВР- Б.град, С-Р Пътна полиция- Б.град, АУАН №
162618/11.09.2024 г., писмо с рег. № 111600-18478/06.10.2025 г. от сектор
„ПП“ при ОДМВР- Б.град, удостоверение № 244р- 27439/01.01.2025 г.,
относно компетентността на актосъставителя, удостоверение № 244р-
27440/01.01.2025 г. относно компетентността на АНО и Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г.
Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл. 283 от
НПК, писмени и гласни доказателства, като намира, че същите са логични,
последователни, съответни и не се опровергават при преценката им, както
поотделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за
дискредитиране, на които и да е от доказателствените източници, събрани в
хода на административно наказателното производство и съдебно следствие.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.59, ал.2 от
ЗАНН, от лице с правен интерес, поради което се явява процесуално
допустима, а разгледана по същество основателна, по следните съображения:
Разгледана по същество жалбата е основателна, но не с оглед посочения в
същата довод. Съдът, разглеждайки делото по същество е длъжен да установи
чрез допустимите от закона доказателства, извършено ли е
административното нарушение, от кого е извършено и обстоятелствата, при
които същото е извършено, както и дали описаната в АУАН и НП фактическа
обстановка отговаря на действителната.
За да е налице административно нарушение, следва да са установени
посочените в чл. 6 ЗАНН предпоставки - да е налице действие или
бездействие, което нарушава установения ред на държавното управление, да е
извършено виновно т. е. (да е извършено умишлено или непредпазливо) и да е
обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред.
Съществен за правилното решаване на делото е въпросът допуснати ли са
процесуални нарушения в предсъдебната фаза на производството. При
служебната проверка, извършена от настоящия съдебен състав, не се
установиха допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които да са довели до накърняване на процесуалните права на жалбоподателя
в производството. Съдът приема, че и АУАН и НП са съставени съответно от
компетентен орган, в кръга на правомощията му, в който смисъл са
3
приложените по делото заповеди на министъра на МВР.
От друга страна, обаче, по делото липсват доказателства, които да
подкрепят преценка, че отбелязаната в НП /и АУАН/ фактическата обстановка
отразява вярно действителната такава. Разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП
/"Редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до
доказване на противното"/ има приложение в рамките на административното
производство, но по смисъла на чл. 14, ал. 2 от НПК във връзка с чл. 84 от
ЗАНН в съдебното производство констатациите в АУАН нямат обвързваща
доказателствена сила. Тази позиция категорично е застъпена и в
Постановление № 10/1973 г. на Пленума на ВС.
Този съдебен състав, въз основа на писмените доказателства и гласни
доказателства – чрез разпита на актосъставителя и свидетелите по делото, не
може да направи единствен и категоричен извод, че И. Й. П. е извършил от
обективна и от субективна страна в посоченото време и на посоченото място
описаното в АУАН и НП нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП – че при
управление на посоченото МПС е бил без поставен обезопасителен колан, с
какъвто е бил оборудван автомобилът. Тези си обстоятелства, съдът основава
върху това, че в показанията на свидетелите са налице неясноти относно
мястото, в което нарушителят е бил установен. По конкретно, свидетелят И.,
който е и актосъставител посочва, че „той е паркирал там и казал, че живее
там“, а след това посочва, „беше в движение, когато го спряхме“, т.е. от
изложеното не става ясно в кое конкретно място е бил спрян П., когато е
паркирал или когато е бил в движение. Става ясно, че жалбоподателят според
съображенията на свидетелите, не е бил с обезопасителен колан, но от
изложеното от тях, не може да стане ясно кога същия е бил без колан, когато
се е движел със собствения си автомобил, когато е паркирал колата си, както е
посочено от свидетеля или когато на същия са му били изискани документите
за проверка.
Наред с изложеното според настоящият състав са налице и неясноти в
описана фактическа обстановка, тъй като в издадения АУАН и НП е изрично
посочено, че нарушителят се е движел в посока ГКПП- К., по ул. „А.П.“,
докато в изложеното в свидетелските показания, се посочва, че жалбоподателя
е бил паркиран там, когато са му поискали документите за проверка. Освен
това, от изложеното от свидетелите не са налице такива доказателства, които
да оборват твърденията на жалбоподателя, а именно, че той си е свалил колана
за да вземе документите от жабката. Съдът приема, че не е ясно и
местоположението което е описано върху издадените актове.
От друга страна, относно направените възражения от страна на
нарушителя, св. Б. заявил, че „момчето имаше възражения, каза че е тръгнал
до магазина и в селото така се кара без колани, като в акта не написа нищо“,
докато св. И. посочва, че нямаше възражения от страна на водача. Преди да се
приключи проверката, сме питали водача дали има възражения, и щом не сме
ги отразили в акта, значи не е имал такива.“
4
В случая е без значение, че в АУАН е вписано, че той не е направил
възражения, но в жалбата срещу НП, той отрича и оспорва нарушението.
Или в обобщение – при тази доказателствена непълнота /известно е, че
доказателствената тежест е на администратинонаказващия орган/ настоящият
съдебен състав не може да мотивира правно обоснован извод, че несъмнено и
безспорно П., е извършил нарушението, за което е ангажирана
административната му отговорност. В тази посока няма и материали от
видеокамери, които безспорно да установят стореното от страна на
жалбоподателя, тъй като същото се осъществило през 2024 г., а бодикамерите
видно от показанията на свидетелите били прикрепени към същите през 2025
г. По горепосочените съображения този съдебен състав намира, че НП не
може да породи правно валидни последици, не може с него да се ангажира
административнонаказателната отговорност на наказаното лице и
респективно - подлежи на отмяна.
Отделно, но и във връзка с вече изложеното, НП, в частта, в която е
посочено, че се отнемат общо 10 контролни точки, съдът намира, че е
необосновано и незаконосъобразно и респективно - подлежи на отмяна, не
само защото отнемането на контролни точки е последица от извършено
нарушение на посочен нормативен акт /в случая на ЗДвП/, фигуриращ с
списъка на Наредбата, което в настоящия казус не е доказано по несъмнен
начин, а и защото в конкретния случай административно наказващият орган е
посочил като основание за отнемане на контролни точки само Наредбата Із-
2539 от 17.12.2012 г., без да е посочил конкретните разпоредби от нея, на
чието основание се отнемат контролните точки, като правилното основание е
Наредба Із-2539/2012, в сила от 2013 г. на МВР - по чл. 6, ал. 1, т. 10 - за
неизпълнение на задължението за използване на предпазен колан се отнемат
10 контролни точки.
Съдът не е ограничен в своята юрисдикция, когато решава правния спор и
не е обвързан с решението на административния орган и не може да бъде
възпрепятстван в правомощието си да проучи в пълнота фактите, релевантни
за спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси, както по
фактите, така и по правото, от които зависи изходът на делото.
Въз основа на всичко описано, съдът намира, че наказателното
постановление е незаконосъобразно, поради недоказаност и неправилно
приложение на закона и същото следва да бъде отменено.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на
разноски. С оглед изхода на делото такива се дължат само на жалбоподателя.
Предвид липсата изрично направено искане за присъждане на разноски от
страна на жалбоподателя съдът намира, че не следва да присъжда такива.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът:
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление №24-1116-003949 от
30.09.2024г. на Началник Група в ОДМВР Б.град, С-Р Пътна Полиция
Б.град, с което на основание чл.53 от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/ и чл.183, ал.4, т.7, предл.1 от Закон за
движението по пътищата /ЗДвП/ на И. Й. П. ЕГН-**********, с адрес
/населено място/ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на
50 /петдесет/ лева за нарушение на чл.137а, ал.1 от Закона за движението по
пътищата /ЗДвП/ и 10 контролни точки, отнети на основание Наредба Із-
2539/17.12.2012г. на МВР.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХІІ от
АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд гр. Б.град в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на страните.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
6