№ 1934
гр. София, 18.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Г. Ст. Чехларов
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Галина Ташева Въззивно гражданско дело №
20221100501041 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258-чл.273 ГПК
С решение №20209939 от 10.11.2021 г. по гр.д.18340/21 г., СРС-85 състав
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. Г. Б. ЕГН **********, от с.Вакарел, ул.****, срещу Банка
ДСК АД ЕИК ****, иск по чл. 55, ал1 от ЗЗД и чл. 86,ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати 308.32 лева, от които 293.33 лв.платени като наследствени задължения по договор
от 11.12.2018 г.сключен с И.Р.Л., и 14.99 лева - лихва периода 29.09.2020г. до 31.03.2021г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба -
31.03.2021 г., до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Б. Г. Б., ЕГН **********, от с.Вакарел, ул.****, да заплати на „Банка ДСК“ АД,
ЕИК **** сумата 100 лева - разноски по делото.
Ищецът в първоинстанционното производство, обжалва постановеното решение като
го счита за недопустимо-съдът се произнесъл по иск на непредявено основание ,евентуално
неправилно и необосновано.
Моли да се обезсили решението или да се отмени и да се уважи исковата
претенция.Претендира разноски .
Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли да се отхвърли.
Претендира разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК, от надлежна страна и
1
срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
На основание чл.272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите и правните изводи
на първоинстанционния съд и те стават част от настоящите мотиви.За пълнота :
Неправилни са направените оплаквания от въззивника, че първоинстанционният съд
погрешно е квалифицирал предявените искови претенции, и се е произнесъл при погрешна
фактическа обстановка.
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД.
В доклада по чл.140 от ГПК съдът е квалифицирал така предявените искове с основание
чл.55, ал.1 вр. чл. 86 ЗЗД, а именно: получени суми без основание от страна на „Банка ДСК"
АД, които следва да бъдат възстановени. В исковата си молба, страната претендира именно
това, като в петитума си сезира съда да уважи ищцовата претенция и да осъди Банката, да
заплати на Б. Г. Б. така посочените суми като платени без правно основание. Правната
квалификация на исковете направена от съда и произнасянето му в съответствие с нея са
правилни и в рамките на заявеното в петитума искане за защита. Обжалваното решение се
явява валидно и допустимо.
Относно оплакванията на въззивника, че не е налице приемане на наследството и
платените от страна на Б. Г. Б. суми, в размер на 308.32 лв., следва да бъдат възстановени от
Банката, съдът намира следното:
Безспорно е обстоятелството, че на 11.12.2018 г. между „Банка ДСК" и И.Р.Л. е
сключен договор за текущо потребление в размер на 16 000 лв., със срок за погасяване от 48
месеца. Видно от представеното по делото удостоверение за наследници, длъжницата е
починала на 10.06.2019 г., като е оставила за свои наследници Г. Б. Л. с ЕГН **********, Б.
Г. Б. с ЕГН ********** и А. Г.а Б.а с ЕГН **********, като квотата на всеки един от тях е
1/3 от наследствената маса. От приложеното по делото удостоверение от 28.05.2020 г. на
Районен съд- Ихтиман, наследникът Г. Б. Л. е приел наследството на И.Р.Л. по опис. Именно
от вписването в специалната книга на съда на приемано по опис е моментът, от който то има
действие и съществува в правния мир. Съгласно разпоредбата на чл.62 от ЗНасл.,
приемането по опис от един от наследниците ползва съответно останалите, но то не лишава
последните от правото да приемат наследството направо или да се откажат от него.
С направените от ищеца плащания за периода 18.12.2019 г. - 24.02.2020 г. е налице
мълчаливо приемане на наследството, включващо както активи, така и пасиви, част от които
и задълженията по процесния договор за банков кредит. При мълчаливото приемане на
наследството се касае за действия, които не могат да се приемат за временно управление на
чуждо имущество с охранителна цел или влизащи в кръга на обикновеното управление на
наследствените имоти или целящи запазването им. Именно такива въззивникът посочва като
аргументи в жалбата. По правило приемането следва да се изрази в активни действия,
разкриващи намерението за приемане, каквито действия представляват заплащането на дълг
на наследодателя.Още повече ,в представените вноски бележки ищецът е посочил
основание плащане на наследствен дълг.
От извършените плащания на наследствения дълг от страна на лицето се установява
проявлението на онези активни действия, от които следва да бъде прието, че Б. Г. Б. е приел
наследството, останало след смъртта на наследодателя му И.П.. Плащайки процесните суми,
2
въззивникът намалява своя патримониум и плащанията са намалили неговото имущество и
тъй като става въпрос за наследствено задължение, чл.49 от Закона за наследството, както и
трайната съдебна практика считат това действие за приемане на наследството. Ирелевантно
е по отношение на настоящия спор, дали плащането на наследственото задължение е
частично или пълно. И в двата случая е налице намерение за плащане на наследствен дълг,
респективно- намерение за приемане на наследство.
Не се установиха твърдяните пороци на първоинстанционното решение ,поради
което то като законосъобразно постановено следва да бъде потвърдено .
С оглед изхода на спора на въззиваемата страна се дължи юрисконсултско
възнаграждение ,което съдът определя на 100 лв.
Воден от горното, СГС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20209939 от 10.11.2021 г. по гр.д.18340/21 г.,
СРС-85 състав .
ОСЪЖДА Б. Г. Б., ЕГН **********, от с.Вакарел, ул.****, да заплати на „Банка
ДСК“ АД, ЕИК **** сумата 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3