№ 3756
гр. София, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Десислава Ст. Чернева
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно гражданско дело
№ 20221100510127 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на А. В. В. срещу Решение № 9564/26.08.2022 г.,
постановено по гр. дело № 14509/2022 г. по описа на Софийския районен съд, III ГО, 80-ти
състав. В жалбата са развити оплаквания за неправилност и необоснованост на съдебното
решение. Изложени са твърдения, че първоинстанционният съд е допуснал нарушения при
постановяване на атакувания съдебен акт, доколкото не е обсъдил показанията на свидетеля
М.Д.П. и представената декларация по чл.9, ал.3 Закона за защита от домашното насилие
(ЗЗДН), за която твърди да е документ с невярно съдържание. Твърд се, че съдът ценил
събраните доказателства избирателно. Въззивникът желае отмяна на първоинстанционното
решение и постановяване на друго, с което депозираната от дъщеря й К. Е. С. молбата за
защита по реда на ЗЗДН по отношение на последната и малолетната Т. Е. С. да бъде
отхвърлена. Не сочи доказателства и не прави доказателствени искания.
В срока по чл.17, ал.4 ЗЗДН (доколкото 25.09.2022 г. е неприсъствен ден)
въззиваемата страна К. Е. С. е депозирала отговор, с който оспорва въззивната жалба като
неоснователна. Не се сочат доказателства и не се правят доказателствени искания.
В срока по чл.17, ал.4 ЗЗДН въззиваемата страна Т. Е. С. не е подала отговор на
въззивната жалба.
Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл.17, ал.1 ЗЗДН от ответника в
1
първоинстанционното производство, притежаващ правен интерес от обжалването, и е
насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл.258 ГПК във вр.с чл. 17
ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт.
Делото пред първата инстанция е образувано по молба на К. Е. С., депозирана в
лично качество и като процесуален субституент на малолетното й сестра Т. Е. С., срещу А.
В. В. за защита от домашно насилие, извършено на 13.03.2022 г. в интервала между 19:30
часа и 20:30 часа и описано в сезиралата съда молба и уточнителна такава от 22.03.2022 г.
Ответникът е оспорил твърденията в подадената молба за наличие на домашно
насилие.
С Решение № 9564/26.08.2022 г. по гр. дело № 14509/2022 г. по описа на Софийския
районен съд, III ГО, 80-ти състав е издадена заповед за защита в полза на молителя К. Е. С.
и детето Т. Е. С. срещу ответника А. В. В. с налагане на мярка по чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН.
Първоинстанционният съд е предупредил ответника за последиците по чл.21, ал.3 ЗЗДН,
наложил е на В. глоба в размер на 200 лева и е осъдил същата да заплати на СРС държавна
такса в размер на 50 лева.
Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди
доводите на страните по реда на въззивното производство, прие за установено следното:
Молбата за защита до районния съд е депозирана в преклузивният срок по чл.10, ал.1
ЗЗДН от пострадалото лице в лично качество (чл.8, т.1 ЗЗДН) и като процесуален
субституент (чл.8, т.2 ЗЗДН), поради което е налице валидно сезиране на СРС от
процесуално легитимирана страна.
От представените пред първоинстанционния съд два броя удостоверения за раждане,
издадени от Столична община – район „Лозенец“ се установява, че А. В. В. е майка на
молителя и на детето Т., родено на ******* г. , поради което въззивникът попада в кръга на
лицата, срещу които може да се търси защита съгласно разпоредбите на чл.3, т.4 ЗЗДН.
Доводите в жалбата касаят неправилна преценка на събраните доказателства от
първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз основа на доказателствата по делото.
Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди
доводите на страните по реда на въззивното производство, намира наведените доводи за
неправилност на обжалваното решение за неоснователни. Настоящият съдебен състав
напълно споделя установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и
направените изводи въз основа на доказателствата по делото, поради което не намира за
необходимо да ги преповтаря. Правилно с атакувания съдебен акт е прието, че въззивникът е
извършила действия, които представляват психическо и физическо насилие по смисъла на
чл.2, ал.1 ЗЗДН, и които са основание за реализиране на отговорността ѝ по този закон.
Районният съд е обсъдил и преценил всички относими по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, за установяване на релевантните за спора факти.
Правилно решаващият съдебен състав е кредитирал показанията на свидетеля Д. В. В.,
очевидец на описаните в молбата за защита актове на домашно насилие. Поведението на
2
този свидетел, изразяващо се в заснемане с телефон на изявленията на въззивника, че ще
извика „социалните“ и повече никой няма да види детето Т. (което поведение на А. В. се
установява от показанията на сестра и споделеното от детето при изслушването му пред
първостепенния съд) не би могло да се приеме за твърдините във въззивната жалба
„провокация“ и „уязвяване“ от страна на този свидетел, които да осмислят поведението на
въззивника и да придадат на същото характер на персонално и обществено приета за
нормална в конкретната житейска ситуация реакция. Съдът отчита, че актовете на домашно
насилие са осъществени в емоционално наситена атмосфера, но интензитета на проявената
агресия (заплахите към детето за отвеждане от социалните и бутането му, нанесения удар на
Д. В. в присъствието на детето, приканяне на въззиваемата К. С. да „пукне“ и пръскането
с моторно масло) извежда поведението на А. В. от границите на житейски допустимото.
Липсата на изрично изявление на този свидетел, че в присъствието на сестра си е
телефонирала на майка им (свидетеля М.Д.П.) само по себе си не е основание за
дискредитиране на нейните показания.
Правилно СРС не е изграждал фактическите си изводи въз основа на показанията на
свидетеля Пейкова, която не е очевидец на описаните в молбата за защита събития, но и
сама споделя, че не знае нищо за този конфликт.
Законосъобразно, а не за твърдяното във въззивната жалба „удобство“,
първоинстанционният съд е приел, че декларацията на въззиваемата К. С. по чл.9, ал.3
ЗЗДН не може да послужи за доказване на описаните в нея актове на домашно насилие с
оглед наличието на очевидец на същите (по аргумент от разпоредбата на чл.13, ал.3 ЗЗДН).
За пълнота следва да се посочи, че изключването на декларацията не е в разрез с
оспорванията на въззивника, а в синхрон със същите.
Противно на твърденията във въззивната жалба първоинстанционното решение не е
рефлектирало върху родителските права на А. В. по отношение на детето Т. и не е въвело
никакви ограничения във възможността на майката да вижда, отглежда и възпитава най –
малката си дъщеря.
Първоинстанционното решение е правилно. Неоснователни са наведените доводи в
жалбата, че изводите на първоинстанционния съд за наличие на домашно насилие,
упражнено от ответника, не се подкрепят от събраните по делото доказателства.
Постановеното решение е съобразено с всички ангажирани и относими по спора
доказателства, а наложената защитна мярка е съобразена с естеството на насилническите
актове.
По изложените съображения, като правилно и законосъобразно, обжалваното
решение на районния съд следва да се остави в сила.
При този изход от спора въззивникът следва да бъде осъдена да заплати по сметка на
Софийски градски съд държавна такса в размер на 25 лева за разглеждане на въззивната
жалба, а на въззиваемата К. С. – разноски в размер на 400 лева, представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение за представителство пред въззивния съд.
3
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 9564/26.08.2022 г., постановено по гр. дело №
14509/2022 г. по описа на Софийския районен съд, III ГО, 80-ти състав.
ОСЪЖДА А. В. В., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к. „******* да заплати по
сметка на Софийския градски съд държавни такси в размер на 25 лева.
ОСЪЖДА А. В. В., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к. „******* да заплати на
К. Е. С., ЕГН **********, с адрес гр.София, ул. ******* сумата от 400 лева, представляваща
разноски в производството пред въззивната съдебна инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4