О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
2019 Дупница
Номер Година Град
IV, г.о.
Районен съд – Дупница състав
05.07. 2019
на Година
закрито Миглена Кавалова
В заседание
в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Като разгледа докладваното от
гражданско 1097 2019
дело № по описа за година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба, предявена от В.Р.Т., ЕГН:
**********, с адрес: *** и С.К.П., ЕГН: **********, с адрес: *** срещу Ж.К.Т., ЕГН:
**********, с адрес: ***.
Съдът на основание чл. 140, ал. 3, изр. 2 ГПК обявява на страните следния проект за доклад по делото съобразно разпоредбата на чл. 146 ГПК:
1. Обстоятелства, от
които произтичат претендираните права и
направените възражения:
Ищците твърдят, че са собственици на имот с планоснимачен номер 58, за който е отреден парцел XII, в кв. 4 по плана на с. Боровец, общ. Кочериново, утвърден със Заповед № 843/21.02.1955г. на Кмета на Община Кочериново, при съседи: улица с осови точки 14-16-17, парел XVI- 59, парцел ХIV-65, парцел ХIII-66 и парцел Х1-58“, като имотът В.Т. и С.П. са придобили по наследство останало им от техния съпруг, съответно баща Кирил Стоянов Т.,***, починал на 10.03.1987г., a същия от своя страна е придобил имота от своя баща Стоян Стоилов Т. с договор за дарение оформен в нотариален акт № 199, том VII, дело № 2888/1975г. на Ст. Димитровски районен съдия. Твърдят, че винаги са живели в гр. Добрич, но често са посещавали своите роднини в с. Боровец, като по този начин са наглеждали и имота си. До началото на м. април съседния парцел ХVI-59 е собственост на ответника и неговата майка Василка Т., като твърди, че последната е живяла в този имот до смъртта си на 04.04.2019г., когато по сведение от В.Т., същата е починала. След нейната смърт единствен собственик на имота е Ж.Т.. До м. април 2019г. ответникът, независимо, че не живее постоянно на този адрес ежедневно е посещавал болната си майка и се грижел за животните в имота. Този имот ответникът е посещавал ежедневно и по причина, че в същия има работилница, в която ремонтира коли. За да влязат в своя имот ответникът, а преди 04.04.2019г. и неговата майка ползвали имота на ищците. Входната врата на имот ХVI-59 е изградена на регулационната линия между имота на ищците и имота на Т.. Пред входната врата има бетонова площадка, която попада изцяло в имота на В.Т. и С.П.. На регулационната линия е разположена и вратата на работилницата, в която Ж.Т. отремонтира коли. През годините имотът на ищците е ползван за път за достъп на хора и коли придвижващи се от и до имот XVI- 59, собственост на ответника. За преустановяване на това преминаване през имота между ищцата В.Т. и ответника е имало многократни разговори. В края на м. 11.2016г. В.Т. отправила до ответника и нотариална покана да освободи имота й или да заплаща наем на нея и дъщеря й. След като не последвала ответна реакция от страна на Ж.Т. през м. декември 2016г. срещу него от страна на ищците в РС – Дупница е заведено гражданско дело с правно основание чл. 59 от ЗЗД, за заплащане на обезщетение за неоснователно ползване на съсобствения им недвижим имот за периода 28.12.2011г. до 28.12.2016г., което приключва с Решение № 246/17.05.2017г. постановено по гр.д. № 2070/2016г., с което Ж.Т. е осъден да заплати на обезщетение за ползването на ищците на съсобствения на ищците имот за периода от 28.12.2011г. до 28.12.2016г. Решението на РС – Дупница е потвърдено с Решение на КОС № 23/12.02.2018г. постановено по в.гр.д. № 429/2017г. Тъй като и след приключване на посоченото по-горе дело ответникът и майка му Василка Т. продължават да ползват имота от страна на ищците в РС – Дупница е заведено ново гражданско дело под № 1899/2018г., с правно основание чл. 108 от ЗС, с което същите претендират осъждане на ответниците да преустановят преминаването през имота им, както и осъждането им да премахнат изградената на регулационната линия входна врата към имот ХVI-59. Искът е уважен с Решение № 151/01.03.2019г., с което Ж. и Василка Тонкови били осъдени да преустановят преминаването през имота на ищците и да премахнат входната врата. Предвид горното молят съда да постанови решение, с което да осъди ответника лично и в качеството му на наследник на ВАСИЛКА ГЕОРГИЕВА Т., ЕГН ********** да им заплати на основание чл. 59 ЗЗД, по 675, 00 лева на всяка от тях представляваща обезщетение за неоснователно ползване на съсобствения им недвижим имот, описан по – горе или по 50, 00 лева месечно за 27 месеца, ведно със законната лихва върху уважения размер считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендират разноски.
В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от ответника, в който отговор се изразява становище за неоснователност предявените искове - частично по основание, а изцяло по размер. Оспорват се твърденията, изложени в исковата молба, че за целия процесен период той е ползвал изцяло имот пл. № 58, за който е отреден УПИ XII, кв. 4 по плана на с. Боровец. Твърди, че никога и по никакъв повод не е ползвал целия имот, а само и единствено част от него с площ от около 15 кв.м, представляващи пътека за осъществяване на достъп до собственият му имот пл. № 59, за който е отреден УПИ XVI в кв. 4 в с. Боровец. С оглед на това искът за заплащане на обезщетение, изчислено като пазарен наем на целият имот на ищците, твърди, че е неоснователен, сочи, че като собственик на само 1/2 ид. ч. от имот пл. № 59 в кв. 4 по плана на с. Боровец за процесният период от време няма как да дължи в пълен размер обезщетение на ищците, а само до размера на 1/2 от евентуално дължимото се обезщетение, поради което за пълният му размер искът и на това основание се явява неоснователен по заявеният в иска начин. Оспорва изцяло твърдението по иска, че за времето от 01.01.2017 год. До 01.04.2019 год. е налице преминаване през имота на ищците, а твърди, че точно обратното - във връзка с образувано дело пред РС – Дупница гр.д. № 1899/2018 г. и още в края на 2018 год., предприел действия по преустановяване достъпа до собственият му имот през имота на ищците, като разширил пътеката, която минава от югозападната част от имота му и пред него откъм проектираната и нереализирана улица и през нея започнал да влиза в имот пл. № 59. Ето защо за времето от 01.01.2019 год. до 01.04.2019 год. нито преминавал през имота на ищците, нито по друг начин се ползвал от него, за да се е обогатил за сметка на ищците по спора. Ето защо за този период намира иска за изцяло неоснователен и като такъв моли същия да бъде отхвърлен в пълен размер. Предвид горното признава, че дължи на ищците обезщетение за 1/2 от обезщетението за ползване на около 15 кв.м от имота им и то само за времето от 01.01.2017 г до 01.01.2019 год. С оглед липсата на оспорване от страна на ответника, че за период от 24 месеца преминавал и респ. ползвал 15 кв.м от имота на ищците, както и че дължи обезщетение в размер на 1/2 част от наема на тези 15 кв.м, не оспорва иска за сумата от 72 лв., представляваща 3 лв. месечно за времето от 01.01.2017 г до 01.01.2019 год. За посоченият размер не възразява да се постигне съдебна спогодба.
Правна квалификация на претендираните права и възражения:
Предявен е иск с правно основание чл. 59, ал.1 ЗЗД.
Права и обстоятелства, които се признават: Ответникът признава иска за 72 лева или по 3, 00 месечно за 24 месеца.
Общоизвестни и служебно известни на съда факти, свързани с предмета на доказване на делото: не са налице.
Разпределение на доказателствената тежест:
Съгласно разпределението на доказателствената тежест по чл.154, ал.1 ГПК, ищците следва да докажат, че ответникът се е обогатил в посочения в исковата молба размер за тяхна сметка, ползвайки собствения им имот за периода от 01.01.2017г. до 01.04.2019г.
Ответникът следва да докаже всички твърдени обстоятелства, от които черпи за себе си изгодни правни последици, включително и обстоятелството, че съществува общност между имот пл. № 59 и с пл. № 58 по плана на с. Боровец, община Кочериново от 1955 година, респективно, че за един от двата имота съществува сервитутно право в полза на неговите собственици, както и възраженията си.
Предвид разпределението на доказателствената тежест и възприетото от страните процесуално поведение, съдът указва на ответника на основание чл. 146, а. 2 ГПК, че не сочи доказателства, че съществува общност между имот пл. № 59 и с пл. № 58 по плана на с. Боровец, община Кочериново от 1955 година, респективно, че за един от двата имота съществува сервитутно право в полза на неговите собственици.
Следва да бъдат приети като доказателства по делото представените с исковата молба документи, доколкото същите са допустими и относими към предмета на доказване в настоящото производство, да се допуснат до разпит в режим на довеждане по двама свидетели на страните, искането на ищците да се задължи ответника да представи удостоверение за наследници на майка си, съдът намира за недопустимо предвид разпределената и указана на страните доказателствена тежест с настоящото определение – обстоятелствата, свързани с основанието и размера на претенцията подлежат на доказване от ищците. Следва да се допусне и назначи съдебно – техническа експертиза с посочени в исковата молба задачи.
На основание гореизложеното и чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 01.10.2019г. от 10, 15 ч., за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение, като на ищците се връчат преписи от отговора на исковата молба, депозиран от ответника.
ДОПУСКА събирането на приложените към исковата молба документи като доказателства по делото.
ДОПУСКА до разпит в режим на довеждане по двама свидетели по искане на страните за установяване на изложените в исковата молба и отговора по нея обстоятелства за датата на първото по делото открито съдебно заседание.
ДОПУСКА и НАЗНАЧАВА съдебно – техническа експертиза, изпълнима от вещото лице Елена Трайкова, което след запознаване с материалите по делото и извършване на нужните й справки да отговори на поставените в исковата молба задачи, при първоначално определен депозит в размер на 150, 00 лева, вносими от ищците в тридневен срок от получаване на съобщението.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищците да се задължи ответника да представи
удостоверение за наследници на майка му, като
недопустимо.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към сключване на споразумение, насочва ги към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора и им разяснява, че при постигане на съдебно споразумение, дължимите държавни такси се заплащат в половин размер, като за постигане на такова следва да се явят лично в съдебно заседание, споразумението има значение на влязло в сила съдебно решение, разноските по производството и по спогодбата остават за страните така, както са ги направили, ако не е уговорено друго.
Определението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: