Определение по дело №4490/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 265295
Дата: 30 ноември 2020 г.
Съдия: Елена Николаева Андреева
Дело: 20191100104490
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 април 2019 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№……………/30.11.2020г., гр. София

 

Софийски градски съд, Първо гражданско отделение, 27 състав, в закрито заседание на тридесети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АНДРЕЕВА

                                               

като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 4490 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба от „Г.“ ЕООД, ЕИК ********, срещу Н.Н.Н., Н.Р.П. и Н. П.З., с която са предявени следните искове: иск с правно основание чл.26 ал.2 пр.2 от ЗЗД за обявяване на нищожността на Допълнително споразумение от 16.05.2016г. към Договор за покупко-продажба на недвижим имот от 24.07.2014г., поради липсата на основание, а в условията на евентуалност - иск с правно основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД за обявяване на нищожността на клаузата за неустойка по чл.3 от Допълнително споразумение от 16.05.2016г. към Договор за покупко-продажба на недвижим имот от 24.07.2014г., поради противоречие с добрите нрави. В последващи уточняващи молби ищецът е посочил, че е предявил и иск с правно основание чл.124 ал.4 изр.1 от ГПК, предвид направеното от него оспорване на посочената в споразумението дата, като твърди, че споразумението е от 16.11.2016г., а не както е записано в него.

            С разпореждане № 19454/14.06.2019г. съдът е оставил без движение производството по делото и е указал на ищеца, в едноседмичен срок от получаване на разпореждането, с допълнителна молба да уточни правния си интерес от предявяване на исковете по настоящото дело, предвид наличието на образувано преди него друго дело – гр. дело № 2525/2017г. на СГС, ГО, I-16 състав и участието на „Г.“ ЕООД, като ответник, който разполага с право да направи възражения за недействителност на допълнителното споразумение или отделни клаузи от него в образуваното по-рано съдебно производство.

С молба вх.№ 89723/10.07.2019г. ищецът е уточнил, че правния му интерес да предяви исковете по настоящото дело, въпреки наличието на образувано преди това друго дело, произтича от необходимостта да бъде прогласена нищожността на допълнителното споразумение и да се установи несъществуването на вземането на Н.Н.Н. по посоченото споразумение със сила на пресъдено нещо.

С оглед наличните данни за образувано друго дело в СГС между същите страни и във връзка със същия договор, съдът е изискал за служебно послужване гр. дело № 2525/2017г. на СГС, ГО, I-16 състав.

След справка с приложените към него документи съдът констатира, че то е образувано по искова молба от Н.Н.Н. срещу „Г.“ ЕООД, Н.Р.П. и Н. П.З., като са предявени следните искове: иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.3 от ЗЗД вр.чл.101 от ЗЗД за солидарното осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата от 30 000 евро, представляваща продажна цена по сключен между Н.Н.Н. и „Г.“ ЕООД предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 24.07.2014г. и Споразумение от 16.05.2016г. към него, подписано от ищеца и тримата ответници, ведно с лихвата за забава върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 27.02.2017г., до окончателното изплащане на сумата, както и иск с правно основание чл.92 ал.1 от ГПК за сумата от 10 000 евро, представляваща неустойка за неизпълнение на предварителния договор, съгласно чл.3 от споразумение от 16.05.2016г. към него.

Съдът, като взе предвид изложеното в исковата молба, уточненията, направени от ищеца, и събраните по делото доказателства за наличието на образувано друго дело в СГС, по което страни са тези по настоящото дело, макар в различно процесуално качество, както и че същото има за предмет искови претенции във връзка със същото Допълнително споразумение от 16.05.2016г. към Договор за покупко-продажба на недвижим имот от 24.07.2014г., намира, че за ищеца „Г.“ ЕООД, не е налице правен интерес от предявяване на исковете, за разглеждането на които е образувано настоящото дело, поради което и производството по делото следва да бъде прекратено.

Възможност „Г.“ ЕООД /ищец по настоящото дело/ да оспори валидността на Допълнителното споразумение от 16.05.2016г. към Договор за покупко-продажба на недвижим имот от 24.07.2014г. е имал още с отговора на исковата молба по гр.дело № 2525/2017г. на СГС, I-16 състав, образувано преди настоящото дело, тъй като по същото дружеството се явява ответник, разполагащ с правото да релевира възраженията си за нищожност на допълнителното споразумение или на неустоечната клауза по него. Дори да е пропуснал срока да го стори, доколкото нищожността на договора е най-тежката гражданскоправна санкция, а основанията за нищожност обслужват публичен интерес и са уредени в императивни правни норми, съдът е длъжен да следи служебно за наличието на основание за нищожност на договора, вкл. за това дали договора или някои от клаузите в него не са сключени в нарушение на добрите нрави.

Съгласно решение № 378/28.07.2010г., постановено по гр.дело № 148/2009г. на ВКС, IV г.о., при предявен иск, вземането по който произтича от материално правоотношение, решението по това дело се ползва със сила на пресъдено нещо и по отношение на съществуването на материалното правоотношение и неговата действителност, тъй като същото е включено в предмета на делото. Поради горното, дори да липсва изричен диспозитив, установяващ неговата действителност, решението се ползва със сила на пресъдено нещо и по отношение на съществуването на това правоотношение.

Същевременно с това, доколкото ищецът по настоящото дело не е формулирал изричен петитум, съдът намира, че не е сезиран с иск с правно основание чл.124 ал.4 изр.1 от ГПК, както и че спорът за истинността на документа следва да бъде повдигнат и изяснен в производството по гр. дело № 2525/2017г. на СГС, ГО, I-16 състав, за да се предотврати възможността страната да заобиколи предвидената в чл.133 от ГПК преклузия.

Предвид изложеното и с оглед процесуалната недопустимост на предявените от „Г.“ ЕООД искове, съдът намира, че производството по настоящото дело следва да бъде прекратено.

Воден от горното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 4490/2020г. по описа на СГС, ГО, I-27 състав.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския апелативен съд, в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

 

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: