№ 1295
гр. В., 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Кристиана Кръстева
при участието на секретаря Теодора К. Кирякова
като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело №
20233110108053 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Д. К. К. - К., ЕГН **********, с адрес
гр. В., ул. „А. С.“ № 8 срещу В. М. Т., ЕГН **********, с адрес гр. В., ул. „О.“ **** иск с
правно основание чл. 108 ЗС за приемане за установено в отношенията между страните, че
ищцата е собственик на следният недвижим имот, представляващ - втори етаж от жилищна
сграда, находяща се в с. К. и съставляващ самостоятелен обект съгласно кадастралната карта
и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-57/05.07.2016г. на ИД на АГКК, с
площ от 75,70 кв.м., изграден в сграда с идентификатор с идентификатор *****.1,
разположена в ПИ с идентификатор № *****, на основание в договор за покупко –
продажба от 08.11.2002г., и осъждане ответника да й предаде владението върху имота.
Исковата претенция се основава на следните фактически твърдения изложени
от ищцата в исковата молба: Твърди се, че е собственик на втори жилищен етаж от сграда,
построена в дворно място с площ от 920кв.м, находящо се в с. К. и представляващо УПИ I-
общ. в кв. 7 по регулационния план на селото. Сочи, че с решение № 5288/12.11.2014г. по гр.
дело № 1574/2014г. по описа на ВРС, е обявен за окончателен договор за покупко – продажба
на недвижим имот от 08.11.2002г., сключен между ищцата и В. Т. Д.. По силата на същия В.
Д. се задължила да продаде на ищцата недвижим имот, представляващ втори жилищен етаж
от сграда, находяща се в парцел с площ от 920кв.м, съставляващ парцел № I – кв. 7 по плана
на с. К., със застроена площ на етажа от 75,70кв.м. Твърди, че собственик на първи етаж в
сградата е ответникът, по силата на постановление за възлагане на недвижим имот от
25.09.2013г. на ЧСИ с рег. 717. Същият бил собственик и на дворното място. Понастоящем
ответникът твърдял, че е собственик на цялата сграда и не допускал ищцата до имота й,
което обосновава и правния интерес от търсената защита. Искането е за уважаване на
исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който искът се
оспорва, като недопустим, в евентуалност - като неоснователен. Сочи, че на 22.07.1985г.
праводателите на В. Т. К. – Т. П. и Ц. Т. били придобили отстъпено право на строеж върху
държавно място под № 24 на ОНС – А., обл. В.. На 30.04.1998г. бил издаден акт за
узаконяване № 37/30.04.1998г. на Гл. архитект при Община А., с който се узаконявала
жилищна сграда на един етаж, със застроена площ от 75,70кв.м, застроен обем 204,40куб.м.,
съставляваща монолитна сграда с тухлени зидове и железобетонна плоча с трискатен
покрив. Записано било в акта, че на основание одобрени проекти №124/12.08.1985г. е
издадено разрешение за строеж № 190/19.08.1985г. за построяване на жилищна сграда на два
етажа, но в отклонение на строителните книжа „лицето е изградило жилищна сграда на един
1
етаж“. Твърди, че с НА за продажба на недвижим имот № 46, том 1, per. № 1254, дело № 43
от 06.03.2001г. нотариус гр. В., Т. П. Т., ЕГН **********, лично и като пълномощник на
съпругата си - Ц. К. Т.а, ЕГН ********** продал на В. Т. К. недвижим имот, придобит в
СИО, чрез осъществен строеж, а именно: жилищна сграда на един етаж, находяща се в
землището на с. К., общ. А., обл. В., със застроена площ от 75,70кв.м, състояща се от:
коридор, спалня и дневна и гараж, построена върху общинско дворно място с площ от
920кв.м, представляващо парцел I - общ. /едно/, попадащо в кв. 7 по плана на с. К., общ. А.,
обл. В.. Впоследствие с договор № 3308/18.02.2004г., Областен управител на Варненска
област продал на В. Т. К., собствеността върху държавно дворно място, съставляващо
дворно място с площ от 920кв.м., съставляващо УПИ I, кв.7 по РП на с. К., общ. А., обл. В..
Сочи, че Дирекция „Общинска собственост и устройство на територията" на
основание чл. 181, ал. 2 от ЗУТ, е издала Удостоверение № 73/21.04.2008г., по заявление вх.
№ УТ4-В/3/11.04.2008г. на В. Т. Д. в уверение на следното: при оглед на място се
установило, че в УПИ I - общ., кв.7 по плана на с. К., Община А., одобрен със заповед №
9008/18.Х1.1966г. на Председателя на ОНС гр. В. бил изграден обект "Жилищна сграда". По
одобрени проекти и издадено разрешение за строеж, застроената площ била 75.70 кв.м, а
съгласно §5 т. 46 от ДР на ЗУТ обектът бил завършен.
Твърди се още, че с НА за учредяване на договорна ипотека № 106, том III, peг. №
3528, дело № 477 от 30.04.2008г. на нотариус с район на действие РС - В., ТБ „МКБ
Юробанк" АД била предоставила на В. Т. Д. кредит. Договорната ипотека била учредена
върху недвижим имот, съставляващ: дворно място с площ от 920 кв.м, представляващо
парцел I - общ.1, попадащо в кв. 7 по плана на с. К., общ. А., обл. В., при граници: от две
страни път, парцел № II-общ., парцел № Х-24, улица, ведно с построената в него жилищна
сграда на един етаж, със застроена площ от 75,70 квадратни метра, състояща се от: коридор,
спалня и дневна и гараж.
Сочи се, че с постановление за възлагане на недвижим имот от 25.09.2013г. на ЧСИ с
peг. № 717 и район на действие Окръжен съд - В., ответникът е обявен за купувач на
недвижим имот, а именно - дворно място с площ от 920 кв.м, находящо се в село К., общ. А.,
обл. В., представляващо УПИ 1-общ. /първи-общ./ в кв.7 по регулационния план на село К.,
при граници на мястото: от две страни улица, парцел П-общ. и парцел Х-24, заедно с
построената в мястото едноетажна жилищна сграда, със застроена площ от 75.70кв.м,
състояща се от: коридор, спалня, кухня и дневна и гараж, при граници на сградата: от
всички страни-дворното място. Постановлението е вписано в Служба по вписванията - В. на
12.11.2013г. с Акт № 10, том LXIX, вх.рег.№25981, дело 3713.
Твърди, че действащият към момента план е кадастралната карта и кадастралните
регистри на с. К., общ. А., обл. В. одобрени със Заповед РД-18-57/05.07.2016г. Оспорва и
твърди, че към датата на покупко – продажбата имотът не е бил собственост на продавача по
предварителния договор В. Т. Д., тъй като вече е бил продаден на публична продан по изп.д.
№20127170400603/2012г. на ЧСИ, с рег.№ 717, като постановлението било вписано в Служба
по вписванията - В. на 12.11.2013г.
Към датата на образуване на гр.д. № 15741/2014г. постановлението за възлагане е
било вписано, което било предпоставка за отхвърляне на иска по чл. 19 ЗЗД, доколкото за
уважаването му било нужно да е налице собственост у продавача. Твърди, че от 2013г. върху
имота има наложени възбрани. Изпълнителното дело, по което ответникът придобил
процесния имот било образувано 2012 година, а прехвърлянето на собствеността от ЧСИ на
ответника било на 12.11.201Зг. Вписването на исковата молба по гр.д.№15741/2014г. било
осъществено едва на 15.04.2014г., а съдебното решение по гр.д.№15741/2014г. на ВРС не
било вписано и до момента, като изминали близо 10 години от влизане в сила на съдебното
решение. Независимо, че възбраната не прехвърляла правото на собственост, от значение в
случая била датата на вписването й, която предхождала датата на вписване на исковата
молба - 15.04.2014г. по гр.д.№ 15741/2014г. Твърди, че с предварителния договор не се
прехвърляла земя, а само незаконна част от сградата, която не била самостоятелен обект.
Сочи, че при прехвърляне на земята, купувачът придобива и сградите върху нея, като с
постановлението за възлагане не бил изключен и втория незаконен етаж от сградата. В
евентуалност, релевира възражение за изтекла придобивна давност по отношение на
спорния имот в полза на ответника, продължило повече от пет години. Моли за отхвърляне
на исковата претенция и присъждане на разноски.
В съдебно заседание, чрез процесуални представители, исковата молба и отговорът се
поддържат.
2
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателствата, становището
на страните и приложимия закон, съдът по вътрешно убеждение прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Видно от приобщения по делото договор № 3308/17.02.2004г. /л.4/, сключен между
Държавата, представлявана от Областен управител – Яни Димитров в качеството й на
продавач и В. Т. К. – като купувач, последната е придобила правото на собственост върху
държавна земя, описана в акт за ДС № 448/1985 г., представляваща дворно място с площ 920
кв.м., съставляващо урегулиран поземлен имот I-общ, квартал 7 по регулационния план на
село К., община А., при граници на имота: улица, урегулиран поземлен имот II-общ,
урегулиран поземлен имот X-24, улица.
Прието е по делото е постановление за възлагане на недвижими имот /л.5/, издадено
по изпълнително дело № 603/2012г. по описа на ЧСИ Румяна Т.а, рег. № 717 на КЧСИ, с
район на действие Окръжен съд – В., видно от което е възложен следния недвижим имот,
представляващ: дворно място с площ от 920 кв. м., находящо се в село К., община А., област
В., представляващо УПИ I-общ. в кв. 7 по регулационния план на село К., при граници на
мястото: от две страни – улица, парцел II-общ. и парцел X-24, заедно с построената в
мястото едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 75,70 кв.м., състояща се от
коридор, спалня, кухня, дневна и гараж, при граници на сградата: от всички страни –
дворното място върху купувача – В. М. Т..
Видно от представеното на л. 6 от делото удостоверение за данъчна оценка по чл. 264,
ал. 1 от ДОПК, издадено от Община А., Д. К. Кирякова е декларирала следния недвижим, а
именно: жилище, представляващо етаж втори, находящо се в село К., квартал 7, УПИ парцел
I – общ., одобрен през 1966 г., с площ от 75,70 кв.м.
Като писмено доказателство по делото е приобщено решение № 5288/12.11.2014 г.,
постановено по гр.д. № 1574/2014 г. по описа на Районен съд – В. /л. 7/, от което се
установява, че съдът е обявил за окончателен, на основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД предварителен
договор от дата 08.11.2002г., по силата на който В. Т. Д. е продала на Д. К. К. - К., недвижим
имот представляващ: втори етаж на сграда, построена в дворно място с площ 920 кв.м., в
парцел № 1-общ., кв. 7 по плана на село К., със РЗП на етажа 75,70 кв.м., състоящ се от
самостоятелен вход, коридор, санитарен възел, кухня и дневна, две спални и килер.
От представения на л. 62 от делото Акт за узаконяване № 37/30.04.1998г., издаден от
Община А. се установява, че е узаконена жилищна сграда на един етаж, със застроена площ
75,70 кв.м.
Приет е по делото Нотариален акт за продажба № 40, том I, рег. № 1254, дело 43 от
2001г. на Нотариус Р. К. /л. 64-65/, видно от който по силата на договор за покупко-продажба
Т. П. Т. – лично и като пълномощник на своята съпруга – Ц. К. Т.а е прехвърлил правото на
собственост на В. Т.а по отношение на следния недвижим имот: жилищна сграда, на един
етаж, находяща се в землището на село К., община А., област В., със застроена площ 75,70
кв.м., състояща се от: коридор, спалня, кухня, дневна, гараж, построена върху общинско
дворно място с площ 920 кв.м., представляващо парцел № I-общ., попадащо в кв. 7 по плана
на село К., община А., област В., при граници на мястото: от две страни – път, парцели № II-
общ., X-24.
От представения на л. 66-67 Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №
106, том III, рег. № 3528, дело 477/2008г. на Нотариус Д. С., се установява, че Търговска
Банка „МКБ Юнионбанк“ АД, гр. София е предоставила, съгласно Договор за предоставяне
на кредит № № 346-35/29.04.2008 г. на В. Т. Д. кредит в размер на 100000лева, като за
обезпечаване на вземането по предоставения кредит, както и лихвите и разноските, а В. Т.
Д. е учредила в полза на кредитора Търговска Банка „МКБ Юнионбанк“ АД, гр. София
договорна ипотека върху следния неин собствен недвижим имот – дворно място с площ от
920 кв.м., находящо се в село К., община А., област В., съставляващо УПИ I-общ. в квартал 7
по регулационния план на село К., при граници: улица, УПИ II-общ., УПИ X-24, улица,
ведно с построената в мястото на етап „груб строеж“ жилищна сграда на един етаж, със
застроена площ 75,70 кв.м., състояща се от коридор, спалня, кухня, дневна и гараж, при
граници на сградата: от всички страни – мястото.
Приобщено към доказателствения материал по делото е Удостоверение №
73/21.04.2008 г., издадено от Община А. /л. 68/, видно от което при направен оглед на място,
в УПИ I-общ. в квартал 7 по плана на село К., община А., одобрен със заповед №
9008/18.11.1966 г. на Председателя на ОНС гр. В. е изграден обект „Жилищна сграда“, както
и че: за описания обект има одобрен инвестиционен проект № 124/12.08.1985 г. и издадено
3
Разрешение за строеж № 190/19.08.1985 г. на Гл. архитект на Община А.; сградата е
монолитно строителство от тухлена зидария, с външна и вътрешна мазилка, с дограма и
покрив, покрит с керемиди; по одобрени проекти и издадено разрешение за строеж,
застроената площ е 75,70 кв.м.; обстоятелството, че съгласно параграф 5, т. 46 от ДР на ЗУТ
обектът е завършен.
Представено е по делото удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания за
имот едноетажна жилищна сграда с площ от 75,70кв.м., находяща се в обл. В., общ. А., село
К. в парцел I-общ., кв. 7 с площ от 920 кв.м. /на л. 78-81 от делото/, както и справка от
Служба по вписванията – В. за периода от 01.01.1993 г. до 19.01.2025 г. по лице – В. Т. Д., от
които се установява, че възбраната по изп. дело № 4257/2011г. по описа на СИС е била
вписана в СВ - В. на дата 28.06.2011г., а исковата молба, въз основа, на която е обявен с
решение № 5288/12.11.2014 г., предварителен договор за окончателен, на основание чл. 19,
ал. 3 ЗЗД, е била вписана в СВ-В. на дата 15.04.2014 г. От горецитираните писмени
доказателства се установява се и вписването на Постановление за възлагане, издадено по
изп. дело № 603/2012 г. по описа на ЧСИ Румяна Т.а, рег. № на КЧСИ 717 на дата 12.11.2013
г.
Приобщено по делото е Постановление за отказ да се образува наказателно
производство /л. 96-97/, видно от което е налице отказ да бъде образувано наказателно
производство, както и е прекратена преписката, досежно подадена от Д. К. К. - К., с оглед
евентуално извършено престъпление по чл. 323 от НК.
От приобщените по делото изпълнителни дела - № 4257/2011 г. по описа на СИС, към
което е било присъединено изп. дело № 4290/2011 г. по описа на СИС, впоследствие
прехвърлено при ЧСИ Станимира Костова Данова, рег. № на КЧСИ 718 и образувано под №
1332/2012 г., впоследствие изпратено и образувано под № 603/2012 г. по описа на ЧСИ
Румяна Т.а, рег. № на КЧСИ 717, се установява, че срещу недвижим имот, представляващ:
дворно място с площ от 920 кв.м., находящо се в село К., общ. А., обл. В., представляващо
УПИ I-общ. в кв. 7, при граници на мястото: от две страни – улица, парцел II-общ. и парцел
X-24, заедно с построената в мястото едноетажна жилищна сграда със застроена площ от
75,70 кв.м., състояща се от коридор, спалня, кухня и дневна и гараж, при граници на
сградата: от всички страни – мястото, е било насочено принудително изпълнение, досежно
вземания на В. Т. Д., чрез налагане на възбрана, като впоследствие същият е бил описан и
оценен от съдебния изпълнител и изнесен на публична продан, възложен в полза на
купувача - В. М. Т..
От ангажираното по делото експертно заключение по назначената СТЕ, изготвена от
в. л. инж. П. К. М. (л. 388 - л. 399), което съдът кредитира изцяло като обективно, пълно и
компетентно дадено, същото се обосновава на приетите доказателства по делото, собствен
опит и знания в конкретната област, се установява, че, досежно строителството на жилищна
сграда с идентификатор *****.1 в с. К., първоначално е било издадено разрешение за строеж
за двуетажна сграда, но на мястото е построена едноетажна сграда с квадратура 75.70 кв.м.
През периода от 06.03.2001г. до одобряването на КККР със Заповед № РД-18-57/05.07.2016 г.
е била направена пристройка и е била изградена стълба за втори етаж, но не са били спазени
техническите изисквания за изграждането на втория етаж. Изградена е била надстройка -
втори етаж на жилищната сграда, с носещи тухлени зидове; изпълнена е била двускатна
дървена покривна конструкция, с покритие от керемиди. Монтиран е бил окачен таван на
2,40 м. от готовия под. Височината на надзида е 1,60 м. до 2,00 м. конструктивно. Зад
жилищната сграда е бил изграден склад на един етаж, с едноскатна дървена покривна
конструкция, покритие с керемиди и носещи тухлени и каменни зидове. Съгласно
кадастралната карта, складът излизал извън очертанието на имота. Входната врата на
стълбата за втори етаж е с ширина от 0,90 м. Входното преддверие е с ширина от 1,45 м. На
първи етаж нямало складово помещение. Установено е, че санитарният възел на втория етаж
е разположен над дневната на първия етаж, което противоречи на наредбите за строителство.
Експертът сочи, че втория жилищен етаж не представлява самостоятелен обект на
собственост, т.к. не са спазени изискванията на ЗУТ и Наредба № 7. Входната врата на
стълбата за втори етаж е с ширина от 0,90м. Входното преддверие е с ширина от 1,45м.
Санитарното помещение на втори етаж е разположено над дневната на първи етаж. За първи
етаж нямало складово помещение. На първи етаж е разположен дневния тракт, а на втори —
нощния тракт. Втори етаж се състои от три спални, коридор, килер, санитарен възел, антре и
балкон. Вещото лице е посочило още, че според проекта, одобрен с протокол №
124/12.08.1985г., е било предвидено достъпът до втори етаж да стане по вътрешна стълба,
която тръгва от дневната на първи етаж и стига до антре на втори етаж. А, към настоящия
4
момент, предвидената по одобрения проект вътрешна стълба не била изпълнена. Изпълнена
била пристройка към първи етаж, одобрен с акт за узаконяване № З7/З0.04.1998г., която е
отразена в червен цвят в Приложение № 3 към експертизата, където е разположена стълбата
за втори етаж.
На следващо място, се установява, че в кадастралната карта на с.К., община А.,
област В., одобрена със Заповед за одобрение на КККР № РД-18-57/05.07.2016г. парцел I, кв.
7 е отразен като общински в действащия до 2016 г. регулационен план на селото. Този имот,
към настоящия момент, е с идентификатор *****. В книгата по вписвания към
регулационния план на с. К., община А., област В., одобрен със Заповед N29008/18.11.1966г.
на Председателя на ОНС — В. е записано следното: 1.Т. П. Т., съгласно договор за отстъпено
право на строеж № 24/22.07.1985г. на ОНС — А., собственик на парцел I, кв.7 с площ от 920
кв.м (задраскано); 2. В. Т. К. — нот. акт за продажба на недвижим имот № 46, том I, рег. №
1254, дело № 43/06.03.2001г., СВ вх. рег. № 2414/06.03.2001г., акт № 28, том VII, дело №
1517/2001.(л.64 и л.65), собственик на жилищна сграда на един етаж 75,70кв.м, построена
върху общинско дворно място с площ 920кв.м, представляващо парцел I, кв.7 по плана на
с.К. (задраскано); Договор № 3308/17.02.2004г., СВ акт № 64, том XIV, вх. рег. №
25074/10.11.2004 г. (л. 4, л. 63), съгласно който Областен управител на Варненската област
продава на В. Т. К. дворно място с площ от 920 кв.м., представляващо парцел I, кв. 7 по
плана на с. К. (задраскано); на 14.01.2015г., В. М. Т., собственик на парцел I, кв. 7, с площ от
920 кв.м и ЖС, съгласно Постановление за възлагане на недвижим имот от 28.09.201Зг., СП
акт № 10, том LXIX, дело 3713, вх.рег. № 25961/12.11.201Зг. (л.5) и в кадастралния регистър
към КККР, одобрени със Заповед № РД-18-57/05.07.2016г., като собственик на парцел I, кв.
7, с площ от 920 кв.м. и ЖС е записан В. М. Т., съгласно Постановление за възлагане СП акт
№ 10, том LXIX, вх.рег. № 25961/12.11.2013г.
От СТЕ, се установява още, че е извършена пристройка на първи етаж за изграждане
на стълба, след издаването на акт за узаконяване № З7/З0.04.1998г. и след нот. акт за
продажба на недвижим имот № 46, том I, рег. № 1254, дело № 43/06.0З.2001г., СВ вх. рег. №
2414/06.03.2001г., акт № 28, том VII, дело № 1517/2001 г. (л.64 и л. 65), отразена в червен
цвят в Приложение № 3 към експертизата. Изградена била и надстройка - втори етаж на
жилищната сграда, с носещи тухлени зидове, показана в червен цвят в Приложение № 4 към
експертизата. Изградената пристройка към първи етаж за стълба, склада зад жилищната
сграда и надстройката над първи етаж на жилищната сграда, били извършени в периода от
издадения акт за узаконяване № 37/З0.04.1998г. и нот. акт за продажба на недвижим имот №
46, том I, рег. № 1254, дело № 43/06.03.2001г., СВ вх.рег. № 2414/06.03.2001г., акт № 28, том
VII, дело № 1517/2001 г. (л. 64 и л. 65), до одобряването на КККР на с. К., община А., област
В., със Заповед № РД-18-57/05.07.2016 г. Извършеното строителство било без разрешение за
строеж и без одобрени строителни книжа.
В заключение вещото лице – експерт е посочило, че по отношение на изградения
втори етаж на жилищната сграда няма открити самостоятелни партиди за ток и вода. В
санитарния възел на първи етаж бил разположен водомера. Ел. таблото било разположено
на ел. стълб на улицата.
От ангажираните гласни доказателства чрез разпит на свидетеля А. Й., без родство и
дела със страните, се установява, че същата е запозната с процесния имот в с. К. от момента
на неговото придобиване от В. (майка на ищцата Д.) около 1997–1998 г. Според
свидетелката, имотът представлявал едноетажна къща в незавършен вид с двор, като В.
придобила правото на строеж и довършила първия етаж, след което бил построен и вторият
етаж. Твърди, че за целта било извършено прехвърляне на правото на строеж на името на В..
Излага още, че през 2000г. строителството било приключено, като свидетелката лично
участвала в довършителни дейности. Заявява, че около 2001-2002 г., след инцидент с пожар
в апартамента на В., находящ се в гр. В., ж.к. „Възраждане“, цялото семейство, включително
свидетелката, се установили да живеят в къщата в село К.. Свидетелката посочва, че е
обитавала стая на втория етаж до лятото на 2013 г., като било възможно да се живее
самостоятелно на този етаж. Поддържа, че през 2013г. семейството било уведомено, че
имотът на първия етаж ще бъде закупен от съдия-изпълнител. Излага, че впоследствие се
появил нов собственик, който не допуснал свидетелката до втория етаж. Твърди, че през
2014г., научила, че личният багаж, както и този на семейството е бил изхвърлен от имота.
След 2013 г. свидетелката не е посещавала имота и няма информация за актуалното му
състояние или обитатели. Свидетелката сочи, че не е виждала нотариален акт за
собственост, но твърди, че е виждала разрешение за строеж за втория етаж, което според нея
било издадено на името на В.. Сочи, че В. е отсъствала от страната поради работа в чужбина
5
след 2011 г.
От разпита на свидетеля В. Д., майка на ищцата, които съдът цени при условията на
чл. 172 от ГПК, се установява, че през 1998г. свидетелката сключила предварителен договор
с Т. П. за покупка на процесния недвижим имот в с. К.. След това в Община А. актът за
узаконяване и разрешението за строеж на двуетажна еднофамилна къща били прехвърлени
на нейно име. Строежът започнал веднага, като през 1999 г. бил построен вторият етаж,
който можел да се види и с оглед заснемането му. Сочи, че с нотариален акт се снабдила на 6
март 2001 г. Свидетелката излага, че поради финансови затруднения, първият етаж бил
ипотекиран. Въпреки че внасяла вноските, средствата не са били правилно управлявани и се
стигнало до публична продан, за която сочи, че не е била уведомена. Ответникът придобил
първия етаж и земята през 2014г., а семейството нямало достъп до имота след 2013г. Още
при строежа по идейния проект на архитекта имало обособени два етажа, както и отделен
вход за втория етаж. Свидетелката и семейството са живели там в периода 2001–2013г.
Ползвали са и двата етажа.
От разпита на свидетеля П. Х., без родство и дела със страните, се установява, че
същата познава В. Т. от 2013г., когато същият закупил процесния недвижим имот, находящ
се в село К.. Сочи, че имота бил в непосредствена близост до този на майката й (закупен
през 2005г.). Свидетелката излага, че първоначално, преди В. да се нанесе, имотът бил в
лошо състояние,с обрасъл двор и занемарен вид. След придобиването му от страна на В. бил
извършен ремонт на покрива и дворът бил приведен в добър вид. Сочи, че не е влизала
вътре в къщата на ответника, но я описва като едноетажна с тавански помещения. Отбелязва
наличието на един вход, видим от към пътя. Подчертава, че след 2013г. само В. живеел в
имота и нямало данни други лица да са го обитавали. Според нея В. не посещавала селото от
години поради задължения към местни лица, и преди В. имотът е стоял необитаем поради
ипотеки и съдебни производства. Свидетелката идентифицира имота на снимки, приложени
по делото.
От показанията на свидетеля Д. С. /съсед на ответника/, се установява, че ответникът
Т. бил собственик на процесния недвижим имот от приблизително 2016г., като от момента
на придобиването му живеел там. Според свидетеля, имотът бил закупен след процедура по
ипотека и продажба от банка. Предишен собственик била В. Д., която свидетелят лично
разпознава в залата и описва като лице със задължения към местни хора, поради което и
същата напуснала селото около 2–3 години преди продажбата. Свидетелят уточнява, че
къщата видимо не е претърпяла промени в структурата си, но дворът й бил значително
подобрен и облагороден след покупката от В.. Имотът имал един вход откъм улицата, като
свидетелят не е влизал в самата сграда. Не е чувал за претенции към собствеността на Т.
след покупката, нито е виждал В. в имота след това.
След съвкупния анализ на показанията на свидетелите, съпоставени с писмените
доказателства и изготвеното експертно заключение, съдът достигна до извод, че същите са
логични, последователни, вътрешнонепротиворечиви, пълни и взаимно допълващи се,
включително и непосредствени. Съдът не кредитира показанията на свидетелите В. Д. и А.
Й. единствено в частта, досежно обстоятелството, че актът за узаконяване и разрешението за
строеж на двуетажна еднофамилна къща бил прехвърлен на името на В. Д., доколкото в тази
им част същите са изолирани и неподкрепени от писмени доказатества.
Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл. 108 от ЗС.
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса в тежест на
ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване, че е собственик на соченото
основание, а именно че е придобил имота чрез договор за покупко – продажба на недвижим
имот от 08.11.2002 г., обявен за окончателен със съдебно решение; че процесната вещ е
самостоятелен обект на собственост; че ответникът осъществява фактическа власт върху
имота – втори жилищен етаж.
Съответно, в тежест на ответника е да установи наведените положителни твърдения
за факти, от които черпи изгодни правни последици и в частност, че имотът се владее от
него на правно основание – въз основа на постановление за възлагане, а в условията на
евентуалност, че е придобил имота чрез давностно владение, осъществявано
необезпокоявано и явно в продължение на пет години, с намерение за неговото своене.
С Тълкувателно решение № 5/2015г. от дата 18 май 2017г., постановено по т.д. №
5/2015 г. на ОСГК на ВКС са дадени разяснения касателно постановлението за възлагане на
недвижими имот. Посочено е, че след влизане в сила на постановлението за възлагане,
купувачът по публичната продан става собственик на имота, като постановлението за
6
възлагане е правопораждащият юридически факт за придобиване правото на собственост.
Отделно от горното, в горецитираното тълкувателно решение е уредено също така, че
постановлението за възлагане има вещноправно прехвърлително действие на деривативен
придобивен способ, при който за разлика от гражданскоправните сделки няма договаряне
между страните, а имаме едностранен властнически акт на СИ. От мотивите на
тълкувателното решение е видно, че процесуалноправната същност на публичната продан,
произтичаща от регламентираната в ГПК поредица от процесуални действия, насочени към
индивидуализация на имота, предмет на принудителното изпълнение, определя и
специфичното приложение на материалноправната разпоредба на чл. 92 ЗС. Това правило,
съгласно което собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху
нея, освен ако е установено друго, е неприложимо по отношение построената в имота
сграда, ако същата представлява самостоятелен обект на собственост отделно от
собствеността на мястото и не е била предмет на публичната продан. Този извод е в
съгласие с чл. 63 ЗС, допускащ възможността построената сграда в един имот да бъде обект
на собственост отделно от собствеността на земята. Разделна собственост съществува и в
хипотезата, в която собственикът на мястото и сградата е едно и също лице, което е
прехвърлило отделно от земята собствеността върху вече съществуващата постройка – чл.
63, ал. 2 ЗС. По аргумент от противното следва да се приеме, че е допустима и обратната
хипотеза – прехвърляне на мястото отделно от сградата в него. В тези случаи е налице
договаряне между страните, като елемент от фактическия състав на придобивния способ,
което е изключено при принудителното изпълнение върху недвижим имот поради
спецификата на фактическия му състав, включващ едностранно властническо изявление на
съдебния изпълнител и гражданскоправното волеизявление на купувача. Поради това при
публичната продан на имота /описан, възбранен, оценен, обявен и възложен по предвидения
в ГПК ред от съдебния изпълнител без сградата/ не може да се приеме, че е придобита и
собствеността върху тази сграда, ако тя представлява самостоятелен обект на правото на
собственост и като такъв може да бъде предмет на самостоятелно разпореждане, но не е
била предмет на проданта.
Купувачът на публичната продан придобива всички права, които е имал длъжника
върху имота, предмет на публичната продан, но не и тези негови самостоятелни вещни
права, които не са били предмет на изрично уреденото в закона производство на
принудително изпълнение върху недвижим имот. Именно тяхната обособеност като
самостоятелни права изключва приложението на разпоредбата на чл. 92 ЗС по отношение на
тях при проведена публична продан върху имота.
Различен извод се налага при наличието на сгради, представляващи допълващо
застрояване – спомагателни, обслужващи, второстепенни сгради и постройки, навеси,
бараки, огради и др., които нямат самостоятелно предназначение, а са построени и
предназначени предимно да обслужват недвижимия имот, предмет на публичната продан.
Такива постройки, които не представляват самостоятелен обект на правото на собственост,
трайно прикрепени към земята или принадлежност към основния обект – земя или сграда, на
общо основание следват собствеността на земята, респ. сградата, към която са прикрепени,
респ. която са предназначени да обслужват, и за тях е приложима разпоредбата на чл. 92 ЗС
/респ. чл. 98 ЗС/ и при публичната продан на имота.
В настоящия случай, видно от изготвената по делото съдебно – техническа
експертиза, вторият жилищен етаж не представлява самостоятелен обект на правото на
собственост, т.к. не са спазени изискванията на ЗУТ и Наредба № 7. Горният извод не е
останал изолиран, доколкото видно от приобщените изпълнителни дела, съдебният
изпълнител е възбранил, оценил описал и възложил на купувача от публичната продан –
ответникът В. М. Т. недвижим имот, представляващ: дворно място с площ от 920 кв.м.,
находящо се в село К., общ. А., обл. В., представляващо УПИ I-общ. в кв. 7, при граници на
мястото: от две страни – улица, парцел II-общ. и парцел X-24, заедно с построената в
мястото едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 75,70 кв.м., състояща се от
коридор, спалня, кухня и дневна и гараж, при граници на сградата: от всички страни –
мястото, респ. без наличието на индивидуализация на процесния недвижим имот (втори
жилищен етаж от сградата) като самостоятелен обект на правото на собственост.
На следващо място, съдебната практика е постоянна в становището, че когато е
надхвърлен обемът на правото на строеж, вещноправният режим на допълнително
построеното е различен и се определя в зависимост от неговата юридическа характеристика,
тъй като собствеността не може да възникне върху несамостоятелен обект. Когато
недвижимата вещ е сграда, самостоятелно може да се придобива само такава част от нея,
7
която по силата на архитектурен (инвестиционен) проект, одобрен съгласно действащите
строителни правила и норми, е обособена като самостоятелен имот (жилище, ателие или
др.). При това, правилото на чл. 92 ЗС ще намери приложение, когато новата
постройка/пристройка, респ. изграденото в повече представлява самостоятелен обект по
строителните правила и норми, тогава то става собственост на собственика на земята по
приращение. Когато, обаче, извършеното строителство не представлява самостоятелен
обект, за него следва да се приложи чл. 97 или чл. 98 ЗС, и същото следва режима на
главната вещ, или се присъединява, но не към земята, а чрез неделимото му свързване с
друга главна вещ. В практиката на ВКС – Решение № 80/27.07.2018 г. по гр. д. № 3114/2017
г., ІІ г. о., е прието също така, че част от основните характеристики на "самостоятелния
обект" на правото на собственост са обособеността му от останалите съседни обособени
обекти на собственост и функционалното му предназначение, възможността да се използва
самостоятелно, а не като принадлежност към друг съседен имот, който обслужва, като
изводът за статута на обекта зависи и от установените по делото обстоятелства, които трябва
да се изследват във връзка с особеностите на конкретния случай и с оглед фактическите и
юридически критерии за определяне характера и предназначението на обекта. Предмет на
самостоятелно придобиване от трети лица, може да бъде само такава част от жилищната
сграда, която е обособена като самостоятелен обект или отговаря на изискванията на
действащия устройствен закон за такъв обект, и не е функционално свързана и обслужваща
находяща се в съответното дворно място друга сграда, индивидуална собственост. Във
всички случаи обаче обектът трябва да бъде обособен като самостоятелен, т. е. да е
отграничен от другите такива.
Видно от събраните по делото доказателства, се налага извод, че първият и вторият
етаж, намиращи се в жилищна сграда с идентификатор *****.1, са функционално свързани и
представляват единен обект на право на собственост.
Предвид несамостоятелния характер на процесният втори етаж, същата не може да
бъде предмет на самостоятелно придобиване, а на основание чл. 97 ЗС е собственост на
собственика на първия етаж от сградата. С оглед и реализирането на проведената по
изпълнително дело № 603/2012 г. по описа на ЧСИ Румяна Т.а, рег. № на КЧСИ 717,
публична продан, купувачът – ответник в настоящото производство е придобил
собствеността и досежно процесния втори жилищен етаж.
За пълнота на изложението следва да бъде отбелязано, че видно от разпоредбата на
чл. 496, ал. 2 ГПК, от деня на влизане в сила на постановлението за възлагане купувачът
придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота. Правата, които трети лица са
придобили върху имота, не могат да бъдат противопоставени на купувача, ако тези права не
могат да се противопоставят на взискателите. В тази връзка, следва да бъде отбелязано, че
съгласно разпоредбата на чл. 453 ГПК, на взискателя и на присъединилите се кредитори, не
могат да се противопоставят решенията по исковите молби, подлежащи на вписване, които
не са били вписани преди възбраната. Възбраната по изп. дело № 4257/2011 г. по описа на
СИС е била вписана в СВ - В. на 28.06.2011г., а исковата молба по гр.д. № 1574/2014 г. е била
вписана на 15.04.2014г. Ето защо, същата е непротивопоставима на купувача от публичната
продан, ответникът – В. М. Т..
В тежест на ищеца и при условията на пълно и главно доказване, беше да установи и
докаже, че е придобила имота чрез договор за покупко – продажба на недвижим имот от
08.11.2002г., обявен за окончателен със съдебно решение, както че процесната вещ е
самостоятелен обект на собственост, което не беше сторено. Затова и понастоящем ищецът
не се легитимира като собственик на имота на соченото основание.
В заключение исковата претенция следва да се отхвърли като неоснователна. Поради
отхвърлянето й, съдът не следва да разглежда и релевираното от ответника, в условията на
евентуалност, правоизключващо възражение за придобивна давност.
Съобразно изхода на спора и направеното от ответника искане, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, следва да бъдат присъдени сторените пред настоящата инстанция разноски за
адвокатско възнаграждение, платено от В. М. Т., в размер на 1500лева, доказателства, за
което са представени делото.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
8
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. К. К. - К., ЕГН **********, с адрес гр. В., ул. „А. С.“
№ 8 срещу В. М. Т., ЕГН **********, с адрес гр. В., ул. „О.“ **** иск за приемане за
установено в отношенията между страните, че ищцата е собственик на недвижим имот,
представляващ - втори етаж от жилищна сграда, находяща се в с. К. и съставляващ
самостоятелен обект съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед РД-18-57/05.07.2016г. на ИД на АГКК, с площ от 75,70 кв.м., изграден в сграда с
идентификатор с идентификатор *****.1, разположена в ПИ с идентификатор № *****, на
основание договор за покупко – продажба от 08.11.2002г. и осъждане ответника да й
предаде владението върху имота, на осн. чл. 108 от ЗС.
ОСЪЖДА Д. К. К. - К., ЕГН **********, с адрес гр. В., ул. „А. С.“ № 8 да заплати
на В. М. Т., ЕГН **********, с адрес гр. В., ул. „О.“ **** сумата от 1500лева,
представляваща сторени разноски за платено адв. възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
9