РЕШЕНИЕ
№ 688
гр. Пловдив, 04.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Владимир Р. Руменов
при участието на секретаря Катя Г. Грудева
като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело №
20215330107159 по описа за 2021 година
Производството се движи по реда на чл. 235 от ГПК - решение по исков спор.
Искова молба на "ЕВН България Топлофикация" ЕАД със седалище и адрес на
управление: ГР. ПЛОВДИВ, УЛ. "ХРИСТО Г. ДАНОВ" 37, ЕИК *********, депозирана
против Т. И. П., ЕГН **********, гр. *********************, и с иск с правно основание
в чл. 79 ал. 1 от Закона за задълженията и договорите и чл. 86 от същия закон, във връзка с
чл. 149 и следващите от Закона за енергетиката и във връзка с чл. 422 от ГПК.
Исковете са допустими. Сроковете по чл. 414 и 422 от кодекса ( ГПК ) са спазени .
Ищецът твърди, че е единственото енергийно предприятие, което разполага с лицензия по
смисъла по смисъла на чл. 126 и сл. от Закона за енергетиката да доставя топлинна енергия
на крайни битови потребители на територията на П. По силата на договор при общи
условия между него и ответника, доставил за периода 01.11.2018 г. - 30.04.2020 г., на
последния топлоенергия на стойност от 408.76 лв., която останала неплатена в сроковете ,
предвидени в общите условия между страните. Енергията била доставена чрез отделяне от
сградната инсталация и разпределена в пълно съответствие с изискванията на Наредба
№16-334 от 06.04.2007г. Предвид липсата на плащане, ищецът се снабдил със заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, в която освен главницата се
заповядало за плащане и обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
03.01.2019 г. - 01.02.2021 г., за сумата от 56.58 лв., и законната лихва от датата на подаване
на заявлението до окончателното изплащане на вземането. Заповедта била връчена на
длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК , затова се иска от съда да постанови решение , с
1
което да се установи посоченото вземане със сила на пресъдено нещо по реда на чл. 422 от
ГПК, и да се присъдят сторените по делото разноски.
Ответникът е оспорил исковете по основание и размер, като твърденията му са за
непоискана от ответника потребител доставка на топлоенергия; в договора имало
неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 от Закона за защита на потребителите .
Предвид казаното от страните по фактите и ангажираните от тях доказателства , съдът
съобрази:
Ищецът е единственото енергийно предприятие, което разполага с лицензия по смисъла
по смисъла на чл. 126 и сл. от Закона за енергетиката да доставя топлинна енергия на крайни
битови потребители на територията на П. Ответникът е краен битов потребител на
топлоенергия по смисъла на същия закон. Според чл. 149 ал. 1 т. 6 от Закона за
енергетиката, отношенията между доставчик на топлинна енергия и клиентите в сграда -
етажна собственост се уреждат чрез договор при общи условия, като клиенти са
собствениците на самостоятелните обекти в сграда в етажна собственост, ползватели на
такива индивидуализирани недвижими имоти или техни наематели , последните - при
разкрита на тяхно име партида. Собствеността на ответника върху топлоснабдения имот не
е спорна; тя личи от представените по делото извлечения от кадастралната карта и справката
от партидата на ответника , разкрита в АВписванията .Съдът приема , че П. е собственик на
имота , а оттам – и страна по договора при общи условия за доставка на топлоенергията от
същото жилище. Не се спори, че имота е топлоснабден за целия процесен период от
действаща абонатна станция. Тоест, за отв. П. е възникнало облигационно задължение да
заплати доставеното количество топлоенергия , остойностено по действащите за периода на
доставката нормативно определени от КЕВР цени .
Съгласно чл.34, ал.1 от общите условия между страните, които са били в сила към
началната и крайната дати на доставките, ответника е длъжен да заплаща всички
задължения, свързани със снабдяването с топлинна енергия, в сроковете и по начините,
определени в същите- 30-дневен срок, след изтичането на периода, за който се отнасят, а
съгласно чл.35, ал.1 от общите условия, освен главницата, при неплащане в срок на
дължимите суми клиентът дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва за
всеки просрочен ден. Искът за присъждане на обезщетение за забава е основателен, след
като длъжника е в забава да плати, като се съобрази размера на главница иск .
На следващо място, съдът на Европейския съюз отрече с няколко свои решения тезата, че
отделената от сградната инсталация топлоенергия съставлява непоискана от потребител
доставка на стока или услуга. ( срв. в тази връзка и тълкувателното решение № 2/2016 ,
ОСГК на ВКС. ). Възражението на ответника в обратния смисъл не може да бъде
споделено.
Разноските се възлагат в тежест на ответника, по списък на л. 53 от делото. На ищеца се
определя възнаграждение за процесуално представителство от юрисконсулт в минимален
размер от 150 лева.
2
Воден от изложеното и на основание чл. 239 от ГПК, съдът
РЕШИ:
Признава за установено по отношение на Т. И. П., ЕГН **********, гр.
*******************************, че в отношенията между страните дължи на "ЕВН
България Топлофикация" ЕАД със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. Христо
Г. Данов № 37, ЕИК *********, плащане на следните суми, за които е издадена заповед за
плащане № 1096 по частното дело № 1828 по описа на ПРС за 2021г. : 408.76 лв. – главница
по договор при ОУ за доставка на топлинна енергия до имот в П.****************** , ИТН
***********, за периода от 01.11.2018 г. - 30.04.2020 г., обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода 03.01.2019 г. - 01.02.2021 г., за сумата от 56.58 лв., и законната
лихва от датата на подаване на заявлението, 02.02.2021г, до окончателното изплащане на
вземането.
Осъжда Т. И. П., ЕГН **********, гр. ******************************, да заплати на
"ЕВН България Топлофикация" ЕАД със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул.
Христо Г. Данов № 37, ЕИК *********, сумата от 600 лева разноски по двете
производства.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3