№ 426
гр. Смолян, 09.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Тоничка Д. Кисьова
Членове:Полина П. Бешкова
Ивайло Ст. Стефанов
при участието на секретаря Зорка Т. Янчева
като разгледа докладваното от Ивайло Ст. Стефанов Въззивно гражданско
дело № 20255400500391 по описа за 2025 година
Производство по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА
ПОЛИЦИЯ” на МВР гр. С., бул. „К. М. Л.” № 46, представлявана от гл.
комисар А. З. - Директор, чрез процесуален представител гл. юрисконсулт М.
Х., против Решение № 104 от 12.06.2025 г., постановено по гр. дело №
305/2022 г. по описа на Районен съд - Д., с което жалбоподателят е осъден да
заплати на Л. А. К. ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., ул. „Проф. Х.
В.“ № 5, вх. А, ет. 1, ап. 3, следните суми: 3029.95 лв. представляваща
допълнително възнаграждение за извънреден труд, за периода от 17.10.2019 г.
до 17.10.2022 г., ведно с лихва за забавено плащане върху главницата за
периода 21.11.2019 г. -17.10.2022 г. в размер на 406.43 лв., претендирана на
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД; сумата от 133.20 лева, представляваща
обезщетение, равняващо се на левовата равностойност на дължима безплатна
храна, за извършване на дейност със специфичен характер и специфични
условия на труд, изразяващи се в полагане на труд при среднонощни
температури под +10 С и над +30 С от ищеца през периода от 17.10.2019 г. до
17.10.2022 г., както и сумата от 35.04 лв., представляваща обезщетение за
забава върху главницата, считано от 21.11.2019 г. до 17.10.2022 г.; сумата от
1658.72 лв., представляваща сбор от неплатено възнаграждение за неотчетено
като отработено време на разположение, при командироване за участие в
специализирани полицейски операции през периода от 17.10.2019 г. до
17.10.2022 г., както и сумата от 217.79 лв., представляваща обезщетение за
забава върху главницата, считано от 21.11.2019 г. до 17.10.2022 г., ведно със
1
законната лихва върху трите главници, считано от датата на исковата молба
18.10.2022 г. до окончателното изплащане на сумите; сума в размер на 1050.00
лв., представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение, както
и да заплати сумата от 220.00 лв., представляваща дължими държавни такси в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Д., както и
сумата от 200.00 лв., представляваща възнаграждение за вещо лице, в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Д..
Жалбоподателят поддържа оплакване за неправилност и
необоснованост на първоинстанционното решение. Определя същото, като
постановено при противоречие на мотивите. Твърди, че в приложимата правна
уредба не е предвидено субсидиарно прилагане на разпоредби от други
нормативни актове - такива от общото трудово законодателство. Нито в ЗДСл,
нито в ЗМВР имало непряко препращане към нормите на КТ. Във всички
случаи, в които законодателят e счел, че материята следва да се уреди
идентично на тази в КТ, препращането било пряко, чрез посочване на
конкретните правни норми. ЗМВР обосновава различен метод на правно
регулиране на работното време. Не е налице празнота в закона. Във връзка с
положения от служителите нощен труд са налице специални нормативни
актове. НСОРЗ е подзаконов нормативен акт, издаден по приложение на КТ,
поради което не може да се прилага субсидиарно, нито по аналогия. Цитира се
ТР №1/15.03.2023 г., по т.д. №1/2020 г. на ОСГК на ВКС, съгласно което при
отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на
МВР не са приложими разпоредбите на КТ и на НСОРЗ и следва да се
прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове. Нормалната продължителност на работното
време на служителите на МВР е осем часа, независимо от частта на
денонощието, в която работният ден се разполага. Разпоредбите на ЗМВР
установяват по-голяма продължителност на работното време на нощния труд
за служителите от МВР, в сравнение с работниците и служителите по трудово
правоотношение, която продължителност, се аргументира с основните
функции на МВР. Условията и редът за полагане на нощен труд, включително
отчитането му и заплащането се извършват по реда на наредба и заповед. В
издадените за процесния период Наредба №8121з-1174/21.10.2020 г.; Наредба
№8121з-1353/15.12.2020 г. и Наредба №8121з-922/22.07.2022 г., липсвало
правило, като това на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. Волята на законодателя е да не се
създава правило за преобразуване на нощни часове в дневни, защото случаите
по ЗМВР и по КТ не били сходни. За служителите на МВР неблагоприятните
последици от полагането на нощен труд се компенсират със съответните
механизми. Отделно, първоинстанционният съд бил допуснал нарушение на
материалния закон като приел, че на ищеца се дължи допълнително
възнаграждение за нощен труд по предявени искове с правно основание
относимо към полагането на извънреден труд.
По отношение уважения иск по чл. 181, ал. 1 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД, счита решението за неправилно и немотивирано, защото на служителите
на МВР се осигурява храна или левовата равностойност, като съгласно ал. 3 от
същия член /редакция, бр.97 от 2017 г./, за извършване на дейности, свързани
2
със специфичен характер на труда на служителите се осигурява безплатна
храна. Тази безплатна храна била с целево предназначение и самият закон,
към момента на редакцията му не предвиждал заплащане в натура. Във връзка
с последващо изменение на Наредба №8121з-904/14.08.2020г., на ищеца е
изплащана левовата равностойност на полагащата се безплатна храна, поради
което за периода от 21.11.2019 г. до 17.10.2022 г. искът се явявал
неоснователен.
По отношение уважения иск с правно основание чл. 179, ал. 1 ЗМВР, за
заплащане на възнаграждение за неотчетено, като отработено време на
разположение, счита решението за неправилно и незаконосъобразно по
следните съображения: отчитането на времето на разположение през
процесния период е включено в отработеното време и отчитано с протокол
приложение № 1 от Наредба № 8121-з-1174/21.10.2020 г., изм. с Наредба
№8121з-1353/15.12.2020 г.( обн.ДВ, бр. 107/18.12.2020 г.) за реда за
организацията и разпределянето на работното време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките служители от МВР. Съгласно чл. 12, ал. 3 от
Наредба № 8121з-1353/15.12.2020 г., сборът от работните часове по графика
на служителя за тримесечния период не трябва да е по-голям от нормата за
продължителност на работното време. На това основание времето за
разположение било включено в отработеното време и изплатено на ищеца за
всеки отчетен период. В дните за пътуване при командировки за участие в
специализирана полицейска операция, на основание чл. 22, ал. 1, т. 11 от
Наредба №8121 з-922/22.07.2022 г. времето за пътуване със служебен
транспорт е включено в отработеното време за съответния ден. Служителят
работил на смени, като отчитането и изчисляването на работното му време в
часове на основание чл. 21, ал. 2 от Наредба №8121з-922/22.07.2022 г. за
работното време се извършва сумирано за тримесечен период. В тази връзка
предявения иск по чл.179, ал. 1 ЗМВР за отчитане и изплащане на време на
разположение при пътуване се явява неоснователен и недоказан. В дните за
пътуване служителят е включен в заповед за командировка за участие в СПО,
като времето за пътуване, инструктаж и брифинг е включено в отработеното
време. За тези дни, освен трудовото възнаграждение на ищеца са изплащани и
дневни пари съгласно Наредба за командировките в страната, не е включван в
график на дежурство и не са налице основания за изплащане на време на
разположение. Моля за отмяна на обжалваното решение и присъждане на
разноски пред двете инстанции.
В отговора на въззивната жалба, същата се оспорва като
неоснователна. Излагат се доводи за правилност и законосъобразност на
първоинстанционния акт, като постановен в съответствие с материалния закон
и с доказателствата. Иска се жалбата срещу решението да бъде отхвърлена
като неоснователна. Твърди се, че положеният нощен труд от служителя,
подлежи на преизчисляване по реда на НСОРЗ. Съгласно Наредба №8121з-
922/22.07.2022 г., при сумирано изчисляване на работното време за
служителите на МВР, нощните часове се превръщат в дневни, с коефициент
равен на 1. Нито в специалния ЗМВР, нито в издадените наредби след 2014 г.
бил предвиден нов механизъм, който да е въведен с цел да компенсира
3
полагащите нощен труд служители. В действащата към момента Наредба
№8121з-922/22.07.2022 г. липсвала изрична регламентация за преизчисляване
на нощния труд в дневен, т.е. липсвало правило като това на чл. 9, ал. 2 от
НСОРЗ. Застъпва тезата, че след като специалният закон и наредбите по
неговото прилагане не съдържат разпоредби, с които да регламентират мерки
за компенсация на нощния труд, то следва да се прилага методиката на
НСОРЗ, според която при сумирано изчисляване на работното време, нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент от 1,143. В тази връзка, приема че
макар и ЗМВР да е специален, то същият не може да дерогира разпоредби на
КТ.
По повод цитираното от жалбоподателя ТР №1/2023 г. на ОСГК на ВКС
на РБ, твърди, че понятието „компенсаторни механизми“ е изключително
общо, защото нито в закона, нито в наредбите е предвиден такъв механизъм
/придобивка, привилегия/, която да е била въведена допълнително с цел да
компенсира полагащите нощен труд. Твърди, че социалните придобивки,
уредени в ЗМВР, не компенсират по-голямата продължителност на нощния
труд на служителите по чл. 142 ал. 1, т. 1 ЗМВР, защото същите се ползват и
от служители, които не полагат нощен труд, а някои от тези придобивки се
ползвали и от лица в трудово правоотношение.
Счита за неоснователно твърдението на жалбоподателя във връзка с
уважения иск по чл. 183, ал. З ЗМВР. В жалбата се твърди, че считано от
14.08.2020 г., на служителя се изплаща левовата равностойност на полагаща
му се безплатна храна. Жалбоподателят не бил съобразил обстоятелството, че
в приетата по производството ССчЕ било отразено, че от дата 01.08.2020 г.,
левовата равностойност на неосигурената храна се заплаща с трудовото
възнаграждение за месеца, за който е положен. Определеният размер на
левовата равностойност на неосигурената на ищеца храна за положен от него
труд със специфичен характер бил съобразен с обстоятелството, че от
01.08.2020 г. същата се заплаща. Съответно посоченият и полагащ се на ищеца
размер на левовата равностойност на безплатна храна бил за периода
01.10.2019 г. до 31.07.2020 г.
По отношение на разпоредбата на чл. 179, ал. 1 от ЗМВР,
жалбоподателят поддържа становище, че времето на разположение през
процесния период е включено в отработеното време и отчетено с протокол,
съответно е изплатено на ищеца за всеки отчетен период. Исковата претенция
обхваща разликата до 12 часа – каквато е продължителността на работната
смяна на служителя, а именно разлика в размер от 7 часа. Съгласно
цитираната норма на държавните служители се изплащат допълнителни
възнаграждения и за времето на разположение. В периода от 17.10.2019 г. до
17.10.2022 г., ищецът ежемесечно бил командирован на границата, които
командировки били свързани с пътуване /отиване и връщане/ със служебен
транспорт, като е било заплащано единствено периода от време обхващащ
самото пътуването, без да се заплаща времето, през което ищецът бил на
разположение. Времето извън пътуването не било отчетено, съответно
оставало незаплатено. Счита, че ответникът дължи заплащане и за времето,
през което ищецът е бил физически на мястото, където е командирован.
4
Цитира се практика на СЕС в такава насока. От заключението на приетата по
делото ССчЕ било видно, че ответникът не отчитал като отработено, времето,
през което ищецът е бил на негово разположение. В този случай и
претенцията за присъждане на обезщетение за забава се явява основателна и
доказана. В заключение, счита, че първоинстанционната инстанция е
постановила законосъобразно и правилно решение, което следва да бъде
оставено в сила. Моли съда, да потвърди решението, като правилно и
законосъобразно. Претендира присъждане на разноски.
Допълнителни съображения се излагат в съдебно заседание и в
писмени бележки.
Смолянският окръжен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси
той е ограничен от посоченото в жалбата. Обжалваното решение е валидно
във всичките му оспорени части.
По отношение на първия и третия главен иск, както и на всички
акцесорни претенции, произнасянето на съда е и допустимо. Частично
недопустимо обаче е произнасянето на съда по втория главен иск. Тази
претенция на ищеца е намалена по размер и период с нарочна молба на л. 41,
като изменението е допуснато с протоколно определение на л.45. С
допуснатото изменение е отчетена актуалната редакция на чл. 10а от Наредба
№ 8121з-904/14.08.2020г., както и заключението на ССчЕ, че на ищеца е
изплащана левовата равностойност на полагащата се безплатна храна, считано
от този момент, поради което ищецът вече претендира сумата за по – кратък
времеви период, а именно от 17.10.2019 г. до 31.07.2020 г.
Първоинстанционният съд обаче се е произнесъл за целия период от
17.10.2019 г. до 17.10.2022 г, вкл. и за непредявения от 01.08.2020 г., вкл. до
17.10.2022 г., в която част е налице произнасяне свръхпетитум, налагащо
обезсилване на решението в недопустимата част.
В останалите части спорът следва да бъде разгледан по същество.
По иска с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР вр. чл. 140, ал.1
КТ:
По отношение на възприетата от районния съд фактическа обстановка
следва да се посочи, че въззивният съд е обвързан от онези фактически
изводи, във връзка с които във въззивната жалба и отговора към нея липсват
оплаквания, т.е. настоящата инстанция не може да приеме за установена
различна фактическа обстановка без нарочни възражения в този смисъл от
страна на жалбоподателя и/или въззиваемата страна. Не се оспорват
фактическите изводи на първоинстанционния съд, че в периода: 17.10.2019 г. -
17.10.2022 г., ищецът работил по служебно правоотношение по ЗМВР, като
„полицай“ в ГПУ - Доспат при РД „ГП“ - Смолян и е полагал труд на смени.
Същият е изпълнявал служебните си задължения на смени, всяка една с
продължителност от 12 часа, съгласно утвърдени месечни графици и
протоколи, както и е полагал нощен труд за периода 17.10.2019 г. до
5
17.10.2022 г., по утвърдени графици за отчитане и протоколи, взети предвид от
вещото лице и съобразени при изготвяне на приетата по
първоинстанционното дело експертиза. За целия период, служителят положил
общо 1664 часа нощен труд. От преизчисляването на тези часове в дневни,
остава да получи допълнително суми за 210 часа, които при изчисляване с
коефициент 1,143 възлизат на сумата от 3029.95 лв., които според ищеца не му
били заплатени.
Основният спор в настоящото производство е правен и се
съсредоточава около отговора на въпроса, следва ли при отчитане на
извънредния труд, положен от служителя в процесния период да се прилагат
разпоредбите на КТ и НСОРЗ, в който случай би следвало да се приложи
увеличаващ коефициент от 1,143 - както счита ищецът и каквато методика,
няма спор, че не е била прилагана през процесния период. В този случай, биха
се полагали 3029.95 лв., представляващи допълнително възнаграждение за
положени часове нощен труд, ведно с мораторна и законна лихва, според
неоспореното заключение на вещото лице.
Разрешение на този спорен въпрос е даден с Тълкувателно решение №
1 от 15.03.2023 г. на ОСГК на ВКС по тълк. д. № 1/2020 г., с което е прието, че
при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на
МВР не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата (в частност разпоредбата на
чл. 9, ал. 2 от същата наредба) и следва да се прилагат разпоредбите на
специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените
въз основа на него подзаконови нормативни актове. В същото ТР е разяснено,
че липсва празнота в ЗМВР относно продължителността на работното време
на служителите в МВР, изразено в брой на часовете, тъй като нормата на чл.
187, ал. 1 ЗМВР е императивна и предвижда, че нормалната продължителност
на работното време е 8 часа. По смисъла на чл. 187, ал. 1 ЗМВР "8 часа
дневно" означава 8 астрономически часа, независимо от частта на
денонощието в която работният ден се разполага - през деня, в неговата
"светла" част и през нощта в неговата "тъмна" част, в последната хипотеза от
22 часа до 6 часа. Съпоставката на нормите на чл. 187, ал. 1 и 3 ЗМВР и чл.
140 КТ показва, че разпоредбите на ЗМВР установяват по-голяма
продължителност на работното време на нощния труд на служителите от МВР
в сравнение с тази на работниците и служителите по трудово правоотношение.
Различието - установената с разпоредбите на ЗМВР по-голяма
продължителност на работното време на нощния труд за служителите от МВР
се аргументира с основните функции на ведомството, регламентирани в чл. 2,
ал. 1 ЗМВР. Разпоредбите на чл. 179 и чл. 187, ал. 9 ЗМВР са делегиращи
законови норми, които предвиждат условията и реда за полагане на нощен
труд, включително отчитането му и заплащането да се извършват със
съответните актове - наредба и заповед. С последната, представляваща
индивидуален административен акт, се предвижда министърът на вътрешните
работи да определя размера на възнаграждението за положен нощен труд.
Действително в издадените наредби липсва правило като това на чл. 9, ал. 2
НСОРЗ, но липсата е обяснима с волята на законодателя да не се създава
6
норма за преобразуване на нощни часове в дневни. Не са налице и останалите
две предпоставки за прилагане на чл. 46, ал. 2, изр. 1 ЗНА. Случаите по ЗМВР
и по КТ не са сходни. Трудовото правоотношение е насочено към изпълнение
на частен интерес, а служебното се реализира за осъществяване на държавна
власт, т. е. касае се до различни, а не сходни по вид правоотношения.
Прилагането на НСОРЗ към служебните правоотношения не би обезпечило
постигането на законова цел, доколкото методите на регулиране на
отношенията и заложената в чл. 187, ал. 1 ЗМВР воля на законодателя е да се
прилага еднаква продължителност на работното време през деня и нощта - "8
часа дневно", независимо от частта на денонощието, в която работният ден се
разполага - през деня или през нощта. При разработването и приемането на
ЗМВР законодателят е имал предвид разбирането за спецификата на
служебните правоотношения и равенството на гражданите пред закона, като
неблагоприятните последици от полагането на нощен труд от служители на
МВР се компенсират със съответните компенсаторни механизми -
допълнително възнаграждение за прослужено време - чл. 178, ал. 1, т. 1 ЗМВР,
по-голям основен платен годишен отпуск - чл. 189, ал. 1 ЗМВР, обезщетение
при прекратяване на служебно правоотношение - чл. 234, ал. 1 ЗМВР, по-
благоприятен режим за заплащане на извънреден труд - чл. 187, ал. 5 и 6
ЗМВР, липса на задължение за заплащане на осигурителни вноски и по-
благоприятни условия за придобиване право на пенсия - чл. 69, ал. 2 КСО,
пенсиониране при условията на I-ва категория труд - чл. 69 КСО и др.
На второ място, следва да се разгледа даденото тълкуване на закона от
висшата съдебна инстанция, в контекста на твърдяно от ищеца и неговия
процесуален представител - противоречие на ТР № 1 от 15.03.2023 г. на ОСГК
на ВКС по тълк. д. № 1/2020 г. с Правото на Европейския съюз. Като изходна
точка на този анализ, идва да послужи Решение на СЕС по дело С-262/20.
Същото е разгледано и в ТР № 1 от 15.03.2023 г. на ОСГК на ВКС по тълк. д.
№ 1/2020г., и според което, член 8 и член 12, буква а) от Директива 2003/88/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно
някои аспекти на организацията на работното време трябва да се тълкуват в
смисъл, че не налагат да се приема национална правна уредба, която да
предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците
от публичния сектор като полицаите е по-кратка от предвидената за тях
нормална продължителност на труда през деня. При всички случаи в полза на
такива работници трябва да има други мерки за защита под формата на
продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни
придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на
полагания от тях нощен труд. Именно изискването за наличие на т.нар. „мерки
за защита“ е условието, върху което се акцентира в решението и
съществуването на каквито мерки в националното законодателство,
настоящият въззивен състав приема, че е факт. Разгледаните в изявленията на
страните по делото разпоредби на чл. 20 и чл. 31 от ХОПЕС, трябва да се
тълкуват в смисъл, че допускат определената в законодателството на държава
- членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за
работниците в частния сектор да не се прилага за работниците в публичния
7
сектор, вкл. за полицаите, ако такава разлика в третирането се основава на
обективен и разумен критерий, т. е. свързана е с допустима от закона цел на
посоченото законодателство и е съразмерно на тази цел /т. 80/. Именно същите
изводи на решението на СЕС по дело С-262/20 се споделят и в Определение от
29.07.2024 г. по дело С-435/2023 на СЕС, образувано по преюдициално
запитване от Окръжен съд – Смолян, което многократно се изтъква като
основание за отклонение от практиката на ВКС. Съдът на Европейския съюз е
дал следните отговори на поставените въпроси: 1. Член 12, буква а) от
Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и членове 20 и
31 от ХОПЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба,
която по въпроса за нормалната продължителност на нощния труд въвежда
разлика в третирането на група работници от публичния сектор, натоварени
със съществените задачи по охрана на обществения ред и защита на
населението, спрямо друга група работници от публичния сектор, натоварени
със същите задачи, или спрямо работници от частния сектор, освен ако тази
разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, тоест е
свързана с допустима от закона цел на това законодателство и е съразмерна на
тази цел. В същата насока е и позицията на СЕС, че член 12, буква а) от
Директива 2003/88 и членове 20 и 31 от ХОПЕС, трябва да се тълкуват в
смисъл, че не допускат прилагане на задължителна национална съдебна
практика, ако прилагането води до резултат, несъвместим с тези разпоредби
от правото на Съюза, и по - специално до разлика в третирането, която не се
основава на обективен и разумен критерий. В исковата молба, както и в
последваща позиция се съдържа несъгласие с наличието именно на такъв
обективен и разумен критерий и допустима от закона цел. Такъв критерий е
налице и той произтичат от спецификата на правно регулиране на
обществените отношения свързани с принципите, функциите, дейностите,
управлението и устройството на МВР, но най – вече със статута на
служителите в това ведомство, какъвто е бил и ищецът по делото. Изводите в
Определение /по дело С-435/2023/ на СЕС са напълно идентични с тези по
дело С - 262/20 г., решението по което е взето предвид при постановяване на
ТР № 1/15.03.2023 г. по тълк.д. № 1/2020 г. Не е състоятелна тезата, че
постановките в тълкувателното решение противоречат на право на ЕС.
Следва да се обърне внимание на обстоятелството, че с приемане на
тълкувателното решение, съдебната практика по прилагане на основни
принципи от специфичния характер на служебното правоотношение на
служителите на МВР е уеднаквена по задължителен за съдилищата начин / арг.
чл. 130, ал. 2 ЗСВ/. След постановяване на тълкувателното решение,
безпротиворечива остава задължителната практика на ВКС по идентични
казуси - /Решение № 213 от 5.04.2024 г. на ВКС по к. гр. д. № 2332/2023 г.,
Решение № 84 от 13.02.2024 г. на ВКС по к. гр. д. № 1066/2023 г.,
Определение № 372 от 29.01.2024 г. на ВКС по к. гр. д. № 3285/2023 г.,
Решение № 276 от 8.05.2024 г. на ВКС по к. гр. д. № 2330/2023 г., Решение №
220 от 5.04.2024 г. на ВКС по к. гр. д. № 2343/2023 г. , Решение № 220 от
4.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2343/2023 г., IV г. о., ГК, Определение № 549
от 8.02.2024 г. на ВКС по к. гр. д. № 2171/2023 г., Решение № 84 от 8.02.2024 г.
8
на ВКС по гр. д. № 1066/2023г., III г. о., Определение № 372 от 29.01.2024 г. на
ВКС по гр. д. № 3285/2023 г., IV г. о., Решение № 282 от 9.05.2024 г. на ВКС
по гр. д. № 866/2023 г., III г. о., ГК и т.н./.
Дори и след постановяването на Определение от 29.07.2024 г. по дело
С-435/2023 на СЕС, ВКС не отстъпва от възприетата позиция, като приема, че
не са налице основания, положените часове нощен труд да бъдат
преизчислявани в дневен такъв с коефициент 1, 143, поради което искове на
основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР са неоснователни
и следва да бъдат отхвърлени /Решение № 525 от 13.08.2024 г. на ВКС по гр.
д. № 2329/2023 г., IV г. о., ГК; Решение № 234 от 28.04.2025 г. на ВКС по гр. д.
№ 2142/2024 г., III г. о., ГК/.
Ако се следва разрешението – дадено от първоинстанционния съд, то
би означавало, спрямо част от служителите да се прилагат разпоредбите на
специалния ЗМВР, а спрямо други общата регламентация по КТ и НОСРЗ.
Несъобразяването със задължителната практика на ВКС и то при липса на
безспорни аргументи за това, би довело до правна несигурност,
непредвидимост на съдебните актове в идентични дела и неравноправност на
служителите на МВР.
Мнозинството от настоящият състав счита, че са налице
законоустановените защитни механизми или „придобивки“, ако се използва
терминологичния смисъл на това понятие – вложен в текста на Решение на
СЕС от 24 февруари 2022 г. по дело С-262/20, като такива са допълнително
възнаграждение за прослужено време – чл. 178, ал.1, т. 1 ЗМВР, по- голям
размер на основен платен годишен отпуск /чл. 189, ал. 1 ЗМВР/, обезщетение
при прекратяване на служебно правоотношение /чл. 234, ал. 1 ЗМВР/, по –
благоприятен режим за заплащане на извънреден труд /чл. 187, ал. 5, 6 и 7
ЗМВР/, липса на задължение за заплащане на осигурителни вноски и по –
благоприятни условия за придобиване право на пенсия /чл. 69, ал. 2 КСО/,
пенсиониране при условията на І -ва категория труд /чл. 69 КСО/. Следва да се
отчита и привилегията, която осигурява на държавните служители
специалният ЗМВР в Глава шеста, „Основни принципи на управление на
държавната служба в МВР“. В Раздел VI „Възнаграждения, материално и
социално осигуряване на служителите на МВР“, в чл. 177, ал. 2 и ал. 3 е
регламентирано, че базата за определяне размера на основното месечно
възнаграждение за най-ниската длъжност е средната работна заплата за
страната за второто тримесечие на предходната година съобразно данни на
Националния статистически институт, като месечното възнаграждение се
увеличава с коефициент спрямо базата. Тази база се преизчислява ежегодно
през първия месец на всяка година – механизъм, който до голяма степен
компенсира евентуални негативни инфлационни процеси спрямо доходите на
служителите и гарантира спрямо тях значително по-високо ниво на
икономическа устойчивост спрямо служителите или работниците, чиито
трудови отношения се регулират от Кодекса на труда. Затова настоящият
състав на съда, в неговото мнозинство, счита, че обжалваното решение като
неправилно следва да бъде отменено в тази част, а претенцията – отхвърлена.
По иска с правно основание чл. 181, ал. 1 от ЗМВР, чл. 2, т. 7 от
9
Наредба № 8121з-904 от 2015г., изд. от министъра на МВР:
Съгласно чл. 181, ал. 3 ЗМВР за извършване на дейности, свързани със
специфичния характер на труда, на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 – 3 и ал.
3, се осигурява безплатна храна. На служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 – 3 и ал.
3, полагащи труд през нощта от 22,00 ч. до 6,00 ч., се осигуряват ободряващи
напитки. В случая не са оспорени фактическите и правни изводи на съда, че
ищецът е работил при предвидените в чл. 2, т. 7 от Наредба № 8121з-904 от
30.07.2015 г. метеорологични условия - при средноденонощни температури
под 10° С и над 30° С по данни от Националния институт по метеорология и
хидрология, нито са оспорени експертните изводи, възприети и от съда, че
размерът на левовата равностойност на неосигурената на ищеца храна е в
размер на 133.20 лв. за положен от него труд със специфичен характер за
претендирания период, т.е. до 14.08.2020 г., считано от когато левовата
равностойност на неосигурената храна се е заплащала с трудовото
възнаграждение за месеца, за който е положен трудът и съобразно която дата
ищецът претендира вземането си. На практика единственият довод в жалбата
е, че с последващо изменение, обн. в ДВ, бр.69 от 2020 г., считано от
14.08.2020 г. до настоящия момент на основание чл.10а от Наредба №8121з-
904/14.08.2020 г. на ищеца е изплащана левовата равностойност на полагащата
се безплатна храна – факт, който не се оспорва от ищеца и именно поради
което периодът на претенцията му е намален за времето от 17.10.2019 г. до
31.07.2020 г., за което няма спор, че не е получавал безплатна храна и му се
дължи левовата равностойност. Следва да се посочи също, че към
настоящия момент предявяването на иск за реално изпълнение е
безпредметно, тъй като предоставянето на безплатна храна и ободряващи
напитки е целево – да послужат в точно определен момент, а именно по време
на нощното дежурство. Доколкото обаче няма спор, че натуралното
задължение не е изпълнено, като последващото му реално изпълнение е
безпредметно, то единственият законосъобразен правен резултат е
трансформирането му в парично. Противното разрешение би освободило
длъжника автоматично от задължението му чрез неговото просто
неизпълнение, което би довело до извличане на ползи от поведение – резултат,
който правният порядък не допуска.
По третия иск с правно основание чл. 179, ал. 1, предложение последно
ЗМВР, произтичащ от претенция за заплащане на възнаграждение в размер на
пълна 8-часова работна смяна във връзка с пътуването за и отпътуване от
участие в СПО, независимо от реалната продължителност на времето за
пътуване, настоящата инстанция не споделя решаващите изводи на първия съд
по следните съображения:
Приложими за процесния период са Наредба № 8121з-1174 от 2020 г. за
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители
по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ЗМВР (ДВ, бр. 93 от 2020 г.). , отменена с
Наредба № 8121з-922/22.07.2022 г., обн. ДВ. бр.60 от 29 юли 2022 г.; Наредба
№ 8121з-36 от 2020 г. за реда за организацията и разпределянето на работното
10
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр.
3 от 2020 г.; изм., бр. 41 от 2020 г.). В тях е предвидено - чл. 23, чл. 22, че
отработеното време включва: 1. работните часове в рамките на редовното
работно време; 2. времето за хранене; 3. времето за физиологични почивки; 4.
времето за провеждане на професионално обучение; 5. времето за инструктаж,
отвод, приемане и сдаване на смяната или дежурството, както и времето за
строеви преглед; 6. времето за отдих; 7. времето от уведомяване до
приключване на фактически извършената работа по време на разположение; 8.
работа извън редовното работно време; 9. времето на дежурство; 10. времето
на пътуване при командироване след проведен инструктаж, когато в заповедта
за командироване е разпоредено по време на пътуването да бъде изпълнявана
задача, свързана с някоя от дейностите по чл. 6, ал. 1, т. 1 - 4 ЗМВР; 11.
времето на пътуване със служебен транспорт при командироване за участие в
специализирани операции. Безспорно е, че в дните за пътуване за участие в
СПО служителят е бил включен в заповед за командировка за участие в СПО,
като времето за пътуване, брифинг, дебрифинг и отпътуване е включено в
отработеното време и освен трудовото си възнаграждение, същият е получил
и дневни пари, без да е включван в график на дежурство. Последното не се
спори от страните, като не води до различен извод и регламентираното
впоследствие в т. 5 и т. 6 от Указания рег. № 3282р-17463/28.06.2023 г. на ВПД
Директор на ГД „ГП“, главен комисар А. З., където е разпоредено, за времето
за провеждане на брифинг/дебрифинг при пристигане/отпътуване за/от
участие в СПО, както и за времето на пътуване да се издава заповед за
положен извънреден труд извън работното време съгласно чл. 17 и чл. 19 от
Наредба № 8121з-922/22.07.2022 г. Указано е, въпросната заповед да се издава
отделно от заповедта за командироване на служителите. Изрично в
разпоредителната част на акта е обърнато внимание, че отчитаните като
извънреден труд часове не може да надвишават реалните часове на
пътуването. Въпросните указания са неоспорени и приети като доказателство
от първоинстанционния съд. Изложеното води до следните изводи: времето на
пътуването до и от мястото за провеждане на СПО в граничните зони,
работодателят е зачел като престация на работна сила от страна на
служителите. С оглед разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 11 от цитираната
Инструкция, този труд се зачита като отработено време. Това време не попада
в категорията по т. 1 – редовно работно време, нито по т. 5 – време за
инструктаж, отвод, приемане и сдаване на смяната или дежурството, както и
времето за строеви преглед. Изключени са и хипотезите на т. 7 – свързана с
фактически извършена работа по време на разположение, както и по т. 8 –
време на дежурство. Относно т. нар. „време на дежурство“ и „време на
разположение“ – в тези режими на престация на работна сила, включени в
понятието „отработено време“, служителят се въвежда чрез прилагане на
разписана процедура, за което се издава конкретна заповед при наличие на
необходимост. Времето на дежурство и времето на разположение не следва да
се идентифицират с време на пътуване за и от участие в СПО. По същността
11
на спора, видно от разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредбата, по предложение
на преките ръководители, на съответните служители може да се установява
време на разположение или режим на дежурство, които се определят със
заповед за всеки конкретен случай. Именно по силата на тази разпоредба, по
време на въпросните пътувания, служителите на са в режим на престация
„дежурство“ или „разположение“, тъй като заповед за въвеждане на такъв
режим не е издавана. Съгласно чл. 3, ал. 1, за дейностите, чието изпълнение
изисква непрекъсваемост на работния процес, работното време се организира
в 8-, 12- или 24- часови смени. От това следва, че положеният труд по време
на пътуването от служителите трябва да се отчита като труд на смени, за да се
диференцира от труда на служителите, за които се установява подневно
отчитане на работно време от 8,30 до 17,30 ч. Именно от обстоятелството, че
отработеното работно време /темпорално заето от пътуването за участие в
СПО/ се зачита от работодателя като работа на смени, следва извод, че са
покрити изискванията на чл. 12, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата, а именно, че
работните смени се организират в месечен график, изготвен от ръководителя
на съответното структурно звено или от служител, определен със заповед на
ръководителя, като при сумирано изчисляване на работното време се определя
норма за продължителност на работното време за тримесечния период.
Нормата се определя в часове, като броят на работните дни по календар,
включени в периода на отчитане, се умножи по дневната продължителност на
работното време, определена в чл. 2, ал. 1. По този начин, отработеното от
служителите работещи на смени време не се определя на ежедневна база, а се
добавя, сумарно към отработеното за тримесечен период.
Настоящият състав съобразява обстоятелството, че по време на
въпросните пътувания, служителите действително са ангажирани
„извънредно“ по инициатива на работодателя и като такива, трудовите им
права трябва да бъдат охранени в най-висока степен. С оглед разпоредбата на
чл. 187, ал. 7 ЗМВР извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение
върху основното месечно възнаграждение. От изложеното следва, че при
спазване изискването при сумирано изчисляване на работното време да се
определя норма за продължителност на работното време за тримесечния
период, то реалното време на пътуване до и от граничната зона, във връзка с
участие в СПО се добавя, след увеличаването му с 50 %, предвид третирането
му като извънреден труд. Именно като такъв е „категоризирано“ и заплатено
от работодателя времето за пътуване при участие в СПО. Няма спор, че през
първия и последния ден по време на командировката времето за пътуване до
мястото при командироване и обратно, заедно с времето за брифинг на първия
ден и заедно с времето на дебрифинг в последния ден от командировката, е
било начислено и платено на ищеца. Следователно, не се дължи заплащане на
разликата до пълния работен ден от 8 часа за дните на отиване и връщане, тъй
като не са налице предвидените в наредбата хипотези – не се твърди и
установява в заповедта за командироване на ищеца да е разпоредено по време
на пътуването да бъде изпълнявана задача, свързана с някоя от дейностите по
чл. 6, ал. 1, т. 1 - 4 ЗМВР, нито в деня на отиване и/или връщане след
брифинга на първия ден, респ. след дебрифинга на последния ден от
12
командировката, той да е участвал в специализирани операции, нито се касае
до престация на труд „в режим“ на разположение, както се претендира от
ищеца. На практика доводите на ищеца касаят хипотеза на „дежурство“ и
„време на разположение“, сред които настоящият случай – с оглед на всичко
казано, не попада. Следователно, и тази претенция е неоснователна, което
налага отмяна на обжалваното решение в тази част като неправилно, а
главният и съединен към него акцесорен иск – отхвърлени.
При този изход на делото и претенцията за това, страните си дължат
разноски по съразмерност.
В първоинстанционното производство на ищеца, съразмерно на
уважената част на претенцията му се дължи сумата от 32.24 лв. - разноски за
адвокатско възнаграждение. Сумата е изчислена, като процентно
съотношение между претендирания сбор от исковете в размер 5481.13 лв. и
уважената част от 168.24 лв. или в процентно измерение от 3.07 на сто. /3.07%
от размер на адвокатското възнаграждение от 1050 лв. = 32.24 лв./ Поради
това решението ще следва да бъде отменено за разликата над дължимата сума
от 32.24 лв. до пълния присъден размер от 1050 лв.
За въззивното производство ищецът е направил разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 810 лв., от която сума съразмерно му се следва
сумата от 24.87 лв. /3.07% от 810 лв./.
С оглед утвърдената практика на ВКС /напр.: р. № 67/3.04.2014 г. по
гр.д.№ 2944/2013 г. на IV г.о. ГК, докладчик Борислав Белазелков/,
служителите не дължат внасянето на разноски по сметка на съда по искове,
произтичащи от трудови правоотношение. Същите лица обаче, при
неблагоприятен изход на делото за тях, дължат на насрещната страна
разноските, които тя е направила за такси по делото, разноски за
производството, както и изплатеното възнаграждение за юрисконсулт, ако
страната е била представлявана от такъв. В тази връзка, трябва да се уважи
искането на процесуалния представител на ГД“ГП във връзка с
претендираните разноски. Обратното би било в нарушение на принципа за
равнопоставеност на страните в частните правоотношения и в гражданското
съдопроизводство. В случая приложение намира хипотезата на чл. 23, ал. 1 от
Наредба за заплащането на правната помощ, където са указани конкретни
параметри на възнаграждение за трудови дела с определен материален
интерес, каквото е и естеството на разглеждания спор, като с оглед
разпоредбата на чл. 26а НЗПП правна помощ при обективно съединяване на
искове се заплаща отделно за всеки иск съобразно предмета, правното
основание и материалния интерес. Доколкото делото не се отличава с
фактическа и правна сложност, обосноваваща по – голямо възнаграждение от
нормативния минимум, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 23, т. 1 и чл. 26а
НЗПП съдът определя размера на дължимото юрисконсултско възнаграждение
на сумата от по 450 лв. за всяка инстанция /по 150 лв. за всеки от главните
искове, като акцесорните следват съдбата им и не следва да се отчитат при
формиране размера на възнаграждението/ или общо 900 лв., от която сума по
съразмерност му се полага възнаграждение в размер на 872.37 лв. /96.93% от
900 лв./.
13
По съразмерност следва да му се присъдят и разноски за заплатена ДТ
за въззивно обжалване в размер на 106.62 лв. /96.93% от 110 лв./. Във
въззивното производство ответникът е направил разноски и за ССчЕ, които,
доколкото касаят единствено третия главен иск и съединения към него
акцесорен, които се отхвърлят изцяло, му се следват в цялост /при обективно
кумулативно съединени искове отговорността за разноски се определя според
изхода на делото по всеки иск, когато е възможно разграничаването на
разноските по коя претенция са направени, както е в случая/, т.е. сумата от 80
лв. или общо дължимите и за двете съдебни инстанции разноски възлизат на
сумата от 1058.99 лв.
Ответникът дължи държавна такса върху уважения размер на
претенцията на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, която се изчислява в размер на
6.73 лв. /4% от 168.24 лв./. Доколкото районният съд е присъдил сумата от
220 лв., решението следва да се отмени за разликата над сумата от 6.73 лв., до
присъдения размер от 220 лв.
Ответникът дължи съразмерно на уважената част на претенцията и
разноските за депозит за вещо лице, първоначално вносим от бюджета на съда
или сумата от 6.14 лв. /3.07% от 200 лв./, поради което решението, с което в
негова тежест е присъдена сумата от 200 лв., следва да се отмени за разликата
над 6.14 лв. до 200 лв. По аргумент от същия чл.78, ал.6 ГПК останалият
размер от дължимата държавна такса и депозит за вещо лице съобразно
отхвърления размер на претенцията остава за сметка на бюджета на съда.
По тези съображения, Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 104 от 12.06.2025 г., постановено по гр. дело №
305/2022 г. по описа на Районен съд - Д., в частта, с която ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” на МВР гр. С., бул. „К. М. Л.” № 46,
представлявана от гл. комисар А. З. - Директор е осъдена да заплати на Л. А.
К. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., ул. „Проф. Х. В.“ № 5, вх. А,
ет. 1, ап. 3 следните суми: сумата от 3029.95 лв., представляваща
допълнително възнаграждение за извънреден труд, за периода от 17.10.2019 г.
до 17.10.2022 г., на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР във връзка с чл. 140
КТ, ведно с лихва за забавено плащане на главницата от 3029.95 лв., в размер
на 406.43 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата,
считано от 21.11.2019 г. до 17.10.2022 г., претендирана на основание чл. 86, ал.
1 ЗЗД; сумата от 1658.72 лв., представляваща сбор от неплатено
възнаграждение за неотчетено като отработено време на разположение, при
командироване за участие в специализирани полицейски операции през
периода от 17.10.2019 г. до 17.10.2022 г., претендирана на основание чл. 181а
от ЗМВР във връзка с чл.143, ал. 1 КТ, чл. 50а, ал. 1 ЗДСл, както и сумата от
217.79 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от 1658.72
лв., считано от 21.11.2019 г. до 17.10.2022 г., ведно със законната лихва върху
двете главници, считано от датата на исковата молба - 18.10.2022 г., до
14
окончателното изплащане на сумите, както и за разликата над дължимия на
ищеца размер адвокатско възнаграждение от 32.24 лв. до пълния присъден
размер от 1050 лв., както и за разликата над дължимата от ответника държавна
такса от 6.73 лв. до пълния присъден размер от 220 лв., както и за разликата
над дължимите от ответника разноски в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на РС – Д. в размер на 6.14 лв. до пълния им присъден размер от 200
лв., КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Л. А. К. с ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. С., ул. „Проф. Х. В.“ № 5, вх. А, ет. 1, ап. 3 против ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” на МВР гр. С., бул. „К. М. Л.” № 46
искове за заплащане на следните суми: сумата от 3029.95 лв., представляваща
допълнително възнаграждение за извънреден труд, за периода от 17.10.2019 г.
до 17.10.2022 г., ведно с лихва за забавено плащане на главницата в размер на
406,43 лв., считано от 21.11.2019 г. до 17.10.2022 г.; сумата от 1658.72 лв.,
представляваща сбор от неплатено възнаграждение за неотчетено като
отработено време на разположение, при командироване за участие в
специализирани полицейски операции през периода от 17.10.2019 г. до
17.10.2022 г., както и сумата от 217.79 лв., представляваща обезщетение за
забава върху главницата, считано от 21.11.2019 г. до 17.10.2022 г., ведно със
законната лихва върху двете главници, считано от датата на подаване на
исковата молба - 18.10.2022 г., до окончателното изплащане на сумите.
ОБЕЗСИЛВА решението в частта, с която е присъдено обезщетение за
дължима безплатна храна за непредявения период от 01.08.2020 г. вкл. до
17.10.2022 г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите му части – за сумата от
133,20 лв. – обезщетение за дължима безплатна храна ведно с мораторна и
законна лихва; за присъденото на ищеца адвокатско възнаграждение до
размера на 32.24 лв., за присъдената в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на РС – Д. ДТ до размера на 6.73 лв., както и за присъдените в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на РС – Д. разноски до размера на
6.14 лв.
ОСЪЖДА Л. А. К. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., ул.
„Проф. Х. В.“ № 5, вх. А, ет. 1, ап. 3 да заплати на ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ
„ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” на МВР гр. С., бул. „К. М. Л.” № 46, сумата от
1058.99 лв. – разноски по съразмерност в производството пред двете
инстанции.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” на МВР
гр.С., бул. „К. М. Л.” № 46 да заплати на Л. А. К. с ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. С., ул. „Проф. Х. В.“ № 5, вх. А, ет. 1, ап. 3, сумата от
24.87 лв. – разноски по съразмерност във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
15
1._______________________
2._______________________
Особено мнение на съдията Тоничка Димитрова Кисьова
Не споделям постановеното решение на мнозинството от настоящия състав и считам, че
въззивната жалба е неоснователна в частта, с която се обжалва решението,в частта му по иска по
чл.178,ал.1,т.3 във вр. с чл.187 от ЗВМР , а обжалваното решение в тази част като правилно следва
да бъде потвърдено.
Спорният по делото въпрос се свежда до начина на изчисляване на заплащането на
положените часове нощен труд за работещите на смени служителите по чл.142,ал.1,т.1 от ЗВМР -
дали се дължи превръщане на часовете, положен нощен труд в дневен с коефициент 1,143 ,
съответно дължи ли се заплащане на извънреден труд за така преобразуваните часове нощен труд и
доколко в случая е приложима Наредбата за структурата и организацията на работната заплата при
наличието на специални норми в ЗМВР и подзаконовите актове за неговото прилагане. С
изменението на ЗМВР, обнародвано в ДВ бр.60 от 07.07.2020 г., в сила от 11.07.2020г., касаещо
процесния период, с което изменение в чл.187,ал.1 ЗМВР ясно и точно е посочено, че нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица, а нормалната продължителност на работното време през
нощта е 8 часа за всеки 24-часов период, като съгласно новата ал.4 на чл.187 ЗМВР при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната
продължителност на работното време през нощта, който безспорно е 1. Въззивникът поддържа
оплаквания, че като не е съобразил това изменение, действащо за процесния период, както и
постановеното ТР № 1/15.03.2023г. по тълк.д.№ 1/2020г. на ОСГК на ВКС съдът е постановил
неправилно решение, което подлежи на отмяна.
Съгласно разпоредбата на чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения, като съгласно чл.178,ал.1,т.3 от ЗМВР сред предвидените допълнителни
възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд. Нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица, съгласно чл. 187,ал.1 от ЗМВР. Разпоредбата на
чл.187,ал.3 от ЗМВР регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява в
работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен
период. Съгласно ал.7 на чл.187 от ЗМВР работата извън редовното работно време до 280 часа
годишно се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с
възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на
ненормиран работен ден, а за служителите, работещи на смени - с възнаграждението за извънреден
труд за отработени до 70 часа на отчетен период, като извънредния труд, се заплаща с 50 на сто
увеличение върху основното месечно възнаграждение. Редът за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките
за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи според
чл.187,ал. 10 от ЗМВР.
16
С оглед изменението на ЗМВР, обн. в ДВ бр.60/07.07.2020г., в сила от 1.07.2020г. и
издадените след това изменение наредби се установява, че за исковия период е действала Наредба
№ 8121-1353/15.12.2020г., обн. в ДВ бр.107/18.12.2020г. в сила от 01.01.2021г. и Наредба № 8121з-
922/22.07.2022г., обн. в ДВ бр. 60/29.07.2022г., в сила от 22.07.2022г., действаща и към момента.
Преди това са действали Наредба № 8121з- 1174/21.10.2020г., обн. в ДВ бр.93/30.10.2020г. в сила от
30.10.2020г., Наредба № 8121з-36/07.01.2020г. обн. в ДВ бр.3/10.01.2020г. в сила от 10.01.2020г.,
Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., обн. в ДВ, бр.60/02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г., Наредба №
8121з-592/25.05.2015г., обн. в ДВ бр.40/02.06.2015г. в сила от 01.04.2015г. до 29.07.2016г. и Наредба
№ 8121з-407/11.08.2014г.,обн. в ДВ, бр. 69/19.08.2014г., в сила от 19.08.2014г. до 02.06.2015г.)
Текстовете на чл. 3, ал. 3 от посочените по-горе наредби от 2016, 2015 и 2014г. са идентични, като
гласят, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч.,
като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Същото е
предвидено и в наредбите от 2020г.
Съгласно чл.31,ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22, 00 и 6, 00 ч. за отчетния период
се умножава по 1,143., каквото разрешение е регламентирано и в чл.9,ал.2 от НСОРЗ. В
следващите наредби от 2015, 2016 и 2020 година липсва такава норма,предвиждаща
преизчисляване на нощния труд в дневен с коефициент 1,143.
С изменението на ЗМВР, обнародвано в ДВ бр.60/07.07.2020г., в сила от 11.07.2020г. в
чл.187,ал.1 от ЗМВР е предвидено, че нормалната продължителност на работното време през
нощта е 8 часа за всеки 24-часов период.Нощен е трудът от 22.00 часа до 6.00 часа.Приета е нова
ал.4 на чл.187, според която при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни, с коефициент равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното работното време към нормалната продължителност на работното време през нощта по
ал.1 или с коефициент 1. Същата е регламентацията се съдържа и в издадените впоследствие
Наредба № 8121з-1174/21.10.2020г., Наредба №8121з-1353/15.12.2020г. и Наредба № 8121з-
922/22.07.2022г.
Следва да се подчертае, че нито в специалния ЗМВР, нито в издадените по реда на
чл.187,ал.10 от ЗМВР наредби след 2014г. е предвиден някакъв компенсаторен механизъм, който да
не е съществувал, при действието на наредбата от 2014г. и който да е въведен с цел да компенсира
полагащите нощен труд служители по чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР, с оглед отпадналия с отмяната на
наредбата от 2014г. предвиден такъв в чл.31,ал.2 от наредбата от 2014г.
В срока за обществено обсъждане на проекта за наредба след тази от 2014 г. са постъпили
становища от три синдикални организации „Синдикална федерация на служителите в МВР,
„Синдикат на служителите в МВР“ и „Национален синдикат на пожарникарите и спасителите
„Огнеборец“, които са предложили въвеждането на разпоредба, регламентираща приравняването на
положените часове труд през нощта към дневни. Директорите на дирекции „Правно нормативна
дейност“ и „Планиране и управление на бюджета“ в министерството са докладвали на министъра
на вътрешните работи съображенията, по които предложенията на синдикалните организации не са
включени в проекта на наредбата, като първият аргумент е правен – защото коефициентът за
преобразуване на нощните часове в дневни представлява съотношението между нормалната
продължителност на нощния труд (7 часа) и нормалната продължителност на дневния (8 часа),
които в Кодекса на труда са различни, а съгласно чл. 187, ал. 1 и ал. 3 от ЗМВР, нормалната
продължителност на труда през деня и през нощта е еднаква – 8 часа, и затова съотношението
17
помежду им е 1 и не налага преобразуване, а вторият аргумент в доклада е икономически, като е
подчертано, че, ако се приеме предложението на синдикалните организации, ще са необходими
допълнителни финансови средства, които изчислени на база положения нощен труд през месец юли
2016 г. възлизат на 18 324 000.00 лева на година.
Наредбата от 2015 г. е отменена с Решение № 8585/11.07.2016 г. на ВАС по адм.дело
№5450/2016г., в което е прието, че представените по делото мотиви за приемането й не съдържат
задължителните реквизити по чл. 28, ал. 2 от ЗНА, защото липсва анализ на целите, които се
поставят с приемането на нормативния акт, не е обосновано съдържанието на проекта за
нормативен акт и как ще се отрази върху обществото и заинтересованите лица неговото прилагане,
не са посочени очакваните резултати от прилагането на наредбата и липсва анализ за съответствие
на проекта на нормативен акт с правото на Европейския съюз. Решението е обнародвано в ДВ бр.
59/29.07.2016г.
Наредбата от 2016 г. също е отменена от ВАС с Решение № 16766/10.12.2019г. по адм.д.№
8601/2019г. на 5-членен състав, който също е приел, че мотивите за приемането й не съдържат
задължителните реквизити по чл. 28, ал. 2 от ЗНА, както и липсва анализ и съпоставка кои норми от
наредбата с кои норми от Директива 2003/88/Е0 са съобразени. Решението е обнародвано в ДВ
бр.4/14.01.2020г.
От описаните разпоредби на закона и наредбите по прилагането му е видно, че за
процесния период след изменението на чл.187 от ЗМВР,обн. в ДВ,бр.60/07.07.2020г. в сила от
11.07.2020г.,новата редакция на чл.187,ал.1 ЗМВР, предвижда, че: „Нормалната продължителност
на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-
дневна работна седмица. Нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за
всеки 24-часов период. Нощен е трудът, който се полага между 22,00 и 6,00 ч.“ Изменения има и в
другите алинеи, но най-същественото относимо към настоящия спор е въвеждането на нова алинея
4, според която: “При сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното
работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта по ал. 1.“
В случая е важно за правния спор как е станало това изменение на закона: На 10 и 11
юни 2020 г. е приет на второ четене в Народното събрание на Република България Законът за
изменение и допълнение на ЗМВР, като законопроектът за това изменение на вносителя
Министерски съвет на Република България е от 18.09.2019г. В първоначалния проект от 2019 г. на
вносителя Министерски съвет изобщо не са предвидени изменения или допълнения на чл.187 от
ЗМВР. Тези изменения са предложени от група народни представители между първото и второто
четене на закона, наред с други изменения в закона, с Предложение вх.№ 054-04-10/16.01.2020 г. по
сигнатура на Народното събрание. В това предложение измененията относно чл.187 ЗМВР са
обосновани по следния начин: „Предложенията по § 39а-39г са свързани с обстоятелството, че в
действащите текстове на ЗМВР, регламентиращи работното време на служителите със статут по
ЗМВР, е регламентирана само максималната продължителността на работното време през деня и
седмичната продължителност при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 от ЗМВР). Предвид
спецификата на работа на служителите, в ЗМВР са залегнали и специални правила по отношение
на максималната продължителност на работното време, при работа на смени (24 часа), при начина
на определяне на служителите, които работят на ненормирано работно време и други. Това от своя
страна обуславя изискването за регламентиране и на нормалната продължителност на работното
време през нощта за тези служители. От една страна, това ще даде гаранции на служителите при
18
полагането на нощен труд, а от друга - ще наложи еднаквост при прилагането на разпоредбите,
регламентиращи полагането на нощен труд и ще допълни празнотата в специалния закон.“ В
становищата, дадени от отделни лица, синдикални организации, министерства, не се откриват
доводи, касаещи именно тези изменения в чл.187, ал.1 и ал. 4. Законът за изменение и допълнение
на ЗМВР е обнародван в Държавен вестник, брой 60/2020 г., като съответно и измененият и
допълнен чл.187 е в сила от 11.07.2020г.
Съгласно чл.21, ал.3 от действалите през процесния период Наредби при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1, съгласно
чл.187,ал.4 от ЗМВР.
Както в ЗМВР – чл.187, ал.1 и ал.4, така и в двете посочени по-горе наредби от 2020 г. и
в наредбата от 2022 г. вече се съдържа изричното правило, че нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна
работна седмица, че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки
24-часов период и че, при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта,т.е с
коефициент 1.
С постановеното Тълкувателно решение № 1/15.03.2023 г. по тълк.дело № 1/2020 г. на
ОСГК на ВКС е прието, че „при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от
служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на Кодекса на
труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /в частност разпоредбата
на чл. 9, ал. 2 от същата наредба/ и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за
Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови
нормативни актове.“ Съображенията на ВКС са, че „съгласно чл. 46, ал. 2, изр. 1 ЗНА, за да се
приложи правна уредба по аналогия, са необходими определени предпоставки, които следва да
бъдат разгледани предвид отговора на поставения въпрос. Първата предпоставка е празнота в
закона. В случая ЗМВР не съдържа празнота относно продължителността на работното време на
служителите в МВР, изразено в брой на часовете. Този извод се налага от анализа на чл.187,ал.1
ЗМВР. Нормата е императивна и предвижда, че нормалната продължителност на работното време е
8 часа. По смисъла на чл. 187, ал. 1 ЗМВР, „8 часа дневно“ означава 8 астрономически часа,
независимо от частта на денонощието, в която работният ден се разполага – през деня, в неговата
„светла“ част и през нощта – в неговата „тъмна“ част, в последната хипотеза от 22 часа до 6.00
часа. Съпоставката на нормите на чл. 187, ал. 1 и 3 ЗМВР с чл. 140 КТ показва, че разпоредбите на
ЗМВР установяват по -голяма продължителност на работното време на нощния труд на
служителите от МВР в сравнение с тази на работниците и служителите по трудово
правоотношение. Различието – установената с разпоредбите на ЗМВР по-голяма продължителност
на работното време на нощния труд за служителите от МВР, се аргументира с основните функции
на МВР, регламентирани в чл. 2, ал. 1 ЗМВР. Разпоредбите на чл. 179 и чл. 187, ал. 9 ЗМВР са
делегиращи законови норми, които предвиждат условията и редът за полагане на нощен труд,
включително отчитането му и заплащането, да се извършват със съответните актове – наредба и
заповед. С последната, представляваща индивидуален административен акт, се предвижда
министърът на вътрешните работи да определя размера на възнаграждението за положен нощен
труд. Действително в издадените наредби липсва правило като това на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, но
липсата е обяснима с волята на законодателя да не се създава норма за преобразуване на нощни
19
часове в дневни.
Не са налице и останалите две предпоставки за прилагането на чл. 46, ал. 2, изр. 1 ЗНА. Случаите
по ЗМВР и по КТ не са сходни. Трудовото правоотношение е насочено към изпълнение на частен
интерес, а служебното правоотношение се реализира за осъществяване на държавна власт, т. е.,
като вид правоотношения те са различни, а не сходни. Прилагането на НСОРЗ към въпросните
служебни правоотношения не би обезпечило постигането на законова цел, доколкото методите на
регулиране на отношенията и заложената в чл. 187, ал. 1 ЗМВР воля на законодателя е да се прилага
еднаква продължителност на работното време през деня и нощта - „8 часа дневно“, независимо от
частта на денонощието, в която работният ден се разполага – през деня или през нощта. При
разработването и приемането на ЗМВР, законодателят е имал предвид разбирането за спецификата
на служебните правоотношения и равенството на гражданите пред закона, като неблагоприятните
последици от полагането на нощен труд от служители на МВР се компенсира със съответните
компенсаторни механизми - допълнително възнаграждение за прослужено време – чл. 178, ал. 1, т.
1 ЗМВР, по-голям основен платен годишен отпуск /чл. 189, ал. 1 ЗМВР/, обезщетение при
прекратяване на служебно правоотношение /чл. 234, ал. 1 ЗМВР/, по – благоприятен режим за
заплащане на извънреден труд /чл. 187, ал. 5, 6 и 7 ЗМВР/, липса на задължение за заплащане на
осигурителни вноски и по-благоприятни условия за придобиване право на пенсия /чл. 69, ал. 2
КСО/, пенсиониране при условията на І категория труд / чл. 69 КСО/ и др. Прието е също, че
горното разрешение съответства и на правото на ЕС.
С решение от 24.02.2022г. по дело С-262/20 на СЕС, образуваното по направено
преюдициално запитване от Районен съд-Луковит е прието в т. 49, 51 и 55, че Директива
2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 04.11.2003г. не съдържа указание за дадена
разлика или съотношение между нормалната продължителност на нощния труд и нормалната
продължителност на труда през деня. Посочва се, че следва да се следи за това, за полагащите труд
през нощта да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното време,
заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които позволяват да се компенсира особената
тежест на този вид труд. Член 8 и чл. 12, б.“а“ от Директивата следва да се тълкуват в смисъл, че не
се налага да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната
продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и
пожарникарите, е по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня,
но при всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за защита. Като
извод съдът е приел, че чл.20 и чл. 31 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва
да се тълкуват в смисъл, че допускат определената в законодателството на държава членка
нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците в частния сектор да не се
прилага за работниците в публичния сектор, вкл. за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика
в третирането се основава на обективен и разумен критерий, т. е., е свързана с допустима от закона
цел на посоченото законодателство и е съразмерно на тази цел /т. 80/.“
Поради противоречивата съдебна практика и постановяването на ТР № 1/15.03.2023г.,
както и с оглед решенията от 24.02.2022 г. на СЕС по дело С-262/2020 и от 04.05.2023 г. по
съединени дела С-529/21 – С-536/2021 и С-732/2021 – С-738/2021, постановени по отправени
съответно от РС-Луковит и от РС-Кула преюдициални запитвания по аналогични спорове,
Смолянският окръжен съд също отправи преюдициално запитване по В.гр.дело № 193/2023 г. по
следните въпроси: 1/ Разпоредбите на чл.12, б.“а“ и §8 от Директива 2003/88/ЕО, както и чл.20 и 31
от Хартата за основните права на Европейския съюз, следва ли да се тълкуват в смисъл, че не
20
допускат национална правна уредба /в случая чл.187 от ЗМВР/ която, като не позволява по-
кратката продължителност на нощния труд спрямо дневния труд по общия ред, важащ за
работниците в частния сектор, да се прилага и за работниците в публичния сектор като полицаите
и пожарникарите, работещи на смени и полагащи нощен труд /държавни служители по чл.142,
ал.1, т.1 от ЗМВР/, довежда до следната разлика в третирането, без тази разлика да е свързана с
допустима от законодателството цел, а именно: Една група работници в публичния сектор,
натоварени с особено важните задачи по охрана на обществения ред и защита на населението /в
случая полицаите и пожарникарите по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, работещи на смени и полагащи
нощен труд/, са поставени в по-неблагоприятно положение: а. както спрямо друга група работници
в същия публичен сектор, натоварени със същите задачи по охрана на обществения ред и защита на
населението, които обаче не полагат нощен труд на смени /в случая останалите държавни
служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР/, но се ползват от същите придобивки /напр. допълнително
възнаграждение за прослужено време, по-дълъг платен годишен отпуск, по-ранно пенсиониране,
по високи обезщетения при прекратяване на служебното правоотношение и други/, от които се
ползват и полагащите нощен труд на смени полицаи и пожарникари; б. така и спрямо работници от
частния сектор, които работят на смени и полагат нощен труд, без да ползват същите придобивки,
но по причина, че не са натоварени със същите особени важни задачи по охрана на обществения
ред и защита на населението, заради които задачи тези придобивки са предоставени на една цяла
група работници от публичния сектор /всички държавни служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР/ ?;
2/ Разпоредбите на чл.12, б.“а“ и §8 от Директива 2003/88/ЕО, както и чл.20 и 31 от Хартата за
основните права на Европейския съюз следва ли да се тълкуват в смисъл, че не позволяват
прилагане на задължителна национална съдебна практика /каквато в случая е ТР № 1 от 15.03.2023
г. по тълк.д. № 1/2020г. на ОСГК на ВКС, ако това прилагане би довело до резултат, несъвместим с
правото на Съюза, а именно: описаното в І-ви въпрос неравенство в третирането, което
неравенство не е основано на обективен и разумен критерий, тоест не е свързано с допустима от
закона цел и не е съразмерно на тази цел ?
По това преюдициално запитване е образувано дело С-435/2023 на СЕС. С определение от
29.07.2024г.,получено в съда на 02.08.2024 г., Съдът на Европейския съюз дава следните отговори
на така поставените от Смолянски окръжен съд въпроси:
1.Член 12, буква а) от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4
ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време и членове 20 и
31 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не
допускат правна уредба, която по въпроса за нормалната продължителност на нощния труд
въвежда разлика в третирането на група работници от публичния сектор, натоварени със
съществените задачи по охрана на обществения ред и защита на населението, спрямо друга група
работници от публичния сектор, натоварени със същите задачи, или спрямо работници от частния
сектор, освен ако тази разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, тоест е
свързана с допустима от закона цел на това законодателство и е съразмерна на тази цел.
2.Член 12, буква а) от Директива 2003/88 и членове 20 и 31 от Хартата на основните права
трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагане на задължителна национална съдебна
практика, ако прилагането води до резултат, несъвместим с тези разпоредби от правото на
Съюза, и по-специално до разлика в третирането, която не се основава на обективен и разумен
критерий.
За отговорите на поставените въпроси СЕС е изложил мотиви, че по силата на член 99 от
21
Процедурния правилник на Съда, когато отговорът на преюдициалния въпрос се налага
недвусмислено от съдебната практика, Съдът може във всеки един момент да се произнесе с
мотивирано определение по предложение на съдията докладчик и след изслушване на генералния
адвокат.В настоящия случай съдът е приел, че поисканото от запитващата юрисдикция тълкуване
на правото на Съюза по първия въпрос се налага недвусмислено от решение от 24 февруари 2022г.,
Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ (C 262/20, EU:C:2022:117), както
и от решение от 4 май 2023 г., Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“
(Нощен труд) (C 529/21—C 536/21 и C 732/21—C 738/21, EU:C:2023:374). По първият въпрос
съдът е припомнил, че по т.55 от дело С-260/20 вече е постановил, че член 8 и член 12, буква а) от
Директива 2003/88 трябва да се тълкуват в смисъл, че не налагат да се приема национална правна
уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците от
публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях нормална
продължителност на труда през деня. При всички случаи в полза на такива работници трябва да
има други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане,
обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на
полагания от тях нощен труд. Съдът е приел, по т.79 и т.80, че членове 20 и 31 от Хартата трябва
да се тълкуват в смисъл, че допускат определената в законодателството на държава членка
нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците от частния сектор да не
се прилага за работниците от публичния сектор, включително за полицаите и пожарникарите, ако
такава разлика в третирането-доколкото съответните категории работници се намират в сходно
положение — се основава на обективен и разумен критерий, тоест е свързана с допустима от
закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна на тази цел. Накрая, съдът е постановил,
че запитващата юрисдикция, която единствена е компетентна да прецени фактите, следва да
направи необходимите проверки, така че, от една страна, да установи релевантните категории
работници, и от друга страна, да определи дали е изпълнено изискването за сходство на
разглежданите положения (т.70 от дело С-260/20 и т.63 от съединени дела C 529/21-C 536/21 и C
732/21—C 738/21). В мотивите е посочено още, че принципът на предимство на правото на Съюза,
който закрепва върховенството на правото на Съюза над правото на държавите членки, задължава
всички органи на държавите членки да осигурят пълното действие на различните норми на правото
на Съюза, в частност без националните разпоредби, в това число и конституционни, да могат да са
пречка за това. Освен това принципът за съответстващо тълкуване изисква националните
юрисдикции да използват всички свои правомощия, като вземат предвид цялото вътрешно право и
като приложат признатите от последното методи за тълкуване, за да гарантират пълната
ефективност на съответната директива и да стигнат до разрешение, което съответства на
преследваната от нея цел. Изискването за такова съответстващо тълкуване включва по-специално
задължение за националните юрисдикции при необходимост да изменят постоянната съдебна
практика, ако тя се основава на тълкуване на националното право, което е несъвместимо с целите на
директива. Следователно националната юрисдикция не би имала основание да приеме, че е
изправена пред невъзможност да тълкува национална разпоредба в съответствие с правото на
Съюза единствено поради факта че тази разпоредба трайно е тълкувана в несъвместим с това право
смисъл или е прилагана по такъв начин от компетентните национални органи. Ако не е основана
на обективен и разумен критерий, всяка разлика в третирането, която разпоредбите на
националното право в областта на нощния труд въвеждат по отношение на различни категории
работници, намиращи се в сходно положение, би била несъвместима с правото на Съюза и би
налагала в такъв случай националният съд да тълкува националното право във възможно най-
22
голяма степен с оглед на текста и целта на съответната разпоредба от правото на Съюза, като вземе
предвид цялото вътрешно право и приложи признатите от последното тълкувателни методи, за да
гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и да достигне до разрешение, съответстващо на
преследваната с нея цел(т.79 C 262/20) От това следва, че запитващата юрисдикция трябва да
осигури резултат, който да е в съответствие с правото на Съюза, като при необходимост остави без
приложение националната съдебна практика, която му противоречи.
При тези отговори на СЕС и предвид негови предходни решения, считам, че
разпоредбите на чл.187, ал.1, изр.2 и новата ал.4 ЗМВР след изменението на ЗМВР обн. в ДВ
бр.69/07.07.2020г., в сила от 11.07.2020г., както и чл.22, ал.3 от Наредба № 8121з-1174 от 21.10.2020
г. и чл.21 ал.3 от следващите две наредби - Наредба № 8121з-1353/ 15.12.2020г. и Наредба № 8121з-
922/22.07.2022 г. не следва да се прилагат, както и ТР № 1/15.03.2023 г. по тълк.дело № 1/2020 г. на
ОСГК на ВКС, тъй като са несъвместими с правото на Съюза по причина, че поставят в различно
по-неблагоприятно, положение полицаите и пожарникарите–държавни служители по чл.142, ал.1,
т.1 от ЗМВР, работещи на смени и полагащи нощен труд, както спрямо държавни служители по
същия чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, които не работят на смени и не полагат нощен труд, така и спрямо
полагащи нощен труд работници по КТ и по ЗДСл., без да се открива тази разлика в положението
да е обусловена от разумен и обективен критерий, т.е., от допустима от закона цел по следните
съображения:
Настоящият ищец, както и ищците по аналогични дела са държавни служители по смисъла
на чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, които работят на 12-часови смени или на 24-часови смени, поради
което и съгласно чл.187, ал.3 от ЗМВР работното им време се изчислява сумирано за тримесечен
период.
В числото на държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР освен описаните ищци,
работещи на смени и полагащи нощен труд, има и голям брой служители, които обаче не работят на
смени и не полагат нощен труд, като от справка от МВР е видно, че работещите на смени са
65,20%, а 34,80% от служителите по чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР, не работят на смени и не полагат
нощен труд. За тази втора група служители по чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР (неработещите на смени и
неполагащи нощен труд) при предходната редакцията на чл.187 е предвидено, че се установява
ненормиран работен ден, като са длъжни при необходимост да изпълняват служебните си
задължения и след изтичане на редовното работно време; работното им време се изчислява в
работни дни–подневно. Според настоящата редакция на същия член, ал.5, за държавните
служители в МВР, извън тези по ал. 2 и работещите на смени, се установява подневно отчитане на
работното време. Съгласно чл.5, ал.1 от Наредбата от 22.07.2022 г., за тях се установява работно
време от 8,30 до 17,30 ч. с един час обедна почивка.
В същото положение са и служителите към Главна дирекция „Охрана“ към Министъра на
правосъдието, чиято уредба е в чл.391-394 от ЗСВ, в Правилника за устройството и дейността на
Главна дирекция "Охрана", издаден от Министъра на правосъдието, както и в ЗМВР – чл. 393, ал.2
от ЗСВ разпорежда, че, по отношение на личния състав на Главна дирекция "Охрана", се прилагат
разпоредбите на част трета, глави седма – дванадесета от ЗМВР. В Глава Седма са например Раздел
Шести, уреждащ „Възнаграждения, материално и социално осигуряване на служителите на МВР“
от чл.176 до чл.186а включително, както и Раздел Седми - “Работно време и отпуски“ от чл.187 до
чл.190. от ЗМВР.
В същото положение се намират и служителите в Главна дирекция „Изпълнение на
23
наказанията“ и в териториалните й служби, чиято уредба е в ЗИНЗС, в Правилника за
приложението му и в ЗМВР – в чл.19, ал.2 от ЗИНЗС е предвидено, че за държавните служители по
ал. 1, т.1 ( държавни служители, които пряко осъществяват дейности по изпълнение на наказанията
или на мярката за неотклонение задържане под стража) се прилагат разпоредбите относно
държавната служба в ЗМВР, доколкото в този закон не е предвидено друго.
От посочената справка и от законовите разпоредби категорично се установява, че от
придобивките по чл.178, ал.1, т.1-6, чл.179, ал.1 и ал.4, чл.181, ал.1, 2 и 3, чл.182, чл.183, ал.1 и
ал.3, чл.184, ал.1, чл.185, ал.1, чл.186, чл.186а, чл.187, ал.5, 6 и 7, чл.189, чл.190, чл.191, чл.233 и
чл.234, чл.238 от ЗМВР и чл.69 от КСО, се ползват всички държавни служители по чл.142, ал.1,т.1
от ЗМВР, а не само от тези от тях, които полагат нощен труд, работейки на смени. В тази връзка
следва специално да се изтъкне, че примерно изброените в ТР № 1/15.03.2023 г. придобивки:
допълнително възнаграждение за прослужено време /чл. 178, ал. 1, т. 1 ЗМВР/, по-голям основен
платен годишен отпуск /чл. 189, ал. 1 ЗМВР/, обезщетение при прекратяване на служебно
правоотношение /чл. 234, ал. 1 ЗМВР/, по – благоприятен режим за заплащане на извънреден труд
/чл. 187, ал. 5, 6 и 7 ЗМВР/, липса на задължение за заплащане на осигурителни вноски и по-
благоприятни условия за придобиване право на пенсия /чл. 69, ал. 2 КСО/, пенсиониране при
условията на І категория труд / чл. 69 КСО/ и др., се ползват не само от работещите на смени и
полагащи нощен труд полицаи и пожарникари, а и от всички останали държавни служители по т.1
на чл.142, ал.1 ЗМВР, включително и от онези 34,80% служители по същата т.1., които не са
работили на смени и не са полагали нощен труд. Следва да се отбележи, че в ал.5 на чл.187 ЗМВР в
редакцията му преди изменението обн. в ДВ бр.60/07.07.2020г. се прави известно разграничение
между държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР, които работят на смени, и тези по същата
точка, работещи на ненормиран работен ден, което обаче е само по отношение компенсирането на
извънредния труд – „Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира
със: 1. допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за
извънреден труд за работата в почивни и празнични дни – за служителите на ненормиран работен
ден; 2. възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за
служителите, работещи на смени.“
Също така, съгласно чл.142, ал.4 от ЗМВР, част от горните придобивки се ползват и от
държавните служители по т.2 на чл.142, ал.1 ЗМВР – придобивките по чл.181, ал.3, чл.182, чл.185,
ал.1, чл.186а, чл.190, ал.1- частично, както е уредено в ал.2, чл.191 и чл.233 ЗМВР, както и чл.184
ЗМВР, а някои – от всички служители на МВР, включително работещите по трудово
правоотношение – напр. придобивките по чл.178, ал.1, т.4, 5 и 6, чл.181, ал.1 и ал.3, чл.182, чл.184,
чл.185, ал.1, чл.186а, чл.191, чл.233, чл.238.
Съгласно т.51 от решението по дело С-262/20 , „..когато определят необходимото
равнище на защита на здравето и безопасността на работниците, които полагат нощен труд,
държавите членки трябва да следят да е гарантирано спазването на принципите на защитата на
безопасността и здравето на работниците. Поради това те трябва да следят в полза на полагащите
нощен труд работници да има други мерки за защита под формата на продължителност на
работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се
компенсира особената тежест на този вид труд, подчертана и в Директива 2003/88, а съответно и да
се съобрази естеството на нощния труд.“
Както се посочи по-горе, с изброените придобивки, включително и посочените в ТР №
1/15.03.2023г. на ВКС, се ползват от всички държавни служители по чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР,
24
включително от неработещите на смени и неполагащи нощен труд, а някои се ползват и от
останалите служители в МВР.Очевидно тези придобивки са предоставени, за да направят
възможно осъществяването на залегналите в чл.2 ЗМВР дейности - защита на правата и свободите
на гражданите, противодействие на престъпността, защита на националната сигурност, опазване на
обществения ред и пожарна безопасност и защита на населението, като същевременно компенсират
ограниченията, например тези по чл.153 ЗМВР, които служителите в МВР следва търпят, заради
особеното си положение, и завишените изисквания към тях.
Считам, че следва да бъде споделено изразеното от Районен съд-Луковит становище в
искането му за преюдициално запитване, по дело № С-262/20г., че „специалните и изключително
значими функции на тези държавни служители по принцип предвиждат завишени изисквания към
тяхната лоялност към държавата, на която служат. Именно поради това към държавните служители,
които упражняват държавна власт, се поставят множество допълнителни завишени изисквания и
задължения, включително допустимата продължителност на смените – до 24 часа, особени
задължения при извънредни ситуации и много други. В противоречие с целите на специалния
статут на полицаите и пожарникарите, чиито професии винаги се отличават със завишени рискове,
е те да бъдат изключени от закрилата на нощния труд, изразяваща се в ограничаване на неговата
нормална продължителност до 7 часа. По този начин биха се нарушили както индивидуалните
права на служителите, така и общественият интерес, поради намаляване на ефективността на труда
им нощем“. Безспорно е, че нощният труд разстройва биологичния ритъм на живот и нервната
система,обмяната на веществата и нормалния метаболизъм и може да е вреден за здравето.
Описаните по-горе придобивки не могат да бъдат определени като „компенсаторни
механизми“, като „други мерки за защита“ в смисъла, посочен в т.51 от решението на СЕС по дело
С-262/20 , тъй като те не са насочени специално към полагащите нощен труд на смени държавни
служители, нито пък се предоставят поради и съобразно продължителността на труда им през
нощта, „не са свързани пряко с естеството на нощния труд“.
След отмяната на наредбата от 2014 г., която позволява преобразуване на нощните часове
в дневни с коефициент 1,143, в последващите наредби и в ЗМВР не са предвидени придобивки,
които не са съществували дотогава и които същевременно да са създадени именно с цел по друг
начин да компенсират полагащите нощен труд на смени полицаи и пожарникари. От друга страна,
лицата, работещи по трудово правоотношение в частния сектор не разполагат с посочените в
ЗМВР придобивки, тъй като те не са натоварени да изпълняват дейности, които са от особена
важност за обществото, каквито са описаните чл.2 ЗМВР, а не защото придобивките по ЗМВР
компенсират точно нощния труд. Тези работници по трудово правоотношение в частния сектор за
полагания от тях нощен труд при работа на смени получават възнаграждение, което се образува по
методиката по чл.8 и чл.9 от НСОРЗ, обяснено и в Решение № 14/27.03.2012 г. на ВКС по гр.д. №
405/2011 г., IV г.о., а именно, че „тези разпоредби се прилагат едновременно с правилата за
заплащане на нощния труд, т. е., при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща и допълнително
трудово възнаграждение за нощен труд.“
В тази връзка следва да се отчете също, че ставката за допълнителното трудово
възнаграждение по чл.179, ал.1 ЗМВР за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., което се
дава на държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР, съгласно Наредба № 8121з-
1059/26.09.2019г., обн.в ДВ бр.48/04.10.2019г. в сила от 04.10.2019г. и съответната заповед на
Министъра на вътрешните работи за исковия период е еднаква с тази за работещите по трудово
25
правоотношение - по чл.261 от КТ във вр. с чл.8 НСОРЗ.
Следва да се отчете и обстоятелството, че и полицаите и пожарникарите, както и
работещите по трудово правоотношение в частния сектор, имат право на безплатна храна и
ободряващи напитки, съответно на левовата им равностойност, при съответни условия.
Също така както размерите на минималната междудневна почивка и непрекъснатата
седмична почивка, включително тази при сумирано изчисляване на работното време по КТ /чл.152-
153/, така и по наредбите от 2020г. и наредбата от 2022г. за реда за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно
време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители по чл. 142,
ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ЗМВР, са еднакви.
В обобщение, полицаите и пожарникарите по чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР, работещи на смени и
полагащи нощен труд, имат придобивки, ползвани и от неработещите на смени и неполагащи
нощен труд служители по същата точка 1,на чл.187,ал.1 от ЗМВР и дадени им не заради нощния
труд, а заради особените им задачи по чл.2 от ЗМВР - на защитници на правата и свободите на
гражданите и обществения ред и сигурност.
Същевременно, полицаите и пожарникарите като настоящия ищец, не могат да се
възползват от методиката по чл.9, ал.2 НСОРЗ, от която пък се ползват работещите по КТ в
частния сектор, на които не се полагат придобивките по ЗМВР, но защото не са натоварени с
особените функции и ограничения по ЗМВР.
След като специалният закон и наредбите по неговото прилагане не съдържат разпоредби,
с които да се регламентират мерки, които по адекватен начин да компенсират особената тежест
именно на нощния труд, полаган от ищеца и другите като него полицаи и пожарникари, работещи
на смени и полагащи нощен труд, то следва да се приложи методиката по чл.9, ал.2 НСОРЗ, което
обаче ЗМВР и тълкувателното решение забраняват.
Прилагането на чл.9, ал.2 НСОРЗ би могло да бъде изпълнение на предвиденото в член 12,
буква а) от директивата задължение да се предприемат необходимите мерки, така че работниците,
които полагат нощен труд, и работниците на смени, да се ползват с подходяща за естеството на
работата им защита. В т.73-80 от Решението по дело С-262/20 е постановено, че: „ Що се отнася до
обосноваността на евентуалната разлика в третирането, следва да се припомни, че, съгласно
постоянната съдебна практика, разликата в третирането е обоснована, когато се основава на
обективен и разумен критерий, тоест когато е свързана с допустима от закона цел на съответното
законодателство и е съразмерна на тази цел…. т.74. В това отношение от преюдициалното
запитване следва, че спорната в главното производство липса на механизъм в Наредби № 8121з-592
и № 8121з-776, както и в следващите, за преобразуване на нощните часове труд в дневни се
обяснява със съображения от правен и икономически порядък. т.75 От една страна, съгласно член
187, алинеи 1 и 3 от Закона за МВР нормалната продължителност на труда през деня и през нощта е
еднаква и затова съотношението между нормалната продължителност на труда през деня и тази
през нощта е 1 и не налага преобразуване. т.76 Освен ако не покажат друго проверките, които
следва да направи запитващата юрисдикция обаче, подобен аргумент видимо не отразява
допустима от закона цел, годна да обоснове разглежданата в главното производство разлика в
третирането. т.77 От друга страна, запазването на подобен механизъм за преобразуване би
изисквало значителни допълнителни финансови средства. Според т.78 подобен аргумент обаче не
може да се приеме. Всъщност правото на Съюза наистина не е пречка за държавите членки да
26
вземат предвид бюджетни съображения, успоредно със съображения от политически, социален или
демографски порядък, и да въздействат върху естеството или обхвата на мерките, които смятат да
приемат, но такива съображения не могат сами по себе си да представляват цел от общ интерес.“
Също така, в т.63 от решението по съединени дела С-529/21-С-536 и С 732/21 – С-738/21, СЕС
приема, че „ще трябва запитващата юрисдикция да прецени, първо, дали съответните категории
работници се намират в сходно положение; второ, дали е налице разлика в третирането на тези две
категории работници и трето, дали тази разлика в третирането се основава на обективен и разумен
критерий, тоест, е свързана с допустима от закона цел на съответното законодателство и е
съразмерна на тази цел…“
От изложеното може да се направи извод, че липсата на изрично правило за по-малка
продължителност на нощния спрямо дневния труд в предходната редакция на чл.187 ЗМВР, както и
промяната в чл.187, ал.1, изр.второ и ал.4 от ЗМВР, обн.в ДВ бр.60/2020г.,в сила от 11.07.2020г. и в
съответните наредби от 2020 г. и в сега действащата наредба от 2022 г. всъщност са наложени, за да
се спестят значителни финансови средства, което може да бъде изведено и от икономическите
аргументи в мотивите залегнали в законопроекта за изменение на ЗМВР и в отказа да се включи в
последващите наредби на разпоредба, подобна на чл.31,ал.2 от наредбата от 2014г., предвиждаща
преобразуването на нощният труд в дневен, каквото предложение е било направено от три
синдикални организации при общественото обсъждане. Този извод се налага и от обстоятелството,
че по-големият процент от служителите по чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР работят на смени и полагат
нощен труд а и в същото положение се намират и работещите на смени и полагащи нощен труд
държавни служители от Главна дирекция „Охрана“ към Министъра на правосъдието и от Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ и териториалните и структури .В тази връзка изменението
на чл.187 от ЗМВР, направена между първото и второто четене на закона, заедно с множество
други промени, така, че да не е бил веднага видим ефектът от нея, е целяла и да преодолее
практиката на съдилища в страната, които приемат, че в ЗМВР е налице празнота, поради което
при решаването на споровете, идентични с настоящия, прилагат по аналогия разпоредбата на чл.9,
ал.2 от НСОРЗ и уважават исковете. В тази връзка е и краят на последното изречение от
предложението на народните представители, касаещо промяната в чл.187 ЗМВР – че това „ще
наложи еднаквост при прилагането на разпоредбите, регламентиращи полагането на нощен труд, и
ще допълни празнотата в специалния закон.“ От това може да се заключи, че промяната е
предприета именно в закона и поради това, че той не може да бъде атакуван по далеч по
облекчения ред пред съдилищата по реда на чл.185-196 от Административно-процесуалния кодекс
за оспорване на подзаконови нормативни актове, както могат и са били атакувани посочените по-
горе наредби от 2015 и 2016 г., отменени от Върховния административен съд.
Подобни обстоятелства от икономически порядък, обаче, съгласно решението по дело
С-262/20 г., включително спестяване на финансови средства, не могат да бъдат аргумент за
различно третиране и видимо не отразяват допустима от закона цел, годна да обоснове това
различно третиране. В т. 79 от същото решение, възпроизведено и в т.41 от определението на СЕС
от 29.07.2024 г. по дело С-435/2023, е указано, че националният съд следва да тълкува
националното право във възможно най-голяма степен с оглед на текста и целта на съответната
разпоредба от правото на Съюза, като вземе предвид цялото вътрешно право и приложи признатите
от последното тълкувателни методи, за да гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и да
достигне до разрешение, съответстващо на преследваната с нея цел.
След като за процесния период разпоредбата на чл.187,ал.1 изречение второ и ал. 4 на чл.
27
187 от ЗМВР, както и посочените по горе Наредби, които изрично препращат към чл.187,ал.4 от
ЗМВР, че дневният труд е равен по продължителност на нощния –по 8 часа, то заради
несъвместимостта на тези разпоредби от специалния закон с правото на Съюза, националният съд
не следва да ги прилага, тъй като те поставят в неравностойно положение служителите по
чл.142,ал.1,т..1 от ЗМВР, полагащи нощен труд, спрямо друга група служители по чл.142,ал.1,т.1,
които не полагат нощен труд, така и спрямо работниците и служителите по трудово
правоотношение, полагащи нощен труд, без тази разлика в третирането им да е обоснована с
обективен и разумен критерий, като бюджетните съображения не могат да бъдат такъв критерий и
тази разлика в третирането не е свързана с допустима от закона цел.
Безспорно правото на Съюза има върховенство над правото на държавите членки, а то не
допуска правна уредба, която да въвежда разлика в третирането на определена група служители от
публичния сектор, спрямо други категории служители, намиращи се в сходно положение.
Изискването за съответстващо тълкуване на националното право включва задължение за
националните юрисдикции да изменят постоянната си съдебна практика, ако тя се основава на
тълкуване на националното право, което е несъвместимо с целите на директивата( т.40 от дело С
435/23.) В случая прилагането на ТР 1/15.03.2023г. на ВКС, би довело именно до разлика в
третирането и до поставянето на служителите по чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР,работещи на смени и
полагащи нощен труд в по-неблагоприятно положение ,спрямо същите служители, които не
работят на смени и не полагат нощен труд, както и спрямо служители по трудово правоотношение
в сходно положение, които полагат нощен труд. Посочената в ТР разликата в третирането е
оправдана именно със „съображение от правен порядък“ по смисъла, вложен в т.74 и 75 от
решението от 24.02.2022 г. по дело С-262/2022 – че „ воля на законодателя е да се прилага еднаква
продължителност на работното време през деня и нощта - „8 часа дневно“, независимо от частта на
денонощието, в която работният ден се разполага – през деня или през нощта…“ и че „ При
разработването и приемането на ЗМВР, законодателят е имал предвид разбирането за спецификата
на служебните правоотношения и равенството на гражданите пред закона, като неблагоприятните
последици от полагането на нощен труд от служители на МВР се компенсира със съответните
компенсаторни механизми…“ В т.76 от решението по дело 262/20 на СЕС обаче за подобно
съображение от правен порядък е прието, че: „видимо не отразява допустима от закона цел, годна
да обоснове разглежданата в главното производство разлика в третирането“, освен ако не покажат
друго проверките, които следва да направи запитващата юрисдикция“. При извършените проверки
се установява, че именно спецификата на служебните правоотношения и равенството на
гражданите пред закона изглежда, че не са адекватно съобразени от законодателя в приетите
изменения на чл.187 от 07.07.2020г., след като полагането на нощен труд от работещите на смени
служители по чл.142, ал.1, т.1 на МВР всъщност не се овъзмездява с горните компенсаторни
механизми по описаните досега причини.
Не е налице и твърдяното в жалбата смесване на понятията „нощен труд“ и „извънреден
труд“ в обжалваното решение. Установената нормална продължителност на работното време се
спазва средно за определен по-продължителен период от време, който в процесния случай е
тримесечен. В тази насока от неоспореното заключение на вещото лице по счетоводната експертиза
е видно, че с оглед броя на нощните смени, след превръщането на отработените нощни часове в
дневни, полученият брой часове надхвърлят установеното работно време, поради което разликата
се явява извънреден труд. Т.е., при съпоставката с общия брой нощни часове за периода като норма
часове, разликата от 148 часа е извън тази норма и е извънреден труд. Поради това са
28
неоснователни доводите във въззивната жалба за смесване на понятията "нощен труд" и
"извънреден труд" от районния съд. От дължимото допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд, получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,
143, не следва да се приспада заплатеното възнаграждение на основание чл.179,ал.1 и 2 във вр. с
чл.9,ал.1 от Наредба № 8121з-1059/26.09.2019г., защото тези възнаграждения са дължими на
самостоятелни и независими едно от друго правни основания, както е изяснено в посоченото по-
горе решение ВКС по дело № 405/2011г. на ІVг.о.
Полагането на нощен труд, без оглед на вида на извършваната работа, нарушава
биологичните ритми и е свързано с вредни за организма последици, поради което при липсата на
друг механизъм за компенсиране на вредните последици от нощният труд за посочената категория
служители, правилно районният съд е приложил чл.9,ал.2 от НСОРЗ, като е приел, че на ищецът се
дължи допълнително заплащане за положените след приравняването часове нощен труд. Горното
тълкуване е в съответствие и с основния правен принцип за равенство и недопускане на
дискриминация, закрепен и в чл.6 от КРБ и чл.14 от ЕКЗПЧОС.
По изложените съображения считам, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено
като правилно.
Съдия:
(Т.Кисьова)
29