№ 7581
гр. София, 19.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело №
20221110103537 по описа за 2022 година
ОПРЕДЕЛИ:
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 19.02.2024 година град София
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети състав
На деветнадесети февруари две хиляди двадесет и четвърта година
В закрито заседание
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова
гражданско дело № 3537 по описа за 2022 година на СРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Би карго“ ЕООД, с ..............., със
седалище и адрес на управление: с. Красен, ул. „Стара планина“ № 10, община Иваново,
област Русе, представлявано от управителя И.Г.В., против „Ен ен спедишън“ ЕООД, с
.................., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Тимок“ № 2, вх. А, ап. 34,
представлявано от управителя С.С.И., за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
от общо 960 лв., от която: сумата от 288 лв., дължима по фактура № 692/07.04.2020 г. с
включено ДДС и договор за превоз от 06.04.2020 г., сумата от 336 лв., дължима по фактура
1
№ **********/14.04.2020 г. с включено ДДС и договор за превоз на товари от 13.04.2020 г.,
и сумата от 336 лв., дължима по фактура № 717/23.04.2020 г. с включено ДДС и договор за
превоз на товари от 13.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, дължима от
подаване на исковата молба – 25.01.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, както и
направените по делото разноски.
Ищецът чрез законния си представител твърди, че между страните са налице
облигационни отношения, по силата на които ищецът извършил транспортни услуги по три
броя заявки от ответника, както следва: заявка № 107 от 06.04.2020 г. с направление
България – Англия, заявка № 108 от 13.04.2020 г. с направление България – Англия, и заявка
№ 109 от 13.04.2020 г. с направление България – Англия. За извършените услуги ищецът
издал три броя фактури, а именно: фактура № 692/07.04.2020 г., фактура №
**********/14.04.2020 г. и фактура № 717/23.04.2020 г. Независимо от неколкократните
покани за извънсъдебно уреждане на отношенията между страните, ответникът отказал да
плати дължимите суми. Ищецът подал заявление за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК,
по което било образувано гр.д. № 13591/2021 г. по описа на СРС, 155 състав. С
разпореждане от 01.09.2021 г. искането за издаване на заповед било отхвърлено, като по
повод на дадени от съда указания ищецът предявява исковата си претенция. Към исковата
молба са приложени писмени доказателства.
В законоустановения срок не е постъпил отговор на исковата молба по смисъла на чл.
131 от ГПК от ответника „Ен ен спедишън“ ЕООД.
С оглед нормата на чл. 140 от ГПК подадената искова молба е редовна и отговаря на
изискванията на чл. 128 и чл. 129 от ГПК, същата е допустима, а съобразно чл. 140, ал. 3 от
ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което
да се призоват страните, както и да им бъде съобщен проекта за доклад по делото.
Предявени са искови претенции от „Би карго“ ЕООД против „Ен ен спедишън“
ЕООД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от общо 960 лв., от която:
сумата от 288 лв., дължима по фактура № 692/07.04.2020 г. с включено ДДС и договор за
превоз от 06.04.2020 г., сумата от 336 лв., дължима по фактура № **********/14.04.2020 г. с
включено ДДС и договор за превоз на товари от 13.04.2020 г., и сумата от 336 лв., дължима
по фактура № 717/23.04.2020 г. с включено ДДС и договор за превоз на товари от 13.04.2020
г., ведно със законната лихва върху главницата, дължима от подаване на исковата молба –
25.01.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото
разноски.
Така предявените искови претенции са с правно основание чл. 422 във връзка с чл.
415, ал. 1, т. 3 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 378 от ТЗ. Направено е
искане по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Съобразно нормата на чл. 154 от ГПК в тежест на всяка от страните е да установят
фактите, на които основават своите искания или възражения, като ищецът следва да докаже
наличие на валидно възникнало облигационно отношение, уведомяване на ответника за
2
изпълнение на поръчката, а ответникът – направените възражения.
С оглед на изразените твърдения на страните, съдът намира, че същите следва да
бъдат напътени към спогодба, като им се даде възможност да се споразумеят по отношение
на повдигнатия пред съда спор, като се укаже на страните, че могат да пристъпят към
медиация или друг способ за уреждане на спора. На страните следва да се укаже, че при
постигане на спогодба, същата ще има силата на влязло в сила решение, а при приключване
на делото със спогодба може да се приложат последиците на чл. 78, ал. 9 от ГПК.
По отношение на направените доказателствени искания, съдът намира следното:
приложените към исковата молба на ищеца писмени доказателства следва да бъдат
допуснати като относими, допустими и необходими.
С оглед на гореизложеното и на основание чл. 140 от ГПК, Софийският районен съд,
155-и състав,
О П Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ гр.д. № 3537/2022 г. по описа на Софийския районен съд за разглеждане в
открито съдебно заседание, и го НАСРОЧВА за19.03.2024 г., 9.30 часа, за която дата и час да
се призоват страните, на които се връчи препис от това определение.
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ ПРОЕКТА СИ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявени са искови претенции от „Би карго“ ЕООД против „Ен ен спедишън“
ЕООД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от общо 960 лв., от която:
сумата от 288 лв., дължима по фактура № 692/07.04.2020 г. с включено ДДС и договор за
превоз от 06.04.2020 г., сумата от 336 лв., дължима по фактура № **********/14.04.2020 г. с
включено ДДС и договор за превоз на товари от 13.04.2020 г., и сумата от 336 лв., дължима
по фактура № 717/23.04.2020 г. с включено ДДС и договор за превоз на товари от 13.04.2020
г., ведно със законната лихва върху главницата, дължима от подаване на исковата молба –
25.01.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото
разноски.
В законоустановения срок не е постъпил отговор на исковата молба по смисъла на
чл. 131 от ГПК от ответника „Ен ен спедишън“ ЕООД.
Така предявените искови претенции са с правно основание чл. 422 във връзка с чл.
415, ал. 1, т. 3 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 378 от ТЗ. Направено е
искане по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК.
СЪДЪТ приема за безспорни между страните следните обстоятелства и права: дадени
транспортни заявки за извършване на международен превоз на товари от 06.04.2020 г. и
13.04.2020 г., издадени фактура № 692/07.04.2020 г., фактура № **********/14.04.2020 г. и
фактура № 717/23.04.2020 г.
3
УКАЗВА на страните, че всяка от тях следва да установи фактите, на които основава
своите искания или възражения, като ищецът следва да докаже наличие на валидно
възникнало облигационно отношение, уведомяване на ответника за изпълнение на
поръчката, а ответникът – направените възражения.
ПРИКАНВА страните към спогодба и ги НАПЪТВА към медиация или друг способ
за доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че при постигане на спогодба, същата ще има силата на влязло
в сила решение, а при приключване на делото със спогодба може да се приложат
последиците на чл. 78, ал. 9 от ГПК.
ДОПУСКА приложените към исковата молба на ищеца писмени доказателства.
УКАЗВА на страните за възможността да ползват правна помощ при необходимост и
право за това.
УКАЗВА на ищеца, че при неявяване в първото по делото заседание, невземане на
становище по отговора на исковата молба и липса на искане за разглеждане на делото в
негово отсъствие, при наличие на предпоставките на чл. 238 и чл. 239 от ГПК, съдът може
да постанови неприсъствено решение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4