Решение по дело №1565/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в, ал.1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от И. С. С., [ЕГН], чрез адв. Л. Г., с адрес за призоваване [населено място], ул. К. Б. І, №2, ет.1, офис 6, срещу решение № 561 от 09.07.2024 г., постановено по АНД №193/2024г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърден електронен фиш серия К № 8056953/22.08.2023г. на О. М.-Бургас, с който за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена „глоба” в размер на 50 лв.

В касационната жалба се иска отмяна на обжалвания съдебен акт и отмяна на електронния фиш. Сочи се, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по всички наведени основания за отмяна на наказателното постановление, като в съдебното решение е прието наличието на общо ограничение на скоростта в населено място, което не съответства на представената от Община Бургас справка. В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Явява се процесуален представител –адв.Г., която поддържа жалбата и претендира разноски за двете инстанции.

Ответникът по касация, ОД на МВР – Бургас, редовно уведомен, не изпраща представител. Не е представен отговор на касационната жалба. Не представя доказателства.

Представителят на прокуратурата поддържа становище за неоснователност на обжалването.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд – Бургас е потвърдил електронен фиш серия К № 8056953/22.08.2023г. на О. М.-Бургас, с който за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена „глоба” в размер на 50 лв.

За да постанови решението, въз основа на доказателствата по делото, съдът приел, че в хода на производството не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Според съда нарушението било доказано, а наказанието правилно определено по вид и размер. Съдът обсъдил всички възражения на жалбоподателя и изложил мотиви, въз основа на които приел, че същите са неоснователни.

Съгласно чл.63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно. Касационният състав намира решението за валидно, допустимо и правилно, напълно споделя изводите, изложени в обжалваното решение и на основание чл.221, ал.1 от АПК препраща към тях.

По делото е безспорно установено, че на 22.08.2023 г. в 10:06 часа в [населено място] на път І-6, км. 494+910, в посока от Пети километър към [жк], при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В-26 за движение в населено място до 50 км/ч лек автомобил „Мицубиши Монтеро Спорт ” с рег. № А 06 58 РА се движил със скорост 61 км/ч. /след приспаднатия толеранс от 3 % в полза на водача/, установена с техническо средство – мобилна система за контрол на скоростта –„TFR1-M 510”.

За извършеното нарушение бил издаден електронен фиш на жалбоподателя, в качеството му на собственик.

Възприетата от районния съд фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Правните изводи на районния съд са формирани в съответствие с приложимия материален закон.

По делото е приложен протокол за използване на автоматизирано техническо средство, съставен на основание чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. В него се съдържа информация за точното местоположение на уреда, пътният знак за ограничение, разстоянието от пътния знак с въведено ограничение до АТСС - 1300, режим на измерване - стационарен, посока на задействане – приближаващ, номерата на протоколите установяващи годност на уреда, началото и край на работа, като тази информация съответства на информацията съдържаща се в приложените към електронния фиш статични изображения на лекия автомобил собственост на касатора.

По делото са събрани допълнително доказателства по отношение на местоположението на пътните знаци, указващи ограничения на скоростта в пътния участък. Мобилната система за контрол на скоростта –„TFR1-M 510” е била поставена в [населено място] на път І-6, км. 494+910, в посока от Пети километър към кв.Ветрен. Магазин „Егло“ е отбелязан на схемата на км. 494+860, което е след мобилната система за контрол на скоростта и преди знак В-26 за ограничение на скоростта 80км/ч, който е на км. 494+780. При тези данни нарушението е извършено в зоната на действие на пътен знак В-26 за ограничение на скоростта 50км/ч и преди пътен знак В-26 за ограничение на скоростта 80км/ч.

Други възражения в жалбата не са направени.

В заключение посочва, че електронният фиш е издаден при спазване на процесуалните правила и материалния закон.

Наложеното на жалбоподателя наказание е съобразено с разпоредбата на с разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, а именно глоба в размер на 50 лева.

Предвид изложените мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл.63в, ал.1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд – гр. Бургас, ХXVІ състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В С. Решение № 561 от 09.07.2024 г., постановено по АНД №193/2024г. по описа на Районен съд – Бургас.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.