Решение по адм. дело №669/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, вр. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и е образувано по повод исковата молба на Р. И. Б. с [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица], ет. 5, ап. 9, представлявана от пълномощника адв. Г. Ж. К. от АК- Бургас, против Областна дирекция на вътрешните работи- Бургас, с искане да бъде осъдена ответната страна да заплати на ищцата сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразна Заповед № 24-0769-000752/26.07.2024 г., издадена от полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Бургас, отменена с влязло в сила решение № 9320 от 19.11.2024 г. по адм.дело № 1446/2024 г. по описа на Административен съд- Бургас, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба, до окончателното й изплащане, както и сумата от 1 879.10 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от същата заповед- разходи за наемане и заплащане на таксиметров автомобил в периода 26.07.2024 г. до 19.11.2024 г.

В исковата молба се твърди, че със Заповед № 24-0769-000752/26.07.2024 г. на полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Бургас е била наложена на ищцата Р. И. Б. принудителна административна мярка- временно спиране от движение на МПС до отстраняване на констатирана неизправност- поставени два броя задни пътепоказатели, светещи в червен цвят, в нарушение на изискванията, предвидени в Наредба № І-45 от 2000 г. Твърди се, че с влязло в сила решение № 9320 от 19.11.2024 г. по адм.дело № 1446/2024 г. на Административен съд- Бургас заповедта за прилагане на ПАМ е отменена. Вследствие на издадената незаконна заповед ищцата претърпяла вреди от невъзможността да използва автомобила си за ежедневни лични нужди и за изпълнение на професионалните ангажименти, свързани с онлайн продажби на стоки чрез „Ер Би иновейшънс“ ЕООД с [ЕИК]- изпращане и приемане на доставки до куриери, както и придвижване до къща, находяща се в [населено място], общ. Камено, собственост на съжителстващия с нея на съпружески начала В. К.. Твърди се, че ищцата и К. започнали да обзавеждат къщата на 01.05.2024 г., но тъй като последният работел през деня в „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, личният автомобил на Б. бил необходим, за да закупува и транспортира от [населено място] до [населено място] нужните за обзавеждането вещи, а спирането от движение лекия автомобил значително забавило този процес, което причинило на ищцата притеснения и тревожност. Отбелязано е, че последната е инвестирала средства и закупила моторното превозно средство именно за тези цели и за спешни медицински ситуации, тъй като по същото време родителите й не разполагали със собствен автомобил. Отнемането на СРМПС довело до разочарование, психичен дискомфорт, негативни емоции, морални болки и страдания тъй като били накърнени очакванията й за справедливост. За ищцата било крайно неясно защо се издава заповедта за прилагане на ПАМ. На 19.04.2024 г. автомобилът преминал първоначален технически преглед в КАТ (сектор 1111) пред комисия, която счела, че МПС е в техническа изправност и го допуска да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване, а към момента на издаване на заповедта не е настъпила промяна в техническото му състояние. На следващо място се сочи, че невъзможността ищцата да използва личния си автомобил е довела до значителни финансови загуби и затруднения, поради необходимост от наемане на таксиметров автомобил. За периода на действие на заповедта- 26.07.2024г. до 19.11.2024 г., общо 4 месеца, ищцата използвала ежедневно таксиметров автомобил за придвижване, като общо за периода направила разходи в размер на 1 879.10 лева. Тези разходи били непредвидени, което довело до притеснение и несигурност относно това дали месечният й приход ще бъде достатъчен да покрие и тях. Същата започнала да ограничава контактите си с близки, приятели и колеги, за да намали разходите си за ползване на такси, предвид отдалечеността на населеното място в което пребивавала- [населено място]. Претендира се обезщетение за неимуществени и имуществени вреди от отменената заповед. Приложени са писмени доказателства.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.

В съдебното заседание процесуалният представител на ищцата поддържа предявения иск. Ангажира доказателства. Моли да бъда уважена изцяло исковата претенция, като счита, че тя е доказана по размер. Претендира разноски, като представя списък на разноските.

Пълномощникът на ответната страна заявява становище за неоснователност на претенцията. Представя доказателства. Моли за отхвърляне на предявения иск. Счита, че твърдените вредите не са убедително доказани чрез гласните доказателства по делото, като сочи, че дадените от свидетеля показания са противоречиви. На следващо място сочи, че неудачите в търговската дейност на ищцата и тяхното финансово изражение не представляват вреда в личната сфера на ищцата като физическо лице. Относно твърдените имуществени вреди счита, че пътуването с таксиметров автомобил не е доказано, тъй като представените писмени доказателства не са поименни, а и според показанията на свидетеля част от пътуванията, неопределено каква, са извършвани като управител на юридическо лице, т.е., тези пътувания са разход на юридическото лице, а не на физическото лице. Наред с това сочи, че едно от плащанията за извършена таксиметрова услуга на 03.11.2024 г. е за 461 км, с 31 минути престой и е заплатена сумата от 504.20 лева, като отбелязва, че за тези километри ищцата би могла да ползва обществен транспорт. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на извършените от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение.

Прокурорът от Окръжна прокуратура- Бургас дава заключение за частична основателност на исковата претенция. Не сочи доказателства. Счита, че претенцията за обезщетение е частично доказана, тъй като в резултат на незаконосъобразна принудителна административна мярка ищцата е претърпяла неимуществени вреди. По отношение на представените доказателства за причинени имуществени вреди счита, че от тях не може да се направи ясна и категорична преценка дали засягат търговската дейност на ищцата или личната й сфера.

Предявеният иск за обезщетение е допустим, с оглед твърденията на ищеца за претърпени вреди от незаконосъобразен акт на административен орган.

Бургаският административен съд, като обсъди събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Със Заповед № 24-0769-000752/26.07.2024 г. на полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Бургас е разпоредено прилагане на принудителна административна мярка- временно спиране от движение на моторно превозно средство- лек автомобил [Марка], модел „А3“, с рег. № А 46 86 НТ, до отстраняване на неизправността. В нея като фактическо основание за прилагане на мярката се сочи констатирана от полицейските служители неизправност на МПС- поставени два броя задни пътепоказатели, светещи в червен цвят, които не отговарят на изискванията на Наредба № І-45 от 2000 г. С влязло в сила решение № 9320 от 19.11.2024 г. по адм.дело № 1446/2024 г. по описа на Административен съд- Бургас заповедта за прилагане на ПАМ е отменена, поради допуснато при издаването й съществено процесуално нарушение.

За установяване на твърдените неимуществени вреди от отменената заповед, ищцата Б. ангажира гласни доказателства. В показанията си пред съда свидетелят В. К. заявява, че същата осъществява търговска дейност- изпращане и приемане на пратки чрез куриер, в случаите, в които производителите не могат да ги изпращат до крайния потребител. Заявява, че спирането на личния й автомобил от движение се е отразило негативно на психиката й, защото извършва търговската дейност с този автомобил, и е повлияло на взаимоотношенията й със свидетеля, с когото съжителства на съпружески начала, била изнервена, поради невъзможността да управлява автомобила, ограничила и социалните си контакти, защото се затруднявала да пътува постоянно с таксиметрови автомобили, като отделя средства за това. Била „доста разтревожена първоначално, неспокойна, едно чувство на безсилие и там вече едно такова, неспокойно безсъние имаше, събуждаше се вечер, което не бях забелязал преди, липса на апетит“. През периода на спиране от движение на автомобила същата ползвала таксиметрови автомобили по няколко пъти на ден, защото родителите  не притежават автомобил и нямало от кого да вземе такъв, за да изпълни служебните и личните си ангажименти, за което извършила разходи в общ размер около 1800 лева до 2000 лева. Свидетелят притежавал личен автомобил, но той бил повреден, макар да не е спрян от движение, имал извършен годишен технически преглед, но нямал застраховка „Гражданска отговорност“. Периодът съвпаднал със закупуването на имота в [населено място] и последващото му обзавеждане. Ищцата сама купувала обзавеждане и посуда, а след отнемането на личния й автомобил използвала таксиметрови услуги за извършване на тези дейности. Към този момент двамата живеели в закупения имот, в който имало базови условия за живот, имало и кухня, но изхвърлили голяма част от обзавеждането и закупили ново обзавеждане. След като получила свидетелството си за регистрация на МПС, се чувствала по-добре- вече можела да упражнява търговска дейност, да се среща с приятелки, да има социален живот.

При тези фактически данни съдът намира предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди за доказан по основание. Несъмнено лишаването на ищцата от възможността да използва собствения си лек автомобил има негативно отражение върху нейното психическо състояние. Налице са и останалите предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ- настъпилите вреди са пряко следствие от незаконосъобразен административен акт- заповед за прилагане на ПАМ, отменена от съда като незаконосъобразна.

Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Изискването за справедливо обезщетяване на вредите е свързано с преценка на конкретните обстоятелства, характера и степента на претърпените страдания. От друга страна, не бива да се допуска обезщетението за неимуществени вреди да бъде източник на обогатяване за увредения. Прилагането на ПАМ се отразява по различен начин върху психиката на отделните индивиди, поради което твърдените страдания, следва да бъдат установени в съдебното производство с допустимите доказателствени средства. В случая те са доказани само частично от претендиращата обезщетение ищца. В показанията си пред съда свид. К. заявява, че ищцата била изнервена, поради невъзможността да управлява автомобила, ограничила и социалните си контакти, била „доста разтревожена първоначално“, неспокойна, събуждала се вечер, загубила апетит. По мнение на настоящия съдебен състав установените по делото обстоятелства не са от естество да причинят сочените вреди, а и с оглед близките отношения на ищцата със свидетеля, с който живеят в едно домакинство, показанията на последния не могат да бъдат приети безрезервно. С оглед данните относно характера на увреждането, степента и продължителността на причинените страдания (по-малко от 4 месеца) и техния интензитет, съдът счита, че сумата от 600 лева би обезщетила справедливо ищцата за претърпените неимуществени вреди. От доказателствата по делото не се установяват претърпени неимуществени вреди в по-висок размер, поради което в останалата част до претендираните 5000 лева претенцията за обезщетение се явява неоснователна и следва да се отхвърли.

При неизпълнение на парично задължение се дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Задължението за лихви е акцесорно и е във функционална зависимост с главното задължение. С оглед формирания извод за частична основателност на претенцията за обезщетение, съдът приема, че е основателно и искането за присъждане на законна лихва. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, при задължение, произтичащо от непозволено увреждане, длъжникът се смята в забава и без покана. Според разясненията, дадени с т. 4 на Тълкувателно решение № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, вземането за обезщетение на вреди от незаконни административни актове може да се иска след отмяната им с решение на съда или е изискуемо от момента на влизане в сила на решението, с което незаконният административен акт е отменен. В конкретния случай съдебното решение, с което заповедта е отменена, е влязло в сила на 19.11.2024 г. От тази дата се дължи и лихвата за забава и към датата на предявяване на иска тя възлиза на 30.92 лева. Тази сума следва да бъде присъдена на ищцата, както и законната лихва върху главницата от 600 лева, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда- 08.04.2025 г. до окончателното й изплащане.

Според настоящия съдебен състав твърдените от ищцата имуществени вреди са недоказани. По делото са представени фискални бонове, издадени от „И. транс“ ЕООД, за използване на таксиметрови услуги на обща стойност 1879.10 лева, от които 319.24 лева за м.август, 310.70 лева за м. септември, 547.68 лева за м.октомври и 701.51 лева за м.ноември 2024 г., като за 03.11.2024 г. е включен и разход в размер на 504.20 лева, в т.ч. заплатени 461.75 км. и 30.49 минути престой. В тях не се съдържат данни за ползвателя на предоставената услуга и не би могло да се приеме, че това е именно ищцата. Наред с това, според твърденията в исковата молба и показанията на свид. К. ищцата е претърпяла вреди от невъзможността да използва спрения от движение лек автомобил за осъществяване търговската дейност на „Ер Би иновейшънс“ ЕООД, като заплащала таксиметрови услуги за изпращане и приемане на пратки. Дори да се приеме, че услугите, за които са издадени приложените по делото фискални бонове, са предоставени на ищцата, така изложените обстоятелства сочат извършени от търговското дружество разходи за транспорт, но не и имуществени вреди, настъпили в патримониума на ищцата като физическо лице. На следващо място, от приложената по делото справка е видно, че ищцата е с постоянен и настоящ адрес в [населено място], [улица], ет. 5, ап. 9, считано от 07.03.2024 г. Не е доказано твърдението, че търговската дейност на същата е осъществявана в населено място, различно от местоживеенето й, а и са налице алтернативни средства (например градски транспорт) за осъществяване на пътуванията. Следва да се посочи също, че и при ползване на собствения си лек автомобил ищцата би извършила разходи- за гориво, поддръжка, застраховка, винетни такси и др., поради което и не може да се приеме, че пълният размер на заплатените суми за пътуване съставлява вреда за нея, още повече, че срещу тях е предоставена услуга. С оглед на това съдът приема, че предявеният иск за обезщетение за имуществени вреди в размер на 1879.10 лева е неоснователен и следва да се отхвърли.

При този изход на спора и с оглед своевременно направените искания, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ следва да се присъдят на страните направените разноски по делото, съразмерно с уважената/отхвърлената част от исковете, а именно: за ищцата- разноски в размер на 88.09 лева (от общо 1010 лева, в т.ч. заплатена държавна такса за производството в размер на 10 лева и заплатено адвокатско възнаграждение- 1000 лева) и за ответната страна- 182.56 лева (от общо 200 лева- възнаграждение за юрисконсулт, определено съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ). Заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение е в размер на 1000 лева, близко до определения с Наредба № 1/09.07.2004 г. размер на възнаграждението за процесуално представителство, защита и съдействие, възлизащ на 987.91 лева, поради което и възражението на ответната страна за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, извършени от ищцата, е неоснователно.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Областна дирекция на вътрешните работи- Бургас да заплати на Р. И. Б. с [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица], ет. 5, ап. 9, сумата от 600.00 (шестстотин) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразна Заповед № 24-0769-000752/26.07.2024 г., издадена от полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Бургас, отменена с влязло в сила решение № 9320 от 19.11.2024 г. по адм.дело № 1446/2024 г. по описа на Административен съд- Бургас, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска- 08.04.2025 г., до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в останалата му част до претедирания размер от 5 000 (пет хиляди) лева.

ОТХВЪРЛЯ иска на Р. И. Б. с [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица], ет. 5, ап. 9, против Областна дирекция на вътрешните работи- Бургас за сумата от 1 879.10 лева (хиляда осемстотин седемдесет и девет лева и десет ст.), представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат на незаконосъобразна Заповед № 24-0769-000752/26.07.2024 г., издадена от полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Бургас, отменена с влязло в сила решение № 9320 от 19.11.2024 г. по адм.дело № 1446/2024 г. по описа на Административен съд- Бургас.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР- Бургас да заплати на Р. И. Б. с [ЕГН] сумата от 88.09 лева (осемдесет и осем лева и девет ст.), представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА Р. И. Б. с [ЕГН] да заплати на Областна дирекция на МВР- Бургас сумата от 182.56 лева (сто осемдесет и два лева и петдесет и шест ст.), представляваща разноски по делото.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчване на съобщението.