№ 538
гр. София, 13.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20231110128491 по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от „Т.С.“ ЕАД срещу С. Б. Илиева - Б с
искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на „Т.С.“ ЕАД следните суми:
сумата от 4172,63 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за период от 01.05.2019г. до 30.04.2021г. в ап. 6, находящ се в гр. София,
ж.к. Г.Д., бл. 41, ет. 2, аб. № 65730, ведно със законната лихва за период от 14.06.2022г. до
изплащане на вземането, сумата 504,09 лева, представляваща мораторна лихва за период от
15.09.2020г. до 06.06.2022г., сумата 60,75 лева, представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2019г. до 30.04.2021г., ведно
със законната лихва за период от 14.06.2022г. до изплащане на вземането, сумата 11,53 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 01.07.2019г. до 06.06.2022г. върху главницата
за дялово разпределение, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 06.07.2022г. по ч.гр.д. 32126/2022г. по описа на СРС, 175-ти
състав.
Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди. Твърди,
че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия. Излага, че ответникът не е упражнил
правата си по чл.150, ал.3 от ЗЕ и спрямо него са влезли в сила ОУ. Поддържа, че съгласно
действащите общи условия купувачите са длъжни да заплащат дължимите суми в размера,
посочен в ежемесечно получавани фактури, в 45-дневен срок от датата на публикуване на
интернет страницата на продавача, като дружеството начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задължения по изготвени изравнителни сметки. Твърди,
1
че ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния
период, както и дялово разпределение и не е погасил задълженията си. Искането към съда е
да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба чрез назначения от
съда особен представител, с който предявените искове се оспорват по основание и размер.
Оспорва през процесния период ищецът да е доставял стоки или услуги на процесната
стойност, топлопреносен флуид, отговарящ на българския държавен стандарт. Ответникът
излага, че са дължими суми за реално доставена ТЕ, а не за презюмирана и предварително
начислена от ищеца услуга. Поддържа, че било нарушено правото на ответника по чл. 150,
ал. 1, т. 6 ЗЕ. Претендираната от ищеца лихва била произволно начислена. Била начислявана
топлоенергия по несъществуващи индивидуални разпределители. Твърди, че отразеният в
изравнителните сметки пълен отопляем обем на абоната по проект не отговарял на данните
от първичната документация- акт за разпределение на кубатура, предоставен от ТР
„Земляне“. Поддържа, че спорният предмет бил очертат неясно. Искането към съда е да
отхвърли предявените искове.
С молба от 11.10.2024г. третото лице – помагач „Техем Сървисис“ ООД на страната на
ищеца „Т.С.“ ЕАД е посочило, че дяловото разпределение е извършено законосъобразно.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
За да бъдат уважени исковете ищецът следва да докаже кумулативното наличие на
следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по
договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния
имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за
процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на длъжника в забава и
размера на обезщетението за забава.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга.
Страните не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото съдът е обявил за
безспорно и ненуждаещо се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК обстоятелството,
че през процесния период между страните е съществувало облигационно правоотношение по
договор за продажба на топлинна енергия. Освен безспорния му характер, това
обстоятелство се потвърждава от приетия Нотариален акт за собственост на апартамент по
чл. 55г от ЗПИНМ № 55, том XXI, дело № 4055/1969г., с който Еленка Ставрева Христова и
Боне Илиев Христов са придобили правото на собственост върху апартамент № 6, находящ
се в гр. София, ж.к. „Красно село“ , бл. 41, ет. 2. От приетото удостоверение за идентичност
издадено от ГИС София се установява, че адресът ж.к. „Красно село“ бл. 41 е идентичен с
адрес: ж.к. „Г.Д.“, бл. 41. От приетите удостоверения за наследници на Еленка Ставрева
Христова /починала на 15.07.1980г./ и Боне Илиев Христов /починал на 24.01.2005г./ се
установява, че ответницата С. Б. Илиева – Б е единственият призован към наследяване техен
2
наследник като техен пряк низходящ /дъщеря/. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от
ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна
собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия. Следователно за процесния по делото
период от м.05.2019г. до м.04.2021г. страна по неформалния договор за доставка на топлинна
енергия при общи условия е била именно ответницата като собственик на имота.
Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която се
намира процесният имот, както и на самия имот, това обстоятелство също се установява от
събраната по делото доказателствена съвкупност, в частност от приетата съдебно-
техническа експертиза и представените от ищеца писмени доказателства – протокол от ОС
на ЕС на сградата за избор на изпълнител на услугата дялово разпределение и договор за
извършването й, както и от представените от третото лице-помагач документи и
индивидуални справки за дялово разпределение.
От експертното заключение по съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира
като пълно, ясно и компетентно изготвено на основание чл. 202 ГПК, се установява, че през
процесния период в имота е имало четири броя отоплителни тела с поставени индивидуални
разпределители /ИРРО/, щранг-лира в банята и един водомер за топла вода. Топлинната
енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване за периода от м.05.2019г. до
м.04.2020г. е била начислена въз основа на реален отчет на уредите за дялово разпределение
и водомера за топла вода. За периода от м.05.2020г. до м.04.2021г. топлинната енергия е
начислена на база по максималния специфичен разход на сградата съгласно т. 6.5 от
Приложението към Наредба № Е-РД-04-1 поради неосигурен достъп до имота за отчет, за
което е съставен протокол за неосигурен достъп на първа и резервна дата за отчет, подписан
от представител на етажната собственост и служител на фирмата за дялово разпределение
„Техем Сървисис“ ЕООД. За периода на неосигурен достъп топлинната енергия за битово
горещо водоснабдяване е била начислена по реда на чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредбата на база
едно лице – потребител. Топлинната енергия отдадена от щранг-лирата, която не е имала
монтиран индивидуален разпределител, е изчислена по реда на т.6.5 от Приложението към
Наредбата, а топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация – по реда на т. 6.1.1. от
Приложението към Наредбата въз основа на инсталираната отоплителна мощност и
денградусите за периода. Установено е съответствие между посочената в изравнителните
сметки кубатура на имота и наличната такава в топлорайона от 174 куб.м., представляваща
пълния отопляем обем на имота. Установено е, че заложената в подробните изравнителни
сметки топлинна енергия напълно съответства на отчетената по общия топломер. Вещото
лице е установило, че са приспаднати технологичните разходи за топлинна енергия в
абонатната станция за сметка на ищцовото дружество, а разпределението на топлинната
енергия през процесния период е извършвано в съответствие с действащата правна уредба
на ЗЕ, Наредбата и Общите условия на ищцовото дружество. Установено е, че общият
топломер в абонатната станция е преминал периодични метрологична проверка на
15.11.2018г. и съответства на одобрения тип, а на 23.06.2020г. е заменен с нов топломер
3
също с оценено съответствие.
Неоснователен е доводът на ответника, че стойността на доставената топлинна енергия е
в по-нисък размер от фактурирания от ищеца, тъй като цената за 1 киловатчас топлинна
енергия е посочена с повече от два знака след десетичната запетая /т.е., нарушение на чл. 24
от ЗБНБ/. Законът не забранява паричните величини, използвани за пресмятане на дадена
стойност, да бъдат означавани с повече от два знака след десетичната запетая, поради което
това е допустимо - затова именно и валутните курсове на свободния пазар, вкл. обявените от
самата БНБ, се обявяват по този начин. Не е допустимо единствено реалното заплащане на
остойностените по този начин парични задължения да бъде извършвано чрез парични
единици, различни от официалната валута - лева, разделен на 100 стотинки, което по
необходимост предполага крайното парично задължение да бъде закръглявано с точност до
втория знак след десетичната
запетая.
Неоснователно е и възражението на ответника за нарушение на чл. 182 ГПК.
Доказателствената сила на счетоводните книги не е равнозначна на материалната
доказателствена сила на официален свидетелстващ документ. Тя е производна, което следва
от изискването, установено в разпоредбата на чл. 182 от ГПК, те да бъдат редовни, т.е. всяко
вписване в тях да бъде въз основа на документи, които доказват извършеното вписване. В
случая, обаче, по делото са събрани доказателства - изравнителни сметки и заключение на
вещо лице, въз основа които може да бъде извършената преценката, че извършените от
ищеца вписвания в счетоводните книги са достоверни.
Следователно доставката на топлинна енергия за процесния период и имот се
установява от събраните по делото доказателства.
Относно стойността на топлинната енергия, съдът кредитира изцяло експертното
заключение по съдебно-техническата експертиза, доколкото същото се основава на
представените от фирмата за дялово разпределение отчетни документи и индивидуални
справки за дялово разпределение, както и на извършените от вещото лице изчисления при
разпределението на енергията за сградна инсталация, а не единствено на счетоводните
записи на ищеца. Освен това в случая отчетената от вещото лице по СТЕ стойност на
доставената топлинна енергия от 4172,62 лева съответства напълно на осчетоводената от
ищцовото дружество стойност от 4172,63 лева като разликата от 0,01 лева е в рамките на
обичайната разлика при закръгляване на по-малките от стотни части. Също така от
заключението по ССчЕ е видно, че ответницата не е извършвала плащания в хода на
процеса, а с изравнителните сметки за възстановяване не са погасявани стари задължения
извън процесния период.
На следващо място от представените от ищеца протокол от ОС на ЕС за избор на фирма
за дялово разпределение и договор между ищеца и избраната фирма за дялово
разпределение се установява, че дяловото разпределение за имота е възложено на „Техем
Сървисис“ ЕООД, като видно от представените от третото лице-помагач документи –
индивидуални справки за дялово разпределение, протокол за извършен отчет и протокол за
4
неосигурен достъп, услугата е предоставена през процесния период. В чл. 36, ал. 1 от
приложимите общи условия на ищеца е уредено задължение на потребителите да заплащат
стойността на тази услуга на топлопреносното предприятие. Видно от представените общи
условия, същите са публикувани във в. Монитор, а съгласно чл. 150, ал. 3, изр. 2 ЗЕ, общите
условия влизат в сила в 30-дневен срок след първото им публикуване. Следователно за
процесния период от м.05.2019г. до м.04.2021г. общата стойност на услугата дялово
разпределение е в размер на 60,75 лева съгласно заключението по ССчЕ.
Относно претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия съдът
намира следното. По отношение на процесните вземания са приложими общите условия на
ищеца, одобрени на 27.06.2016г. В чл. 32, ал. 1 ОУ е предвидено, че месечната дължима сума
по прогнозно потребление се издава ежемесечна фактура. Според чл. 32, ал. 3 ОУ, след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки /т. нар. обща фактура/. Съгласно чл. 33, ал. 1 и
ал. 2 ОУ, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурите /месечни и общи/ в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Обезщетението за забава,
съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се начислява при неплащане на задължението по общите фактури в
определения срок. Следователно при действието на общите условия от 2016г., мораторната
лихва се начислява единствено върху стойностите по общите фактури, издадени след
отчитане на изравнителния резултат, а не върху прогнозно начислените месечни сметки.
Следователно задължението за плащане на сумата за топлинна енергия е с определен
падеж /45-дневен срок/ и вземането за мораторна лихва възниква на основание чл. 84, ал. 1
ЗЗД с изтичане на крайния срок за плащане, без да е необходима покана. Ето защо
ответницата е изпаднала в забава за плащане на главниците по общите фактури, поради
което дължи мораторна лихва за процесния период от 15.09.2020г. до 06.06.2022г., чийто общ
размер е изчислен от вещото лице и възлиза на 504,09 лева.
По различен начин стои въпросът относно претендираната лихва върху главницата за
дялово разпределение, тъй като посочените по-горе клаузи от общите условия касаят
единствено вземанията за топлинна енергия. Относно вземането за цена на услугата дялово
разпределение в чл. 36, ал. 2 ОУ е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата
“дялово разпределение” се определят от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата „дялово разпределение“ и се обявява по подходящ начин на клиентите. В случая
ищецът не е ангажирал доказателства за наличието на такъв предвиден ред и неговото
съдържание, липсват и доказателства за отправена до ответника покана за плащане на
главницата за дялово разпределение. Ето защо предявеният иск за сумата от 11,53 лева,
представляваща мораторна лихва върху цената на услугата за дялово разпределение за
периода от 01.07.2019г. до 06.06.2022г. следва да бъде отхвърлен изцяло.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски имат и двете страни. Ответникът, обаче, не е
5
сторил разноски, а е бил защитаван от особен представител, поради което разноски не му се
дължат. В заповедното производство ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер
на 94,98 лева и му е определено юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева, или
общо 144,98 лева. С оглед уважената част от исковете на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в заповедното производство в размер на 144,63 лева. В исковото производство
ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 142,09 лева, за издаване на съдебно
удостоверение в размер на 5 лева, за депозити за възнаграждения на вещи лица в общ размер
на 600 лева, за депозит за възнаграждение на особен представител в размер на 774,90 лева,
претендира и юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определи на 100 лева
съгласно чл. 25, ал. 1 НЗПП или общо 1621,99 лева. С оглед уважената част от исковете
следва да му бъдат присъдени разноски в исковото производство в размер на 1618,05 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че С. Б. Илиева – Б, с
ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Г.Д.“, бл. 41, вх. А, ет. 2, ап. 6, дължи на „Т.С.“
ЕАД, с ЕИК: *******, с адрес на управление: гр. София, ул. „Я“ № 23Б, сумата от 4172,63
лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019г. до
30.04.2021г. в имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Г.Д.“, бл. 41, ет. 2, ап. 6, аб. № 65730,
ведно със законната лихва считано от 14.06.2022г. до изплащане на вземането, сумата от
504,09 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 06.06.2022г., и
сумата 60,75 лева, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от
01.05.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва считано от 14.06.2022г. до изплащане
на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 06.07.2022г. по ч.гр.д. 32126/2022г. по описа на СРС, 175-ти състав, като
ОТХВЪРЛЯ предявения установителен иск за сумата от 11,53 лева, представляваща
мораторна лихва за период от 01.07.2019г. до 06.06.2022г. върху главницата за дялово
разпределение.
ОСЪЖДА С. Б. Илиева – Б, с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Г.Д.“, бл. 41,
вх. А, ет. 2, ап. 6, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК: *******, с адрес на управление: гр.
София, ул. „Я“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 144,63 лева, представляваща
разноски в заповедното производство и сумата от 1618,05 лева, представляваща разноски в
исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице – помагач „Техем
Сървисис“ ЕООД, на страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7