Р
Е Ш Е Н И Е
№
260388 / 5.4.2021г.
гр.
П., 05.04.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД П.,
Гражданско отделение, I
състав, в открито заседание на двадесет и пети март, две хиляди двадесет и
първа година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО КОЛЕВ
При
секретаря Даниела Асенова като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 3706 по описа на ПРС за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова
молба на „Топлофикация - П." АД, в която се сочи, че в полза на
дружеството срещу Н.Й.Б. е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК в рамките на ч.гр.д. № 115/2020г. по описа на ПРС за сума представляваща
стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
апартамент, находящ се в град П., ул. “***в размер на 304,68 лева за
периода от 05.05.2015 г. до 30.04.2017 г. включително, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за незабавно изпълнение – 08.01.2020 г. до окончателното
изплащане на сумата, както и сума в размер на 41,50 лева, представляваща
законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2015 г. до
29.01.2018 г.
Ищецът твърди, че между него и ответника
в качеството му на потребител-клиент за битови нужди съществува облигационно
правоотношение с предмет покупко-продажба /доставка/ на топлинна енергия,
възникнало по силата на закона и регулирано от публично известни общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната страна, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот се
намира в топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно Общите условия през
процесния период е изпълнил задълженията си и е доставил до имота на ответника
топлинна енергия, отчетена и разпределена от фирмата за дялово разпределение.
Изяснява, че от своя страна купувачът не е изпълнил насрещното си задължение за
заплащане на дължимата цена на топлинната енергия за исковия период и на
падежа, нито към момента на депозиране на заявлението. Счита, че с изтичане на
края на месеца, следващ този на доставката и поради неизпълнението си, съгласно
чл. 41, ал. 1 от приложимите Общи условия ответникът като потребител дължи и
обезщетение за забава в размер на законната лихва, възлизаща на заявената сума.
С тези съображения отправя искане за уважаване на предявените искови претенции.
Намира за дължима законната лихва за забава, считано от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на вземането.
С оглед на изложеното моли съда да
признаете за установено, че ответникът дължи горепосочените суми. Прави
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
В съдебно заседание поддържа така
предявените искове.
Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор в срок
чрез назначения си особен представител. Оспорва исковата претенция по основание
и размер, както и представените писмени доказателства. Конкретно твърди, че не
са налице договорни отношения с ищеца тъй като няма качеството „потребител“ в
процесния имот съгласно приложимото право. Намира, че общите условия, на който
ищецът се позовава ме са надлежно разгласени, съответно не са влезли в сила,
позовавайки се на чл. 16 ЗЗД. Прави възражение за погасяване на процесните
вземания с кратка – тригодишна давност.
С оглед на изложеното моли съда да
отхвърли предявените искове.
В съдебно заседание не се представлява.
Депозирано е писмено становище, с което поддържа вече изложеното.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Районен съд П. е сезиран с обективно,
кумулативно съединени положителни установителни искове, разглеждани по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153,
ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предмет на доказване по делото е парично
вземане на ищеца, произтичащо от договор за доставка на топлинна енергия,
сключени с ответника. Настоящото производство е предназначено да стабилизира
ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на чл.
415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК
искът се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението за издаване
на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това исково производство може да
бъде само вземането, предявено със заявление в заповедното производство.
Процесното вземане следва да съвпада с вземането в заповедното производство по
юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В
противен случай искът ще бъде недопустим. В настоящия случай се установи, че
вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло съвпадат, поради което
предявеният иск е процесуално допустим.
При релевираните в исковата молба
твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на
следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на
действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия,
регулирано от публично известни Общи условия; 2) продавачът да е доставил
топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, за която се дължи
посочената в исковата молба сума. По акцесорния иск за обезщетение за забава е
необходимо да бъде установено изпадането на ответника в забава и размера на
търсеното във връзка с това обезщетение.
Според задължителните разяснения, дадени
с ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в
специалния Закон за енергетиката (ЗЕ) като договорно правоотношение,
произтичащо от договор, сключен при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Преценката относно наличието
на качеството потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди по
отношение на ответника следва да се прави съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от „Топлофикация – П.“ ЕАД. Последните
имат обвързваща сила за страните по взаимоотношенията, възникнали във връзка с
производство и доставка на топлинна енергия при спазване разпоредбата на чл.
150 от ЗЕ.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, страна
(купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е
клиентът/потребителят на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и
„битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ,
бр. 54 от 17.07.2012 г.), е клиент, който купува енергия за собствени битови
нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. § 190 от ДР на ЗЕ „клиенти/потребители
на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение.
В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал.
1 от процесните Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди,
на потребителите в гр. П., приложими от ищеца и одобрени с Решение №
ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник СъП. – бр.
82/3959/29.04.2008 г., а с това и влезли в сила, съгласно която купувач на
топлинна енергия е всяко физическо лице – потребител за битови нужди, което е
собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена
сграда. В тази връзка следва да се отбележи, че включването на клаузите на
процесните ОУ като източник на права и задължения между страните съгласно чл.
150, ал. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ) е обусловено от оповестяването им и
изтичане на 30 дни след първото им публикуване. В случая се установи, че
последните са оповестени в един местен ежедневник – бр. 82 от 29.04.2008 г. на
в. „СъП.“, поради което съдът счита, че са влезли в сила. Отношенията то така
действащите общи условия се уреждат от специален закон – ЗЕ, поради което редът
в ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане на общите условия е неприложим.
Поради това договорът се счита сключен при определените от дружеството общи
условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към топлопреносната
мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата.
Съгласно чл. 34 ал. 1 от Общите условия,
купувачът е длъжен да заплаща дължимите
се суми на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. При съобразяване на тази конкретна договорна
клауза и по правилото на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, изискуемостта на вземането настъпва
именно в деня, следващ тридесетия ден след края на отчетния период. При
неплащане в този срок и на основание чл. 86, вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД
длъжникът, в качеството си на потребител, изпада в забава и дължи заплащането
на обезщетение в размер на законната лихва, без да е необходимо изрично
волеизявление на ищеца в този смисъл.
При тази правна рамка, съдът дължи
произнасяне по конкретно твърдените права и факти, както и по възраженията,
релевирани от страните по делото. В настоящия случай между страните са спорни
всички елементи от фактическия състав на предявените искове, за които ищецът
носи доказателствена тежест.
В тази връзка по делото са представени и
приети редица доказателства, с които ищецът се домогва да установи
основателност на исковата си претенция.
От Нотариален акт за дарение на недвижим
имот № ***, рег. № ***, дело № ***г. на нотариус Н.З.се установява, че
ответникът е придобил 7/8 от правото на собственост върху процесния имот, за
който се твърди, че е топлоснабден. В същият акт е удостоверено, че Н.Й.Б. е собственик
на останалата 1/8 от имота по наследство и така става единствен собственик.
Съгласно тук посочения нотариален акт, един от дарителите – Е.Н.Я.си запазва
пожизнено правото на ползване върху имота. Съгласно вписана на 02.07.2007 г. в
служба по вписвания към Районен съд П. декларация, Е.Н.Я.се отказва от правото
си на ползване върху имота, запазено с Нотариален акт за дарение на недвижим
имот № ***, рег. № ***, дело № ***г. на нотариус Н.З.. Отказът е извършен в
изискуемата от закона писмена форма с нотариална заверка на подписа и същият е
вписан (арг. чл. 100, ал. 1 вр. чл. 112, б. „в“ ЗС), поради което съдът намира,
че отказът от правото на ползване е произвел действие и ответникът като
собственик е възстановил правото да ползва имота си в пълен обем.
Тези обективни данни, при липса на
твърдения и доказателства за съществуващи в полза на трето лице права върху
имота в процесния период, дават основание на съда да приеме, че в конкретния
случай именно ответникът е пасивно материално легитимиран по отношение на
предявените искове. Независимо, че с цитирания нотариален акт е придобил 7/8 от
имота, в същия се удостоверява, че е вече е собственик на останалата 1/8 и
доколкото този документ носи подпис на страната, при необорена формална
доказателствена сила на изявлението, следва да се счете за признание на
неизгоден за страната факт.
По изложените по – горе съображения, възражението
на ответника за ненадлежно влезли в сила общи условия и нарушение на правилото
на чл. 16 ЗЗД е неоснователно.
По делото е изслушана и приета заключение
по СТЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира изцяло като обосновано,
обективно и компетентно изготвено, отговарящо на всички поставени задачи. В
заключението е отразено, че същото е изготвено при анализ на приложените по
делото документи, изискани на място от ищцовото дружество и от фирмата за
дялово разпределение. Системата за дялово разпределение е въведена в СЕС. От
заключението се установява, че монтираните в абонатната станция уреди за
търговско измерване – топломери са преминали през задължителните периодични
метрологични проверки, в хода на които са окачествени като съответстващи на
одобрения тип, поради което са годни за търговско измерване и показанията им
могат да се считат за достоверни. В експертизата е отразено, че през
релевантния период технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати
от брутната топлоенергия, отчетена ежемесечно по общия топломер. Същите са
останали за сметка на ищцовото дружество, като на ФДР е подавана за
разпределение само нетната топлоенергия. След провеждане на годишния отчет
разходът на топлоенергия е преизчислен, прогнозно начислените суми са
сторнирани и определената разлика е съобразена при индивидуалните изравнителни
сметки. Изяснено е, че не е начислен разход за битова гореща вода, тъй
като връзката на имота със сградната инсталация е прекъсната. Начислен е
и разход за отопление на имота единствено за монтирания в банята щранг- лира
без ИРУ, като няма други, свързани към сградната инсталация тела. Не е
разпределяна топлоенергия и не са начислявани като дължими суми за отоплителни
тела в СЕС, доколкото в същата няма работещи такива. В заключението е отразено,
че начислените суми на абоната са коректни и пресметнати съгласно методологията,
утвърдена от действащата нормативна уредба. При така установените факти, въз
основа на извършения анализ експертизата достига до извод, че общата дължима
сума за процесния период е на стойност от 304,68 лева.
По делото е изслушана и приета заключение
и допълнение по СИЕ, изготвено при проверка на счетоводството на ищцовото
дружество. Вещото лице по приетата СИЕ е констатирало, че размерът на
претендираната главница помесечно за исковия период е формирана от дължимата ТЕ
по компоненти (отопление 305,71 лв., вноска за услугата „дялово разпределение“
в размер на 8,64 лв., корекция -9,67лв.) Вещото лице е достигнало до извод, че
за исковия период на ищеца е равностойността на предоставяните от ищеца услуги
след корекциите възлиза на посочената в исковата молба стойност – 304,68 лв.
Падежите на всяко месечно задължение са определени, при съобразяване на
клаузите на Общите условия на дружеството като обезщетението за забава е в
размер на 41,50 лева. Съдът кредитира изцяло приетата СИЕ, тъй като същата е
изготвена компетентно, подробно и в пълнота отговаря на всички поставени
задачи.
От изложеното дотук съдът намира за
доказано по делото, че ищецът, в качеството си на страна по облигационното
правоотношение с ответника, през процесния период е доставил до ползвания от
него имот топлинна енергия за сумата посочена в исковата молба.
Ответникът е въвел правопогасяващо възражение
за изтекла погасителна давност. В настоящия случай, вземането, представляващо
главница за доставена и неплатена топлинна енергия има характера на периодично
плащане по см. на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и спрямо него е приложима тригодишната
погасителна давност, в който смисъл са задължителните за съда разяснения,
дадени в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. ОСГТК на ВКС. Съдът
намира, че тригодишният давностен срок е приложим и по отношение на вземането,
представляващо законна лихва за забава на месечните плащания, предвид характера
му и регламентираното в разпоредбата на чл. 119 ЗЗД погасяване по давност на всички
акцесорни вземания като последица от погасяването по давност на главницата.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като
при срочните задължения, какъвто характер има процесното вземане за главница,
началният момент на давностния срок е настъпването на падежа им, и се прекъсва
с предявяване на иск, респ. с друга форма на съдебно претендиране на вземането.
По правилото на чл. 422, ал. 1 ГПК искът
за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Следователно вземането за
главница (изискуемо в тридесетдневен срок от датата, означаваща края на
отчетния период), възникнало в тригодишен срок преди дата на подаването на
заявление за издаване на заповед за изпълнение е погасено по давност.
При съобразяване с горните изводи и с
конкретната дата, на която е депозирано процесното заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 08.01.2020 г., което действие води до
прекъсване на давността за процесните вземания на основание чл. 116 ЗЗД,
съдът
намира, че не цялата искова претенция е погасена по давност. Както бе посочено
чл. 34, ал. 1 от общите условия определя изискуемостта на всяко месечно вземане
(прогнозните по чл. 32, ал. 1, т. 2 ОУ) -
деня, следващ изтичането на тридесет дена след края на отчетния период.
В този период задължението е изпълняемо - длъжникът дължи изпълнение, но не е
длъжен да изпълни (арг. чл. 70, ал. 1 ЗЗД), т.е. вземането е възникнало, но то
не е изискуемо по смисъла на чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Изтичането на 30-дневния срок
е относим към изискуемостта и изпадането в забава на длъжника, като се
санкционира с начисляване на обезщетение за забава – чл. 34, ал. 6 ОУ.
При тези обективни данни и правни
изводи, настоящият състав приема, че процесните вземания за главница са
погасени по давност за сумите дължими за отчетните месеци до м. ноември 2016 г.
включително. Останалите в периода от м. декември (изискуемо на 30.01.2017 г.)
до м. април 2017 г. вкл. в общ размер на 138,67 лева не се покриват от
тригодишна погасителна давност, тъй като заявлението за издаване на заповед за
изпълнение е депозирано на 08.01.2020 г.
По отношение на задължението за
заплащане на законната лихва за забава върху главницата, предмет на иска с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съдът намира, че предвид акцесорния му
характер, възникването на последното е обусловено от дължимостта на главното
вземане и неизпълнението му в срок и на основание чл. 119 ЗЗД същото е погасено
по давност с изключение на лихвата върху непогасената по давност главница, като
този иск е основателен за сумата от 11,03 лева.
При тези правни изводи, предявените
искове се явяват частично основателни и следва да бъдат уважени в тази им част
и отхвърлени в останалата.
По
разноските:
Ищецът е претендирал разноски и при този
изход от спора по правилото на чл. 78, ал. 1 такива следва да му бъдат
присъдени. Ищецът е доказал разноски в размер в общ размер на 425,00 лева, като
е претендирал и възнаграждение за процесуално представителство в размер от 100.00
лева, което следва да бъде присъдено, съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК.
При този изход от спора на ищецът се дължат разноски в размер на 227,03 лева.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК
на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.
415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за дължимостта на разноските в
заповедното производство с осъдителен диспозитив. Предвид изхода от спора и
доказаните в заповедното производство разноски, на ищеца се дължат 32,39 лева,
които също следва да му бъдат присъдени.
Воден от изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, че В ПОЛЗА на „Топлофикация-П.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. П., ж. к. Мошино, ТЕЦ „Република“ СЪЩЕСТВУВА изискуемо вземане срещу Н.Й.Б., ЕГН ********** ***, за сумата в размер на 138,67 лева, представляваща стойността
на доставена, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се
в гр. П., ул. „***за периода от 01.12.2016
г. до 30.04.2017 г., ведно със
законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 08.01.2020 г. до
окончателното й изплащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в
размер на 11,03 лева, представляваща
законна лихва за забава върху месечните задължения за периода от 31.01.2017 г. до 04.12.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 153,
ал. 1 ЗЕ за разликата над 138,67 лева до пълния предявен размер от 304,68
лева и периода от 01.05.2015 г. до 30.11.2016 г. и този по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
разликата над 11,03 лева до пълния предявен размер от 41,50 лева за периода
от 09.07.2015 г. до 30.01.2017 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.
№ 115/2020 г. по описа на Районен съд П..
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Н.Й.Б., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация-П.“ АД, ЕИК ********* сумата от 227,03 лева – разноски пред Районен съд П. в исковото производство.
ОСЪЖДА
на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК Н.Й.Б., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация-П.“ АД, ЕИК ********* сумата от 32,39 лева – разноски пред Районен съд П. в заповедното
производство.
Решението може да бъде обжалвано с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд
П..
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на
страните.
СЪДИЯ__________________