№ 18753
гр. София, 17.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 73 СЪСТАВ, в публично заседА.е на
първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ АНТ. СОПОТСКА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ Гражданско дело
№ 20211110139774 по описа за 2021 година
Предявени са обективно, кумулативно съединени осъдителни искове по
чл. 258, ал.1, вр. чл.266, ал.1, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и по чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът ЕКСАЛКО БГ ООД моли за осъждане на ответника КОНСУЛТ
Б и Г ЕООД с ЕИК ********* да му плати следните суми: на осн. чл.258, ал.1,
вр. чл.266, ал.1, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД – 3703,67 лв., претендирана като
неплатената част от възнаграждението по договор за изработка, обективиран
във фактура №117699/3.8.2016 г., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба – 7.7.2021 г., до изплащане на сумата; на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД –
1128,68 лв. – обезщетение за забава за плащане на обезщетението по чл.200,
ал.1 КТ за неимуществените вреди от трудовата злополука от 28.1.2021 г. за
периода 2.7.2018 – 2.7.2020 г. и на осн. чл.78, ал.1 ГПК – обезщетение за
направените по делото разноски.
Ответникът КОНСУЛТ Б и Г ЕООД моли за отхвърляне на исковете и за
осъждане на ищеца да му плати обезщетение за направените по делото
разноски. Отрича да е обвързан от договор за изработка по посочената от
ищеца фактура и да е получавал изпълнение по него.
Софийският районен съд, като прецени събрА.те по делото
доказателства по отделно и в съвкупност, приема за установено следното:
1
Относно иска по чл. 258, ал.1, вр. чл.266, ал.1, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД.
С договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да
изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната - да
заплати възнаграждение (чл.258 ЗЗД).
Поръчващият е длъжен да приеме извършената съгласно договора
работа. При приемането той трябва да прегледа работата и да направи всички
възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива
недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на
приемане или се появят по-късно. За такива недостатъци поръчващият трябва
да извести изпълнителя веднага след откриването им. Това не е необходимо,
ако изпълнителят е знаел недостатъците. Ако не направи такива възражения,
работата се счита приета. чл.264 ЗЗД
Поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата работа.
Ако възнаграждението е уговорено по единични цени, размерът му се
установява при приемането на работата. (чл. 266 ЗЗД)
Ето защо, този иск е обусловен от доказване от страна на ищеца на
договора за изработка и изпълнението му с изработването на договореното и
предаването му на поръчалия го. Обусловен е също и от доказване от страна
на ответника на твърдените правоизключващи факти.
Съгласно съдебната практика - решение № 46/27.03.2009 г. по т. д. №
546/2008 г., II т. о.; решение № 71/22.06.2009 г. по т. д. № 11/2009 г.; решение
№ 62/25.06.2009 г. по т. д. № № 546/2008 г.; решение № 42/19.04.2010 г. по т. д.
№ 593/2009 г. на II т. о.; решение № 96/26.11.2009 г. по т. д. № 380/2009 г., I т.
о.; решение № 166/26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009 г., II т. о.; решение №
109/07.09.2011 г. по т. д № 465/2010 г., II т. о. реш. № 103/11.07.2014 г. по т. д.
№ 2334/13 г. на II т. о. и др. - фактурата може да бъде кредитирана като
доказателство, установяващо договор за търговска продажба на стоки в
случаите, когато съдържа всички необходими елементи от съдържА.ето на
сделката - вид на стоката, стойност, начин на плащане, имената на лицата,
положили подписи за продавач и купувач, време и място на съставянето й,
като вписването й в дневниците за продажби и покупки на продавача и
купувача, както и отразяването на стойността й в справките декларации по
ЗДДС и ползването на данъчен кредит, представляват признА.е за
възникването и изпълнението на продажбеното правоотношение, по повод на
2
което фактурата е била съставена. Съгласно приетото в решение
№67/31.07.2015 г. по т. д. № 631/14 г. на II т. о. първичните счетоводни
документи се преценяват от съда според тяхната редовност и във връзка с
всички доказателства по делото, а когато фактурата е подписана от лице без
представителна власт или не е подписана изобщо и не е отразена в
счетоводните регистри на двете стрА., не е вписана в дневниците за покупки и
продажби и справките - декларации по ЗДДС, не е ползван данъчен кредит по
нея - тогава тази фактура сама по себе си не може да установи нито сключване
на договор за търговска продажба, нито получаването на стоката.
В процесния случай от приетата по делото неподписана фактура за
сумата от 8527,39 лв. е видно, че не е подписана, поради което въз основа на
нея не може да се направи извод за твърдения от ищеца договор за изработка
между стрА.те по делото, по силата на който ищецът да се е задължил да
боядиса определените по договора вещи срещу насрещното задължение на
ответника да му плати възнаграждение.
По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, от която е видно, че
ответникът не е осчетоводявал фактурата, отразяваща договора за изработка,
не я е включил в дневниците за покупките си, не е декларирал сделката по
реда на ЗДДС, не е ползвал право на данъчен кредит, и от счетоводството на
ответника не се установяват данни ответникът да е предплащал аванс по
спорния договор за изработка, отделно от предходни сделки между стрА.те по
предходни правоотношения.
Ето защо, и от този доказателствен източник не могат да се извлекат
полезни за тезата на ищеца факти за установяване на твърденията му за
договора за изработка и изпълнението му – изцяло от негова страна и
частично от страна на ответника.
Доказването със свидетелски показА.я на договор, чиято цена е по-
висока от 5000,00 лв., не е абсолютно огрА.чено с разпоредбата по чл.164,
ал.1, т.3 ГПК. Допустимо е при изричното съгласие на стрА.те.
ПоказА.ята на разпитА.я по делото свидетел Здравко Янков не могат да
се ценят, тъй като с тях се цели доказване на факти, чието установяване на
осн. чл.164, ал.1, т.3 ГПК е недопустимо да се установяват със свидетелски
показА.я, освен ако е налице изключението по чл.164, ал.2 ГПК – стрА.те
изрично да са се съгласили тези факти за се установяват със свидетелски
3
показА.я. В процесния случай ищецът е поискал събирането на гласни
доказателствени средства след подаване на исковата молба, която е
докладвана в първото съдебно заседА.е, на което ответникът чрез
процесуалния му представител е заявил, че ако на ищеца му бъдат допуснати
свидетели, моли и на ответника да му бъдат допуснати такива за насрещно
доказване. Това изявление не може да се тълкува като изрично
противопоставяне, но процесуалният закон не поставя такова изискване, а
процесуалното условие за изрично съгласие за установяване на спорните
факти чрез свидетелски показА.я. В случая ответникът прави насрещно
доказателствено искане, при условие, че съдът намери искането на ищеца за
допустимо, по отношение на което не взема изрично становище – нито
отрицателно, нито положително, което е решаващо за оценката на тази
процесуална ситуация. Ето защо, следва да се приеме, че липсата на изрично
изявено изрично съгласие от ответника по отношение на искането на ищеца за
разпит на свидетели за установяване на договора, сочи че е налице хипотезата
по чл.164, ал.1, т.3 ГПК. Затова, показА.ята на разпитА.я по-късно свидетел за
установяване на договора не могат да се ценят, тъй като цена му е по-висока
от 5000 лв. Важно е да се подчертае, че със свидетелските показА.я се цели
установяването именно за съществуването на спорния договор за изработка, а
не обстоятелства около сключването му или изпълнението му или относно
негови детайли при вече доказан или безспорен договор за изработка.
Мотивите показват, че искът е изцяло неоснователен и следва да се
отхвърли, тъй като ищецът не доказа твърдените от него правопораждащи
факти.
Относно иска по чл.86, ал.1 ЗЗД: Правото на ищеца на обезщетение за
забава за плащането на главното вземане е обусловено от доказването на
фактите по главния иск, периода на забавата и размера на обезщетението за
забава. В процесния случай фактите по главния иск не се установяват, поради
което обусловеният иск също е неоснователен и следва да се отхвъпри.
Относно направените по делото разноски: На осн. чл.78, ал.3 ГПК
ответникът е задължен да плати на ищеца направените по делото разноски,
съразмерно на отхвърлените части от исковете – в случая изцяло – 600,00 лв.
Предвид изложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на ЕКСАЛКО БГ ООД с ЕИК ********* и адрес в
гр.София, бул.Ботевградско шосе 348 и съдебен адрес в гр.София,
ул.Московска 21, чрез адв.С. Д. от САК за осъждане на ответника КОНСУЛТ Б
и Г ЕООД с ЕИК ********* и адрес в гр.София, ул.Войводина могила 48 да
му плати следните суми:
на осн. чл.258, ал.1, вр. чл.266, ал.1, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД – 3703,67 лв.,
претендирана като неплатената част от възнаграждението по договор за
изработка, обективиран във фактура №117699/3.8.2016 г., ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба – 7.7.2021 г., до изплащане на сумата;
на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД – 1128,68 лв. – обезщетение за забава за плащане
на обезщетението по чл.200, ал.1 КТ за неимуществените вреди от трудовата
злополука от 28.1.2021 г. за периода 2.7.2018 – 2.7.2020 г.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 ГПК ищеца ЕКСАЛКО БГ ООД с ЕИК
********* да плати на ответника КОНСУЛТ Б и Г ЕООД с ЕИК *********
сумата от 600,00 лв., съразмерно на отхвърлените части от исковете
Решението подлежи на обжалване по реда на Глава двадесета от ГПК - с
въззивна жал пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването
му на стрА.те.
В случай, че към жалбата не се представи документ за внесена държавна
такса по сметка на СГС, жалбата ще бъде върната!
Преписи от решението да се връчат на стрА.те на съдебните им адреси
чрез процесуалните им представители.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5