Р Е Ш Е Н И Е
№ 248 24.02.2020г.,
гр. Пловдив
Пловдивски окръжен съд,
Гражданска колегия ІІІ-ри гр. състав
На тридесети януари
две
хиляди и двадесета година
в публично заседание в следния
състав:
Председател: Пенка Стоева
Секретар: Елена Ангелова
като разгледа докладваното от
председателя Пенка Стоева
гражданско дело №974 по описа за две хиляди и деветнадесета
година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Иск по чл.124,ал.1 от ГПК във вр. с чл.179
от ЗЗД.
Предварителна бележка:
В условията на з.з., в протокола
за с.з., насрочено на 05.12.19г. /л.68-л.69/, съдът:
Поради настъпило в хода на
производството правоприемство, свързано с преобразуване на ответната Б.П.Б АД и
заличаването и като търговец в ТР, е конституирал като ответник по делото
универсалния и правоприемник ***** АД;
Прекратил е производството по
предявения от ответника срещу ищеца с отговора на исковата молба насрещен иск
за сумата от 251.60лв. и определението в тази връзка, като необжалвано от
страните, е влязло в сила, считано от 28.12.19г.
Ищецът ***
ЕООД, ЕИК ****, със съдебен адрес:***,
***, адв.Д.Д. моли съда да признае за установено по отношение на ответната **** АД, че
поради пълно погасяване чрез плащане на вземането на ответника, за обезпечение
на което е била учредена договорна ипотека върху имоти негова
собственост, с
н.а.№**, том *,
рег.№***, д.№****/*****г. по
регистъра на нотариус А. К.,
подновена по отношение на СОС, съставляващ
склад от 38.35кв.м. в сутерен, с площ по документи 43.390кв.м., в гр.****,
ул.“******“№**, **,
**, ет.*, ***,
с вписване в СВ- **** с вх.рег.№****
от *****г., том **, акт
№***, е погасена и самата ипотека, т.е, че ипотечното право
на ответника, основано на същата, вече не съществува, обосновавайки правния си
интерес от провеждането на този иск с отказа на кредитора да даде
съгласие за заличаване на ипотеката, въпреки изпълнение на задължението, което
тя обезпечава, поради което моли още, с уважаване на иска му, съдът да
постанови и заличаване на ипотеката.
Пледира с молба, подадена за
с.з. на 30.01.20г., за уважаване на иска и за присъждане на разноските в
производството, по приложения към същата молба списък /виж молбата на л.83 и
списъка на л.84/.
В срока по чл.131,ал.1 от ГПК, като 07.07.19г. е неделя, почивен ден, ответникът е изпратил с куриер отговор на
исковата молба, заведен в канцеларията на съда с вх.№****/*****г. /виж
съобщението на л.39 и отговора на л.40-л.41/, с който е оспорил
иска като неоснователен.
Не
е оспорил твърдението на ищеца, че вземането, обезпечено с посочената с
исковата молба договорна ипотека, е било изцяло погасено, но счита, че вината за това, щото ипотеката не е заличена, е на ищеца, а не
негова, тъй като: към датата, когато ищецът му отправил поканата от 13.06.16г.,
приложена към исковата молба, с искане да даде съгласие за заличаване на
ипотеката, между страните все още бил висящ спор относно съществуването на
вземането по т.д. №594/2015г. на ПОС, с оглед който дала на ищеца отговор, че
преди приключването му с влязъл в сила акт ипотеката не може да бъде заличена;
на поканата на ищеца от 10.04.19г. с която поискал заличаване на ипотеката, той
бил отправил до ищеца изявление за прихващане, получено от ищеца на 30.05.19г.,
с което поискала той да и посочи банкова сметка, ***ихващането, но той така и
не посочил такава; тъй като ищецът следвало да заплати разноските, необходими
за заличването на ипотеката, а той не е сторил това.
Затова, с отговора на исковата молба и със становище вх.№3062/29.01.20г.,
депозирано за с.з. на 30.01.20г., в което не изпраща свой представител, моли
съда да му присъди разноските в производството, за което не е дал повод, а в случай, че представителят на
ищеца заяви разноски за адвокатско възнаграждение в размер по-висок от
минималния по Нар.№1/04г.- то прави възражение за неговата прекомерност и
искане за намалянето му до минималния предвид в посочената наредба размер. Не
представя списък на разноските си /виж отговора в частта на л.41 и становището
на л.77/.
Съдът, като взе твърденията на страните и събраните от тях в производството
доказателства намери, че предявеният от
ищеца иск за установяване несъществуване на ипотечното право на ответника е
допустим, а разгледан по същество е основателен и следва да се уважи, а с
уважаването му, като последица от същото, на основание чл.179,ал.1 от ЗЗД
следва да се постанови и заличаване на ипотеката, воден от следните
съображения:
І. По допустимостта на иска.
Ищецът е твърдял, че въпреки погасяване на вземането, за обезпечение на
което е била учредена ипотека върху негови имоти в полза на ответника,
последният не дава съгласието си за заличаване на ипотеката, които твърдения
обуславят допустимостта на предявения от
него иск за установяване, че ипотеката е погасена, като този състав споделя
застъпеното в съдебната практика становище, че във всички
случаи, когато кредиторът отказва да даде съгласие за заличаване на ипотеката,
въпреки че обезпеченото с нея задължение е изпълнено, може да бъде предявен
отрицателен установителен иск, че ипотеката е погасена /виж Реш.№431/08.11.11г. по гр.д. №1759/10г. и Реш.№76/07.05.13г. по гр.д.
№391/12г. – и двете на ІVг.о. на ВКС/, както и че правният интерес на
собственика на имот, ипотекиран като обезпечение на чуждо задължение, да
установи по исков ред, че задължението на длъжника не съществува, произтича от
нормата на чл.151 от ЗЗД, предвиждаща правото на
собственика на имота, ипотекиран като обезпечение на чуждо задължение, да
противопостави на кредитора всички възражения, с които разполага длъжникът, с оглед което отрицателният установителен иск по чл.124,ал.1 от ГПК, във вр. чл. 179
от ЗЗД, предявен от собственика на ипотекирания имот, е допустим /виж Реш.№153/29.12.16г. по т.д. №986/15г.-ІІт.о. на
ВКС/.
ІІ.По основателността.
1.Установи се в производството от фактическа страна, че:
1.1. На ******г. е бил сключен договор за кредит №***/*****г., по силата на
който Б. П. Б. АД, в качеството на кредитор, е отпуснала на „****“ЕООД, като
кредитополучател, целеви кредит за оборотни средства в размер на
250 000лв., при условията, съгласно договора, със срок на издължаване не
по-късно от ******г., по който договор „****“ ООД и П. К. С. са се задължили
солидарно като поръчители на кредитополучателя, а на *****г., с н.а. №** по
н.д. №***/****. на нотариус А. К., за обезпечаване на всички вземания на Б.,
произтичащи от предоставения на кредитополучателя кредит по Договор №***/****г.
и подписаните към него анекс №*/******г. и анекс №*/******г., в това число
лихви, такси, неустойки и разноски, ищецът по делото „****“ООД, като ипотекарен
длъжник, е учредил в полза на Б. ипотека върху следните собствени на
дружеството недвижими имоти, а именно:
офис №*-разположен на първи/***/ етаж, със застроена площ 43.39кв.м., както
и 1.271% ид.части от общите части на сградата, заедн осъс склад към него в
сутеренния етаж, функционално свързан с офиса посредством вътрешна стълба, със
застроена площ на склада 38.35кв.м., както и 1.123% ид.части от общите части на
сградата, построена в дворно място, находящо се в гр.*****, район ******, с
административен адрес- ул.“*****“№**, **, **;
ап.№* на четвърти етаж, със застроена площ 70.52кв.м., ведно с 5.004%
идчасти от общите части на сградата, ведно с изба №* в сутеренния етаж, със
застроена площ от 5.81кв.м., както и 0.412% ид.части от общите части на
сградата, построена в дворно място, находящо се в гр.*****, с административен
адрес: ул.“******“№**,
който нотариален акт е вписан в СВ- **** под №** в том **, с
вх.рег.№****/*****г. /виж договора за кредит на л.12-л.14 и н.а. за договорна
ипотека на л.15-л.17/.
1.2. На *****г., като е констатирал, че издадената по ч.гр.д. №8155/14г.
Заповед за изпълнение №5353/26.05.14г. подлежи на изпълнение, ПРС е издал
изпълнителен лист, с който е разпоредил на длъжниците „****“ЕООД, „****“ЕООД и
П. К. С. да заплатя солидарно на Б. П. Б. сумите от : 43 573.31евро-
незаплатена главница по договор за кредит №****/*****г. и анекси към него;
3 842.17евро- наказателна лихва по чл.7,ал.1 от раздел ІІ по договор за
кредит №***/******г. и анекси към него за периода от *****г. до *****г.;
95.32евро- административна такса имуществена застраховка, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението-****г. до
окончателно изплащане на вземането и сумата от 1858.54лв.- разноски по делото
за внесена държавна такса и сумата от 2073.90лв.- юрисконсултско възнаграждение
/л.18/.
1.3.Въз основа на издадения на *****г. изпълнителен лист е било образувано
изп.дело №******* на ЧСИ С. Г., по което, със съобщение изх.№****/****г. „****“ЕООД
е било уведомено от ЧСИ, че дължимата по изпълнителното дело сума към ******г.
възлиза на общо 45 711.98лв., включително с дължимите по изпълнението
такси /л.8/.
1.4.Посочената в съобщението на ЧСИ Г. от ***. сума е била внесена по
негова сметка, като плащане по изп.дело №336/14г., извършено от***** ЕООД на *****.
/л.9/, като с уведомление от 05.04.16г. ЧСИ Г. е съобщил на „С.“ООД, че
производството по делото е приключено, поради напълно събрани по изпълнителното
дело вземания /виж наредения превод на дължимата сума на л.9 и уведомлението за
приключване на изпълнителното дело на л.10/.
1.5.На 13.06.16г. от „****“ ЕООД и „*****“ЕООД до Б. П. Б. е била отправена
покана, в срок от пет работни дни след получаване на поканата да предприеме
необходимите действия за заличаване на ипотеката по отношение на офис №*,
заедно със склада към него, находящи се в сградата на ул.“*****“№**, **, **,
тъй като вземането и, за събиране на което е било образувано изп.дело №336/14г.
на ЧСИ Г. е било изцяло погасено /виж поканата на л.5-л.6/, за която ищецът не
представя доказателства на коя дата е достигнала до адресата, но като това очевидно
е станало, както се установява от становище без дата, приложено от ответната
банка към отговора на исковата и молба, адресирано от нея до **** ЕООД и *****
ЕООД, от което е видно, че е изготвено по повод тяхна покана до Б. с вх.№205/14.06.16г.
за заличаване на договорна ипотека, на която е даден отговора, застъпен и в
хода на процеса от ответника, че към тази дата е нямало основание за заличаване
на ипотеката, тъй като между страните е бил висящ съдебен спор по т.д.
№594/15г. на ПОС, по чл.422 от ГПК за установяване съществуването на
обезпеченото с ипотеката вземане на
Банката, след подадени от длъжниците по издадената заповед за незабавно
изпълнение възражения /виж становището на л.42/.
За достигане на изготвеното от Б. становище до знанието на адресатите му, ответната
Б. не е представила доказателства.
Данните в деловодната система на ПОС, до които този състав има служебен
достъп сочат, че действително, към датата на изпращане на поканата от
13.06.16г. до ответника, пред ПОС е бил висящ спор по т.д. №594/15г.,
образувано по подадена на 26.08.15г. искова молба на Б. п. Б. срещу „****“ЕООД,
„****“ЕООД и П. К. С. за установяване съществуването на вземането на Б. по издадената от ПРС по ч.гр.д. №8144/14г.,
въз основа на документ по чл.417 от ГПК,
Заповед за изпълнение №5353/26.05.14г., тъй като, след образуване на изп.дело
№336/14г. на ЧСИ Г. за събиране на вземането по издадения въз основа на същата
заповед изпълнителен лист, и тримата длъжници са подали възражения, приключил
на тази инстанция със съдебни актове, постановени през 2017г.
–Реш.№273/18.05.2017г. и Реш.№534/23.11.17г. за поправка на първото такова.
С първото от тези решения, като второто касае поправка единствено в една
отхвърлителна част, съдът е признал за установено по отношение на „Б. П. Б.“ АД, че „****“ ЕООД „****“ ЕООД и П. К. С. дължат на Б.
при условията на солидарна отговорност сумата от 16 038.55 евро – главница
по договор за кредит № ***/****, изменен и допълнен с ** бр. анекси към него, и
законна
лихва върху главницата от 16 038.55 евро, считано от ****г. до
окончателното и плащане, като от мотивите личи, че установеното като извършено
във връзка с твърденията на длъжниците плащане на сумата от 45 711.98 лв.
по изп. дело №336/2014г. не е зачетено при формирания краен извод, съобразно
разрешението, дадено в т. 9 от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според което в
исковото производство по чл. 422 от ГПК съществуването на вземането се
установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес,
като нормата на чл. 235, ал.3 от ГПК намира приложение по отношение на фактите,
настъпили след подаване на заявление за издаване заповед за изпълнение, с
изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено
принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на
разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес.
1.6.От отбелязване пореден №* в справка по партидата на „****“ЕООД за периода
****г.-*****г. е видно, че на *****г., преди да изтече 10 год. срок по чл.172,ал.1
от ЗЗД от датата *****г., на която е вписана договорна ипотека №**/***г., дв.вх.№****
от ****г. с кредитор Б. П. Б. и ипотекарен длъжник „***“ ЕООД, по искане на Б. е
извършено нейно подновяване/новиниране/ по отношение на самостоятелен обект в
сграда- склад от 38.35кв.м. в сутерен, № на обект 1, предназначение -за офис,
площ по документи- 43.390кв.м., офис №1 в гр.П., на ул.“*****“№**,**,**, ет.1,***
/виж на л.20/;
1.7.На 10.04.19г. в Б. П. Б. е заведена нова покана, този път от „****“ЕООД,
****“ЕООД и П. С., с която молят, във връзка с влязло в сила на 08.03.19г. решение
№78/06.03.2018г. по в.т.д. №735/2018г. на ПАС, да предприеме необходимите
действия за заличаване на договорната ипотека, вписана на ****г. за
обезпечаване на вземанията и по договор за кредит №***/****г. и двата анекса
към него, в срок от 10 работни дни от получаване на поканата, като в противен
случай ще предприемат необходимите за защита на интересите им действия /виж
л.37/.
Данните на сайта за обявени съдебни актове сочат, че описаното в поканата
в.т.д. №735/2017г. на ПАС се е развило по повод обжалване на постановените от
ПОС по т.д. №594/15г. съдебни актове и е приключило с постановяване на Решение
№78/06.03.18г., с което решението на ПОС е било частично потвърдено и частично
отменено, кат ов крайна сметка е признато за установено, че длъжниците дължат
на Б. сумата от 7 635.40евро-дължима главница, ведно със законната лихва
от 25.04.15г., сумата от 3727.50евро наказателна лихва, и законната лихва върху
сумата от 43 130.19евро, за периода 23.05.14г.-25.04.15г., както и
произнасяния в частта за разноските.
1.8.На 07.05.2019г. е заведен иска, предмет на делото /л.2/.
1.9.На 30.05.19г. ответната Б. е отправила до „***“ЕООД, ****“ЕООД и П. С. изявление за
прихващане между техни насрещни вземания, свързани с Реш.№78/06.03.18г. по
в.т.д. №735/17г. на ПАС, в р.VІІ на което изялвение е посочила, че в резултат
на извършеното прихващане счита дългът им към Б. за изцяло погасен и че ще
предприеме необходимите действия за заличаване на ипотеката, учредена като
негово обезпечение, на като таксите за заличаването и ще бъдат за тяхна сметка
/виж изявление на л.44/.
Твърдението на ответника, че това нейно изявление е било получено от ищеца
на същата дата, не се намери от съда за установено, тъй като в приложената с
отговора на исковата молба разписка към товарителница **** ЕООД е сочен за
подател, а не за получател на пратката /виж л.45/, а ръкописно изписаното име …Н.срещу
което единствено има подпис, не е на лице, вписано в ТР като управител или
представляващ **** ЕООД.
1.10.С приетия в с.з. от 30.01.20г. доклад по делото съдът е признал за
безспорни между страните и като такива –ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че вземането на ответника, обезпечено с посочената в исковата
молба договорна ипотека, е било изцяло погасено, както и че вписаната за
обезпечаването на това вземане ипотека не е заличена.
2.При тези установени и приети за безспорни в производството факти, съдът
направи по съществото на спора извода, че искът на ищеца следва да се уважи
като основателен, при следните съображения:
Ипотеката е едно от регламентираните в р.VІІ от Общата част на ЗЗД обезпечения на вземанията и като такова,
подчинено на целта да запази, респективно- да следва имуществото на длъжника,
служещо за удовлетворение на кредитора до момента на погасяване на вземането
му. Затова същата се погасява, ако обезпеченото с нея вземане се погаси
/чл.150,ал.1 от ЗЗД/, а доколкото самото и учредяване става чрез вписване
/чл.166,ал.1 от ЗЗД/, последното се заличава само въз основа на дадено от
кредитора съгласие в нотариално заверена форма или въз основа на влязло в сила
в сила съдебно решение, с което е решен спора съществува ли или не ипотечното
право на кредитора /чл.179,ал.1 от ЗЗД/, което, както вече се каза, съществува
до погасяване на вземането му обезпечено с вписаната ипотека.
Затова, при приетите за безспорни между страните по делото обстоятелства,
че вземането на ответника, обезпечено с посочената в исковата молба договорна
ипотека, е било изцяло погасено, както и че вписаната за обезпечаването на това
вземане ипотека не е заличена, и цитираните вече правни норми, изводът, който
се налага по съществото на предявения от ищеца срещу ответника иск да се
признае за установено, че
с погасяване на вземането е погасена и
самата ипотека, т.е, че ипотечното
право на ответника, основано на същата, вече не съществува, е, че искът е основателен и като такъв следва да се уважи.
Очерталият се като единствено спорен между страните в производството въпрос-
по чия вина/по какви причини ипотеката не е била заличена, независимо какъв
отговор ще му се даде, не може да промени горния извод, доколкото :
Изтъкнатото от ответника, че към датата на отправената му от ищеца покана
от 13.06.16г. да извърши заличаване на ипотеката, това не е можело да стане, е
основателно, защото както се установи, макар и след плащането, извършено на 04.04.16г. от ищеца, изп.дело №336/14г. на ЧСИ
Г. да е било прекратено, поради това, че
вземането, за събиране на което е образувано, е било изцяло събрано, събирането
му е станало въз основа на подлежащата на незабавно изпълнение заповед,
издадена в полза на Б., която не е била стабилизирана, тъй като всички длъжници
са подали възражения срещу нея, тъй че, при висящ процес за установяване
съществуването на вземането, предмет на същата заповед, ответникът е имал
интерес и законно право да запази обезпечението, дадено му за същото вземане,
за да може при позитивен за него резултат от спора да се удовлетвори с
привилегия от ипотекираното от ищеца имущество.
Горната основателна към 13.06.16г. за ответника причина да откаже даване на
съгласие за заличаване на ипотеката, не е вече съществувала към 07.05.19г., на
която дата ищецът е предявил иска си, доколкото, както това личи и от поканата,
отправена от ищеца до ответника на 10.04.19г., и от онова, което ответникът сам
е описал в изявлението си от 30.05.19г., отправено до ищеца и до
кредитополучателя по договора за кредит, след разрешаване на спора относно
съществуване на вземането му с влязло в сила на 08.03.19г. съдебно решение,
след зачитане и на плащането, извършено от ищеца по изп.дело №336/14г. на ЧСИ Г.,
което, макар и установено като извършено в производството по иска по чл.422 от ГПК, не е взело участие в изчислението за размера на установеното в същото производство
вземане на ответника, за ответника е било ясно, че вземането му, обезпечено с
учредената от ищеца договорна ипотека, е изцяло погасено.
Въпреки горното, ответникът нито твърди, нито установява в процеса да е дал
изискуемото се от чл.179,ал.1 от ЗЗД съгласие, въз основа което ипотеката да
бъде заличена, незавасимо, че ищецът го е поканил за това и тази покана е
достигнала до знанието му още на 10.04.19г., когато е заведена в деловодството
му.
Последният довод на ответника, че ищецът не бил съобщил сметката си и/или
не бил заплатил таксата за заличаването, е изцяло неотносим към съществото на
спора, защото съдействието, които ответникът дължи на ищеца в случая, е да даде
съгласието си за заличаване на ипотеката, а кой и как ще заплати таксата за
заличаването и е въпрос на последващо производство пред съдията по вписваня,
което не би следвало да го засяга как ще се развие.
Затова съдът счете, че ищецът и има правен интерес, и основание да поиска
по съдебен ред да се установи, щото ипотечното право на ответника вече не
съществува, че ипотеката е погасена, и че искът му е основателен.
Искането на ищеца, при уважаване на иска, съдът да постанови с решението си
и заличаване на ипотеката, следва също да се уважи, като акцесорно и
съставляващо последица от установяването, че ипотечното право на ответника вече
не съществува.
По повод на това искане, сочено в практиката на съдилищата и като иск за
заличаване на ипотеката, доколкото констатира противоречиви произнасяния по
въпроса компетентен ли е съдът да постанови заличаването или това може да стори
само съдията по вписванията, въз основа на влязлото в сила решение, както
постановява чл.179,ал.1 от ЗЗД, този състав намери за необходоми да посочи, че
споделя становището, което е преобладаващо, че с уважаване на отрицателния
установителен иск, съдът сам постановява с решението си и заличаването на
ипотеката /Опр.№74/04.02.14г. по т.д. №1791/13г.-Іт.о.; Реш.№7607.05.13г. по
гр.д. №391/12г.-ІVг.о; Реш.№431/08.11.11г. по гд. №1759/10г.-ІVг.о./.
В частта за разноските.
И двете страни претендират присъждане на разноски, за които само ищецът
прилага списък /л.84/, а ответникът счита, че такива му се следват, тъй като не
е дал повод за производството и е повдигнал евентуално възражение по чл.78,ал.5
от ГПК.
С уважаване на предявения иск, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, разноски се
следват на ищеца.
Искането на ответника да му се присъдят разноски в хипотезата н ачл.78,ал.2
от ГПК е неоснователно, защото не е признал иска, а го е оспорил, и както вече
се посочи при разглеждане на спора по същество, е дал с извънсъдебното си
поведение повод за завеждане на делото.
Ищецът претендира по представения списък разноски в размер на 4333.37лв.,
от които 3530лв.- адв.хонорар с вкл.ДДС и 803.37лв.-заплатена за производството
ДТ и е установил направата им в процеса /виж л.36 и л.85/.
С оглед евентуалното повдигнато от ответника възражение по чл.78,ал.5 от ГПК, съдът извърши проверка и установи, че минималното следващо се
възнаграждение по чл.7,ал.2,т.4 от Нар.№1/04г. по оценяем иск, с цена
80 337лв., е 2940.11лв. При начисляване на ДДС от 20% върху него, се
получава сума от 3528.11лв., а заплатеното от ищеца такова, с включен ДДС е в
размер на 3530лв., при което разликата е толкова несъществена, че съдът не
намира за нуждо да постановява намалението му.
Предвид горното, на ищеца следва да се заплати пълната сума на направените
от него в производството разноски, а искането на ответника да му се присъдят
разноски в хипотезата на чл.78,ал.2 от ГПК, следва да се остави без уважение.
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш И :
Уважава иска по чл.124,ал.1 от ГПК във вр. с чл.179,ал.1 от ЗЗД на „***“
ЕООД, ЕИК ****, със съдебен адрес:***,
***, адв.Д.Д.,
срещу Ю. Б. АД, ЕИК *****, в качеството и на универсален
правоприемник на „Б. П. Б.“АД при настъпило в хода на процеса приемство, със
съдебен адрес:***, адв.Г.С.
Като признава за установено по отношение на Ю. Б. АД, че поради пълно погасяване на вземането
на „Б. П. Б.“ АД по договор за кредит №**/****г., за
обезпечение на което, с н.а.№**, том
***, рег.№****,
д.№1446/2008г. на нотариус А.
К., в нейна полза е била учредена договорна ипотека върху имоти, собственост на „****“ ЕООД, вписана в СВ –**** с вх.рег.№****/****г.,
акт №**, том **, частично подновена с вписване в
СВ-**** с
вх.рег.№****/*****г., акт №****, том **, е
погасена и самата ипотека.
Постановява, с влизане на решението в сила, заличаване на вписването на
описаната в решението ипотека.
Осъжда Ю. Б. АД, ЕИК ., в качеството и на универсален правоприемник на „Б. П. Б.“АД,
със съдебен адрес:***, адв.Г.С., да заплати на „*****“ ЕООД, ЕИК ,
със съдебен адрес:***, ***, адв.Д.Д., сумата от 4333.37- четири хиляди триста тридесет и три лева и тридесет и
седем стотинки, съставляващи разноски в производството.
Оставя без уважение искането на Ю. Б. АД, ЕИК ****, в качеството и на универсален
правоприемник на „Б. П. Б.“АД, със съдебен адрес:***, адв.Г.С., да и се
присъдят разноски в производството, в хипотезата на чл.78,ал.2 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Окръжен
съдия: