№ 1060
гр. София, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Темислав М. Димитров
Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20231100500261 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №261/2022 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Г. М. Г. ЕГН
********** от гр.София срещу решение №20010497 от 04.02.2022 г по гр.дело №11065/20 г
на СРС , 165 състав ; изменено в частта за разноските с определение №20062739 по същото
дело ; в частта , с която е отхвърлен иска на въззивника да се признае за установено на
основание чл.422 ГПК във вр.чл.93 ЗЗД и чл.228 ЗЗД , че „А.И.“ ЕООД гр.София ЕИК
******* му дължи сумата от 3325,64 лева част от депозит по договор за наем от 06.01.2018 г
между страните ; за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК от 18.09.2019 г по ч.гр.д.№42304/19 г на СРС , 165 състав ; в частта , с която Г.
М. Г. ЕГН ********** от гр.София е осъдена да заплати на „А.И.“ ЕООД гр.София ЕИК
******* сумата от 1149,38 евро остатък от незаплатени в пълен размер наемни вноски по
посочения договор за периода 12.04.2018 г – 31.12.2018 г , ведно със законната лихва от
24.08.2020 г до окончателното заплащане на сумата ; сумата от 238,73 евро лихви за забава
върху неплатени в срок наемни вноски по посочения договор за периода 12.04.2018 г –
24.08.2020 г ; както и сумата от 1268,41 лева разноски пред СРС .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС / в обжалваната част / .
Докладът на първоинстанционния съд е непълен и съдът не е дал на въззивника „план за
работа“ и пълни указания по доказателствената тежест . Депозитът по договора за наем е
предаден на ръка на представител на ответника пред свидетели . Ответникът не се е
1
противопоставил изрично за допускане на свидетелски показания за доказване предаването
на депозита , а е имал други възражения . Няма пречка да се докаже заплащането на
депозита и споразумението за намаляване на част от месечните вноски чрез свидетелски
показания и данните за закупена валута /евро/ . В първото о.с.з представителят на ответника
е признал получаването на депозита и се е мотивирал с налични /неплатени/ задължения за
ел.енергия. Няма основание ответникът да задържа депозита по договора за наем , а ищецът
наемател е изправна страна по договора . Като акцесорна неоснователна е претенцията за
лихви за забава .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . Докладът
на първоинстанционния съд е достатъчно подробен и ищцата не е възразила по него .
Ищцата не е доказала предаване на депозита и договорът за наем няма характер на разписка
за получаване на депозита от наемодателя . Наемните вноски са плащани частично и
забавено , а ищцата не е доказала , че е заплащала консумативите за имота . По делото не е
доказано да е договорено намаляване на наемната цена . Свидетелски показания са
недопустими за доказване на плащане по писмен договор /чл.164 ал.1 т.4 ГПК / , както и за
изменение на договора / чл.164 ал.1 т.5 ГПК / . Ответникът не е давал изрично писмено
съгласие за свидетелски показания в хипотеза на чл.164 ал.2 ГПК , а само липсата на
противопоставяне не е достатъчно . Насрещните искове за остатък от наемни вноски и за
лихви за забава са доказани по основание и размер .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 29.03.2022 г
и е обжалвано в срок на 12.04.2022 г /по пощата/ .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на
СРС .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за
установено следното от фактическа и правна страна :
Във връзка с чл.269 ГПК и твърдяната недопустимост и неправилност на решението на СРС
; настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното
решение , като такива пороци в случая не се констатират . Относно доводите за
неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични
доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно
решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС . Във всички случаи
съдът е длъжен да даде законосъобразна правна квалификация на исковете .
За да отхвърли основния иск и да уважи описаните по-горе насрещни искове СРС е приел ,
че процесната гаранция по договор за наем има характер на задатък . За гаранцията-задатък
липсват доказателства , че е предоставена – договорът за наем няма характер на разписка ,
както и няма данни за превеждането й по банков път . Не са допустими свидетелски
показания за установяване плащане на депозита / чл.164 ал.1 т.4 ГПК / , както и за изменение
на размера на наема , което се твърди от ищеца /чл.164 ал.1 т.5 ГПК / . Доказани са
насрещните искове за неплатени части от наемни вноски и за лихви за забава при плащане
2
на наемните вноски .
Решението на СРС е частично неправилно .
Неоснователни са доводите на въззивника са за допуснати от СРС съществени процесуални
нарушения при изготвяне и одобряване на доклада на съда , които са накърнили правото му
на защита . В одобрения в о.с.з на 16.06.2021 г окончателен доклад първоинстанционният
съд е дал на ищеца по основния иск ясни указания , че е в негова доказателствена тежест да
докаже , че е заплатил на наемодателя процесния депозит . В тази насока ищецът е
ангажирал доказателства , като в ГПК липсва задължение на съда да указва на ищеца , че
същите могат да се окажат недостатъчни за доказване на иска му . Законосъобразно СРС е
изложил мотиви , че свидетелски показания са недопустими за доказване на плащане по
писмен договор /чл.164 ал.1 т.4 ГПК / , както и за изменение на договора / чл.164 ал.1 т.5
ГПК / - в случая за изменение на наемната цена . Следва да се споделят доводите на
въззиваемата страна , че съгласието на насрещната страна в хипотеза на чл.164 ал.2 ГПК
трябва да е изрично и недвусмислено , като не е достатъчно тя просто да не възрази .
Действително , в първото о.с.з процесуалният представител е направил изявление относно
задържане на гаранцията , но не е признал изрично обстоятелството за получаване на
гаранцията , както и това обстоятелство не е обявено за безспорно между страните .
Следователно , при налично изрично оспорване в отговора на исковата молба ,
доказателствената тежест да установи предаване на гаранцията е на ищеца , който не е
доказал иска си с допустими доказателства .
Този факт не се променя и от приетата от настоящия съд кореспонденция – кореспонденция
– съобщения по месинджър към „Фейсбук“. Не е доказано авторството на съобщенията от
името на Angelika Bes – че същите изхождат от ответника . Отделно , самите съобщения са и
без доказателствена стойност по спорните въпроси по делото .
Налице е неправилна правна квалификация на основния иск по чл.422 ГПК във
вр.чл.93 ЗЗД . Както е посочено в решение №74 от 06.08.2013 г по т.д. № 842/2012 г, ТК , І
ТО на ВКС представянето на парична сума по договор за наем /обикновено една и няколко
наемни вноски / няма характер на задатък , а е налице залог . Това е така , защото
процесната уговорка касае обезщетяване само на наемодателя в хипотези на неизпълнение
на договора от наемателя ; без присъщата за задатъка реципрочност в основанието за
усвояването му , включително в двоен размер на предоставилия го . Липсва и обезщетителна
функция на процесната сума свързана с евентуален отказ от изпълнение на договора от
изправната страна , което е характерно за задатъка.
Трябва да се приеме , че процесната сума от 3325,64 лева депозит /частично претендирана/ е
предоставена като залог, обезпечаващ удовлетворяване на възникнали в хода на
изпълнението парични задължения на наемателя, вкл. за обезщетение за вреди . С оглед
твърденията в исковата молба за прекратяване на договора за наем и липса на основание за
задържане на гаранцията. Законосъобразната правна квалификация е по чл.422 ГПК във
вр.чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД . В тази част решението на СРС трябва да се отмени , но с оглед
3
липсата на доказателства за предоставяне на гаранцията искът отново да се отхвърли .
Следва да се потвърди решението на СРС в частта , в която са уважени посочените по-горе
насрещни искове . Ищецът не е доказал , че е налице писмено споразумение за намаляване
на наемната цена , а приетата пред СРС писмени доказателства и СИЕ се установява какви
остатъци от наемните цени не са платени и какви лихви за забава се дължат от ищеца .
С оглед изхода на делото в тежест на въззивника са разноските на въззиваемата страна –
1500 лева адвокатско възнаграждение .
Водим от горното , СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №20010497 от 04.02.2022 г по гр.дело №11065/20 г на СРС , 165 състав ;
изменено в частта за разноските с определение №20062739 по същото дело ; в частта , с
която е отхвърлен иска на Г. М. Г. ЕГН ********** от гр.София да се признае за
установено на основание чл.422 ГПК във вр.чл.93 ЗЗД и чл.228 ЗЗД , че „А.И.“ ЕООД
гр.София ЕИК ******* й дължи сумата от 3325,64 лева част от депозит по договор за наем
от 06.01.2018 г между страните ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ иска на Г. М. Г. ЕГН ********** от гр.София да се признае за установено на
основание чл.422 ГПК във вр.чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД , че „А.И.“ ЕООД гр.София ЕИК ******* й
дължи сумата от 3325,64 лева част от депозит по договор за наем от 06.01.2018 г между
страните .
ПОТВЪРЖДАВА решение №20010497 от 04.02.2022 г по гр.дело №11065/20 г на СРС , 165
състав ; в частта , с която Г. М. Г. ЕГН ********** от гр.София е осъдена да заплати на
„А.И.“ ЕООД гр.София ЕИК ******* сумата от 1149,38 евро остатък от незаплатени в пълен
размер наемни вноски по посочения договор за периода 12.04.2018 г – 31.12.2018 г , ведно
със законната лихва от 24.08.2020 г до окончателното заплащане на сумата ; сумата от 238,73
евро лихви за забава върху неплатени в срок наемни вноски по посочения договор за
периода 12.04.2018 г – 24.08.2020 г ; както и сумата от 1268,41 лева разноски пред СРС .
ОСЪЖДА Г. М. Г. ЕГН ********** от гр.София да заплати на „А.И.“ ЕООД гр.София ЕИК
******* сумата от 1500 лева разноски пред СГС .
Решението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4