№ 107
гр. Бургас, 16.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста
година в следния състав:
Председател:СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА Ч. НОВАКОВА
като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело №
20252120106579 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод исковата молба на З. Ж. С. против
„КРЕДИСИМО“ ЕАД и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, с която са предявени осъдителен иск срещу
всяко едно от дружествата.
В законоустановения срок по делото постъпва отговор на исковата молба от „АЙ
ТРЪСТ“ ЕООД, с който дружеството: не оспорва, че между ищцата и „КРЕДИСИМО“ ЕАД е
сключен договор за потребителски кредит № ***/*** г.; не оспорва, че между „АЙ ТРЪСТ“
ЕООД и ищцата е сключен договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който се
дължи възнаграждение на дружество в размер на 4416 лева. Този ответник твърди, че
договорът за кредит е погасен предсрочно, поради което не се дължи цялото възнаграждение
на поръчителя. Дружеството признава, че е получило по договора за поръчителство
възнаграждение в размер на 334,12 лева. Твърди, че възнаграждението му по договора за
предоставяне на поръчителство не следва да се включва в ГПР по договора за кредит, че
сключването на договор за поръчителство не може да се квалифицира като „заблуждаваща
търговска практика“ и че наличието на свързаност между „КРЕДИСИМО“ ЕАД и „АЙ
ТРЪСТ“ ЕООД само по себе си не води до „скрито оскъпяване на кредита“. Моли съда да
отхвърли иска, предявен срещу това дружество.
В законоустановения срок по делото постъпва отговор на исковата молба от
„КРЕДИСИМО“ ЕАД, с който не се оспорва наличието на договор за кредит и клаузите по
него. Този ответник не оспорва, че за погасяване на вземане за възнаградителна лихва
ищцата е платила сума в размер на 100 лева. Ответникът не оспорва, че в ГПР по договора
за кредит не е включено като разход възнаграждението на поръчителя. Дружеството
оспорва, че договорът за кредит е нищожен поради неправилно посочване на ГПР. Твърди,
че не е било задължително сключването на договор за предоставяне на поръчителство с
другия ответник, както и че възнаграждението на поръчителя не попада в обхвата на общи
разходи по кредита. На последно място, посочва се, че ако клаузата за предоставяне на
поръчителство е нищожна, това не влече след себе си и нищожност на целия договор.
В съдебно заседание, проведено на 13.01.2026 г., съдът прие на основание чл.214, ал.1
1
от ГПК изменение на размера на предявения осъдителен иск срещу „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД за
възстановяване на недължимо платено възнаграждение за поръчител по договор за
поръчителство от *** г., чрез неговото намаляване от 500 лева на 334,12 лева, като за
разликата до пълния първоначално претендиран размер прекрати производството по този
иск поради оттегляне на иска.
В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. Преди съдебното
заседание, в което е даден ход на делото по същество, всяка от страните депозира
становище, с което моли исковете да бъдат уважени (ищцовата страна), респективно – да
бъдат отхвърлени (всеки един от ответниците).
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Не са спорни между страните следните факти:
Договор за потребителски кредит № ***/*** г. (за краткост Договора) със страни
„КРЕДИСИМО“ ЕАД /кредитодател/ и З. Ж. С. /кредитополучател/, както и клаузите на
Договора и по-специално: общ размер на предоставения кредит – 4000 лева; срок на кредита
– 24 месеца; фиксиран годишен лихвен процент по кредита – 23,81 %; годишен процент на
разходите (ГПР) по кредита – 26,59 %; общ размер на всички плащания – 5066,64 лева, от
които 4000 лева главница и 1066,64 лева договорна лихва; Договорът е сключен при
предоставено от ищеца обезпечение под формата на договор за предоставяне на
поръчителство с одобрено от кредитора юридическо лице („поръчител“) – в случая с „АЙ
ТРЪСТ“ ЕООД.
Кредитът е погасен предсрочно, като в полза на „КРЕДИСИМО“ ЕАД са платени
4100 лева, с които са погасени 4000 лева главница и 100 лева възнаградителна лихва по
Договора.
За обезпечаване на вземанията по Договора е сключен договор за предоставяне на
поръчителство от *** г. с поръчител „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД и потребител ищцата, по който се
дължи възнаграждение на поръчителя в размер на 184 лева на месец за периода на действие
на договора за кредит, което е платимо на месечни вноски с падеж, който съвпада с броя и с
падежа на вноските по Договора. По този договор е платена от ищцата сума в размер на
334,12 лева.
По доказателствата:
Така описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, както и на безспорните между страните факти.
По правото:
Предявени са субективно и обективно съединени осъдителни искове по чл. 55, ал.1,
пр.1 от ЗЗД против всеки един от ответниците. Според тази разпоредба, който е получил
нещо без основание, е длъжен да го върне.
По иска срещу ответника „КРЕДИСИМО“ ЕАД съдът намира следното:
В обстоятелствената част на исковата молба ищецът твърди, че Договорът е нищожен
на основание чл.22 от ЗПК, поради неправилно посочен ГПР в него.
Според разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит
трябва да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин. Формално е изпълнено изискването и ГПР е посочен в Договора, но
размерът му не е правилно определен, тъй като не включва част от разходите за кредита, а
именно – възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, сключен от
потребителя с „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, което възнаграждение потребителят е длъжен да заплаща
разсрочено на всяка падежна дата на кредита, независимо от това дали погасява редовно
кредита си. След като С. е избрала да предостави обезпечение чрез сключване на договор за
предоставяне на поръчителство, какъвто е настоящият случай, то възнаграждението по този
2
договор несъмнено представлява „общ разход по кредита“ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на
ЗПК и на основание чл. 19, ал. 1 от ЗПК следва да бъде включено при изчисляване размера
на ГПР.
Според решение на съда на ЕС от 13.03.2025 г. по дело С-337/23 разходите по договор
за поръчителство, чието сключване е наложено на потребителя с клауза в подписания от
него договор за кредит, които водят до увеличаване на общия размер на дълга (какъвто е
процесният случай), попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за
потребителя“ и следователно в обхвата на понятието „годишен процент на разходите“.
Следователно възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство следва да
бъде включено в ГПР по Договора, което очевидно не е сторено. Така Договорът не
отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като в него липсва
действителният процент на ГПР. Посочването на ГПР, който не отразява точно всички
разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по
същия начин, както непосочването на този процент – в този смисъл е и т. 55 и т. 56 от
Решение по дело С-714-22 на Съда на ЕС. Ето защо и на основание чл. 22, ал. 2 от ЗПК
Договорът е недействителен.
След като Договорът е недействителен, то ищцата трябва да върне на кредитора само
чистата стойност или 4000 лева, но не дължи лихва или други разходи по кредита по силата
на чл. 23 от ЗПК – аргумент от решение на съда на ЕС от 13.03.2025 г. по дело С-337/23.
Установи се, че ищцата е заплатила в полза на това дружество по Договора сума за
възнаградителна лихва в размер на 100 лева, която е платена без основание, поради което
искът следва да бъде уважен и да бъде присъдена в полза на ищцата сума в размер на 51,13
евро.
По иска срещу ответника „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД съдът намира следното:
Според решение на съда на ЕС от 13.03.2025 г. по дело С-337/23 съдът може да
извършва преценка за евентуално неравноправен характер на клаузите на договор за
поръчителство, при положение че потребителят е сключил този договор едновременно с
договора за кредит и за да изпълни предвидено от последния договор задължение, че
поръчителят е избрано от кредитора лице и че разходите за поръчителство се дължат
едновременно с вноските по заем, какъвто е процесният случай. С доклада по делото съдът
указа на страните, че на основание чл.7, ал.3 от ГПК следи служебно за неравноправни
клаузи в договора за кредит и в договора за предоставяне на поръчителство.
Договорът за предоставяне на поръчителство е сключен в нарушение на изискването
на чл.143 от ЗЗП, тъй като уговорката, свързана със сключването му, е във вреда на
потребителя, като не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Уговореното
възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство се дължи, независимо дали
отговорността на поръчителя е ангажирана от евентуално неизпълнение на длъжника или
не, като размерът на възнаграждението е по-голям от размера на кредит (24 вноски по 184
лева всяка). Клаузата за възнаграждение на поръчителя не е индивидуално уговорена, тъй
като е определена от поръчителя предварително. Нещо повече, няма никакви разяснения в
договора как се определя възнаграждението и защо трябва да бъде точно в този размер.
Срещу заплатеното възнаграждение С. получава уверението, че „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД
ще сключи договор за поръчителство с кредитора, като същевременно сключването на
договора за гаранция (поръчителство) с „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД е въздигнато като условие,
благоприятстващо отпускането на кредита. Всичко това води до извод за нарушаване на
изискванията на добросъвестността и възлагане в тежест на потребителя на допълнителни
разноски, свързани с отпускане на кредита и повишаващи, в противоречие със законовото
ограничение (чл.19, ал.4 от ЗПК), размера на дължимите разходи по кредита.
Предвид това договорът за поръчителство е недействителен на основание чл.26, ал.1,
предл.3 от ЗЗД. Ищцата е заплатила по договора за предоставяне на поръчителство сума за
възнаграждение в размер на 334,12 лева, която е платена без основание, поради което искът
3
се явява основателен и следва да бъде уважен, като бъде присъдена в полза на ищцата сума
в размер на 170,83 евро.
По въпроса за разноските:
При този изход на делото само ищцата има право на разноски, които според списък с
разноските по чл.80 от ГПК се изчерпват с изплатена държавна такса от 100 лева (по 50 лева
за всеки иск). В този смисъл, всяко едно от дружествата следва да бъде осъдено да заплати
на ищцата разноски в размер на 25,56 евро. Тук се налага следното уточнение:
В решение по съединени дела С-224/19 и С-259/19 на СЕС е прието, че член 6,
параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13, както и принципът на ефективност
трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която позволява част от
процесуалните разноски да се възлагат върху потребителя в зависимост от размера на
недължимо платените суми, които са му били върнати вследствие на установяването на
нищожност на договорна клауза поради неравноправния характер, като се има предвид, че
подобна правна уредба създава съществена пречка, която може да възпре потребителя да
упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху
евентуално неравноправния характер на договорни клаузи.
Посоченото разрешение следва да намери приложение в настоящия случай. Без
съмнение ищцата е потребител и сезира съда с иск за връщане на недължимо заплатена сума
по договор за поръчителство, чието сключване е наложено на потребителя с клауза в
подписания от него договор за кредит. В процесния случай ищцата оттегля частично иска
след получаване на отговор от ответника „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, в който дружеството посочва
точно каква сума е получило от нея по договора за поръчителство.
Ето защо, следва да се приеме, че ответникът „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД няма право на
разноски на основание чл.78, ал.4 от ГПК.
Процесуалният представител на ищцата адвокат М. М. моли съда да му присъди
адвокатско възнаграждение заради оказана безплатна правна помощ на С. в настоящото
производство. Видно от договор за правна защита и съдействие процесуалното
представителство е безплатно, тъй като ищцата е материално затруднено лице (чл.38, ал.1,
т.2 от ЗА). Според чл. 38, ал. 2 ЗАдв, когато адвокатът е оказал безплатна правна помощ на
нуждаещо се от издръжка, материално затруднено лице или на свой роднина, близък или
друг юрист, при постановяване на благоприятно решение по спора за представлявания
съдът осъжда насрещната страна да заплати на адвоката възнаграждение в размер, не по-
нисък от предвидения в наредбата на Висшия адвокатски съвет по чл. 36, ал. 2 ЗАдв.
Смисълът на разпоредбата е, че адвокатът има право на възнаграждение по чл. 38, ал.
2 ЗАдв, когато по отношение на представляваната от него страна са налице общите
предпоставки на чл. 78 ГПК, т.е. решението е благоприятно за нея, без да е нужно
непременно да са й присъдени разноски с решението, още повече, че в редица случаи това
ще е обективно невъзможно.
Тук се налага следното уточнение:
За съда не съществува задължение да извършва проверка дали посоченото в договора
за правна защита и съдействие основание за оказване на безплатна адвокатска помощ
действително е налице, тъй като право на адвоката е да прецени дали да окаже безплатна
помощ – в този смисъл определение № 654 от 27.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 720/2020 г., II т.
о., ТК. Настоящият съдебен състав споделя това становище.
Към датата на сключване на договора за правна защита действа Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (за краткост Наредбата), като в случая с
оглед материалния интерес би била приложима разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата,
като възнаграждение се определя за всеки иск – чл.2, ал.5 от Наредбата. Съдът обаче не е
обвързан от размерите, посочени в Наредбата, и може да определи възнаграждение и под
него – аргумент от Определение № 50004 от 29.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4028/2021 г., IV
г. о. и решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС. Делото не се отличава с фактическа
и правна сложност. По същество спор по фактите няма, а спорът е концентриран върху
4
правото. По делото е проведено едно открито съдебно заседание, в което процесуален
представител на ищцата не се явява. Предвид изложеното и с оглед извършените от
процесуалния представител на ищцата процесуални действия съдът намира за справедливо
адвокатско възнаграждение в размер на 214,74 евро с ДДС (420 лева с ДДС) за всеки иск,
защото адвокатът е регистриран по ДДС – в този смисъл решение от 23.10.2025 г. по дело С-
744/23 на СЕС.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК – *********, да заплати на З. Ж. С., ЕГН –
**********, с адрес с. Р. *****, чрез пощенски запис следните суми: 51,13 евро (петдесет и
едно евро и тринадесет евроцента), представляваща недължимо платена сума за договорна
лихва по договор за потребителски кредит № ***/*** г., ведно със законната лихва върху
присъдената сума от датата на подаване на исковата молба на *** г. до окончателното й
изплащане; 25,56 евро (двадесет и пет евро и петдесет и шест евроцента) разноски по
делото.
ОСЪЖДА „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК – *********, да заплати на З. Ж. С., ЕГН –
**********, с адрес с. Р. *****, чрез пощенски запис следните суми: 170,83 евро (сто и
седемдесет евро и осемдесет и три евроцента), представляваща недължимо платена сума за
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство от *** г., ведно със законната
лихва върху присъдената сума от датата на подаване на исковата молба на *** г. до
окончателното й изплащане; 25,56 евро (двадесет и пет евро и петдесет и шест евроцента)
разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от Закон за адвокатурата „КРЕДИСИМО“ ЕАД,
ЕИК – *********, да заплати на М. В. М. от АК – П., с адрес гр. П., ***, сумата от 214,74
евро (двеста и четиринадесет евро и седемдесет и четири евроцента) с ДДС, представляваща
дължимо адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищцата З.
Ж. С. в настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от Закон за адвокатурата „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД,
ЕИК – *********, да заплати на М. В. М. от АК – П., с адрес гр. П., ***, сумата от 214,74
евро (двеста и четиринадесет евро и седемдесет и четири евроцента) с ДДС, представляваща
дължимо адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищцата З.
Ж. С. в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5