М О Т И В И:
Производството
е по реда на чл. 378 и сл. от НПК.
Внесено е постановление на РП-С.срещу обвиняемия
А.Г.Б. за извършено престъпление по
чл. 131 ал. 1 т. 1, вр. чл. 130 ал. 1 от НК, с предложение да бъде освободен от
наказателна отговорност, като му бъде наложено административно наказание.
РП-С.– редовно призована не
изпраща представител.
В с.з. обвиняемият редовно
призован се явява лично и с адв. Д.Д.. Не се признава за виновен, като дава
обяснения по обвинението, с които твърди, че действително между него и съдията
на мача е възникнал спор, но не му е нанасял удари. Упълномощеният от него
защитник счита, че обвинението не е доказано по безспорен начин и пледира
доверителя му да му бъде признат за невиновен.
След цялостна преценка на
доказателствения материал, съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
Свид. С. работи като футболен
съдия към БФС. Като такъв бил назначен за главен съдия на футболна среща между
отборите на ФК „Самуил”, с. Самуилово и ФК „Аполон”, кв. „Речица”, която се
провела на 10.03.2019 г. в с. Самуилово, общ. С., с начален час 14.30 ч. В
съдийската бригада още били назначени, като първи асистент С.Е.Т., втори
асистент – В.В.В. и делегат Н.Г.Б..
Бащата на обвиняемия – св. Г.Б. към
10.03.2019 г. е изпълнявал длъжността председател на сдружение с нестопанска
цел – футболен клуб „Самуил-С.. Двамата със сина си – обв. А.Б. присъствали на
въпросната футболна среща, като заедно с част от зрителите протестирали против
съдийските решения на главния съди на мача – св. С..
След приключване на футболната
среща свид. С., заедно със съдийската бригада се отправили към съдийската стая.
Към тях се приближил обв. Б., който отправил обидни реплики към свид. С..
В отговор на това, свид. С.
хванал за ръката обв. Б. и му казал да отиде в съдийската стая да се разберат.
Действително, след като свид. С.,
свид. Б., свид. В. и свид. Т. влезли в съдийската стая, вътре влязъл и обв. Б..
Влязъл и баща му – свид. Г.Б., тъй като обвиняемият му споделил, че е бил
заплашен от главния съдия, че ще го „изнасили“ и провокиран от това решил да му
потърси обяснение. Вътре в съдийската стая продължил конфликта между тях с
размяна на обидни реплики.
Свид. Т., свид. В. и свид. Б.
успели да изведат от съдийската стая обв. Б. и баща му. След тях излязъл и
свид. С., тъй като продължил да чува отправени обидни реплики от страна на
обвиняемия и баща му. В коридора, между съдийската стая и съблекалните на
играчите, имало събрани множество хора – част от играчите, охраната на мача и
др., които предотвратили по-нататъшни конфликти между страните.
Свид. С. и колегите му се
прибрали в съдийската стая.
На 11.03.2019 г. свид. С. бил
освидетелстван от съдебен лекар и му е издадено съдебно-медицинско
удостоверение № 12/2019 г.
По делото е назначена и изготвена
съдебно-медицинска експертиза, според заключението на която вследствие на
нанесеният му удар с крак свид. С. е получил контузия на левия крак, изразяваща
се в кръвонасядане и болезнен травматичен оток в долната трета на страничната
повърхност на бедрото, непосредствено над колянната става, което му е причинило
„Временно разстройство на здравето, неопасно за живота” т.е. лека телесна
повреда по смисъла на чл. 130 ал. 1 от НК.
Видно от Рапорт на съдията № 41
от 10.03.2019 г. на БФС в с. Самуилово
се е провела футболна среща на 10.03.2019 г. от 14.30 ч., на която пострадалият
В.С. е бил назначен за главен съдия на срещата между отборите на ФК „Самуил” с.
С. и ФК „Аполон” кв. „Речица”. В качеството си на главен съдия, функцията му по
време на футболната среща, включително и на процесната, била организационно –
ръководена. Съобразно изложеното пострадалият притежава качеството „длъжностно
лице” по смисъла на закона и е осъществявал и изпълнявал именно своите служебни
задължения.
Горната фактическа обстановки
съдът изведе от събраните по делото писмени и гласни доказателства, взети в
тяхната съвкупност и поотделно, като безпротиворечиви, последователни и
взаимнодопълващи се.
По делото бяха изслушани две
групи свидетели – едните, които твърдят, че свид. С. е бил ударен от обвиняемия
с крак и втората група, която твърдят, че такъв удар не е бил нанасян. Към
втората група свидетели се включват и тези, които не заявяват категорично, че
не е имало нанесен удар, а че те не са възприели такъв. За това съдът изведе
съответната фактическа обстановка, като се позова на всички свидетели, досежно
няколко основни факта – че е имало футболна среща в с. Самуилово на 10.03.2019
г. от 14.30 ч. между отборите на ФК „Самуил” с. С. и ФК „Аполон” кв. „Речица”,
че свид. С. е бил назначен за главен съдия на срещата, че имало отправени
реплики от обвиняемия и от други зрители по време на мача към главния съдия, че
след мача е възникнало пререкание между обв. Б. и свид. С. с размяна на обидни
реплики, както и че самият главен съдия е извикал обвиняемия в съдийската стая,
за да се разберат, като там пререканията са продължили. Тези обстоятелства са
безспорно установени от показанията на всички изслушани свидетели, а
обстоятелствата около самата среща се установяват и от приложените писмени
доказателства. По отношение на основният факт, който следва да бъде безспорно
установен, а именно нанасял ли е удар с ритник обв. Б. на свид. С.
свидетелстват единствено и само самият „пострадал“ и свид. Т., изпълнявал функцията първи
асистент на главния съдия на срещата. Свид. С. естествено е заинтересован от
изхода на делото, тъй като е подал жалба, че е
бил наранен и въз основа на нея е образувано производството. Отделно от
това неговите показания не се подкрепят от останалите гласни доказателства.
Действително, както беше отбелязано по-горе свид. Т. също твърди, че е възприел
нанасяне на удар, но в същото време изнася твърдения, които не се съдържат в
показанията на нито един друг свидетел, вкл. и на свид. С.. Така Т. заявява, че
заедно с бащата и сина Б., в съблекалнята е влязъл още един мъж, който всъщност
е подтикнал обвиняемия да удари свид. С., като му е викал „удари го“. За такъв
човек никой никъде не споменава в показанията си, което поражда сериозно
съмнение у достоверността на показанията на свид. Т.. Другият асистент на свид.
С. – свид. В. не е възприел удар с крак от страна на обвиняемия спрямо свид. С..
Удар не е възприел и охранителят на мача – свид. Н., както и делегатът на мача
– свид. Б.. Последният е видял удар шамар в лицето на свид. С., но не и удар с
ритник в крака на С.. Обвинение за нанасяне на лека телесна повреда, изразяваща
се в удар с ръка в лицето на свид. С. обаче няма повдигнато. Не са възприели
удар в крака на С. и останалите свидетели - К., И., Г.Б., С. и Г.. И ако те
донякъде могат да се счита заинтересовани – Г.Б. като баща на обвиняемия, а
останалите като футболисти на ФК „Самуил“, чийто управител е бил бащата на
обвиняемия, то както беше отбелязано по-горе лица, които не са заинтересовани
по никакъв начин, дори са по-близо до „пострадалия“ С. също не са възприели
отправен удар с крак от страна на обвиняемия спрямо свид. С.. Поради изложеното
съдът не прие във фактическата обстановка нанасянето на такъв удар, а само
онези факти и обстоятелства, за които свидетелстват всички разпитани свидетели
и за които има приложени и писмени доказателства.
Въз основа на така установеното
от фактическа страна, съдът изведе следните правни изводи:
По делото не бяха събрани безспорни и категорични доказателства, че обв. А.Г.Б. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл. 131 ал. 1 т. 1, вр. 131 ал. 1 от НК.
Безспорно се установява, че свид. С. е притежавал
качеството „длъжностно лице” по смисъла на закона и е осъществявал и изпълнявал
именно своите служебни задължения. Безспорно се установява и че на 11.03.2019
г. е констатирано телесно увреждане на свид. С., изразяващо се в контузия на
левия крак, изразяваща се в кръвонасядане и болезнен травматичен оток в долната
трета на страничната повърхност на бедрото, непосредствено над колянната става,
което му е причинило „Временно разстройство на здравето, неопасно за живота”.
Не се събраха обаче безспорни и категорични
доказателства, че именно обв. Б. на инкриминираната дата е причинил това
увреждане на св. С.. Съгласно разпоредбата на чл.303 от НПК присъдата /в случая
решението/ не може да почива на предположения и обвинението следва да е
доказано по безспорен начин. Ето защо, по изложените по-горе съображения за
недоказаност на обвинението, въз основа на събраните, обсъдени и приети от съда
доказателства, съдът призна обвиняемия за невиновен и го оправда по
повдигнатото му обвинение.
Ръководен от гореизложените съображения, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: