Определение по дело №1606/2023 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 3370
Дата: 31 август 2023 г. (в сила от 31 август 2023 г.)
Съдия: Николай Свиленов Стоянов
Дело: 20233100501606
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 2 август 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3370
гр. Варна, 31.08.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Николай Св. Стоянов

мл.с. Виляна Н. Михалева
като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20233100501606 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М. Р. Б., ЕГН **********, срещу
Решение №1814/23.05.2023г. по гр. д. №12201/2022г. на ВРС, 51-ви състав, в
частта с което е увеличен размерът на присъдената с Решение
№233/20.01.2017г. по гр. д. №15744/2016г. на ВРС издръжка, дължима от
бащата М. Р. Б., ЕГН**********, в полза на детето Д. М. Б., ЕГН**********,
чрез неговата майка и законен представител Т. Д. С., ЕГН**********, само за
над 250.00лв. до 400.00лв. на месец, считано от датата на подаване на
исковата молба – 09.09.2022г. до настъпване на законова причина за
изменение или за прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за
всяка закъсняла вноска, с падеж 5-то число на месеца, за който се дължи, до
окончателното изплащане на задължението, както и е съответно осъден
бащата за разноски и за държавна такса.
Решението не е обжалвано в частите по увеличението на издръжката за
над 115.00лв. до 250.00лв. на месец и в отхвърлителните му части, както и
съответните им такси и разноски пред ВРС.

Във въззивната жалба се твърди, че решението, в обжалваните му части,
е необосновано, неправилно и постановено при неточен анализ на събраните
доказателства. Твърди се, че още от м.12.2022г. М. Б. е започнал да плаща
издръжка в размер на 200лв. на месец, а при всяко виждане с детето в режима
на лични контакти, тоест два пъти месечно, му е предоставял и джобни от не
по-малко от 100лв. всеки път. Сочи се, че позоваването от ВРС на данни от
НСИ е неточно, защото сегашните разходи на член от семейство възлизали на
1
516.53лв. на месец. Освен това детето (на 10 години) получавало безплатни
помагала и учебници и не му били нужни средства за тях. Част от
представени по делото касови бележки касаели разходи само за майката.
Отделно майката получавала достатъчно доходи от труд и от издръжка (на
другото й дете от друг мъж) и имала собствен апартамент и така посрещала
нуждите на Д.. За разлика от нея бащата нямал високи доходи и със сигурност
не реализирал такива в размер на 1800лв. месечно, както погрешно приел
ВРС. Неоправдано било и сравняването от ВРС на средните доходи в София
и във Варна. Сумата над 250лв. на месец е непосилна за бащата и би го
поставила в невъзможност да посреща неговите нужди, което е недопустимо.
С оглед на това се моли за отмяна на решението в обжалваните му части и за
отхвърляне на иска в тях, при съответно разпределение на разноските.

В срока по чл.263, ал. 1 от ГПК въззиваемата депозира отговор, с който
оспорва жалбата. Счита решението за правилно и обосновано, за което излага
подробни съображения. Счита за доказани нуждите на детето и поддържа, че
бащата развива собствен бизнес като управител и собственик на капитала на
три дружества и с доходите от тази дейност може да плаща издръжа в
приетия от ВРС размер. Моли за потвърждаване на решението в обжалваните
му части, както и за разноски пред ВОС.

По редовността и допустимостта на жалбата: При служебната проверка
по чл.267, ал.1 от ГПК съдът намира, че жалбата е подадена в законовия срок,
от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съдържа
изискуемите за нейната редовност реквизити, поради което делото следва да
бъде насрочено за о.с.з. с призоваване на страните.

По доказателствата: Доколкото документът към отговора на въззивната
жалба е с дата след устните състезания пред ВРС, той следва да се допусне до
приемане, като се цени с крайния съдебен акт.
Други искания по доказателствата не са отправени пред ВОС.

Воден от горното и на основание чл.267, ал.1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 24.10.2023г. от 09.00часа, за които дата и час да се
призоват страните, ведно с настоящото определение, като на въззивника се
изпрати и копие от отговора на жалбата.

* ДОПУСКА ДО ПРИЕМАНЕ, като писмено доказателство по делото,
представеният с отговора на въззивната жалба документ.

2
Съдът приканва страните към спогодба включително към уреждане
на спора чрез Центъра за медиация при ВОС и ВРС, производството пред
който е безплатно, като им разяснява, че сключването на спогодба е
доброволен способ за уреждане на спора и има преимущество пред спорното
произвоство, на осн. чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК.При спогодба платената
държавна такса се връща на половина на ищеца.
Процедурата по медиация е доброволна, неформална, поверителна и
безплатна за страните и в сравнение със съдебното производство се отличава
с редица предимства като бързина, процесуална икономия, избор на медиатор
и възможност за постигане на взаимноприемливо споразумение, включително
по въпроси извън предмета на делото, което може да бъде снабдено с
изпълнителна сила (по предмета на делото) и зачетено от съда, по съответен
процесуален ред.
Центърът по медиация към ВОС и ВРС е разположен на 4-ти етаж в
сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен
съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" №12. Участие в медиация
страните могат да заявят на тел.052 623 362, в сградата на ВРС или ВОС, като
могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.

Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3