Решение по дело №84/2020 на Апелативен съд - Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

Номер 106 Дата 25.03.2020 година

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски апелативен съд, търговско отделение, трети състав,

                                                   Председател: Красимир Коларов

   Членове:        Георги Чамбов

                                                                              Емил Митев

Секретар: Златка Стойчева

в съдебно заседание на 11 март 2020 г.

разгледа докладваното от К. Коларов

търговско дело номер 84 по описа за 2020 година

и за да се произнесе взе предвид:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

 

С Решение № 574/18.10.2019 г., постановено по т. д. № 918/2018 г.,  Пловдивският окръжен съд е решил следното:

„ОТМЕНЯ на основание чл. 25, ал. 6 ЗЮЛНЦ всички решения, взети от общо събрание, проведено на 20.11.2017 г., на сдружение с нестопанка цел „Т.“, като незаконосъобразни.

ПРИЗНАВА за установено на основание чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ по отношение на „Т.“, ЕИК ***, че са вписани несъществуващи обстоятелства въз основа решения на общо събрание на сдружението от 20.11.2017 г. по фирмено дело 3938/1999 г. на ПОС с Решение № 425 от 08.12.2017 г. и въз основа на него при пререгистрацията на сдружението в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел на 21.06.2018 г. по Заявление обр. А15 с вх. № ***.

ОСЪЖДА „Т.“, да заплати на Й.П.С., ЕГН ********** и М.П. К.– К., ЕГН **********, разноски по делото в размер на 380 лв.“

Това решение се обжалва от „Т.“, с подробни съображения за неговата неправилност.

Ответниците по жалбата са на мнение, че тя е неоснователна.

 

         Апелативният съд, като прецени становищата на страните и данните по делото, съобразно правомощията по чл. 269 ГПК прие:

 

         І.       В частта му, с която предявеният иск по чл. 25, ал. 6 ЗЮЛНЦ е бил уважен, обжалваното решение е правилно.

 

1.                 Искът е бил допустим.

 

1.1.    Ищците не са присъствали на общото събрание от 20.11.2017 г., доказателства за узнаване от тях на взетите решения няма, а исковата молба е подадена по пощата на 20.11.2018 г. (л. 10 и л. 42), в срока по чл. 25, ал. 6, предл. 2-ро ЗЮЛНЦ (чл. 62, ал. 2, във вр. с чл. 60, ал. 2 ГПК). Няма факти, позволяващи дори съмнение, че „ищците не са знаели какво подписват“, затова възраженията на ответника за просрочие на исковата молба правилно са оставени без уважение.

 

         1.2.    Въззивната жалба не съдържа възражение за невъзникнало членство на ищците, а само за отпадането му – само поради недоказаното неплащане на членски внос. Това основание за прекратяване на членство е трябвало да бъде констатирано по реда, изрично посочен в чл. 2, ал. 4 ЗЮЛНЦ, а доказателства за вече направена подобна констатация, свързана и с възможността тя да бъде оспорена, по делото няма.

 

         2.       Искът е бил и основателен.

 

Правилен е направеният от окръжния съд извод, че общото събрание, проведено на 20.11.2017 г., е било нередовно свикано. Условието на разпоредбата по чл. 6, ал. 8 от устава (л. 159 и сл.) е, поканата за общото събрание да бъде публикувана едновременно както „в местната преса“, така и „в профила на сдружението във фейсбук“, а доказателства за второто от тези две изисквания по делото няма. Напротив, доказано е, че достъпът до този начин на информиране е бил ограничен от председателя на сдружението и възражения против констатацията на окръжния съд по този въпрос във въззивната жалба няма. Затова и не следва, това нарушение на изрично посоченото в устава правило за свикване на общото събрание да бъде повторно обсъждано (чл. 269 ГПК).

Изводът е, че обжалваното решение – в тази му част – е правилен и  законосъобразен отговор на поставения пред съда спор и на осн. чл. 271, ал. 1 ГПК, ще следва да бъде потвърдено, със съответното препращане (чл. 272 ГПК) и към подробните мотиви на Пловдивския окръжен съд.

 

         ІІ.      Искът по чл. 29, ал. 2 ЗТРРЮНЦ е бил предявен с единствено въведеното от ищците основание – уважаване на иска по чл. 25, ал. 6 ЗЮЛНЦ, като търсеният правен резултат е по чл. 30, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ. Същият резултат се постига и при условията на чл. 30, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, а тези условия – при постановеното от съда уважаване на иска по чл. 25, ал. 6 ЗЮЛНЦ – са вече настъпили. Изводът е, че при това твърдяно от ищците основание искът е бил лишен от правен интерес и производството по него е било недопустимо.

         На осн. чл. 270, ал. 3, изр. 1-во ГПК, в тази негова част обжалваното решение ще следва да се обезсили, а производството по делото – съответно да се прекрати.

 

         ІІІ.     Разноските.

 

1.       На осн. чл. 78, ал. 1, във вр. с ал. 4  ГПК, обжалваното решение ще следва да се потвърди в частта му, с която в полза на ищците са присъдени разноски в размер на сумата 190 лева, а на осн. чл. 78, ал. 4, във вр. с ал. 1 ГПК, това решение ще следва да се отмени в частта му, с която ответникът е бил осъден, да заплати на ищците горницата от 190 лева

На осн. чл. 273, във вр. с чл. 78, ал. 3 и чл. 38, ал. 2 ЗА, във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в полза на адвокат М.Н. ще следва да се присъди адвокатско възнаграждение, в размер на сумата 150 лева.

 

2.       В производството пред двете съдебни инстанции ответникът „Т.“ е направил разноски в размер на сумата 1 240 лева, от които 1 200 лева платено адвокатско възнаграждение (л. 90), а ищците са заявили искане по чл. 78, ал. 5 ГПК. С оглед на действителната правна и фактическа сложност на делото, преценката на Апелативния съд е, че подлежащият на присъждане размер на разноските – в частта им относно платеното адвокатско възнаграждение – е 300 лева, затова, с оглед изхода на делото и на осн. чл. 78, ал. 4 ГПК, във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в полза на „Т.“ следва да се присъдят разноски в размер на сумата 170 лева.

 

Ето защо Пловдивският апелативен съд

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 574 от 18.10.2019 г., постановено от Пловдивския окръжен съд в частта му, с която съдът е решил следното:

 

„ОТМЕНЯ на основание чл. 25, ал. 6 ЗЮЛНЦ всички решения, взети от общо събрание, проведено на 20.11.2017 г., на сдружение с нестопанка цел „Т.“, като незаконосъобразни“,

 

ОБЕЗСИЛВА Решение № 574 от 18.10.2019 г., постановено от Пловдивския окръжен съд в частта му, с която съдът е решил следното:

 

„ПРИЗНАВА за установено на основание чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ по отношение на „Т.“, ЕИК ***, че са вписани несъществуващи обстоятелства въз основа решения на общо събрание на сдружението от 20.11.2017 г. по фирмено дело 3938/1999 г. на ПОС с Решение № 425 от 08.12.2017 г. и въз основа на него при пререгистрацията на сдружението в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел на 21.06.2018 г. по Заявление обр. А15 с вх. № ***“

 

и в тази негова част ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 574 от 18.10.2019 г., постановено от Пловдивския окръжен съд в частта му, с която С. „Т.д.Р.“, ЕИК ***, е било осъдено, да заплати на Й.П.С., ЕГН ********** и М.П. К.– К., ЕГН **********, разноски по делото в размер на сумата 190 (сто и деветдесет) лева.

 

ОТМЕНЯ Решение № 574 от 18.10.2019 г., постановено от Пловдивския окръжен съд в частта му, с която с която С. „Т.д.Р.“, ЕИК ***, е било осъдено, да заплати на Й.П.С., ЕГН ********** и М.П. К.– К., ЕГН **********, разноски по делото в размер на сумата 190 (сто и деветдесет) лева.

 

ОСЪЖДА С. „Т.д.Р.“, ЕИК ***, да заплати на адвокат М.С.Н., ЕГН **********, адвокатско възнаграждение в размер на сумата 150 (сто и петдесет) лева.

 

         ОСЪЖДА Й.П.С., ЕГН ********** и М.П. К.– К., ЕГН **********, да заплатят на С. „Т.д.Р.“, ЕИК ***, сумата 170 (сто и седемдесет) лева разноски по делото.

 

Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд, в едномесечен срок от връчването му.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:               ЧЛЕНОВЕ: 1.                  2.