Р Е Ш Е Н И Е
№ 987/8.12.2020г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито
съдебно заседание на осми декември, две хиляди и двадесета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Димитрина
Георгиева |
и с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
по адм. дело № 1360 по
описа на съда за 2020 г. |
||
Производството е по реда на чл. 111 от Закон за изпълнение на наказанията и
задържането под стража /ЗИНЗС/ и е образувано по жалба на И.З.К. с ЕГН **********,
понастоящем в Затвора гр. Пазарджик против Заповед № 1563/20.11.2020 г. на
Началника на Затвора – Пазарджик, за налагане на дисциплинарно наказание
„изолиране в наказателна килия“.
В жалбата се твърди, че обжалваната заповед е неправилна и
незаконосъобразна. Моли се да бъде отменена, съответно отменено и наложеното
наказание „изолиране в наказателна килия“. В съдебно заседание лишеният от
свобода И.К., редовно призован, се явява лично. Поддържа жалбата си и моли съда
да отмени обжалваната заповед. Прави искане за разпит на свидетели.
Ответникът по жалбата – Началника на Затвора Пазарджик,
редовно призован, се представлява от инспектор В. В. , на длъжност инспектор в
отдел „Режимна дейност“ в Затвора Пазарджик, служител с юридическо образование,
който по изложени съображения моли съда да потвърди обжалваната заповед като
правилна и законосъобразна.
Административен съд - Пазарджик, като прецени събраните
по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа страна:
На 16.11.2020 г.
лишеният от свобода И.З.К. е нарушил установения вътрешен ред, като е упражнил
физическо насилие спрямо друг лишен от свобода – К. Т., което е наложило намесата
на постовите надзиратели за овладяване на ситуацията. Лишеният от свобода е
отказал да изпълни нареждането на постовите надзиратели, държал се е агресивно
с тях, и за овладяване на агресията са му поставени помощни средства –
белезници. С действията си лишеният от свобода е нарушил чл. 96,
т. 3 и 4, чл. 97, т. 4, във връзка с чл. 100, ал. 1, ал. 2, т. 1, 5 и 7 от ЗИНЗС.
С оглед на това
е издадена заповед Заповед № 1563/20.11.2020 г. на Началника на Затвора –
Пазарджик, за налагане на дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна
килия“, с която на основание чл. 101, т. 7 във връзка с чл. 102 от ЗИНЗС
във връзка с чл. 105, ал. 1 от същия
закон е наложено дисциплинарно наказание „Изолиране в наказателна килия“ за
срок от 14 денонощия на лишения от свобода И.З.К.. Заповедта е връчена на
лицето лично срещу подпис на 23.11.2020 г., като в законоустановения 3-дневен
срок същият е упражнил и правото си на жалба пред Административен съд
Пазарджик.
Горната
фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени
доказателства, а именно: докладна записка с рег. № 8912/17.11.2020 г. на
инспектор Д. П, докладна записка от 16.11.2020 г. на мл. инспектор Г. С. К. и
докладна записка от 16.11.2020 г. на мл. инспектор А. Д. В., както и от
обясненията на лишените от свобода Г. П. Р., М. О. М. и К. Г.Т..
За изясняване на фактическата
обстановка по делото са разпитани свидетелите М. О. М. и Г. П. Р., чиито
показания съдът възприема като достоверни, последователни и съответстващи на
събраните по делото писмени доказателства. В отговор на поставените им въпроси
свидетелите заявиха пред съда, че на 16.11.2020 г. са били свидетели на
саморазправа между лишения от свобода И.К. и лишения от свобода К. Т.,
изразяващо се в боричкане, за което се е наложило намесата на постовите
надзиратели. Двамата лишени от свобода са били разтървани от свидетеля Р. до
пристигането на постовите надзиратели.
Въз основа на горната фактическа
обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена от лице, имащо
правен интерес и в законоустановения срок, поради което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Настоящият състав намира, че
обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискваната от закона
форма, спазени са процесуалните и материалните разпоредби при издаването й,
като съответства и на целта на закона, поради което същата е правилна и
законосъобразна. Заповедта е издадена в писмена форма, като в нея подробно са
описани фактическите основания за издаването й. Изпълнено е и задължението
регламентирано в чл. 105, ал. 1 от ЗИНЗС, а именно преди налагане на
наказанието да бъде изслушан задължително нарушителят. В тази връзка по делото
е представен протокол № Р 134/20.11.2020 г., в който е отразено, че
жалбоподателят И.К. е изслушан пред началника на затвора. Това обстоятелство не
е спорно по делото, същото се потвърждава и от обясненията на жалбоподателя
дадени в проведеното съдебно заседание. С оглед на това, съда приема, че при
постановяване на оспорената заповед не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да обосноват незаконосъобразност на собствено основание.
Анализът на установената
фактическа обстановка обосновава извод за съответствие на оспорената заповед и с
приложимите материалноправни норми. Мотивите в подкрепа на този извод са
следните:
В нормата на чл. 100, ал. 1 от ЗИНЗС е дадено легално определение на понятието "дисциплинарно
нарушение", съгласно което, това е деяние (действие или бездействие),
извършено виновно от лишените от свобода, с което се нарушава вътрешният ред,
уврежда се имуществото или представлява физическо увреждане или обидно
отношение към служители или лишени от свобода. В ал. 2 на чл. 100 е посочено,
че за дисциплинарно нарушение се смята – т. 7 физическа саморазправа с лишени
от свобода или служители, както и закана за такава.
В настоящия случай, в докладна
записка с рег. № 8912/17.11.2020 г. на инспектор Д. П., докладна записка от
16.11.2020 г. на мл. инспектор Г. С. К. и докладна записка от 16.11.2020 г. на
мл. инспектор А. Д. В., въз основа на които е постановена оспорената заповед, безспорно
се съдържат данни за осъществена от лишения от свобода И.К. физическа
саморазправа с лишения от свобода К. Т.. Тези обстоятелства се установяват
както от приложените по делото писмени доказателства (докладни записки и
писмени обяснения), така и от разпита на допуснатите свидетели. Безспорно по
делото се установи, че жалбоподателят е нарушил установения вътрешен ред, като
е упражнил физическо насилие спрямо друг лишен от свобода – К. Т., което е
наложило намесата на постовите надзиратели за овладяване на ситуацията. В тази
насока са и показанията на свидетели М. М. и Г. Р., които съдът кредитира
изцяло.
От друга страна, в текста на чл. 102, ал. 2 от ЗИНЗС е указано, че дисциплинарните наказания по чл. 101, т. 7 и 8 могат да се
налагат само при извършено дисциплинарно нарушение по чл. 100, ал. 2, т. 4, 6,
7 или 8, както и при системни нарушения по чл. 100, ал. 2, т. 1, 2, 3 или 5.
Анализът на събраните доказателства безспорно указва наличието на осъществено
дисциплинарно нарушение по чл. 100, ал. 2, т. 7 - физическа саморазправа с
лишен от свобода, което от своя страна мотивира необходимостта от налагане на
административното наказание по чл. 101, т. 7 - изолиране в наказателна килия за
срок до 14 денонощия.
С оглед на това и предвид
събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства, правилно,
обосновано и в съответствие с разпоредбата на чл. 102, ал. 2, във вр. с чл.
100, ал. 2, т. 7 от ЗИНЗС с оспорената заповед, по отношение на жалбоподателя е
наложено дисциплинарно наказание по чл. 101, т. 7 - изолиране в наказателна
килия за срок от 14 денонощия.
По отношение на
размера на наложеното дисциплинарно наказание съдът счита, че Началникът на
Затвора Пазарджик се е съобразил с разпоредбата на чл.
102 и чл.
105 от ЗИНЗС и като е взел предвид характера и тежестта на нарушението,
отношението на лишения от свобода към него, поведението му преди това и
здравословното му състояние, правилно на основание чл. 101, т.
7 от ЗИНЗС, във връзка с чл. 102 от ЗИНЗС, във връзка с чл. 105,
ал. 1 от ЗИНЗС му е определил дисциплинарно наказание
"Изолиране в наказателна килия за срок от четиринадесет денонощия".
Ето защо, съдът счита, че определеното наказание е справедливо и съответно на
извършеното нарушение от жалбоподателя, поради което следва да бъде потвърдено.
На основание чл. 111, ал. 5 от ЗИНЗС решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 111, ал. 6, т. 1 от ЗИНЗС съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Заповед № 1563/20.11.2020 г. на Началника на
Затвора – Пазарджик, с която на лишения от свобода на И.З.К. с ЕГН **********,
понастоящем в Затвора гр. Пазарджик, на основание чл. 101, т. 7 от ЗИНЗС, във връзка с чл. 102 от ЗИНЗС, във връзка с чл. 105, ал. 1 от ЗИНЗС е наложено дисциплинарно наказание „Изолиране в наказателна килия за срок
от четиринадесет денонощия“ за нарушение на чл. 96, т. 3 и 4, чл. 97, т. 4, във
връзка с чл. 100, ал. 1, ал. 2, т. 1, 5 и 7 от ЗИНЗС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се изпрати на страните.
СЪДИЯ:/п/