№ 3368
гр. С, 27.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 00 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ТД
при участието на секретаря СР
като разгледа докладваното от ТД Гражданско дело № 2021111004137 по
описа за 2021 година
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439
ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумите, както
следва: 18921,65 лв., представляваща главница по договор за кредит, 2240,39 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 26.07.2008 г. до 25.06.2010 г., 105,88
лв., представляваща наказателна лихва за периода от 26.10.2009 г. до 25.06.2010 г., за
които срещу ищеца е издаден изпълнителен лист от 07.07.2010 г. по гр.д. № 30776/2010
г. по описа на СРС, 63 състав.
Ищецът – ЕК. ИВ. ЗЛ., твърди, че не дължи на ответника „ЮБ“ АД посочените
суми, поради погасяване на задълженията по давност. За принудително събиране на
същите е образувано изпълнително дело № 000 по описа на ЧСИ ММ което обуславя
правния интерес на ищеца от предявяването на посочените по-горе искове с правно
основание чл. 439 ГПК. Претендира разноските по производството.
Ответникът – „ЮБ“ АД, признава факта, че оспорените задължения са погасени
по давност. Моли разноските да не бъдат възлагани в негова тежест, тъй като не е дал
повод за завеждане на делото и признава претенциите.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на
закона, достигна до следните фактически и правни изводи:
1
С доклада на делото, неоспорен от страните, като безспорни и ненуждаещи се от
доказване са отделени следните обстоятелства: че в полза на ответника срещу ищеца е
издаден изпълнителен лист от 07.07.2010 г. по гр.д. № 30776/2010 г. по описа на СРС,
63 състав за процесните суми, че за принудително събиране на сумите по посочения
изпълнителен лист по молба на ответника е образувано изпълнително дело № 000 по
описа на ЧСИ ММ.
Вземането на ответника за главница по договор за кредит се погасява с общата
петгодишна давност, съгласно чл. 110 ЗЗД. Вземанията за възнаградителна лихва и
неустойка се погасяват с тригодишна давност, съгласно чл. 111, б. „б“ и „в“ ЗЗД.
Предвид липсата на други доказателства, следва да се приеме, че давностният срок за
вземанията е започнал да тече от датата, на която срещу ищеца е издаден процесният
изпълнителен лист – 07.07.2010 г.
Следва да се установи, дали вземанията са погасени по давност.
Видно от представеното копие от изпълнително дело № 000 по описа на ЧСИ
ММ, същото е образувано на 13.09.2010 г. за принудително събиране на сумите, за
които е издаден процесният изпълнителен лист, като ответникът е подал молба до
съдебния изпълнител за образуване на производство по принудителното изпълнение с
възлагане по реда на чл. 18 ЗЧСИ. В хода на посоченото изпълнително производство
на 22.09.2010 г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника, като в
рамките на следващите две години не са извършвани от съдебни изпълнител
изпълнителни действия и не са искани такива от взискателя. На основание чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК изпълнителното дело се прекратява ако взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. В периода след
22.09.2010 г. не са извършвани изпълнителни действия в продължение на две години,
включени в конкретни изпълнителни способи, и няма данни взискателят (ответникът)
да е поискал извършването на такива. Следователно, изпълнителното дело е
прекратено на 22.09.2012 г. по силата на закона – на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
с изтичането на две години от датата, на която е поискано извършването на
изпълнителни действия чрез молбата за принудително събиране на сумите по
изпълнителния лист - така т. 10 от ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС по
т.д. № 2/2013 г. Предприетите изпълнителни действия по посоченото изпълнително
дело срещу длъжника след този период не следва да бъдат вземани предвид, тъй като
същите са в рамките на прекратено по силата на закона изпълнително дело.
Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес не може
да съществува сам по себе си, а съществува само доколкото чрез него се осъществяват
един или повече изпълнителни способи. Прекъсва давността предприемането на което
2
и да е изпълнително действия в рамките на определения изпълнителен способ –
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, насрочване на
извършване на продан и др. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело (когато молбата не съдържа искане за прилагане на
конкретни изпълнителни действия), изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имуществото на длъжника, извършването на
справки. Съгласно задължителното тълкуване, дадено в т. 10 от ТР № 2/2013 г. от
26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 2/2013 г., когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б.
„д” ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на
която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Както
беше посочено, последното действие, с което е прекъсната давността по отношение на
процесните задължение, е наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника на
22.09.2010 г., поради което нова погасителна давност за задълженията е започнала да
тече именно от тази дата, като задължението за главница е погасено по давност на
22.09.2015 г. с изтичането на 5-годишния давностен срок, а задълженията за
възнаградителна лихва и неустойка – на 22.09.2013 г. с изтичането на 3-годишния
давностен срок.
От посоченото следва извод, че ищецът не дължи на ответника сумите, както
следва: 18921,65 лв., представляваща главница по договор за кредит, 2240,39 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 26.07.2008 г. до 25.06.2010 г., 105,88
лв., представляваща наказателна лихва за периода от 26.10.2009 г. до 25.06.2010 г., за
които срещу ищеца е издаден изпълнителен лист от 07.07.2010 г. по гр.д. № 30776/2010
г. по описа на СРС, 63 състав, поради което исковете с правно основание чл. 439 ГПК
следва да се уважат изцяло.
По разноските:
Ответникът е дал повод за завеждане на делото, предвид факта, че по негова
молба е образувано изпълнителното дело за принудително събиране на процесните
вземания (видно от приложеното по делото копие от изпълнително дело № 000 по
описа на ЧСИ ММ), поради което не може да се приложи чл. 78, ал. 2 ГПК.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на ищеца сумата в размер на 1200 лв. – разноски по делото за адвокатско
възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на Софийски районен съд сумата в размер на 850,72 лв. – държавна такса.
3
Мотивиран от посоченото, Софийски районен съд, III ГО, 00 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл. 439 ГПК,
че Е.И. З, ЕГН **********, с адрес: гр. С, ж.к. „ЛТ“, бл. 0, не дължи на „ЮБ“ АД, ЕИК
ХХХ, с адрес: гр. С, бул. „ЦО“ № 0, сумите, както следва: 18921,65 лв.,
представляваща главница по договор за кредит, 2240,39 лв., представляваща договорна
лихва за периода от 26.07.2008 г. до 25.06.2010 г., 105,88 лв., представляваща
наказателна лихва за периода от 26.10.2009 г. до 25.06.2010 г., за които срещу ищеца е
издаден изпълнителен лист от 07.07.2010 г. по гр.д. № 30776/2010 г. по описа на СРС,
63 състав, събирани принудително в производството по изпълнително дело № 000 по
описа на ЧСИ ММ.
ОСЪЖДА „ЮБ“ АД, ЕИК ХХХ, с адрес: гр. С, бул. „ЦО“ № 0, да заплати на
Е.И. З, ЕГН **********, с адрес: гр. С, ж.к. „ЛТ“, бл. 0, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата в размер на 1200 лв., представляваща разноски по производството.
ОСЪЖДА „ЮБ“ АД, ЕИК ХХХ, с адрес: гр. С, бул. „ЦО“ № 0, да заплати в
полза на Софийски районен съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата в размер на
850,72 лв., представляваща разноски за държавна такса
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4