Р Е Ш Е Н И Е

№…….

 

Димитровград, 25.10.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд-Димитровград в публичното заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

Председател: ОГНЯН ГЪЛЪБОВ

                                                           

Секретар: Силвия Димова

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№89 по описа за 2021г., за да се произнесе взе предвид:

 

                Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК- установителен иск за вземане.

В исковата молба се твърди, че между ищецът „Теленор България“ЕАД  и ответника П.С.П. на 22.12.2016г. било сключено Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен №++359********* за срок от 24 месеца с абонаментен план “Старт 9,99 с тарифиране на интервали от 60 секунди“, със стандартен месечен абонамент в размер на 9,99 лева. Ответникът не изпълнил задълженията си по споразумението в общ размер на 22,37 лева, представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период от 15.10.2018г. до 14.12.2018г. На 15.09.2017г. между същите страни бил сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен №+*** за срок от 24 месеца с абонаментен план „Тотал 10,99“ със стандартен месечен абонамент от 10,99 лева. П. не изпълнил задълженията си по договора в общ размер на 26,52 лева, представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период от 15.10.2018г. до 14.12.2018г. На същата дата- 15.09.2017г., и по повод горепосочения договор, мобилния оператор в качеството на лизингодател, сключил с ответника Договор за лизинг, с който му предоставил за временно ползване устройство марка „Нокиа“ с обща лизингова цена в размер на 358,57 лева, дължима на 23 лизингови вноски, всяка от 15,59 лева. По този договор за лизинг П. дължал заплащане на сумата от 163,52 лева, формирана от лизинговите вноски за периода от 15.10.2018г. до 14.02.2019г. В следствие на неизпълнението по Договор за мобилни услуги с предпочетен №+*** ответникът дължал сумата от 10,76 лева, представляваща разликата между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по горепосочения договор за лизинг, начислена във фактура №**********/15.02.2019г. По отношение на лизинговите вноски била настъпила обща изискуемост, поради изтичане на срока на договора за лизинг. Въпреки неплащането на тези вноски, устройството не било върнато на мобилния оператор. Горепосочените задължения били индивидуализирани в 4бр.фактури, издадени през периода от 15.11.2018г. до 15.02.2019г. Поради неплащане в срок на тези задължения, на 08.09.2020г. ищецът депозирал в РС-Димитровград заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника. В тази връзка било образувано ч.гр.д.№1004/2020г., по което съдът издал Заповед №460/08.09.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която разпоредил на П. да заплати в полза на мобилния оператор сумата от 223,17 лева главница-неплатени месечни абонаменти, използвани услуги, лизингови вноски за мобилно устройство, за които са издадени 4бр.фактури през периода от 15.11.2018г. до 15.02.2019г. , ведно със законната лихва, считано от 08.09.2020г. до окончателното изплащане на вземането, както и деловодни разноски за адвокатско възнаграждение 360 лева и държавна такса 25 лева. Заповедта за изпълнение била връчена на ответника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което съдът указал на ищеца възможността да предяви иск за установяване на вземането му към длъжника по реда на чл.422 от ГПК. Предвид изложеното, ищецът иска съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че ответника дължи на ищцовото дружество сумите, визирани в Заповед №460/08.09.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№1004/2020г. описа на РС-Димитровград. Претендира присъждане и на направените по заповедното производство и настоящото дело разноски.

Ответникът П.С.П., чрез особения си представител адв.Г.Ч., назначена от съда, депозира отговор на исковата молба, в който заявява, че предявения иск е допустим, но неоснователен и недоказан. От представените по делото писмени доказателства не се установявало неплащане на уговорените от страните лизингови вноски за мобилното устройство, както и наличието на неплатени задължения по процесните 4 фактури. Поддържа, че от тези фактури не се установявало, че те са издадени във връзка със сключените с ответника договори. В тежест на ищеца било да докаже верността на изложеното във всяка от фактурите. По делото нямало доказателства за вида, количеството, единичната и общата стойност на ползваните от ответника мобилни услуги през посочения в исковата молба период на потребление. Нямало и доказателства, че тези фактури са надлежно връчени на ответника, както и че до него е била изпратена покана за доброволно изпълнение на задълженията му към мобилния оператор.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приетия като доказателство по делото Договор за мобилни услуги от 31.08.2016г., сключен между „Теленор България“ЕАД и П.С.П., ответникът е станал абонат на ищцовото дружество по абонатен план „Старт 9,99 с тарифиране на интервали от 60 секунди“ с предпочетен №+359********* за срок от 31.08.2016г. до 31.08.2018г. Стандартният месечен абонамент по договора бил в размер на 9,99 лева, като датата на издаване на месечната фактура била 15-о число на месеца. Към този Договор, на 22.12.2016г. страните сключили и Допълнително споразумение, също приложено като доказателство по делото.

На 15.09.2017г. между същите страни бил сключен и втори Договор за мобилни услуги, съгласно който ответникът станал абонат на ищеца по план „Тотал 10,99“ с предпочетен №***, отново за срок от 24 месеца, считано от 15.09.2017г. до 15.09.2019г. Стандартният месечен абонамент по договора бил в размер на 10,99 лева, като датата на издаване на месечната фактура била 15-о число на месеца.

Видно от представения по делото Договор за лизинг от 15.09.2017г., П.С.П. получил от ищеца за временно ползване мобилно устройство „Nokia 3 White“ с телефонен №***, като се задължил да заплати на мобилния оператор обща лизингова цена в размер на 358,57 лева. Страните се договорили абоната да придобие собствеността върху предоставеното му устройство, като заплати допълнителна сума от 15,59 лева. В случай, че лизингополучателя не упражни това си право, устройството подлежало на връщане в едномесечен срок от изтичане на срока на договора.  За ползването на устройството, ответникът трябвало да заплаща месечни лизингови вноски- 23бр., всяка от които в размер на 15,59 лева. Срокът на договора бил 23 месеца, считано от датата на подписването му-15.09.2017г.

На 15.11.2018г. ищецът е издал фактура №**********, като за отчетен период от 15.10.2018г. до 14.11.2018г. на ответника с кл.№*********, е начислено задължение за плащане на предоставени му мобилни услуги 31,80 лева, вноска за лизинг 15,59 лева, както и задължения от предходен период в размер на 48,09 лева. Общото задължение от 95,48 лева е трябвало да бъде платено до 30.11.2018г.

Съгласно фактура №********** от 15.12.2018г., издадена от „Теленор България“ЕАД на ответника с кл.№*********, за отчетен период от 15.11.2018г. до 14.12.2018г. е начислено задължение за месечни и еднократни такси в размер на 22,48 лева, вноска за лизинг от 15,59 лева, както и задължения от предходен период в размер на 95,48 лева. Общото задължение от 133,55 лева е трябвало да бъде платено до 30.12.2018г.

Видно от издаденото от ищеца на 15.01.2019г. Кредитно известие №**********,  за периода от 15.12.2018г. до 14.01.2019г. П.П. дължи вноска за лизинг от 15,59 лева, както и задължения от предходен период в размер на 133,55 лева, като общото му задължение възлиза на стойност 141,17 лева. Същото е следвало да бъде заплатено в срок до 30.01.2019г.

На 15.02.2019г. ищецът издал фактура №**********, съгласно която за периода от 15.01.2019г. до 14.02.2019г. ответникът следва да плати неустойка за предсрочно прекратяване на договори за услуги 40,76 лева, вноска за лизинг 124,72 лева, задължения от предходен период- 141,17 лева, като общо дължимата сума е в размер 306,65 лева. Задължението по фактурата е трябвало да бъде платено в срок до 02.03.2019г.

Тъй като ответникът по делото не заплатил на ищцовото дружество задълженията си по процесните фактури, на 04.09.2020г. в РС-Димитровград било депозирано Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по отношение на П.С.П.. Образувано било ч.гр.д.№1004/2020г., по което на 08.09.2020г. съдът издал Заповед №460 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която разпоредил на П.С.П. да заплати в полза на заявителя сумата 223,17 лева, незаплатени месечни абонаментни такси, използвани услуги, лизингови вноски и дължима сума за мобилно устройство, за които са издадени 4бр.фактури през периода от 15.11.2018г. до 15.02.2019г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 08.0.2020г. до окончателното изплащане на вземането, както и деловодни разноски за адвокатско възнаграждение 360 лева и за държавна такса 25 лева.  Тази заповед за изпълнение била връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което за заявителя възникнал правен интерес да предяви против него настоящия иск за установяване на своето вземане.

С оглед така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

С предявения установителен иск по чл.422 ал.1 от ГПК ищецът претендира да бъде признато съществуването на вземането му по отношение на ответника, визирано в Заповед №460/08.09.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена от РС-Димитровград по ч.гр.д.№1004/2020г.

Безспорно установено по делото е, че между „Теленор България“ЕАД и ответника П.С.П. са възникнали договорни отношения във връзка с подписани между страните договори за мобилни услуги и договор за лизинг на мобилно устройство. Няма спор и относно обстоятелството, че падежа на задълженията по издадените от ищеца 4бр.фактури е настъпил преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда.

Спорно по делото е заплатил ли е ответника посочените в процесните фактури суми за предоставени му мобилни услуги и лизинг за предоставено му мобилно устройство. Издадени ли са били въпросните фактури във връзка със сключените с ответника договори и следвало ли е те да му бъдат връчени, за да възникне задължението му за плащане. Необходимо ли е било преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда, мобилния оператор да изпрати до абоната си покана за доброволно изпълнение.

На първо място съдът счита, че между страните са възникнали облигационни отношения, което се установява от представените и приети като доказателства по делото договори за мобилни услуги, допълнително споразумение към договор за мобилни услуги и договор за лизинг. Тези документи са подписани от ответника, като той не оспорва нито подписите си в тях, нито саморъчно изписаните от самия него свои три имена. По този начин безспорно се установява изразеното от П. съгласие да се обвърже в облигационно правоотношение с ищцовото дружество по отделните договори и при уговорените в тях условия и срок. В договорите за мобилни услуги са посочени избрания от абоната абонаментен план и дължима месечна абонаментна такса. Записан е идентификационния номер на активните Сим-карти, които П. е получил при сключването, даващи му достъп до мобилната мрежа на оператора. С осигуряването на този достъп на ответника, ищцовото дружество е изпълнило задълженията си по договорите и допълнителното споразумение. За ответникът се е породило пък задължение да плаща месечна абонаментна такса, както и ползваните мобилни услуги извън предоставения му пакет, в случай, че такива са ползвани. В този смисъл месечните абонаментни такси се дължат по силата на самото сключване на договора за мобилни услуги, след като П. е получил достъп до мрежата на оператора.

На следващо място, ищцовото дружество е изпълнило и задължението си по Договора за лизинг, като е предало описаното в него устройство на ответника. Това се установява от самия Договор, в който изрично е посочено, че с подписването му лизингополучателя декларира, че е получил описаното в него устройство във вид, годен за употреба и изрядно функциониращо, заедно с цялата документация, включително гаранционна карта. В същия Договор е уговорена общата лизингова цена на устройството, както и размера и броя на лизинговите вноски. Същият е сключен за срок от 23 месеца, като с изтичането му падежът на всички тях е настъпил и те са изискуеми на общо основание. Въпреки неплатените лизингови вноски и настъпилия падеж и на последната от тях, полученото от ответника устройство не е върнато и към настоящия момент на мобилния оператор.

Съдът намира за неоснователно възражението на особения представител на ответника, че представените от ищеца писмени доказателства не удостоверяват неплатени от ответника такси, услуги и лизингови вноски за процесния период, за неоснователно. Неплащането на дължими вземания представлява отрицателен факт, поради което в тежест на ответника е да докаже евентуално извършено плащане или липса на основание за такова. В настоящото производство от страна на ответника не бяха наведени твърдения, нито представени доказателства, за плащане на процесните задължения, нито пък за евентуална недължимост на същите, поради което съдът приема, че претендираните по четирите фактури суми не са били заплатени от П..

На следващо място, действително представените по делото фактури не са основание за възникване на вземането, а такива се явяват сключените между страните договори. Индивидуализираните във фактурите вземания са за абонаментни такси, използвани допълнителни услуги и лизингови вноски. Размерът на абонаментните такси е определен в договорите, а използваните мобилни услуги извън пакета са в минимален размер, съобразно подписаната от ответника ценова листа, която също е приложена като доказателство по делото. Процесните четири фактури единствено индивидуализират процесните вземания, съгласно уговорените в договорите размери. Неоснователно е възражението на особения представител на ответника, че по делото нямало доказателства за надлежно връчване на фактурите на П.. Това е така, доколкото ответникът е направил отказ от получаване на хартиена фактура /т.10 от Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********, както и с оглед на това, че в самите договори изначално е посочена дата на издаване на фактурата, като абоната е бил наясно, че считано от нея започва да тече срока му за плащане на задължението.

Видно от приетите като доказателства по делото 4бр.фактури е, че по фактура №**********/15.11.2018г., издадена за отчетен период от 15.10.2018г. до 14.11.2018г., се дължи общо сумата от 47, 39 лева, от които 19,42 лева абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер +***; 15,59 лева лизингова вноска за предпочетен номер +***; 12,38 лева абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер ++359*********. От така формираното общо задължение, ищецът претендира сумата в размер на 42 лева, поради извършено частично плащане в размер на 5,39 лева, което погасява частично размера на задължението за абонаментна такса  и използвани услуги за предпочетен номер +*** до размера на 14,03 лева. Фактура №**********/15.12.2018г. се отнася за отчетен период от 15.11.2018г. до 14.12.2018г., като задължението по нея е 38,07 лева, от които 12,49 лева абонаментна такса за предпочетен номер +***; 15,59 лева лизингова вноска за предпочетен номер +***; 9,99 лева абонаментна такса за предпочетен номер ++359*********. Третата фактура с №**********/15.01.2019г. се отнася за периода от 15.12.2018г. до 14.01.2019г., като е издадена за сумата от 7,62 лева, представляваща остатък от лизингова вноска за предпочетен номер +***. На последно място фактура №********** от 15.02.2019г. е за отчетен период от 15.01.2019г. до 14.02.2019г., като е издадена за сумата от 135,48 лева, от която 124,72 лева лизингови вноски, начислени накуп за предпочетен номер +***; 10,76 лева дължима сума за мобилно устройство за предпочетен номер +***.

Предвид изложеното, съдът установи, че неплатените задължения по горепосочените фактури за предоставени мобилни услуги и абонаментни такси за мобилен номер +*** са в размер на 26,52 лева, а тези за предпочетен номер ++359********* са в размер на 22,37 лева.

Към тези две суми следва да се добавят и задълженията на ответника за плащане на лизингови вноски по Договора за лизинг от 15.09.2017г. Ищецът поддържа, че ответникът е преустановил плащането на лизинговите вноски по горепосочения договор, считано от 15.10.2018г. До този момент П. е бил заплатил общо 13 месечни лизингови вноски, като до изтичане на срока на лизинга са му оставали още 10 вноски, последната от които дължима на 15.08.2019г. От тези лизингови вноски ответникът дължи по фактура №**********/15.11.2018г. за периода от 15.10.2018г. до 14.11.2018г.  лизингова вноска от 15,59 лева; по фактура №**********/15.12.2018г. за периода от 15.11.2018г. до 14.12.2018г. лизингова вноска от 15,59 лева и по фактура №**********/15.01.2019г. остатък от лизингова вноска след приспадане на предплатени при сключване на договора за мобилни услуги суми за отчетен период от 15.12.2018г. до 14.01.2019г. в размер на 7,62 лева. Останалите дължими 7бр.лизингови вноски, както и една лизингова вноска в пълен размер, начислена съгласно чл.1 ал.3 от Договора за лизинг, възлизат общо на стойност 124,72 лева, като за тях е издадена фактура №**********/15.02.2019г. На последно място, в следствие на неизпълнението на договора за мобилни услуги с предпочетен номер +3598943599415, П. дължи и сумата в размер на 10,76 лева,  представляваща разликата между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по Договора за лизинг и начислената във фактура №**********/15.02.2019г.

От страна на ответникът по делото не се представиха доказателства, че същия е изпълнявал горепосочения договор и е внасял в уговорения срок дължимите лизингови вноски за периода от м.октомври 2018г. до м.септември 2019г. Въпреки       че не е изпълнил задължението си за плащане на уговорените лизингови вноски за този период, след изтичане на срока на Договора за лизинг лизингополучателят не е върнал устройството на ищеца в срок от 1 месец след изтичане на този срок.

В настоящият случай, срокът на Договора за лизинг е изтекъл на 15.09.2019г., като по делото не бяха представени доказателства от страна на ответника, че в горепосочения едномесечен срок, т.е. до 15.10.2019г. той е върнал на ищеца мобилното устройство. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е било депозирано в съда на 04.09.2020г., като самата заповед за изпълнение е издадена 08.09.2020г. Към тази дата е бил настъпил падежа на дължимите от ответника лизингови вноски за целия период на договора, като неплатените към този момент такива вече са били също изискуеми. Задължението за плащане на вноските през този период е настъпило без ищеца да е бил длъжен да прекратява договора за лизинг или да ги обявява на ответника за предсрочно изискуеми.

С оглед на изложеното съдът намира, че предявения установителен иск следва да бъде уважен изцяло, като основателен и доказан. От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че ответникът дължи на ищеца неплатени суми за предоставени мобилни услуги и абонаментни такси за мобилен номер +*** в размер на 26,52 лева, за предоставени мобилни услуги и абонаментни такси за предпочетен номер ++359********* в размер на 22,37 лева и за неплатени лизингови вноски по Договора за лизинг- 174,28 лева, или общо задължение в размер на 223,17 лева, така както е посочено и в издадената по ч.гр.д.№1004/2020г. заповед за изпълнение на парична задължение по чл.410 от ГПК.

С оглед уважаването на исковата претенция, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, от които 25 лева- платена държавна такса, 360 лева-адвокатско възнаграждение и 200 лева- възнаграждение за особен представител на П.П..

На последно място, ответникът трябва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените деловодни разноски по ч.гр.д.№1004/2020г. по описа на РС-Димитровград, в размер на 385 лева.    

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

 ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.С.П., с ЕГН **********,***, че ДЪЛЖИ на "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, действащо чрез пълномощника си адв.Н. **, със съдебен адрес ***, сумата от 223,17 лева /двеста двадесет и три лева и седемнадесет стотинки/ - незаплатено задължение за месечни абонаменти и използвани услуги по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен №++359********* от 22.12.2016г., неплатени месечни абонаменти, използвани услуги и дължима сума за мобилно устройство по Договор за мобилни услуги с предпочетен №+*** от 15.09.2017г. и неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 15.09.2017г. към него, ведно със законна лихва, считано от 08.09.2020г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед №460/08.09.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1004/2020г. по описа на РС-Димитровград.

 

ОСЪЖДА П.С.П., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК *********, сумата от 585 лева /петстотин осемдесет и пет лева/, деловодни разноски по настоящото дело, както и 385 лева /триста осемдесет и пет лева/ разноски по ч.гр.д.№1004/2020г. по описа на РС-Димитровград.

 

            Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС- Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                                          СЪДИЯ: