Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
...............2020г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски
районен съд, XXXVI – ти състав
На осемнадесети юни две хиляди и двадесета година
В
публично заседание
Районен съдия: Теодора Шишкова
Секретар: Неше Реджепова
като разгледа
докладваното от съдията
а.н.д. № 553 по описа за
2020 година, установи следното:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „И.“
ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление:***, депозирана чрез неговия процесуален представител адв. А.Д. *** срещу Наказателно постановление № 23 – 0000056 от 15.01.2020 г., издадено от Началника
на Областния отдел ‚Автомобилна администрация“ – гр. Варна, с което на дружеството
– жалбоподател, на основание разпоредбата на чл. 96г,
ал. 1, предл.
2 от Закона за автомобилните превози, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
3000 лева.
Дружеството
– жалбоподател „И.“ ЕООД намира издаденото
наказателно постановление за неправилно, необосновано и незаконосъобразно,
без да излага
някакви конкретни аргументи в защита на своята позиция.
Единствено
се изразява становище, че не
е била изяснена фактическата обстановка и са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, като не са
били отразени обстоятелствата, свързани с процесното нарушение. Поради посоченото дружеството
– жалбоподател моли за отмяна на
наказателното постановление.
В съдебно заседание въззивното дружество „И.“ ЕООД
не изпраща нито законен, нито
процесуален представител, който да изрази
позицията му в дадения ход на
делото по същество. В депозирани писмени бележки, процесуалният представител на дружеството – жалбоподател заявява, че поддържа жалбата на посочените в нея основания и моли за отмяна
на наказателното постановление, поставяйки акцент, че водачът
Д. по своя инициатива
е подновил картата си за квалификация,
като в рамките на периода за който е бил без валидна такава не е бил
неправоспособен водач, тъй като по делото не са налице доказателства да е бил
лишаван от права по административен или друг ред. Налице било непълно описание на вмененото нарушение, тъй като не били събрани
доказателства за това съществувало ли е някакво и в частност трудово
правоотношение между водача и транспортното предприятие. Оспорва и размера на
наложената санкция, който счита за явно несправедлив, с оглед на
обстоятелството, че за същото нарушение Федерална Република Германия предвижда
санкция в размер на едва 35 евро. Сочи, че са налице и основанията за
приложение на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, тъй като от самото нарушение не са
произтекли абсолютно никакви неблагоприятни последици.
Въззиваемата страна ОО „Автомобилна администрация“ – гр. Варна се представлява от своя процесуален
представител мл. експерт В.В., която моли за потвърждаване
на наказателното постановление, мотивирайки се, че наложената
санкция е изцяло съобразена с извършеното нарушение.
От фактическа страна,
съдът намира за установено следното:
Водачът Р.К.Д. , с
ЕГН: ********** работел към дружеството „И.“ ЕООД, като разполагал с издадена карта за квалификация № Р086725, издадена на 14.01.2014
г., валидна за категория „С“ до 28.12.2018 г.
Макар, че
на 28.12.2018 г. изтекла валидността на картата му за квалификация, на 29.12.2018 г. водачът Д. извършил превоз за собствена
сметка на товари – фракция 40/120 с товарен автомобил, марка „Рено Премиум“, кат. N3, рег.
№ В 3075 РТ.
На 24.01.2019 г. била издадена нова карта за квалификация
на водача Р.К.Д.
с валидност
до дата 06.01.2024 г.
На 12.11.2019 г. св. Д.П.К. – инспектор в
ОО „Автомобилна администрация“ – гр. Варна
приключил извършването на комплексна проверка
на дружеството – превозвач „И.“ ЕООД,
като констатирал, че водачът Р.К.Д. е осъществил
превоз за собствена сметка на товари – фракция
40/120 с товарен автомобил марка „Рено Премиум“,
кат. N3, рег.
№ В 3075 РТ, без да притежава валидна за категория „С“ карта за квалификация.
Приемайки,
че с това свое поведение дружеството – превозвач „Инстройинженеринг“ ЕООД е извършило нарушение на разпоредбата на чл. 96г, ал. 1, предл.
2 от Закона
за автомобилните превози, на 12.11.2019 г. св. К. съставил
акт за установяване
на административно нарушение, с който санкционирал дружеството за нарушение на
посочената разпоредба.
В предвидения в разпоредбата на чл. 44,
ал. 1 от ЗАНН срок не постъпило
писмено възражение срещу съставения АУАН, като на 15.01.2020 г. Началникът на ОО „Автомобилна администрация“ гр. Варна, приемайки
идентична фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с което на основание
чл. 96г, ал.
1, предл. 2 от Закона за
автомобилните превози, наложил на дружеството
– жалбоподател, „имуществена
санкция“ в размер на 3000 лева за нарушение
на чл. 96г,
ал. 1, предл.
2 от Закона
за автомобилните превози.
Според съда
не е необходим някакъв задълбочен анализ на събраните
в хода на административно – наказателното и
съдебното производство писмени и гласни доказателства, доколкото дружеството – жалбоподател не оспорва фактическата
обстановка, изложена в обстоятелствена част на АУАН и издаденото въз основа на
него наказателно постановление.
От съдържанието на пътен лист серия инж.
№ 80204457/29.12.2018г.,
товарителница № 0256715 от същата
дата
и разпечатка от картата на водача „дейности“ за 29.12.2018г. се установява, че на процесната дата Д. е осъществил извършил превоз за собствена сметка
на товари, като очевидно цитирания
превоз е извършен, без водача да
разполага с валидна карта за квалификация.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намери от правна страна следното:
Жалбата срещу
наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7
– дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът я намира за
неоснователна, поради следните причини:
Разпоредбата на
чл. 96г, ал.
1, предл. 2 от Закона за
автомобилните превози предвижда санкция в размер на 3000 лева за субект,
който назначи на работа или
допусне водач, който не отговаря
на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява
превозно средство за обществен превоз
или превоз за собствена сметка
на пътници или товари.
От друга страна, разпоредбата на чл. 7б, ал.
1 от Закона за автомобилните
превози допълва, че лицензираните превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена сметка,
могат да осъществяват превоз на пътници и товари
само с водачи, които отговарят на изискванията за квалификация, конкретно Наредба № 41 от 04.08.2008
г. на МТ урежда задължението на водачите да притежават
карти за квалификация, но едновременно с това и забраната за транспортните
предприятия да допускат до работа водачи, които не отговарят на нормативно
установените правила.
В случая от събраните гласни
и писмени доказателства се установи, че
на 29.12.2018
г. дружеството – превозвач
„И.“ ЕООД е допуснало да бъде извършен
превоз за собствена сметка на товари с превозно
средство, собственост на дружеството от водач, който
не е разполагал с валидна карта за квалификация, поради което и съдът приема, че
с това свое поведение дружеството е нарушило разпоредбата на чл. 96г, ал. 1, предл.
2 от Закона
за автомобилните превози и правилно е била ангажирана административно – наказателната му отговорност.
По отношение конкретните възражения срещу законосъобразността на наказателното постановление, съдът намери следното:
Обстоятелството, че лицето Р.Д. по своя собствена инициатива е подновило картата си за квалификация по никакъв начин
не опровергава извода на съда
за съставомерност на административно нарушение. Идеята на едно подобно възражение е евентуално да понижи
обществената опасност на деянието и дееца,
но следва да се подчертае,
че в случая водачът почти около месец не е разполагал
с валидна карта за
квалификация. Ето защо според съда не е приложима
разпоредбата на чл. 28, буква „А“ от ЗАНН и процесното
нарушение не може да се
квалифицира като ‚маловажен случай“..
В писмените
бележки се застъпва становището, че няма данни водачът да е ил
неправоспособен през този период – свидетелството му за правоуправление да е
било отнемано по административен и/ии съдебен ред,
като това обстоятелството обаче независимо от неговата истинност не е основание
за екскулпиране на дружеството превозвач, доколкото
представлява самостоятелно и различно нарушение относимо
единствено към личността на водача, като наред с това изложеното становище в действителност представлява една презумпция.
Поради гореизложените съображения и след извършена служебна проверка, съдът не може
да сподели позицията на въззивното
дружество за допуснати съществени нарушения в хода на административно – наказателното производство, поради което и съдът намира, че
дружеството „И.“ ЕООД е извършило нарушение
на разпоредбата на чл. 96г,
ал. 1, предл.
2 от Закона
за автомобилните превози, поради което правилно и законосъобразно е била ангажирана административно – наказателната му отговорност.
Размерът на
санкцията е строго фиксиран, административно – наказващият орган изцяло се е съобразил
с този размер при индивидуализация на административното наказание, поради което и пред съда
не стои въпроса
за неговата евентуална завишеност, респ. несправедливост въпреки възведените доводи за нейната несъразмерност с оглед размера на
санкциите за същото или подобно по вид нарушение, налагани в други държави –
членки на ЕС. За пълнота, съдът е длъжен да посочи, че членството в ЕС не във всички
случаи унифицира правните уредби на държавите членки нито по съдържание, нито
по размер на приложимите санкции за евентуалните нарушения.
Поради гореизложените съображения, съдът намира, че
Наказателно постановление №
23 – 0000056 от 15.01.2020
г., издадено от Началника на
Областния отдел ‚Автомобилна администрация“ – гр. Варна, издадено
от Началника на Областния отдел
„Автомобилна администрация“ – гр. Варна следва
да бъде потвърдено.
С оглед изхода на
делото и въз основа на разпоредбите
на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН и чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ, на въззиваемата страна ОО „Автомобилна администрация“ – гр. Варна следва да бъдат присъдени разноски в размер на 80 лева (осемдесет
лева) за юрисконсултско възнаграждение.
Така
мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление №
23 – 0000056 от 15.01.2020
г., издадено от Началника на
Областния отдел ‚Автомобилна администрация“ – гр. Варна, с което
на „И.“ ЕООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление:***, на основание
разпоредбата на чл. 96г, ал.
1, предл. 2 от Закона за
автомобилните превози, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер
на 3000 лева.
ОСЪЖДА
„И.“ ЕООД, с ЕИК: *********, да
заплати на ОО „Автомобилна администрация“ гр. Варна, парична
сума в размер на 80 лева (осемдесет
лева), представляваща сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му пред Административен
съд – гр. Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: