№ 635
гр. София, 15.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Анелия Цанова
Членове:Светла Станимирова
Мария Райкинска
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело
№ 20251001000672 по описа за 2025 година
Производството е образувано по въззивна жалба на „АЙ ТИ ЕН
ТРАНС“-ЕООД – ответник в първата инстанция чрез пълномощника му
адв.А. Т. против решение №827 от 10.06.2025 г. на СГС, ТО, VI-2 състав,
постановено по т.д.№ 1362/2024 год. в частта, с която е уважен предявения
от Държавата чрез ТД на НАП-София евентуален иск по чл.216,ал.1,т.4
ДОПК за обявяване за относително недействителен спрямо държавата на
сключения на 04.08.2023г. Договор за продажба на МПС, с нотариална заверка
на подписите, въз основа на който първият ответник „КОРЕКТ ТРЕЙДИНГ
БГ“-ЕООД като продавач е прехвърлил в полза на „АЙ ТИ ЕН ТРАНС“-ЕООД
като купувач, собствеността върху три броя МПС-та, подробно описани в
решението, срещу уговорена обща продажна цена от 46 000 лева поради това,
че със сключването на този договор у продавача е било налице намерение за
увреждане на Държавата.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението в
обжалваната му част поради нарушение на материалния закон и
необоснованост. Жалбата е подробно мотивирана.
Твърди, че необосновано съдът не е възприел направеното от
ответника възражение, че не е знаел за съществуването на необслужени
публични задължения на продавача по сделката към момента на извършването
й. Не били налице елементите от фактическия състав на чл.216, ал.1,т.4
1
ДОПК. Твърди, че покупната цена на процесните МПС е съобразена с
пазарната конюнктура. Дружеството-купувач било добросъвестно и нямало
как да знае дали продавачът е имал неплатени задължения към държавата.
Алтернативно, ако съдът приеме, че са налице всички елементи от
фактическия състав на разпоредбата, то неоснователно се иска прогласяване
на относителна недействителност на договора за покупко-продажба на всички
МПС-та, при положение, че ищецът твърди, че към момента на сключване на
договора за покупко-продажба, задълженията на продавача са в размер на
8 144,10 лева. С продажбата на влекач марка „Скания“ ищецът би бил
финансово удовлетворен.
Моли за отмяна на решението в атакуваната част и отхвърляне на
предявения евентуален иск.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от ищеца в първата
инстанция – ДЪРЖАВАТА чрез ТД на НАП-София чрез пълномощника му
главен публичен изпълнител М. П., в който излага подробни съображения за
неоснователност на въззивната жалба, като напълно се споделят мотивите на
първоинстанционния съд. Подробни доводи са развити в отговора. Моли за
потвърждаване на решението като законосъобразно и правилно.
Софийският Апелативен съд, като взе предвид доводите на
жалбоподателя, съображенията, развити в отговора и събраните по
делото доказателства, приема следното:
Въззивната жалба е подадена в срок от надлежна страна, срещу
валиден и допустим съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по
същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
За да уважи евентуално предявения иск по чл216,ал.1,т.4 ДОПК,
съдът е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав на
разпоредбата – извършена от първия ответник „КОРЕКТ ТРЕЙДИНГ БГ“
ЕООД като продавач разпоредителна сделка – покупко-продажба на три броя
товарни автомобила /седлови влекачи/ за обща цена за трите автомобила от 46
200 лв., като към момента на сделката е имал декларирани и неплатени на
падежа им публични задължения за данъци и осигурителни вноски, с
намерение да увреди публичния взискател. Съдът е приел, че намерението за
увреждане може да бъде извлечено от представената пред нотариуса
декларация по чл.264, ал.2 ДОПК, която е съставена и подписана от законния
представител на продавача „КОРЕКТ ТРЕЙДИНГ БГ“ ЕООД. В нея е
декларирал, че дружеството-продавач няма непогасени подлежащи на
принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни
осигурителни вноски. Поради това е уважен предявения при условията на
евентуалност иск по чл.216,ал.1,т.4 ДОПК.
Въззивният съд изцяло споделя направените от първоинстанционния
съд изводи, които се подкрепят от събраните по делото доказателства и са в
съответствие с материалния закон. Поради това, с оглед дадената процесуална
възможност от разпоредбата на чл.272 ГПК, препраща изцяло към изложените
2
мотиви.
Всъщност между страните няма спор по фактите. Както в първата,
така и в настоящата инстанция спорът е правен и е съсредоточен върху това
налице ли е намерение за увреждане на държавата в лицето на публичния
взискател и евентуално налице ли е възможност сделката да бъда обявена
частично за относително недействителна, тъй като според ответника
жалбоподател „АЙ ТИ ЕН ТРАНС“ ЕООД, към момента на сключване на
договора за покупко-продажба, задълженията на продавача били в размер на
8 144,10 лева и с продажбата на влекач марка „Скания“ ищецът би бил
финансово удовлетворен.
Във връзка с оплакванията във въззивната жалба, съдът намира
следното:
Неоснователно е оплакването, че не били налице всички елементи от
фактическия състав на чл.216, ал.1, т.4 от ДОПК.
Нормата на чл.216, ал.1,т.4 ДОПК изисква длъжникът да е извършил
разпоредителни действия или сделки със свое имущество след датата на
деклариране на публични задължения, с намерение да увреди публичния
взискател.
За да се прогласи за недействителна сделката по отношение на
публичния взискател в тази хипотеза, същата трябва да е извършена след
датата на деклариране на публично задължение.
В хода на първоинстанционното производство безспорно е доказано,
че първият ответник „Корект Трейдинг БГ“ ЕООД има изискуеми публични
задължения към бюджета, които са възникнали преди извършената от него
отчуждителна сделка на 04.08.2023 г. чрез продажба на 3 броя МПС, т.е.
налице са първите два елемента от фактическия състав на чл.216, ал.1, т.4 от
ДОПК. Доказан е и третия елемент - намерението за увреждане на публичния
взискател от страна на „Корект Трейдинг БГ“ ЕООД, с което е осъществен
изцяло фактическия състав на нормата. Защото намерението за увреждане
трябва да бъде установено при преценка на всички факти по правния спор.
Същото не се предполага, а подлежи на доказване, като в настоящия случай
това доказване е осъществено от ищеца, носещ доказателствената тежест за
това. В този смисъл са решение № 436 от 22.12.2011 г. по гр. д. № 308/2011 г.
на ВКС, ГК, III г.о., решение № 27 от 28.02.2013 г. по т.д. № 410/2012 г. на
ВКС, ТК II т.о. и др.
Правилни са разсъжденията на първоинстанционния съд, че знанието
за увреждане не е равнозначно на намерение за увреждане. Последното следва
да бъде доказано по несъмнен начин. В случая това намерение за увреждане
съдът намира за доказано от представената от законния представител на
продавача „КОРЕКТ ТРЕЙДИНГ БГ“ ЕООД пред нотариуса декларация по
чл.264, ал.2 ДОПК, в която същият е декларирал, че към датата на извършване
на сделката - 04.08.2023 г. дружеството-продавач няма непогасени
подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и
3
задължителни осигурителни вноски. Несъмнено е декларирано невярно
обстоятелство, тъй като към датата н сделката - 04.08.2023 г., „КОРЕКТ
ТРЕЙДИНГ БГ“ ЕООД е имал непогасени публични задължения, които са
били надлежно декларирани от него по реда на чл.105 ДОПК.
Относно последния елемент, свързан с изискването на чл.264, ал.2
ДОПК - дали задълженията са от категорията на подлежащите на
принудително изпълнение, следва да се посочи, че за да е налице подлежащо
на принудително изпълнение публично задължение, е достатъчно наличието
на изпълнително основание, предвидено в чл.209, ал.2 ДОПК. Според т.2
изпълнително основание е и декларация, подадена от задължено лице с
изчислени от него задължения за данъци или задължителни осигурителни
вноски, установяващо задължението по основание и размер, което не е
внесено в срок. Следователно не е необходимо за събирането на това
задължение да е образувано и да се води изпълнително производство или пък
да е наложена някакъв вид обезпечителна мярка, а е достатъчно същото да е
било надлежно декларирано от данъчно-задълженото лице, падежът на
задължението да е настъпил и задължението да не е изпълнено на падежа.
С оглед установените в ЗДДФЛ, КСО и ЗДДС срокове за плащане на
декларираните за периода от м. март 2023 г. до м.юни 2023 г. данъчни и
осигурителни задължения се установява, че „КОРЕКТ ТРЕЙДИНГ БГ“ ЕООД
не е спазил същите, съответно към 03.08.2023 г. е бил адресат на подлежащи
на принудително изпълнение публични задължения, като затаяването на
това обстоятелство в декларацията по чл.264, ал.2 ДОПК, използвана пред
нотариуса при сключване на сделката, е достатъчно да формира извод, че
продавачът е имал намерение за увреждане на публичния взискател. За
намерението за увреждане е без правно значение размера на публичното
задължение - дали същото е по-малко, равно или надвишава стойността на
сделката.
Все в подкрепа на намерението за увреждане на публичния взискател
от страна на длъжника „КОРЕКТ ТРЕЙДИНГ БГ“ ЕООД е и обстоятелството,
че същото не е представило доказателства към момента да е погасило
публичните си задължения, за да разколебае това намерение за увреждане.
При осъщественото от ищеца пълно и главно доказване на всички
елементи от фактическия състав на нормата, иска е основателен и доказан, до
какъвто извод е достигнал и първоинстанционният съд. Константна е
съдебната практика, че отменителният иск по чл.135 ЗЗД /216 ДОПК/ е
основателен, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или
извършва други правни действия, с които се създават трудности за
удовлетворение на кредитора, в т. ч. опрощаване на дълг, обезпечение на чужд
дълг, изпълнение на чужд дълг без правен интерес и пр. - т.напр. Решение №
639/06.10.2010 г. по гр. д. № 754/2009 г. на ВКС, IV г.о.
От общия принцип, залегнал в нормата на чл.133 ЗЗД, че цялото
имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори
4
следва, че публичният взискател има право да избере начина, по който да се
удовлетвори от имуществото на длъжника - дали с обезпеченото в негова
полза или с друго налично такова.
Неоснователни са доводите, поддържани в жалбата, че само с
продажбата на един от влекачите марка „Скания“, ищецът би бил финансово
удовлетворен, с оглед твърдението му в ИМ, че към момента на сключване на
договора за покупко-продажба, задълженията на продавача били в размер на
8 144,10 лева. Длъжникът не разполага с възможност за избор срещу кое от
притежаваните от него имущества да се насочи принудителното изпълнение.
В частност не разполага с възможност да възрази за обявяване относителна
недействителност само на определена част от сделката /точно определено
МПС/, което по стойност кореспондира на вземането, което е съществувало за
кредитора към момента на извършване на сделката. Недействителността на
сделката се обявява изцяло, а кредиторът е свободен да избере към кое
конкретно имущество на длъжника да насочи принудителното изпълнение за
удовлетворяване на дълга си. Следователно без значение в случая е какъв е
размерът на публичните задължения на „КОРЕКТ ТРЕЙДИНГ БГ“ ЕООД към
момента на извършване на атакуваната сделка /04.08.2023 г./, съответно дали
същия е под или над стойността на отчужденото с тази сделка имущество.
От доказателствата по делото се установява обаче, че длъжникът
„КОРЕКТ ТРЕЙДИНГ БГ“ ЕООД е декларирал публични задължения, чиито
размер към края на м. юли 2023 г. / преди 04.08.2023 г./ надхвърля стойността
на отчужденото имущество - тази по уговорената продажна цена, респ.
пазарната такава, установена от ВЛ.
Другото поддържано от жалбоподателя оплакване е, че той като купувач
не е знаел за наличието на необслужени публични задължения на продавача към
датата на извършване на продажбата. Това възражение също е неоснователно.
Знанието на купувача по атакуваната сделка за наличието на публични
задължения на продавача, не е елемент от фактическия състав на чл.216, ал.1,
т.4 ДОПК. Специалният закон ДОПК не е възпроизвел общата норма на чл.135
ЗЗД за изискване на знание за увреждането и у приобретателя по сделката. След
като такова ограничение липсва в нормата на специалния закон, не може да се
приложи общата норма на чл.135, ал.1 ЗЗД. Следователно субективният елемент
на фактическия състав на чл.216, ал.1, т.4 ДОПК се изчерпва с намерението за
увреждане само у длъжника. В нормата на чл.216, ал.3 ДОПК се съдържа
препратка към чл.135, ал.1, ЗЗД, но само за случаите извън тези по алинея първа /а
настоящият иск е по алинея първа/.
По тези съображения, както и изложените от първоинстанционния съд,
които настоящата инстанция изцяло споделя и към които препраща на основание
чл.272 от ГПК, евентуално заявеният иск по чл.216,ал.1,т.4 ГПК за обявяване за
относително недействителна спрямо държавата на покупко-продажбата на три
броя автомобили - седлови влекачи, извършена на 04.08.2023 г. като извършена с
намерение у длъжника-продавач да увреди публичния взискател, е основателен и
5
доказан. Като го е уважил, първоинстанционният съд е постановил правилно
решение, което следва да бъде потвърдено, а жалбата да се остави без уважение
като неоснователна.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК, на въззиваемата
страна НАП следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 200 лева по силата на чл.25,ал.1 от Наредбата за правната помощ, които
да бъдат заплатени солидарно от жалбоподателя „АЙ ТИ ЕН ТРАНС“ ЕООД
служебно конституирания на основание чл.265, ал.2 ГПК като жалбоподател –
необходим другар „КОРЕКТ ТРЕЙДИНГ БГ“ ЕООД.
Така мотивиран, Софийският Апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №827 от 10.06.2025 г. на СГС, ТО, VI-2
състав, постановено по т.д.№ 1362/2024 год. в обжалваната част, с която е
уважен предявения от Държавата чрез ТД на НАП-София евентуален иск по
чл.216,ал.1,т.4 ДОПК.
ОСЪЖДА „АЙ ТИ ЕН ТРАНС“ ЕООД, ЕИК-*********, със седалище
и адрес на управление - гр. София, р-н „Витоша“, бул. „Братя Бъкстон“ № 66
„КОРЕКТ ТРЕЙДИНГ БГ“ ЕООД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на
управление - гр. София, р-н „Триадица“, бул. „Витоша“ № 133 да заплатят
солидарно в полза на ДЪРЖАВАТА чрез ТД на НАП - СОФИЯ, ЕИК-*********,
с адрес: гр. София, ул. „Триадица“ № 2 на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от
200 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение във въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6